Да даряваш е уникално, правете го всеки ден

| от |

Деница Сачева (http://denitsa33.blogspot.com) ни разказва за лагера в Харманли, онзи който ние нарекохме „Кръг на ада“ от една малко по-различна гледна точка. Виждаме още, че отношението на българите към бежанците не са само доброволческите отряди.

Сигурно ще видите много снимки и текстове за тази акция из нета. И това е така, защото всеки, който участва в нея, ще я помни дълго. Тази събота и неделя в центъра за настаняване на бежанци и мигранти в Харманли се събрахме почти 60 души доброволци, организирани във Facebook, от гражданска инициатива “Приятели на бежанците“.  Повече от месец за тази акция се събираха дарения, пари, доброволен труд и изброяването на всички, които се включиха едва ли ще бъде изчерпателно. Все пак ще се опитам да го направя, но накрая.
       Някои пристигнаха в Харманли още от петък, повечето посрещнахме изгрева на път в събота сутринта. Между 9 и 9.30 вече се събирахме в центъра на града, прииждащи от всички страни – имаше хора от Хасково, Стара Загора, Варна, София. Имаше хора и от няколко националности – две англичанки, живеещи близо до Харманли, двама испанци, сирийци, живеещи в България, французи. Имаше и два камиона с дарения – дрехи, обувки, храна, мляко за деца, памперси, детски играчки, пособия, хигиенни материали, одеяла, матраци, спални чували и други. Беше поръчан и камион с поне 2 000 хляба. „Приятели на бежанците“ бяха отпечатали брошури с правата на бежанците в България на арабски, английски и френски език.  Може и да е имало и други неща – просто не можах да запомня всичко, което прииждаше.
harm
В бежанския център в Харманли официално живеят около 1 300 души, по официална статистика 680 са на външни адреси, но по-скоро едва ли са напускали лагера. Ако съдим по раздаденото – в палатки, фургони и порутени сгради живеят около 1 500 души. Условията са нечовешки – мизерия, мръсотия, кал, порутени сгради, топла вода има само в сградата, ток – само там и във фургоните. Повечето са сирийци – над 1 200 души, но има и пакистанци, африканци от Руанда и други.  Жените са около 300, децата около 200.
По-голямата част са семейства – млади хора на средна възраст между 23 – 45 години. Има и по-възрастни хора на видима възраст – 60 – 70 години. Говорих с доста – има сред тях електроинженери, дърводелци, сладкари, учители, строителни работници. Всички искат да работят – искат да си изкарват хляба с труд. Не искат да живеят в лагери и да получават дарения, но са благодарни за помощта и съпричастността ни.
Срещнах толкова много измъчени хора, видях толкова много детски очи със сълзи, пипнах толкова много ледени боси детски крачета, докато им търсихме чорапки и обвуки – това са хиляди човешки съдби променени завинаги.
„Приятели на бежанците“ бяха неуморни – в продължение на 8 часа раздаваха храна и хляб без да седнат дори за минута. Отвсякъде се чуваше „thank you”, “ shukran”, “спасибо”, “merci”.
Някой се беше сетил да раздава и някои от най-употребяваните подправки в арабската кухня към различните пакети с храна – детайл, който много ми хареса, защото показва мисъл и чувство да направиш нещо добро, ама истинско, не просто, за да се отбие номера.
Хората бяха готови да отвърнат с добро за помощта  – в една от палатките, невероятно мизерна, докато с Елена Андонова разнасяхме брошурите с правата на бежанците, дори ни поканиха на чай.
Майките с деца на ръце не можеха да носят сами всичко и им помагах за бебета, докато те търсеха дрехи или обувки. Вчера държах в ръцете си поне 20 – 25 бебета, две от които заспаха, докато родителите им чакаха от опашките. Някои плачеха и аз като не знам арабски им пеех „Зайченцето бяло“. Тази сутрин се събудих с една сладка умора в ръцете от люлеене и носене на бебета – едно уникално усещане, което смятам да запомня и до го викам на помощ, когато не се чувствам добре.
Имаше много доброволци, които се занимаваха с децата – носеха моливи, фулмастри, топки, играчки, книжки за оцветяване. Мисля, че децата се забавляваха, но за мен босоногия спомен остана по-силен от усмивките им.
Даренията се раздаваха до късно – почти по-тъмно, като всички коли на плаца светеха с фарове, за да можем да се виждаме. Въпреки мрака, нямаше никакви инциденти. Подходът на уважение към личността, който наложиха „Приятели на бежанците“ даде своя резултат.
Накрая вече се раздаваше само грах и хляб. Раздаде се толкова хляб – сякаш беше поръчан в унисон с името на Харманли – „харман“ e равно място, където се е вършеело житото.  А беше и Андреевден. Името на Свети Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба.
Полицаите също бяха безупречни – стояха на крака с нас цял ден, помагаха и дори някои се включиха в товаро-разтоварителните работи. Разказаха ни как работят почти непрекъснато, вече са спрели да получават пари за извънреден труд и на практика също като нас са доброволци.
Хората в Харманли продължават да се страхуват – там са останали само 10 000 души, които постоянно живеят в града, притесняват се, че ако се изпълнят плановете за 5 000 души, които да живеят в центъра, това ще ги застраши.
Въпреки това, който харманлия е влязъл в центъра и е видял хората и мъката – веднага се е хванал да помага и да дарява.
Възмущават се, че за строителните работи в центъра е наета фирма от Кърджали,  а не местна. Казват, че била спонсор на ДПС и за това. Дали е така не знам. Но е факт, че хората в Харманли искат също да имат работа и са готови да прекрояват живота си с новата реалност – бежанците, ако има интеграционни програми, които да им създадат и на тях работни места.
В акцията се включиха  Гражданска инициатива „Приятели на бежанците“,   Фондация „Глас в България“, Асоциация на Свободна Сирия, Демократична логистична подкрепа, частни дарители от Виена, Малтийския орден в България, СОУ „Иван Вазов“ – Стара Загора, НГПИД“ Дечко Узунов“ – Казанлък, частните компании Бебелан, издателство „БАРД“, което осигури детските обувки, SPACE TRANCE, която осигури единия камион, Фондация „Интелдей“, частни дарители и доброволци от Хасково, Варна, Стара Загора, София.

