Държавници и политици

| от |

Иван Стамболов, www.5corners.eu

„Българските държавници са заприличали на политици, а политиците вече на нищо не приличат“ – каза ми вчера един приятел и ме накара да се замисля. Каква е разликата между политиците и държавниците и как едните могат да заприличват на другите? Един академичен въпрос, на който си заслужава да се отдели малко време.

Politician

На пръв поглед „държавник“ и „политик“ трябва да са синоними, защото и двете описват човек, който се занимава с държавни дела. Но очевидно все пак има някакви разлики и не съм аз първият, който се замисля за тях. Още в средата на 19 век богословът Джеймс Кларк е видял разликата между държавниците (statesmen) и политиците (politicians) в хоризонта на тяхното целеполагане. Докато политикът решава тактически задачи, задачите на държавника са стратегически. Политикът мисли до следващите избори, а държавникът – много отвъд тях. Това е така, може би защото политикът мисли предимно за интересите на партията си, а държавникът – за интересите на нацията. В идеалния случай интересите на партиите трябва да съвпадат с интересите на нацията, но практиката показва, че често те са не просто различни, а даже и антагонистични. Което, ако се замислиш, е абсурдно, но е факт, част от ежедневието и ние не му обръщаме внимание.

Така, на фона на тези два признака – краткосрочност/дългосрочност на задачите и партийни/национални интереси – се очертава и един трети, който различава политиците от държавниците. Това е признакът положителност/отрицателност на оценката. Държавникът е добър, защото мисли за всички и то в дългосрочен план. Политикът е лош, защото мисли само за себе си и то на принципа „ден да мине, самун да загине“. Вие сте престъпни политици, ние сме мъдри държавници. Вие политизирате всичко и извличате политически дивиденти, ние подхождаме държавнически в интерес на обществото.

Как изглежда всичко това у нас? При нас всичко е по-малко, всичко е по-дребно. Уж сме хилядолетна държава и от висотата на тези мащаби нашите политици трябва да мислят поне 50 години напред, а държавниците не по-малко от 500, а всъщност излиза, че политиците нямат кръгозор дори до края на мандата си и това може би е така, защото все по-рядко успяват да го завършат. Причината е, че нямаме чувство за историчност. Единици са тези, които са способни да видят и оценят процеси, надхвърлящи по продължителност собствения им живот. Колко хора започват нещо, което ще завършат внуците им? Колко хора си дават сметка, че цялата ни нова и най-нова история е последица от Кримските войни? Американците може да са на 200 години и ние много да ги презираме за това, но пък у тях и институциите, и традициите им са на 200 години, докато при нас през няколко години всичко започва отначало. Затова и нашите държавници приличат на политици, защото рядко могат да мислят повече от 10 години напред, а това е малко.

Що се отнася до партийните и националните интереси, то в България и това противопоставяне е ярко изострено. То е по-скоро противопоставянето между частния и обществения интерес, като под частен интерес можем да разбираме както партиен, така и корпоративен и личен интерес. И частният интерес у нас почти никога не съвпада с обществения. Затова човек, когато види да ремонтират улица, махва с ръка и казва: „Мани ги! Пак крадат, защото идва краят на мандата!“.

Всъщност, ако има някаква криза, то това е кризата на взаимното доверие. Никой на никого не вярва, когато стане дума за власт. Всички казват: „Крайно време е в политиката да влязат свестни, честни, умни и кадърни хора!“. Обаче ако случайно някой такъв човек реши да влезе в политиката, същите тези всички казват: „Ооо! Знаем те ние тебе, байнольо! И ти си дошел да краднеш и да лапаш!“. И на човека не знам досадно защо му стане, пък си вземе капата и отиде да върши нещо друго.

Всъщност Народният гений – този измислен малоумен персонаж – е очертал картината в крилати поговорки като „Ден година храни“, „След мен и потоп“, „Моето е мое, чуждото е общо“, „Балък лозе копа, юнак вино пие“ и т.н. Ние сме хитър народ, който гледа само да не настине и да не се мине. Ние сме крайни индивидуалисти, свикнали да се спасяват поединично. Затова нашите държавници са толкова дребни, че приличат на политици, а пък политиците на нищо не приличат.

