Чарли, марш от тези хора да не хванеш СПИН!

| от |

Чували сме, че когато повториш една лъжа 100 пъти, тя става истина. А какво се случва, когато повториш един виц 10 000 пъти? Понякога спира да е смешен, ако изобщо някога е бил, а друг път се изтърква от смисъл.

В едни други случаи пък, става малко тъжно. Такъв натъжаващ виц е онзи, в който английският лорд и слугата му Джон (Джеймс в други версии) си говорят и в „забавния“ им диалог става ясно, че протестиращите хомосексуални искат еднополова любов, която не им е забранена, но те вдигат шум, защото са „педерасти“. Освен обиден и демонстриращ абсолютно невежество по темата с проблемите на хомосексуалните, този виц е издигнат като верую на бандата самоотвержени беге патриоти, които искат да борят демографската криза с всички инструменти (не привиждайте двусмислица) и чието лидерство бе естествено подето от първата дама на страната посредством статус във Facebook, който вероятно вече сте прочели.

Не си мислете, че „генерал“ Деси Радева специално мисли за гей прайда. Тя просто има котка на име Чарли, която ветеринарният лекар е поискал да изследва за котешки СПИН, та оттам се е сетила. Котка – котешки СПИН – човешки СПИН – гейове – прайд. Подобен асоциативен поток щеше да хвърли и Фройд в недоумение.

Опитът на президентшата да призове към придържане към патриархалния български модел се сгромоляса с трясък и заприлича повече на едноминутна шизофазия*, погрешно повърната върху клавиатурата. Можем да подминем с ироничен коментар глуповати изрази като „Шах с пешката“ и неловки опити за интелектуалничене като „Във вените на всеки от нас тече код, различен от този на ближния ни“. Можем дори да простим досадното нравоучение на тема „възпитание на деца и младежи“. В крайна сметка, светът подмина с подигравки и хумор „covfefe“-то на Тръмп, та защо и Радева да не мине само с осмиване заради първосигналния си статус?

И „Що не организираме прайд на хетеросексуалните, м?!“

Ами, „щото“ хетеросексуалните имат право да сключват брак и да имат деца. „Щото“ хетеросексуалните никога не са били подигравани и потискани заради това в кого се влюбват. „Щото“ дори засечен таксиметров шофьор няма да изпсува на „Шибан хетеросексуален!“. Щото на „хомосексуалните, бисексуални, трансджендър и другите производни“ им се налага да крият нещо, което не могат да променят и да се сблъскват с дискриминация и презрение непрекъснато. И „щото“, когато човек на някаква обществена позиция, била тя повече или по-малко значима, прави публично изказване, чрез което създава внушения, е редно да носи отговорност за това. „Щото“ Facebook не е хетеросексуалната спалня на президента и съпругата му, а публична трибуна и изказванията там трябва да бъдат премислени и премерени.

Прекрасно е, че първата ни дама има котка и я води на ветеринар. Похвално отношение към животните! Много е трогателна и загрижеността й към заразените с ХИВ и болните от СПИН. Само дето вирусът на СПИН, колкото и да се напъне, няма да може да вземе толкова жертви, колкото взима човешката омраза към себеподобни с някакви различия от социално приемливите норми. А политическото говорене в посока дискриминиране на хомосексуалните у нас, вече се превръща в редовна практика, която отминаваме само с едно „Тоя па“/“Тая па“. Справка – Марешки.

А това не може да се отминава с лека ръка, „щото“ е уродливо, антицивилизационно, популистко и руиниращо всеки опит на българското общество да дръпне напред в отношението си към Другия. Пък ако щете, наречете го и „педерастки номер“.

*шизофазия – състояние при болни от шизофрения, наричано още „словесна салата“. При него болният говори несвързано, смесва теми и думи и не образува смисъл в речта си

 
 
4 коментара
  • thaddeus

    Кой забранява на хомосексуалните да имат деца? Никой никога не е забранявал, хомосексуалните да си правят деца, нали така?
    Кой се подиграва и на кого се подиграва? Смея да попитам Цветелина Вътева, а защо се подиграват…?
    Винаги има причина, понякога е добре да я потърсим и вътре в общността, нали така?

