Черно-бели велосипедни срещи из Европа

| от |

Време е за една малка разходка на колело из Европа. Заедно с Иван Ралчев, който пише в http://raltchev.info и снима в http://caughtinamoment.net. А ако стигнете до края ще разберете къде да споделите вашата история, за да спечелите награда. А втората история няма как да не споделите с нас :)

01

Стрелката на скоростомера скучаеше върху 100, а търсещият разнообразие мой поглед скачаше от един автомобил на друг. Белите се движеха по-бързо от останалите. В сините обикновено имаше само един човек. Сиви, черни, червени, кафеви и зелени пък приютяваха щастливи от пътуването семейства. Повечето от тях споделяха пътешествието със своите велосипеди.

Нашето пътешествие едва сега започваше и щеше да ни срещне с още много от тези символи на свободния дух и индивидуалността.

02

На някои места велосипедите бяха толкова много, че присъствието им не създаваще неудобство на никого, дори и когато заемаха голяма част от тротоарите. Те просто си бяха там, а хората бяха свикнали с тях. Собствениците на тези вляво вероятно след няколко часа щяха да излязат доста по-усмихнати от разположената в близост легендарна бирария Hofbrauhaus. Градът е Мюнхен.

03

Когато обаче пристигнахме в Нюрнберг, един от най-типичните символи на нацистка Германия, днес превъплътил историческия си дух в красива туристическа дестинация, ми се прииска да бях взел и своя велосипед. Сигурно нямаше да се чувствам много удобно върху твърдата седалка, но определено щях да се впиша по-добре сред хората по улиците. Вместо това разхождах тежкия си фотоапарат.

04

Сякаш за наказание той не успя да види почти нищо от Франкфурт. Стоеше скрит под якето ми заради дъжда, който роматично отстъпи място на красив залез едва когато вече брояхме последните крачки до хотела в края на деня. Направих изключение само за тази снимка.

05

От малък обичам велосипедите. Още тогава усетих, че често с тях е много по-лесно да стигнеш донякъде, отколкото пеша или с автомобил. Днес оценявам и друг техен аспект – финеса, с който изразяват индивидуалността на своя собственик. Екземпляра по-долу открих пред библиотека в невероятния град Мюнстер, който пострадал много през Втората световна война. След нея хората искали да не възстановяват вече разрушените си домове, а да издигнат модерни къщи. За щастие все пак размислили. Улиците са калдъръмени и по тях почти не се движат автомобили. Те са заменени от паркираните по тротоарите велосипеди.

06

07

Още с първите крачки из центъра на Грьонинген усетихме, че сме в страната на велосипедите. Холандия определено се оказа мястото, където те до такава степен са станали част от ежедневието, че след няколко часа спираш да ги забелязваш, но започваш инстинктивно да се оглеждаш за тях, докато пресичаш. Имат лошата способност да са изключително тихи.

08

Не е ясно кога това съкровище е било изкарано от канала, на чийто бряг бе подпряно, нито колко време е прекарало във водата. Не можах обаче да не прекъсна за малко разходката си из Амстердам и да не направя няколко кадъра. Останалите егоистично запазих за себе си.

09

Понякога се чувствах почти като в България. И там хората спират на първото място, което им се изпречи. Има обаче една разлика – велосипедите са доста по-елегантни от тежките, обемисти и издишащи вредни емисии автомобили.

Като това по-долу например.

10

И да не забравяме още една красива черта на велосипедите – те често са повод за романтични срещи. С последната снимка (от Будапеща) моята история завършва. Сподели и ти своята със списание National Georgraphic България и Дайнърс клуб България. Разкажи за някое невероятно място или за случка, променила живота ти, докатo си пътувал по света. А накрая можеш да спечелиш награда от Дайнърс клуб България – друго пътешествие до Виена, Рим или Прага. Виж повече на http://geostories.nationalgeographic.bg.

