shareit

Честит „3-ти март“ на всички българи!

| от |

Най-напред искам да поздравя всички българи, където и да се намират по света с днешната светла дата, която се води и наш национален празник. При цялото ми уважение към този ден, към този несбъднат идеал, не мисля, че това трябва да е нашият национален празник и тук ще изложа моите виждания и разсъждения.

3mart

Бих се съгласил, ако ставаше дума само за петте месеца, последвали Сан Стефанския мирен договор. Защото само през това време тези 270 хил. кв. км са били в сила, само до 13.07.1878г. всички българи по тези земи са се надявали, живели и борили това да са границите на Майка България. Но не би, както се казва, защото Великите Сили са решили съвсем различна съдба, за което, разбира се и Русия е била подготвена. Братушките са знаели много добре, че такава държава на Балканите трудно би могла да просъществува дълго време, но въпреки всичко са били длъжни по различни причини да вдъхнат илюзорни надежди на българския народ.

И именно на Берлинския конгрес става ясно цялата заблуда на поколения българи, че Сан Стефано е само един идеал. Идеал, който бива брутално убит и изнасилен дори от Запада, както и от нашите „дружелюбни“ съседи. Никой няма да позволи силна България на картата, защото по този начин ще признаят тежката си загуба в т.нар. Източен Въпрос. Русия, от своя страна, е била длъжна да се опита да наложи своето влияние, което по една случайност е съвпаднало с Освободителната война с братския български народ. Който е действително такъв, но не бива да се заблуждаваме, че ако Русия нямаше никаква изгода от тази война, едва ли щеше да се вдигне на бой. Нито съм русофил, още по-малко русофоб; само гледам на нещата от историческа гледна точка и разбира се, от морална. Моето мнение е, че трябва да бъдем признателни на Русия, и то много. Но в същото време не трябва да забравяме, че няма вечни приятели, има вечни интереси. И ние трябва да си гоним нашите, без изключение!!!

Та да си дойдем на темата: като малки са ни учели, че това е най-важният празник в нашата история и той трябва да се чества за Национален. Да, ама не както има една приказка. Имах щастието да изуча нашата история и по времето, когато кандидаствах и с този предмет разбрах много неща и си направих изводите, поне за мен. А те са, че лично моят Национален Празни не е 3-ти март! Не че не го ужаважам, напротив – всеки трябва да помни и да знае какво се е случило и защо се е случило. Всеки трябва да знае за Епопеята Шипка и Записките по българските въстания, всеки трябва да знае за героите, дали живота си за Освобождението.

Но за мен един ден, който е важен само за пет месеца, не е достатъчен да го приема за единствения ден. Не мога да го приема, защото той е началото на много смърт за безброй наши сънародници, останали под робство след Берлинския конгрес. Не мога да го приема, когато цяла Македония, дори Пиринския край, както Беломорието и Одринска Тракия биват удавени в кръв от същата тази омразна Османска Империя. Когато България бива разделена по един унизителен начин и оставя стотици хиляди свои чеда на благоволението на чуждите страни, които само чакат да докопат парче земя.

Някои ще кажат, че все пак сме се освободили, макар и не всички и затова трябва да се приеме този ден за националния ни празник. Ами не съм съгласен, защото след 13.07.1878г. единствената независима земя от страната е Княжество България, което е една малка част от цялото. Не съм съгласен, защото цяла Вардарска Македония е останала под робство чак до сега бих казал дори. За мен има по-важна дата от нашия календар, която може да е безспорно обединителна за целия народ, дори извън границите на страната. И това не 6-ти септвември или 22-ри, които също имат претенции за най-важния ден от годината. Особено Съединението, което изкарва напред духа на българина и вярата за обединение надделява над подлите преврати на съдбата.

За мен денят, който трябва да е Национален Празник на България може да е само и единствено 24-ти май и никой друг!!!

Нашият народ има привилегията да е един от малкото, които имат собствена азбука, собствено четмо и писмо и имам чувството, че много малко го оценяваме. Това да създадеш и да оставиш след себе си такова достижение е безспорен успех, с който можем и трябва да се гордеем. Няма да споменавам факта, че в училище ни учат, че Кирил и Методий са основателите на съвременната ни азбука, защото, ако не беше трагично щеше да е смешно. Но все пак, те са основоположниците на нашата писменост, макар и глаголицата да не е била приета от народа много добре, техните ученици са направили подобрения, които са останали във времето и пространството.

Като филолог и възпитаник на Софийския Университет смея да твърдя, че гърците много добре осъзнават важността на писмеността си, че без нея ще изгубят своята идентичност. А ние защо не можем да го проумеем не ми е ясно: може би се успокояваме, че има и други славяни, които пишат на кирилица, но това са други народи. Ние сме длъжни да предадем на поколенията нашата култура и ако това не може да стане на нашата писменост защо изобщо претендираме да сме страна? Наскоро имаше някакви проучвания дали не е добре да заменим азбуката си с латиницата. Не знам как да го коментирам, но ако някой от светите братя или техните ученици чуе за тази поквара не знам какво би направил, честно казано. Я питайте гърците дали това може да стане там, просто никога!

Ние не зачитаме изобщо това, което сме сътворили и сме дали на света. В днешно време на власт е глупостта, простотията, неграмотността. Това не може да доведе до нищо добро. Нужно е само да се заслушаме в текста на песента…“

напред науката е слънце, което във душите грей, напред народността не пада, там дето знанието живей“

В момента ние нито имаме наука, нито души са останали вече. А без знание какъв народ очаквате, че ще се бори за нещо? Аз поне съм лично песимист, но дано греша. Дано младото поколение погледне малко отвъд, а съм сигурен, че техния манталитет ще бъде различен, защото не са израснали по „онова време“.

Мойсей е водил евреите през пустинята цели 40 години, докато и последният, който си спомня робството не е умрял. Може би и при нас е нужно нещо такова да се случи, защото сме още много далеч от чистата и свята република.

Станислав Рангелов

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

 
 
Коментарите са изключени