  • Svetomir Slavov

    Статията е изключително тъпа, макар и да има верни неща и принципно да съм съгласен. Първо вица си е срахотен и като хумор, а и има не малка доза истина, както и да е майната му на вица. На много места по света им се позволява да сключват брак, относно това дали хомосексуална двойка трябва да им се позволява да осиновят дете, съм твърдо против и не защото не биха си обичали детето, не защото няма да го дарят с обич и грижи, напротив биха го дарили с много внимание. Против съм защото детето копира поведение от средата в която израства/родителите си… по този начин то просто израства хомосексуалист и дори не му се дава възможност да избира…. най-общо казано.

    • Ogg

      “На много места по света им се позволява да сключват брак“’ Но не и тук. И това е проблемът. Нашата мила родина не им дава това право. И “ма на други места може“ не променя нещата по никакъв начин. Какво, всички хомосексуални да отидат в държави, където е позволено, защото за нас промяната е нещо невъзможно? Също така, да разбирам ли, че когато баба ви се оплаче, че пенсията ѝ е ниска, ще ѝ отговорите “На много места по света би получавала по-висока пенси.я“? Силно се съмнявам. Така че защо изобщо сметнахте, че това ви изказване имаше какъвто и да било смисъл?
      “Против съм защото детето копира поведение от средата в която израства/родителите си… по този начин то просто израства хомосексуалист и дори не му се дава възможност да избира.“
      Ъъъъъ……нещата не работят по този начин. Ама изобщо. Сега ще ви шокирам, но хетеро двойки понякога произвеждат дете, което е хомосексуално. Това дете копира поведението от средата в която израства/родителите си….по този начин то просто израства хете…аааа, не, грешка. Хомосексуално е въпреки хетеросексуалните си родители. Отново, изказването ви беше нелепо. Ако средата и семейството формираха сексуалните предпочитания на човек, нямаше да има хомосексуални. Защото хората масово са хетеросексуални.
      Или най-общо казано: Недейте да се изказвате за неща, които очевидно не разбирате.

  • Georgi Tapirov

    Доста целенасочена статия – вярно, таксиметровият шофьор със сигурност няма да те нарече „Шибан хетеросексуален!“, но почти е сигурно че най-напред ще „уважи“ всичките ти роднини от женски пол. Освен това в обръщението „педераст“ се влага нещо доста по-различно от сексуалната ориентация. Лично аз познавам няколко мъже с хомосексуална ориентация, но нито един за мен не е „педераст“, защото са изключително точни хора, които никога не са демонстрирали ориентацията си и доколкото знам досега не са ходили на нито издание на прайда, понеже явно не чувстват необходимост да го направят.

„Безкрайната градина“: не пипай нищо и бъди готов да видиш себе си

| от Дилян Ценов |

В продължение на десетилетия вече родното кино се надпреварва как най-добре да покаже на екран тежкия живот на малкия човек от Източна Европа. Докато някои режисьори и сценаристи все още си мислят, че това е интересно за световната публика, един от най-известните български режисьори в чужбина ни дава глътка свеж въздух. Това в няколко думи представлява филмът „Безкрайната градина“, с който театралният режисьор Галин Стоев дебютира в киното. Тази година заглавието заема специално място в програмата на CineLibri.

Всичко започва от пиесата на Яна Борисова „Приятнострашно“, която Галин Стоев поставя в Театър 199. В сценичната версия участват Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев, Вежен Велчовски, Сженина Петрова и Владимир Пенев. Девет театрални сезона след премиерата на пиесата се появява и филмът по нейни мотиви. Режисьорът не взима нито един актьор от спектакъла. Тук всичките са млади актьори или натуршчици – Мартин Димитров, Димитър Николов, Глория Петкова, Елица Матева. Контрапункт на тази свежа група от млади хора е покойният Никола Анастасов, за когото това е последна роля в киното. Сценарият е дело на Яна Борисова и Галин Стоев. С кинематографията се захващат други двама майстори: Борис Мисирков и Георги Богданов.

maxresdefault (1)