Хората,  с които бях вчера бяха основно непознати. Свързахме помежду си с доверие и желание да бъдем полезни. Срещнах изключително интересни хора – много начетени, образовани, говорещи по няколко чужди езика, следящи внимателно събитията по света, мислещи и чувствителни.  Точно затова днес съм щастлива. Защото знам, че докато има такива хора, има смисъл.

 
 

СЗО: Транссексуалността не e умствено заболяване

| от chr.bg |

Световната здравна организация (СЗО) счита, че транссексуалността – усещането, че принадлежиш към другия пол, не трябва повече да се приема за умствено заболяване.

Това става ясно от 11-ата Международната класификация на болестите, която трябва да бъде ратифицирана от членуващите в организацията държави през 2019 г. Новата версия на Международната класификация на болестите, публикувана от СЗО тази седмица, ще бъде представена на Световната здравна асамблея през май 2019 г. в Женева, за да бъде приета от страните-членове и да влезе в сила от 1 януари 2022 г. В нея има нови глави, от които една е за сексуалното здраве. Там е вписано „несъответствие на пола“, или транссексуалност, класифицирана досега сред умствените заболявания.

Един от „много големите проблеми“ е, че „свързването на транссексуалността с умствените болести е стигматизиращо“, обясни Лале Саи, която ръководи дирекцията по репродуктивно здраве към СЗО.

СЗО очаква новата класификация на транссексуалността да „намали стигматизирането, а това може да допринесе за по-добро приемане на тези хора от обществото . . . и дори да им осигури по-добър достъп до здравни услуги“.

На снимката: Андреа Пежич, един от най-известните транссексуални хора на света.

 
 

Тони Корнел поздрави баща си Крис Корнел с песен

| от chr.bg |

Дъщерята на покойния певец Крис Корнел почете паметта му, като публикува дует с него в социалните мрежи по случай Деня на бащата.

