Ciao!

| от |

Ciao! Любимата ни италианска дума. Не, тя не значи само довиждане, макар в България да ползваме само това значение. Означава и здравей!

Казваме ви “Здравейте”.Ще ви казваме “Здравейте” редовно. Тук, на chronicle.bg Какво означава CHR ли? Много неща. От както се занимаваме с него му измислихме поне дузина значения. Разчитаме всеки от вас да намери своето. Защото вие сте част от тази авантюра, най-важната част.

Какво е CHR? Сайт, който разказва истории. Не новини, a истории. Ще се опитаме да разказваме за нещата, които се случват по света и у нас. Не само за топ новините, но и за тези малки истории, които често не забелязваме. А те понякога са най-важни. Някои неща ще видите първо при нас, за други сме потърсили различна гледна точка. Защото ъгълът, от който гледаме на нещата също е важен. И разстоянието. Погледът отблизо дава детайлите, този отдалеч обхваща по-широк хоризонт, само двата заедно дават цялостната картина.

Untitled-2

Вярваме, че всеки от вас ще намери поне едно нещо, което да му е интересно. Стига само да го потърси. А може би то няма да е там, където предполагате. Затова следете внимателно. Човек не знае колко важни неща пропуска понякога.

Нали няма да пишете за…? За момента нямаме “черен списък” за какво няма да пишем. Защото за нас е по-важно за какво пишем. Вече ни попитаха “Нали без чалга?”, но нито един не попита дали ще пишем за класическа музика или джаз. Е, ще ви разочароваме. Не можем да ви обещаем да не пишем за чалга, обещаваме ви обаче да пишем за класическа музика, джаз и фолклор. А това ни прави една идея по-… Защото удоволствието е над всичко. Защото според нас, за да очакваш да доставиш удоволствие на читателя, трябва да си го изпитал при писането.

Всяка статия, всеки пост, всеки коментар, новина, снимка, песен, история е избрана, изживяна, усетена, почувствана. Това ни различава от другите. Остава само и вие да откриете емоцията. И да я изпитате заедно с нас. Или да ни разкажете за вашата позиция, чувства и мисли. А ние с радост ще ги публикуваме. Не, от споделянето на мисли и чувства публично не боли, ще се уверите сами. Можете само да се почувствате по-добре, ако болката, гнева, радостта ви са споделени.

Ще продължим да казваме какво мислим. Защото ние няма да работим по онези стандарти. Ние ще създаваме нови. А точно от това има нужда. Казахме, че сте важна част от това пътуване. Защото сте не просто пътници, вие сте част от екипажа. Разчитаме и занапред на вашите коментари и препоръки, и разбира се на вашите истории, които да разкажем заедно.Защото както казва една стара китайска поговорка „Пътуването е това, което ни прави щастливи, не дестинацията“.

Този сайт е за всички. За тези, които ще отворят историята за Вальо и ще я преживеят. Заедно с Вальо. Заедно с Юлия, която я написа, заедно с нас. Заедно с този, който я споделил, за да достигне до тях. И след това ще я споделят, за да донесат същото преживяване на поне още един човек. Защото това е смисълът на социалните мрежи. Намери, прочети и сподели. Почти като неосъществения слоган на България. Сайтът е за тези, които прочетоха мнението на Елена за Турция и го споделиха и коментираха, За онези, които с любопитство надникнаха зад красивия параван ‘главен редактор на модно списание’, за да открият заедно с нас истината, която Мария ни показа. Истина, която е по-красива от захаросаната представа, защото съществува. За всички, които Радо заведе на оглед из най-скъпите грозни жилища в центъра на София, или за тези, които търсиха заедно с нас „Какво искат жените, какво искат мъжете и кой предложи гусин Пеевски“. За тези, които преживяха заедно с Алекс сълзите в очите на пенсионерите от Аризона, разбрали, че няма да видят Статуята на свободата или страхът в погледа на обикновения жител на Дамаск от утрешния ден. За тези насладили се на 14-те снимки, направени с първия фотоапарат заедно с Христо или разходили се из Природен парк „Врачански Балкан“, заедно с Боян и Юлия. За всички, които преживяха поне една от 223-те истории, които ви разказахме до вчера.