За любителите на синопсисите, в които А среща Б, а В прави нещо трето, ще кажем, че историята разказва за двама братя, Виктор (Димитър Николов) и Филип (Мартин Димитров), които все още се справят с последствията от преживяна в миналото трагедия. Виктор работи в цветарница заедно с младата Ема (Елиза Матева), Филип е пиар на кмета на София и е обвързан със Соня (Глория Петкова) – успял мъж, който се опитва да помогне на брат си. В цветарницата, където Виктор работи обаче, има нещо специално – в задната част на помещението, скрита от околните, се крие тайната градина на Ема. И от тук започва всичко…

Най-прекрасното в „Безкрайната градина“ е неговата противоречива природа. По много параграфи не можем да наречем това добър филм – той има няколко основни недостатъка, които биха спънали всеки материал за киното. И въпреки това, той е натоварен с очарование и заряд, които нямат общо със сантименталността, или още по-малко със сляпото възхищение (което трябва да признаем, че върлува у нас) към режисьора, който идва от Франция и затова трябва да го хвалим. Не. Галин Стоев се справя добре с дебюта си в киното, просто защото е добър режисьор. И защото независимо от контекста или средствата, може да извади заспалото у нас.

4d21Infinite-Garden-filmstill-Color-01

Най-силната черта на филма е неговият образ. Картината. Това, което винаги е било най-важно в киното. Мисирков и Богданов успяват майсторски да представят всичките думи на Яна Борисова в картини. Тук не можем да не споменем и работата на Юлиян Табаков като художник и на сценаристите (Яна Борисова и Галин Стоев), които трансфомират всички условности в театъра и ги превръщат в конкретика, за да може добрият театрален продукт да се превърне в кино. В „Безкрайната градина“ декор, камера и режисьор са в перфектно взаимодействие, за да получи зрителят картина, която говори като персонаж. Няма да бъде пресилено да кажем, че някои кратки откъси във филма напомнят на филм на Уес Андерсън – контрастът, симетрията (или асиметрията), цветовете. За всичко това „Безкрайната градина“ може да бъде пример за добро българско кино, каквото от много време не бяхме виждали по екраните. Именно този ярък образ влияе на зрителя и работи в услуга на персонажите – показва ги по-добре, разкрива част от характера им. Доразказва вече намекнатото.

А намекнатото тук е прекалено много. Прекалено намекнато и недоизказано. Това е и моментът, в който „Безкрайната градина“ се препъва. Прекалено много образи, недостатъчно действие. Няма как да бъде казано по-кратко. Прекалено много хора с проблеми, но какво се променя като следствие на тези проблеми, не става ясно, освен при един от героите.

42426821_1382097705226170_6462877232934158336_n

Има и друг аспект на този въпрос обаче. Европейското кино (и особено френското) отдавна са доказали, че е възможно филм извън класическата драматургична рамка да бъде добър. Не е необходимо да има конфликт, действие, събития и всичко останало. Зависи от публиката. „Безкрайнта градина“ изисква друга настройка. Това е. Изисква отваряне на сетивата за красивото. Само тогава зрителят, заедно с актьорите, може да потърси убежище в някоя тайна градина. Да се спаси от демоните и от света, който е неприветлив. Просто трябва да бъдем готови да видим себе си там, да не пипаме нищо и да не бягаме, защото ще се събудим… И още няколко правила, с които ви съветваме да се запознаете като гледате.

„Безкрайната градина“ е хубав филм. Далеч не най-добрият, но определено най-обнадеждаващият от последните години. А нали това всъщност е смисъла на изкуството? Да излезеш променен, да събуди в теб дремещи усещания, лица, демони. „Безкрайната градина“ може да го направи. Това е хубав филм, след който виждаш света по различен начин. Някак по-плътен и по-смислен.

Информация за прожекциите на „Безкрайната градина“ на CineLibri 2018, вижте тук

 
 

Календарът на Hooters за 2019г., който всички искаме

| от chronicle.bg |

Все още ни делят близо два месеца и половина до новата година, но тя изглежда повече от обещаващо.

Или поне такива надежди ни дава новият календар на Hooters, който тази година включва 200 от най-сексапилните сервитьорки в САЩ.