Какво да се прави ли? Като начало няма да е излишно да се придържаме към един прост принцип: първо да се свърши работата и след това да се защитят всички останали интереси. Защото сега, увлечени в защитата на разнообразните частни интереси, все по-често забравяме да свършим работата. И освен това мисля, че е в интерес на всички Картаген да бъде разрушен.

Kuti-Държавници-и-политици

Илюстрации: Кариен Деру – “Политикът“; Иван Кутузов – “Замириса на море”

 
 

Почина Дейвид Касиди

| от |

На 67-годишна възраст почина американският певец и актьор Дейвид Касиди, звездата от телевизионните серии от 70-те „Семейство Партридж“, съобщиха информационните агенции, цитирайки семейството и пиарът му.

Касиди е починал в болница във Флорида, където постъпи миналата седмица в критично състояние, страдайки от полиорганна недостатъчност. През февруари актьорът каза пред медии, че спира сценичните си изяви, защото страда от деменция.

 
 

“Призови ме с твоето име“ е все по-близо до „Оскарите“

| от chronicle.bg |

„Призови ме с твоето име“ е едно от най-силните за заглавия на годината дотук. От месеци насам филмът е спряган за претендент за големите кино награди. Но само на думи, тъй като месеци ни делят от големите церемонии. След вчера обаче филмът на Лука Гуаданино скочи стотици метри пред останалите и по всичко личи, че ще бъде едно от доминиращите и силни заглавия на наградите на Академията през март догодина.

Става въпрос за наградите „Независим дух“ (Independent Spirit Awards), за които „Призови ме с твоето име“ получи шест номинации – за най-добър филм, най-добра режисура, най-добра кинематография, най-добър монтаж, най-добра главна мъжка роля за Тимъти Шаламет и най-добра поддържаща мъжа роля за Арми Хамър.

Това не е малък повод за радост. Ако събитията следват обичайния ход, се задава много добър сезон за Гуаданино. Миналата година Moonlight спечели пет награди „Независим дух“, а след това взе и статуетката за най-добър филм на „Оскарите“. И това е само един пример. Spotlight, Birdmen и 12 Years a Slave са печелили награди за най-добър филм на „Независим дух“ и в последствие на „Оскарите“.

call me by your name

Добре ни е известно, че при наградите на Академията, до последно нищо не се знае. Дори „Златните глобуси“ и „Независим дух“ не могат да бъдат сигурен гарант, че ако едната награда я има, другата ще последва. Ситуацията на „Призови ме с твоето име“ е усложнена единствено от факта, че чуждестранни независими продукции трудно могат да се класират за „Оскари“ и честно са класифицирани като „неподходящи“. Но както и да погледнем, номинациите са перфектен старт на сезона за филма на Гуаданино и ако не гарантират „Оскари“, то до голяма степен гарантират номинации. Миналата година редица актьори, номинирани за наградите, след това получиха и най-престижната номинация в киното – Натали Портман, Рут Нега, Изабел Юпер, Лукас Хеджес и Виго Мортенстън. А Кейси Афлек обра и двете награди.

Какво може още да ни каже фонът от миналите години?

12 Years a Slave, Spotlight, Moonlight и Birdmen, освен награди за най-добър филм, вземат поне още три награди на Independent Spirit Awards. Spotlight печели във всичките шест категории, в които е номиниран. Имайки това предвид, няма да е чудно, ако „Призови ме с твоето име“ овършее статуетките на 3 март 2018 г., когато е церемонията по връчването на наградите – ден перди церемонията на „Оскарите“.

Има време обаче докато разберем. Номинациите за наградите на Академията ще бъдат обявени в края на януари догодина. А дотогава едно е сигурно – добавете „Призови ме с твоето име“ към списъка си за гледане, за да сте готови в случай че предсказанията ни се сбъднат. Засега вероятността това да стане расте.