На всички вас обещаваме още много такива истории. Всеки ден. По всяко време.

 
 

Игри на дискриминация

| от Вучето |

Нека започнем с малко вероучение, за загрявка. В сура 17 от Корана пророкът Мохамед се обръща към мъжете: “По-добре ще е прасе да се изходи върху един мъж, отколкото да се допре дори до лакътя на жена, която не е негова”. В тази история няма прасе, но затова пък има една жена. При това крайно възмутена жена. А ръката не принадлежи на някой хипотетичен мъж-мюсюлманин, а на Джама. Той е на 20 години, от сомалийски произход, но роден и отрасъл в един от емблематичните емигрантски квартали на Осло, Грьонлан.

Джама живее на границата на два паралелно съществуващи свята откакто се помни. И въпреки че слуша Дрейк и Ники Минаж в колата си, той и връстниците му в свободното си време се обличат само в традиционни ислямски одежди, поддържат брадите си гъсти и не се разделят с характерната бяла молитвена шапчица куфи.

Преди известно време Джама кандидатства за работа в Норвежки пощи и е поканен на събеседване. Докато е на рецепцията и чака да бъде повикан, Джама решава да изпрати sms на интервюиращата го началник на отдела, в който я предупреждава, че заради културния си произход може да поздравява жените само с думи, но не и с ръкостискане. Така де, да си има едно наум, за да не се получи изведнъж конфузна ситуация. Шефката от своя страна решава да отмени интервюто, оправдавайки се със своя културен произход. Пак със sms.

“Здравейте, Джама. Не одобрявам подобно поведение и затова отменям интервюто. Съжалявам.”

Джама обаче не приема нейното “не” за окончателен отговор и размяната на съобщения продължава.

Джама: “Дойдох по-рано в пощата и докато Ви чаках на рецепцията, сметнах, че е добре да Ви предупредя. Надявам се, че ще промените решението си и ще ми дадете още един шанс. Аз съм човек, който със своите умения би могъл да бъде от голяма полза за отдела ви.”

Шефката: “Религията е нещо лично и обикновено не вземам отношение. Когато Вие я намесвате обаче, трябва да се съобразя с това и да взема страна. За мен не е актуално да ви назнача на работа.” Освен това тя смята, че с поведението си Джама няма да се впише добре в екипа и че очевидно не е подходящ за позицията.

Джама е шокиран. Въпреки че смята себе си за добре интегриран в норвежкото общество, не проумява как така отказът му да се здрависва ще му коства назначението на работа. Той обаче не се отказва и пренася битката на по-високо ниво като отива да се жалва по държавната телевизия NRK, че е бил подложен на дискриминация. На журналистката й се струва, че трябва да обяснява социално адекватните маниери в норвежкото общество на 20-годишен човек, роден и израсъл в страната, но все пак го прави:

“В Норвегия ние подаваме на ръка на хората без значение на пол, религия и възраст като знак на уважение, а и защото това е обичай, залегнал в културата ни. Началникът на отдела е норвежка и за нея очевидно е важно да бъде поздравена с ръкостискане.” Джама обаче отвръща, че за него здрависването между хората не е непременно проява на уважение и че има други форми за демонстрирането на такова. Норвегия нали се води мултикултурно общество, така че е редно да коригира представите си за културни обичаи и за това кое е редно и кое не.

Джама не е глупав и знае, че има смисъл да се оплаква на висок глас в държава като Норвегия. Той възнамерява да отнесе случая до Комисията по дискриминация, а омбудсманът по въпросите на равноправието Ханне Бюрстрьом със сигурност ще се обяви в негова защита. Най-вероятно тя ще излезе пред медиите с изявление, че е ОК да поздравяваш с ръце зад гърба или на тила, понеже… ами понеже господин Джама всъщност е прав, ръкостисканетето е то-о-о-лкова демоде!