Освен, че ще краси множество страни по света (надяваме се нито една на някой автосервиз), каузата има и благотворителна страна. 1 долар от всяка покупка ще бъде отделян за кампании за борба срещу рака на гърдата.

И тъй като снимките говорят по-добре за себе си, оставяме ви в тяхната компания. Напълно в стила на Hooters, не мислите ли?

 
 

Иновации в нагряването на тютюна

Нагряването на тютюн е потенциално по-малко рискова алтернатива, тъй като по този начин тютюнът се нагрява, а не се изгаря.

glo е основният продукт на Бритиш Американ Табако в категорията устройства за нагряване на тютюн. С едно зареждане устройството може да се ползва до 30 сесии. То нагрява тютюна до приблизително 240°C без да го изгаря и затова не се образува пепел, като миризмата е много по-малко*. В резултат от нагряването се формира пара, която съдържа около 90-95% по-малко токсични вещества спрямо дима от конвенционална цигара**, като това прави този процес потенциално по-малко рисков спрямо тютюнопушенето. glo използва Dunhill Neostiks в три разновидности: Navy Blue, Yellow и Green.

glo е вече на пазара в Япония, Южна Корея, Швейцария, Канада, Русия, Румъния, Италия, Сърбия, Хърватия, Казахстан, Украйна, Гърция, Чехия и Полша.

___

* В сравнение с конвенционалните цигари, когато са запалени. Тези характеристики не означават непременно, че този продукт е по-малко вреден от другите тютюневи изделия.

** При сравнение между стойностите на 9 вредни компонента, налични в дима на стандартната цигара 3R4F (около 9 мг катран) и в парата, отделяна при нагряване на тютюн чрез glo, за които Световната здравна организация препоръчва намаляване поглъщането им с цигарения дим. Тази характеристика не означава непременно, че този продукт е по-малко вреден от другите тютюневи изделия.

 
 

Купете си шато във Франция за 60 долара

| от chronicle.bg |

Някога мечтали ли сте си да имате замък във френската провинция? А имате ли 58 долара?
Краудфъндинг кампания за реставриране на френското шато Ebaupinay в региона Дьо Севър в западна Франция предлага дялово притежание върху него срещу средства за възстановяването му. Инвеститорите ще имат думата в ремонтната дейност. Организатори са стартъпът Dartagnans.fr и асоциацията за реставриране Adopte un chateau.

Инвестицията ще ви превърне и в неофициален френски „лорд“.

„Хората също така ще могат да дойдат и да ни помогнат с работна ръка за работата по шатото, както се е правело едно време преди 500 години“, казва основателят на Dartagnans Ромен Делом

Последният проект на Dartagnans и Adopte un Chateau замъка Mothe-Chandeniers. „Mothe-Chandeniers е от 19 век, а Ebaupinay е от 14 и по това двата проекта се различават. Искаме да направим реставрацията изцяло по средновековни методи и с автентични материали“, пояснява Делом.

Mothe_chandeniers1

Относно замъка Mothe-Chandeniers: през декември 2017 година 27,910 човека от 115 страни участват в спасяването му. Официално документите се подписват през март 2018 година и мнозина от дарителите идват да помагат. По думи на Делом: „Хубавото беше с Mothe-Chandeniers, че успяхме да направим всичко, което обещахме на хората“

Ebaupinay – името означава „бял трън“ – е построен през 14-15 век в готически стил с разрешение на френския крал Чарлз VII. Официално става исторически паметник през 1898 година. Той има 4 кули, които са в голямата си част здрави, въпреки пожара през 18 век при Френската революция.

Общия напън е да се сменят дървениите и да се оправят камъните, където може, да се направят ковачници, конюшни, средновековни кръчми и хостел. Ако останат средства, може и зона за битки.

Когато проектът бъде завършен, очакват се около 50-60 000 посетители на година.

Във Франция има около 600 замъка в непосредствена опасност. Това означава, че ако не им се помогне в следващите месеци или години, ще изчезнат завинаги.

Концепцията за обществено финансиране на подобни реставрации срещу дял от собствеността може да се прилага навсякъде по света. Страни като Италия, Испания и Великобритания имат същия проблем.