11

 
 

От Джейн Ръсел до Марго Роби: жените и банските през годините

| от chronicle.bg |

 

Модата в банските костюми претърпява толкова революции, колкото всеки останал аспект в модата. От времето, когато жените ходели по плажа само за разходка или чай, до наши дни, културата се е променила повече от впечатляващо.

Споменаваме този очевиден факт, защото когато погледнем как се е променил външния вид на плажуващата жена през години, пак не можем да повярваме, че преди един век  жените са ходели на плаж така:

maryal-knox-SL7

Всяко десетилетие има своя белег върху плажното облекло и то се вижда най-добре през фотоапаратите на големите фотографи, в които застават любимите актриси от миналите епохи.

В края на ХIХ век за жените на плажа е важал стриктен дрескод – рокля до коленете, която покрива тялото, обикновено черна, ограничаваща влизането в морето до потапяне на краката до коленете. След Първата световна война се появява първият цял бански костюм, наричан понякога майо, който обаче се свива след намокряне. След него идва революцията на бикините носени от Бриджит Бардо през 60-те, а после Кристи Бринкли през 70-те.

В някои случаи плажното облекло е много точен лакмус за етапа на културно развитие. В много случаи типичният бански костюм може да бъде белег на епохата. От първите дни, до момичетата на Бонд през Елизабет Тейлър и компания, днес ви показваме някои от култовите бански костюми на минали епохи. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Оперната певица Весела Янева отива на „Белведере“, а ние стискаме палци

| от chronicle.bg |

Трамплин за кариера в операта. Уолстрийт на оперното изкуство. Стоковата борса на оперните певци. Всичко това са жаргонни наименования на най-престнижния световен конкурс за млади оперни певци, „Белведере“. Тази година домакин на конкурса е латвийската столица Рига, а българското участие ни дава повече от един повод за гордост.

Да представи България на 37-мия Международен оперен конкурс „Белведере“ беше избрано нашето мецосопрано Весела Янева. 24 годишното откритието на Фондация “Стоян Камбарев” е и най-младият от всички селектирани певци в елитния световен конкурс, което прави задачатa й още по-отговорна. Тя бе избрана след кастинг с международно жури, чиято задача беше да селектира участниците за класическата надпревата, в която се включват 76 световни столици.

1.Vessela v Riga s roklia na Gabriela Koleva
Весела Янева в Рига в рокля на Габриела Колева

За тоалетът на нашето мецосопрано се грижи г-жа Габриела Колева – създател и стилист на модна къща „Мезон Сант-Ерем“. Вдъхновена от епохата на 18-ти век, в която изтънчеността и пищността са били високо ценени, и от френския стил като цяло, модната къща предлага финес и разкош във вечерния тоалет, с който Весела ще се представи на световната сцена.

Vesela i Gospel Chorale s nagrada S.Kambarev - 2013
Весела и Gospel Chorale с награда „Стоян Камбарев“ през 2013 г.

А ето какво сподели и Деси Тенекеджиева в качеството си на Председател на Фондация “Стоян Камбарев” за обещаващата млада оперна певица:  “Весела Янева е мецосопран с уникален нисък, красив и плътен тембър. Следим таланта й още от ученичка и се радвам, че е едно от големите музикални открития на Фондацията. Веси бе солист на Gospel Choralе и спечели Голямата награда за Полет в изкуството още през 2013-та, заедно с диригента на госпъла – Страцимир Павлов. Весела направи много силен дебют на сцената на Софийска опера, в “Евгений Онегин“ на Чайковски, още като студентка в Националната музикална академия, а в края на миналата година спечели конкурс и стипендия за специализация в Академия „Борис Христов“ в Рим с преподаватели Анна Ванди и Валентина Марафа, които също бяха очаровани от прекрасния й глас. Сега пред нея стои ново изключително предизвикателство – да представя България на един от най- големите и престижни световни оперни конкурси „Белведере“! Фондация “Стоян Камбарев” я подкрепя и в това важно за нейната кариера начинание, защото вярва безрезервно в нейния потенциал и ще бъде до нея и в бъдеще. Бих искала специално да благодаря на верните ни партньори от туристическа агенция Premiere Tours с изпълнителен директор Росица Георгиева, както и на проф. Любомир Стойков и дизайнера Габриела Колева за приятелството и професионализма. Младите ни таланти имат нужда от подкрепа и е прекрасно, когато я получават!”. Това споделя председателя на Фондация „Стоян Камбарев“, Деси Тенекеджиева за нашата оперна певица.