Сега се сещам, че преди две години нашумяха подобни случаи в Швейцария и Германия, където ученици-мюсюлмани отказаха да приемат ръкостискането на учителката си. Мюсюлманите избягват дори най-незначителния телесен контакт с жена, защото той е изкушение, водещо към прелюбодеяние. Малко са тези мюсюлмани, които биха поставили под въпрос думите на Мохамед, затова и неговите “заръки” важат със същата сила и днес, както са важили и преди 2000 години. От друга страна, в култура, в която пророците са с други имена, да отблъснеш подадена ръка говори за неуважение и враждебност.

И не мога да не се запитам: Когато представителите на две толкова различни култури се срещнат и никой не е склонен да отстъпи от обичаите си и религиозните си вярвания, кой кого дискриминира всъщност? Или дискриминацията е двупосочна? Ясно е, че все по-неизбежни и трудноразрешими ще стават сблъсъците и конфликтите на ниво културни разбирания и обичаи в страни като гореспоменатите, а ние малко или много сме безсилни да предотвратим това.

А и още не е създаден такъв международен орган, който да има правомощията да решава кой крив, кой прав. Само че да не стане така, че Мохамед надиграва Исус, Исус връща топката в полето на Мохамед, пък накрая Сидхарта печели мача!

 
 

10 известни момичета, които харесват други момичета

| от chronicle.bg |

Да се изправиш в един свят, в която липсата на толерантност и хомофобията все още са много мощни и масови, изобщо не е лесно, дори да си популярен. Изисква доста кураж да заявиш ясно, че си жена, която харесва други жени, или мъж, който харесва други мъже, или пък бисексуален/на. Критиката идва от всички страни и може да те помете.

Въпреки това, има хора, които наистина се приемат такива, каквито са, и не се страхуват да го заявят.

В галерията сме събрали няколко известни момичета, които са показали на света не само своята хомосексуалност, а и своите партньорки. Някои от тях използват социалните мрежи, за да демонстрират колко са влюбени и щастливи.

Ами браво на тях! Вижте кои са те.

 
 

Краят на Инстаграм, какъвто го знаем

| от chr.bg |

Тази седмица на Кевин Систром и Майк Крийгър им дойде до гуша.

Напрежението между основателите на Инстаграм и компанията собственик Фейсбук се трупа от месеци. Въпреки, че е нормално обстановката по такива нива да е напрегната, Систром и Крийгър се справяха доста умело през последните 6 години.

Напускането на хора от високи постове – и особено във Фейсбук – се прави по определен начин и на етапи, за да се минимализира драмата. Обявява се заместник, прави се пиар план, пише се пост с новината в блога на компанията, а Зукърбърг и други хора от Фб пишат статуси с благопожелания.

Кевин и Майк напуснаха като стюардеса, която изпива бутилка водка на екс и скача от самолета с единствения парашут. Най-стряскащото беше, че след това никой не знаеше какво се случва.

И още повече: Систром използва служебния блог, където почти потвръди, че с Крийгър ще направят нова компания.

Приближен до двамата казва, че те мразят и избягват драматични прояви. Какво тогава ги е провокирало към такива резки действия? Какво ли недопустимо за тях нещо са ги накарали да правят? Най-вероятно ни предстои да видим.

Какво знаем със сигурност и какви изводи можем да си направим?

Повечето материали по темата подозират стандартния път след закупуване на компания: компромисите и несъгласията между двете страни са се трупали и накрая чашата е преляла (т. нар. смърт от хиляди порязвания). Последното спорно решение е било Фейсбук да премахне брандинга на Инстаграм от споделените снимки в нюзфийда си.