 
 

Райън Джонсън с подробности около новата трилогия на „Star Wars“

| от |

Райън Джонсън, режисьорът на „Последните джедаи“, разкри подробности за плануваната четвърта трилогия на поредицата „Междузвездни войни“ на среща с фенове в Мексико, съобщи Контактмюзик.

От студио „Дисни“ потвърдиха в началото на месеца, че Джонсън ще режисира още три филма от поредицата в следващите години, които ще бъдат отделени от сюжетната линия за историята на семейство Скайуокър и ще въведат нови герои.

„В самото начало съм на осмислянето каква ще бъде новата трилогия“, каза Райън Джонсън пред почитателите на поредицата.

Четвъртата трилогия ще проследи събитията след оригиналните филми на Джордж Лукас от 1977 г. до 1983 г., предисторията с продукциите от 1999 г. до 2005 г. и настоящата трилогия от седми, осми и девети епизод.
Очакваният осми епизод „Междузвездни войни: Последните джедаи“ ще излезе в средата на декември, а премиерата на деветия филм е планирана за лятото на 2019 г.

 
 

Кои са номинирани за „незасивимите Оскари“?

| от chronicle.bg, по БТА |

Драмата „Призови ме с твоето име“ за съзряването на двама млади влюбени мъже води по номинации за наградите „Независим дух“ с шест на брой, предадоха световните информационни агенции. Във водещата категория за най-добър филм освен „Призови ме с твоето име“ са номинирани още „Бягай!“, „Лейди Бърд“, „Ездачът“ и „Проектът Флорида“.

С по пет номинации за отличията, наричани „независими Оскар-и“, са филмите „Бягай!“ и „Добри времена“. Следват продукциите „Лейди Бърд“ и „Ездачът“ с по четири.

Сред номинациите за „Призови ме с твоето име“ са за най-добър филм, най-добър актьор (Тимъти Шаламет) и най-добър актьор в поддържаща роля (Арми Хамър). Наградата за най-добър актьор Тимъти Шаламет ще си оспорва с Харис Дикинсън за „Плажни плъхове“, Даниел Калуя за „Бягай!, Робърт Патинсън за „Добри времена“ и Джеймс Франко за „Катастрофалният артист“.

Носителката на приза за най-добра актриса ще бъде избрана измежду Салма Хайек за „Беатрис на вечеря“, Франсис Макдорманд за „Три билборда извън града“, Марго Роби за „Аз, Тоня“, Сирша Ронан за „Лейди Бърд“ и Реджина Уилямс за „Живот и нищо повече“.

Режисьорският приз ще си оспорват Шон Бейкър за „Проектът Флорида“, Джонас Карпиняно за „A Ciambra“, Лука Гуаданино за „Призови ме с твоето име“, Бени и Джош Сафди за „Добри времена“ и Клои Чжао за „Ездачът“.

Изненадващо извън номинираните останаха филмът „Формата на водата“ на Гилермо дел Торо, спряган за претендент за „Оскар“, и режисьорката Грета Геруиг за „Лейди Бърд“. Геруиг получи номинация в категорията за сценарий.

Наградите „Независим дух“ се присъждат от организацията „Независимо кино“. Те се връчват на оригинални и провокативни нискобюджетни филми. Продукциите могат да участват в надпреварата, ако бюджетът им е под 20 милиона долара със значителна подкрепа от независими източници извън холивудската студийна система.

Отличията са смятани за едни от ключовите по пътя към „Оскар“-ите. Последните четири филма, спечелили награди „Независим дух“ – „Лунна светлина“, „Спотлайт“, „Бърдмен“ и „12 години в робство“, бяха отличени и с най-престижните призове в света на киното.
Отличията „Независим дух“ ще бъдат раздадени за 33-и пъти на 3 март 2018 г. в Санта Моника, Калифорния – ден преди най-бляскавото събитие в света на киното – наградите „Оскар“.