Весела вече е в Латвия и се подготвя за представянето си на сцената, а ние й стискаме палци.

 
 

Бокачо: „Целунатите устни не губят своето богатство…“

| от chronicle.bg |

Той вече е възприеман по-скоро като митологична фигура, отколкото като реална личност, която можем да си представим. Рисунките с неговия лик, стигащи днес до нас, са недостатъчни, за да поберат силата на хилядите думи в „Декамерон“. Става въпрос за Джовани Бокачо – авторът, който заедно с Петрарка поставя основите на хуманизма в световната литература през далечния 14-ти век. Бокачо е Ренесансът.

Хуманизмът на Бокачо не е само между страниците на творбите му и в интерпретациите на древните текстове, но и в опитите му да издигне литературата на онези дни до класика, поставяйки високи стандарти пред работата със словото. Някои смятат, че напредва повече в тази посока от съмишленика си Петрарка, не само защото връща високия статут както на поезията, така и на прозата, но и защото в романите си успява да постигне съвършения синтез между ежедневното, трагичното и комичното.

Без Бокачо литературната кулминация в италианската култура е немислима. Ето част от хилядите думи, които се откриват в книгите, а понякога и между редовете. 

maraviglioso_boccaccio_i_novellatori_foto_umbertomontiroli_0687-light
Кадър от „Чудният Бокачо“

„Използвай настоящето така, че на старини да не се упрекваш за напразно изживяната младост.“

„Много по-лесно е да порицаваш минали дела, отколкото да ги поправиш“

„Трябва да четем, да съхраняваме, да оставаме будни нощем, трябва да питаме и да изискваме максималното от силата на ума.“

„Прави каквото казваме, а не каквото правим.“

„Човечност е да имаш състрадание към нещастните.“

giovanni-boccaccio-vita-e-opere_bfad2f4f017cfd399d093e0b6dc84dd7

„Един покварен ум никога не може да разбере думите по здрав начин.“

„В този свят само страданието е спасено от завистта“.

„Често човек си мисли, че е далеч от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него.“

„Да поиска съвет е най-висшето доверие, което един човек може да окаже на друг.“

„По-добре да се разкайваш за това, на което си се насладил, отколкото за това, на което не си се насладил.“

„Целунатите устни не губят своето богатство, а напротив – то се възобновява като растящата луна.“

2216440

„Нищо не е твърде неморално, че да не може да бъде казано на друг човек, стига е облечено в подходящите думи.“

„Раят би бил рай, ако на любовниците са им разрешени същите наслади, като тези, които преживяват на земята.“

„Хората са по-склонни да вярват в лошите намерения, отколкото в добрите.“

„Дъбът не може да бъде повален с един удар на брадвата.“

 
 

Кристина Агилера пя инкогнито в нюйоркското метро

| от chr.bg |

Кристина Агилера пя „инкогнито“ в нюйоркското метро заедно с телевизионния водещ Джими Фалън, който й акомпанираше на банджо, за да отпразнува излизането на новия си албум.

За изпълнението в метрото Агилера избра костюм от 70-те години на миналия век – с голяма шапка и очила, а Фалън освен очила си беше сложил и брада. Те изпяха песента „Think“ на Арета Франклин. Минаващите бързо я разпознаха и започнаха да я снимат с телефоните си.

След това двамата изпълнители свалиха костюмите си и продължиха с акустична версия на песните „Fighter“ и „Fall in Line“.

Новият албум на Кристина Агилера „Liberation“ излезе в продажба вчера. Тя участва в предаването „Тунайт“, за да го лансира.