Една от най-достоверните теории за напускането на Кевин Систром и Майк Крийгър е на журналистката Дийпа Ситараман: Зукърбърг е реорганизирал Инстаграм, така че сега основателите му отговарят пред Крис Кокс, продуктов мениджър и дългогодишен приятел на Марк. Това слага стена в комуникацията между Систром и Зукърбърг в момент, в които Инстаграм става все по-важен за бъдещето на Фейсбук.

В същото време Фейсбук вече години наред оставя Инстаграм да се справя сам, докато се опитва да изкара възможно повече пари от рекламите в нюзфийда. През 2016 година обаче се случи кризата на доверие в социалните мрежи около президенстските избори в САЩ, от която само Инстаграм се отърва сравнително незасегнат.

Решението на Фейсбук да премахне брандинга на споделените от IG снимки (взето по-рано тази година) е нещо много значимо за Систром. Той се бори и с желанието на Марк да сложи бутони за отваряне на Фейсбук в нюзфийда на Инстаграм. Нищо от тези решения на подобрява Инстаграм, те са просто част от цената на това ФБ да те купи.

Изглежда, че ден след ден Кевин и Майк са заливани с искания от новите им собственици и все повече и повече от времето им е минавало в чудене с какво могат да се примирят и с какво не. Въпреки, че това се очаква, може би не беше нужно всичко за тях да свършва така.

Но какво следва?

На първо време, със сигурност това е краят на Инстаграм, какъвто го знаем. Без внимателния и избирателен поглед на основателите му, ФБ може да прави каквото си иска. Въпреки, че доста от отговорните лица все пак остават, автономия вече няма.

Сега ще трябва да се решат съдбите на много функции: IGTV, например, която за малко да пропадне, защото се конкурира с Facebook Watch, или пък проекта за отделно пазарското приложение на Инстаграм, както и Instagram Direct (отделно чат приложение).

Систорм и Крийгър имат вече уговорени интервюта с „The Information“ и „Wired“, от които ще разберем повече за случващото се.

Във всеки случай са ясни две неща – и двамата напускат много преди да са приключили с Инстаграм, а каквото и да направят след това, то ще бъде наблюдавано от Зукърбърг.

 
 

Колко дни трябва да работите за новия iPhone XS?

| от chronicle.bg, по Picodi |

Както всяка година, есента е времето за излизане на новите модели iPhone. Този месец на пазара бяха представени последните „членове“ на семейството на Apple – iPhone Xs, Xs Max и Xr. На българския пазар iPhone Xs ще се появи на 28 септември. 

Повече подробности за техническите характеристики на можете да намерите тук и тук. Новите моделите ще струват 999 дол. (Xs), 1099 дол. (Xs Max)  и 749 дол. (Xr – т.нар. бюджетен модел).

Какво означават тези цени от потребителска гледна точка? На този въпрос отговаря нова статистика, дело на Picodi, която представя цените на новия модел Xs в работни дни за различни държави по света.

Колко дни трябва да работите, за да си купите новия айфон?  Зависи къде живеете.

В Швейцария са необходими 5 работни дена, а във Филипините 156 дена. Това са двете крайности в списъка, който подрежда 46 държави според броя на работните дни, необходими за събиране на пари за новия модел. От показаните резултати става ясно, че страните от Еврозоната най-лесно могат да си позволят iPhone Xs, а към тях се добавят и САЩ и ОАЕ. В челната петица са Швейцария (5 дни), Люксембург (7), Норвегия (7.5), ОАЕ (7,6), Дания (7.7), а на дъното са Филипините (156), Украйна (136), Пакистан (88), Аржентина (60) и Индия (60).

България се нарежда веднага след Индия с необходими 56 работни дена. У нас iPhone Xs (64 GB)  ще се продава на цена от 2329 лв. 

Получените резултати се базират на средния месечен доход във всяка страна. Повече информация за статистиката можете да намерите тук.

kolko-trudodni-struva-iphone-xs