Да ми вземат жицата редно ли е?

| от |

Ирен Филева, www.irenfileva.wordpress.com

Така ромка се оплака в телевизора след втората за месец акция по изключване на незаконно присъединили се роми към електропреносната мрежа.
Без ток сме, болни сме, както се знае и грип се пусна, споделиха още комшийките, консимурищи 250 хиляди кв/ч.
Само за последния месец.
Не искам кюфтета и десет лева” само по избори. Ромите искат работа и да идват всеки месец да им събират парите. Оплакват се от кражби и надписване, макар да признават, че незаконно се включват един към друг.
Това научихме от репортаж в ромската махала на Дупница.
Хора, които бият заплашват с бунт, това е липса на държавност. Сюжетите с кражбите на ток и насилието върху доктори от Спешна помощ обвърза Д-р Милан Миланов по повод пребитата докторка, отзовала са не повикване за блеменна.
Ако това не се наказва заразява цялото общество. Случвало се и бизнесмени да викат Бърза помощ, за да бъдат набият докторите, защото са ядосани.

Да караш луксозна кола е привилегия, но ако си каруцар ще я превърнеш в каруца.
Д
-р Десислава Кателиева от Националната асоциация на работещите в Спешната помощ коментира, че затруднения достъп до личните доктори поради неплащане на вноските е причина за изнервените хора. Спешната помощ трябва да има система за разграничаване на спешността на пациентите, както и да имат връзка с полицията.
Това е дремнотемие, контрира Д-р Миланов. У нас има тежка хумнитарна криза, защото полицаи в линейките няма как да бъдат вкарани, а докторите ходят освен със слушалки и със спрей за лична самозащите.

Тръбите още не са ни взели, но Путин спря проекта.
Ето и коментарите по темата.

Ако доброто ни георграфско положение не бъде материлизано и президентът не задава въпроси, а дава отговори като противник на тръбопровода, нищо няма да се случи с Южен поток коментира Ангел Найденов от БСП.
Разменна монета ли е България в тежките взаимоотношения между Русия и Европейские съюз?
Георги Първанов, бащата на „Големия шлем”, се качи при Диана Найденова без „билет”. Стана ясно, че не си носи шофьорската книжка.
ГЕРБ играят двойна игра, а т.т. голям шлем е най-доброто, което някога сме получавали като енергийни проекти.
Хан Аспарух е взел правилното решение, избирайки мястото на държавата, сега тръбите ни заобикалят според Андрей Райчев, а Борисов се държал неадекватно. Последният бил подписал два пъти договора на Южен поток.
България не е жертва на титаните в борбата между Европейския съюз и Русия. Тя е част от титана Европа коментира Ксавие Лапер дьо Кабан – посланик на Франция в България.

При дела на Николай Бареков винаги се назначава съдия Румяна Ченалова, оплака се голям френски инвеститор по другия телевизор. Спомена и дежурния синдик Панайот Велков, който върви в комплект със съдийката. Последният не можел да говори, защото бил страна. Според становището на съда това било предварително обезпечително действие, а според френския инвеститор това не е вътрешен проблем, защото ако подобни схеми работят, в България няма смисъл да се инвестира.
Френският посланик коментира в студиото, че е странно дъщерна фирма на голяма фирма да бъде обвинявана в несъстоятелност.
Освен това, дългът бил платен, но и двете дъщерни фирми са поверени на синдик.
Това е интерслучай, защото не е единичен с тази сидийка. Има гнили ябълки в съдебната система на България, където съдът  вкарва охранителни фирми с цел нарочени фирми да фалират.
Ние знаем какво и миналото на тези хора, коментира френския посланик, защото има повторяемост. Не всички съдии са бомбирали, има гнили връзкина съдебната система с икономически групировки.

Какво е това да и отнемат на съдебната система съдия Ченалова и синдика Велков много скоро ще стане ясно в доклада по механизма по партньорско наблюдение на вътрешен ред и сигурност…

Редно ли е Русия да си вземе тръбите също предстои да разберем, освен ако съдия Ченалова не въдвори синдика Панайотов и не разпореди предварително обезпечение за тръбите.

Кои са мутрите?
Това е един добър въпрос, зададен от Славчо Бинев.
Снощи не спах в търсене на отговора.
Обаче медиите са разни, финансирането, окрупняването и собствеността им са неясни.
Да се надяваме, че и новините ще бъдат унифицирани като чалга и шотове.
През деня ще намеря време да мисля за това.