Дуетното изпълнение е кавър на песента „Nothing Compares 2 U“ на Принс. Тони Корнел публикува песента заедно с текст, в който благодари на баща си за това, че винаги я е подкрепял. „Ти ми даваше кураж, дори когато ти самият имаше нужда от него. Ти вярваше в мен, дори когато аз не вярвах в себе си. Липсва ми твоята обич“, написа 13-годишната Тони в Инстаграм и Ютюб.

Най-малката дъщеря на бившия английски футболист Дейвид Бекъм – 6-годишната Харпър, е написала трогателно писмо до баща си за празника, съобщи Контактмюзик. В него тя му благодари, че й помага с домашните и че се боричка с нея преди лягане. Затрогващото послание е публикувано в Инстаграм от майка й Виктория Бекъм.

По случай Деня на бащата актрисата Дженифър Гарнър на свой ред похвали актьора Бен Афлек, с когото са разделени, като заяви, че трите им децата са късметлии да имат такъв добър татко.

 

 
 

Дейвид Линч и вдъхновението за онзи смразяващ кадър в „Туин Пийкс: Завръщането“

| от chronicle.bg |

Феновете на Дейвид Линч знаят, че той не обича да обяснява намеренията си зад режисьорските си решения. Една сцена обаче от „Туин Пийкс: Завръщането“ е прекалено добра, за да устоят зрителите да не искат повече подробности директно от създателя на поредицата. Става въпрос за финалната сцена на епизода „Part 8″ от „Туин Пийкс: Завръщането“ – онази, в която младото момиче отвори устата си, а в нея влезе създанието кръстоска между жаба и муха. Дейвид Линч вдига завесата над този момент от кариерата си (и на редица други) в новата си книга, „Room to Dream“.

В откъс от книгата, публикуван от The New York Times, Личн разказва откъде е дошла идеята за този кадър и създанието в него. 

Всичко се случва, докато Линч е на ваканция из Европа. Той бил на борда на „Ориент Експрес“, пътувайки от Атина до Париж. На гарата в Югославия,  по време на почивката, Линч забелязва множество туристи как се втурват в една посока. „Всички отиваха към тези шарени шатри, където се продават оцветени напитки (които всъщност са просто вода със захар). Когато слязох от влака, стъпих в този мек прах, дълбок около 30 сантиметра, пълен с огромни насекоми, приличащи на жаби, които скачаха, летяха, излитаха и се връщаха обратно. От там ми дойде идеята за жабата-буболечка – тези неща просто попадат в света на „Туин Пийкс“.

Случката се развива прекалено рано, за да знае Линч, че огромните летящи насекоми ще свършат във финала на „Туин Пийкс“, но обяснява, че образът е изскочил в главата му, докато е пишел сценария на „Part 8″. Режисьорът завършва разказа си с кратък анекдот и не дава повече подробности зад една от най-абстрактните му сцени във филмите му.

„Всеки има свои теории за шоуто, което е прекрасно, и няма значение дали аз ще обяснявам моята теория.“ пише Линч в книгата. „Нещата имат своя собствена хармония и ако ти си верен на идеята, тогава хармонията ще си проличи, дори образът да е абстрактен. Можеш да го гледаш отново след 10 години и да го видиш в тотално различен начин, а може да видиш още нещо – но онзи потенциал ще бъде там, ако си бил верен на първоначалната идея.“

Припомняме си сцената:

 
 

Изложба, посветена на 30-годишнината от полета на Александър Александров

| от БАН |

Изложба, посветена на 30-годишнината от полета на Александър Александров по научната програма „Шипка“ ще бъде експонирана от 18 до 22 юни във фоайето на Централната сграда на БАН.  Тя се организира от Института за космически изследвания и технологии и ще се открие на 18 юни от 10 часа в присъствието на големия летец-космонавт. Ще бъдат експонирани оригиналните апарати и системи, разработени специално за тази програма, с които той и други космонавти са провеждали научни експерименти на борда на орбиталната станция „Мир“. Ще бъдат показани също скафандъра и костюма на космонавта, както и научни публикации свързани с подготовката, реализацията и резултатите на тази програма, фото и видео материали и други.

В експозицията ще могат да бъдат видени и други знакови прибори и апаратни системи, разработени от български учени, инженери и специалисти, благодарение на които България продължава да заема достойно място сред космическите държави.