Дали да не си оборудвал една тръба и да я нарека буре?
Времената след Диоен може би са подходящи за това „мероприятие“.
Отива да си търся фенер…

 

 
 

Майк Тайсън предложил $10 000, за да набие горила

| от chronicle.bg |

Майк Тайсън е животно и тази история не е никак изненадваща. 

Бившият професионален боксьор разказа как е предложил $10 000 на служител в зоологическа градина, за да се бие с една от горилите. Причината била, че горилата тормозела другите себеподобни и Тайсън искал да я накаже. Служителят, разбира се, отказал офертата.

Майк Тайсън е известен, освен със спортните си постижения, и с любовта си към животните. Той дори снима предаване за Animal Planet, посветено на първата му любов. „Първото нещо, което някога съм обичал, е гълъбите. Те много приличат на хората.“ Затова и „иска да й разбие зурлата“.

Боксьорът е на романтична разходка в зоологическата градина с вече бившата му съпруга Робин Гивънс някъде в края на 80-те като парка отваря специално за него. „Платих на един от работниците да отвори парка само за мен и Робин“, казва шампионът пред The Sun.

„Когато стигнахме до клетката на горилите, имаше една горила, която биеше всички други. Те бяха толкова мощни, но очите им бяха невинни като на малки деца.“

 
 

Аурата на Карл Лагерфелд отдавна е безсмъртна

| от chronicle.bg, по Le Figaro |

Срамежливо дете, велик моделиер, фотограф, дизайнер, единствен по рода си илюстратор, мъж, който сам по себе си е марка… Трудно е Карл Лагерфелд да бъде облечен в един костюм. Тази сутрин светът загуби един от последните големи моделиери, които помнят времената, когато Ив Сен Лоран, Шанел, Живанши, Елза Скиапарели и Баленсиага пускат своите колекции. Самият той работи сред тези хора, живее сред тях и през годините умишлено създава около себе си мистериозната аура, която го прави… Карл Лагерфелд. Тайните са навсякъде – от рождената дата, през личния живот до редицата непотвърдени слухове, които кръжат около него. Карл Лагерфелд почина днес, 19 февруари 2019 г.

Лагерфелд е син на немски предприемач и продавачка на бельо. В юношеските си години напуска предградието на Хамбург, където живее, за да отиде в Париж и да завърши училище „Монтен“. От тогава, до края на живота си не напуска френската столица.

Живее на левия бряг на Сена, който е мястото на бохемите. Професионалният му път започва като асистент на Пиер Балмен, от когото научава тънкостите на занаята, които ще прилага през цялата си дълга кариера. Продължава образованието си в училището за мода в Париж, където се запознава с Ив Сен Лоран и двамата стават приятели. През 1954 г. обаче, и двамата печелят първа награда в конкурса за най-добра дреха от вълна на Националния департамент по вълна – Ив за рокля, а Лагерфелд за палто. Това слага началото на тиха вражда продължила 44 години. Всичко окончателно преминава от привързаност във враждебност, когато партньорът на Лагерфелд, дендито Жак дьо Баше, става любовник на Ив Сен Лоран. И до днес този конфликт остава един от най-известните в света на модата. Известен плейбой, Баше е олицетворение на гей лайфстайла от ерата непосредствено преди епидемията от СПИН, когато партитата, наркотиците, алкохола и секса са били в неограничени количества. Скарването между Лагерфелд и Ив Сен Лоран слага началото на разделението на лагери във френската мода, за което мнозина до края обвиняват Баше. След смъртта на мъжа през 1989 г. Лагерфелд създава парфюма „Жако“, посветен на единственият му партньор, за когото светът научава.

През 1962 г. Лагерфелд напуска Пиер Балмен и се присъединява към модната къща „Жан Пату“. Но едва през 1964 г. шансът наистина му се усмихва и той започва работа за „Клое“, където застава плътно до основателката на къщата Габи Агион.  Там дизайнерът създава митичните си голи рокли, вдъхновени от студентките от Латинския квартал, който той често посещава. Негова е и инициативата за успешните реклами на модната къща, за които наема големият фотограф Хелмут Нютън. Но най-знаковият период от живота на Лагерфелд започва през 1983 г., когато застава начело на модната къща, която Коко Шанел оставя преди 12 години, след смъртта си.

Лагерфелд става творчески директор на „Шанел“ в момент, в който брандът е на една ръка разстояние от фалита. Само за една година, той създава забележителния брой от 10 колекции за къщата на улица Камбон, а също и за „Фенди“. Преминава с лекота от едната естетика в другата и възражда най-характерните елементи от двете марки. На практика Лагерфелд успява да извлече най-уникалните и вечни запазени марки, направени от Коко Шанел и да ги адаптира в продължение на 35 години.

Опорните му точки са добре познатите костюми на Коко Шанел с симетричните сака четири джоба, туидът като материя за жените, малката черна рокля, двуцветните обувки и чантата с верига за дръжка. В последните години негова  е инициативата за създаването на кратки късометражни филми, в които да бъдат показани определени моменти от живота на Коко Шанел. В ролята на френския дизайнер влизат Кийра Найтли, Ванеса Паради и Кристен Стюарт.

Карл Лагерфелд е повече от творчески директор на една от най-влиятелните модни къщи. Също както нейната основателка, и той е звезда. Може би най-рапознаваемият от всички дизайнери: белите топирани коси, тъмни и големи очила, високи яки, рединготът. Начинът, по който говори с журналистите. Дори хранителният му режим, благодарение на който успява да отслабне с 40 килограма в началото на века, става еталон в стремежа към добра фигура.

Кайзерът, който не оставя потомство с изключение на своята котка Шупет, през годините се обгражда със своя собствена фамилия. Днес той се събира със своя партньор, Жак дьо Баше, който умира през 1989 г., завинаги. „Няма да има погребение. По-скоро просто ще умра.“ казва през 2018 г. в свое интервю. Едва ли това би имало значение, защото аурата на Карл Лагерфелд отдавна е безсмъртна.

 
 

Биографичният „The Dirt“ за Motley Crue излиза скоро, ето трейлъра

| от chronicle.bg |

Netflix пусна трейлъра на биографичния филм „The Dirt“ за легендарните Motley Crue , базиран на едноименните мемоари на групата.

Видеото засяга едни от най-значимите и скандални епизоди от живота на Motley Crue  – кастрофата на Винс Нийл, годежът на Томи Лий с актрисата Хедър Локлиър и моментът, в който Ники Сикс е върнат обратно към живота след като прави свръхдоза хероин и е обявен за мъртъв. Филмът ще включва и сцена, в която врата пада от пантите си и се чупи на две върху Дейвид Лий Рот по време на домашен купон.

Актьорският състав включва Машийн Гън Кели като Томи Лий и Дейвид Костабил като осакатеният им мениджър Док Макгий. Дъглас Буут играе Ники Сикс, Иуан Рион е Мик Марс, а Даниел Уебър е Нийл. Комикът Пийт Дейвидсън се появява като Том Зутаут от звукозаписното студио Elektra A&R.

Филмът се прави още от 2006 година. Режисьор ще е Джеф Тремейн („Jackass“ и „Bad Grandpa“), а сценарист – Рич Уилкис („XXX“ и „Airheads“).

Можем да очакваме филма по Netflix на 22 март, ето и видеото:

 
 

Отиде си морякът от популярната снимка „V-J Day in Times Square“

| от chronicle.bg |

Американският моряк, който целува непознато момиче на Таймс Скуеър в Ню Йорк, празнувайки края на Втората световна война в популярната снимка V-J Day in Times Square, почина на 95 години.

Джордж Мендоса целува 21-годишната Грета Цимер Фридман на VJ Day (Victory over Japan Day – Денят на победата над Япония, от англ. ез.), а изображението им става иконично за този период от историята на Съединените щати.

Кадърът е снет от Алфред Айзенщад за списание Life. Самият той си отива през 2016 година, на 92.

Дъщерята на Мендоса, Шарън Молюр, каза, че баща й получава гърч след като пада в старческия си дом в Мидълтаун, Роудд Айлънд.

Фотографът разказва как вижда моряк, който тича сред тълпата на 14 август 1945 година и хваща всеки, който му попадне. „Аз тичах пред него с моята Leica и се опитвах да хвана хубав кадър, но все не успявах. В един момент обаче, неочаквано, видях, че хвана нещо бяло, обърнах се и ги щракнах. Ако мединската сестра беше с тъмни дрехи, никога нямаше да мога да направя снимката.“

Грета Фридман, работи като асистентка в зъболекарски кабинет, казва, че разбра за фотографията чак през 60-те години. „Не беше кой знае каква целувка. Някой просто празнуваше, нямаше нищо романтично.“

Не всеки обаче вижда снимката като нещо положително. Въпреки че тя е всеприета като момент на искрена радост, в модерните времена тя може да се счете за, както пише списание Time: „документиран акт на публичен сексуален тормоз.“