shareit

Чалгата като музика и чалгата като манталитет

| от Дилян Ценов |

През последните дни отново се намираме в ситуация на публичен интелектуален двубой. И отнoво тема ни е чалгата.

Този път поводът е новата песен на Aзис, „Мотел“, която за четири дни направи над два милиона гледания в Youtube. Родната интелигенция се раздели на два крайни лагера – едните защитават певеца и парчето му, а другите говорят за чалгата като за „рака“ на съвременното общество. Познаваме техния рефрен чудесно: чалгата е простотия, чалгата разяжда, всеки, който е стъпвал в Биад е чалгар пр.

След като стана ясно, че новото парче на Азис се радва на вниманието на хора, които трудно могат да бъдат вкарани в етикета „чалгари“ със замах, крайно интелектуалните добавиха и нова теза към възмущението си. Как можело хора, които до преди години са плюли по всичко, съдържащо дори минимални нотки на чалга (каквото и да значи това) да възхваляват тази песен под претекста, че била социално ангажирана и предавала послание?

Докато wannabe духовните водачи на нацията не правят разлика между чалгата като манталитет и чалгата като музикален жанр, тези дискусии, до болка омръзнали на повечето от нас, ще продължават да се предъвкват в социалното пространство.

Ако някой харесва дадена песен, това не означава непременно, че е упаднал, пошъл или негоден за каквато и да било интелектуална дейност. Да харесваш посланието и реализацията на песента не те прави „долен чалгар“. Или поне не в смисъла, който всички възмутени софистицирани хора влагат в думата. „Долен чалгар“ ставаш, когато манталитетът ти предполага, че текстът и мелодията на дадено парче нямат значение, за разлика от стремежа да се разбиеш в дискотеката и да мяташ салфетки под пищни женски бедра.

Чалгар си, когато този жанр е единственият, който те вълнува, и то единствено защото ти дава възможността за лесна любов, лесен секс, мощно пиянство и свободно изразявана простотия.

Затова нека не възприемаме чалгата като някакво абстрактно понятие, съставено от голи тела, ориенталски ритми и пошли текстове, което става причина за упадъка на културата ни. Този жанр не е всесилен, колкото и някои хора да се опитват да му отдадат заслугата за всичко лошо, ставащо в страната ни. Той „заразява“ само слабите. Онези, които със или без Азис, Андреа, Галена, Преслава и другите знаменитости, за които редовно четем във вестник „Уикенд“, са си вредни за обществото. От другата страна стоят хора, които знаят защо слушат такива песни и са наясно, че това няма да ги „разврати“ и „опошли“.

Ако беше толкова просто, всички щяхме просто да започнем да слушаме опера, класическа музика, български народни песни, френски шансони и малко японска музика ( за релакс, нали, да не сме стресирани) и всичко щеше да е наред – и култура щяхме имаме, и младите щяха поумнеят, и светата ни интелигенция щеше е спокойна, и пари за култура щеше има, и театрите щяха се напълнят.

Защото, видиш ли , чалгата е най-големият проблем. Чалгата – онова обобщено понятие, за което всички говорят сякаш е някакъв вирус, който се разхожда сам и покорява всичко живо. Не. Чалгата не е нищо повече от музикален жанр, който можете просто да слушате. А може и да го превърнете в начин на живот. Второто ще ви погуби, първото – едва ли.

Аргументът, че музиката е лоша, защото певците в този жанр „извиват“, е неприемлив. Да, Азис извива. Някои пък крещят с цяло гърло. Това прави ли музиката им лоша? Не. Просто не е за всеки. Както не е и американският рап, например, който много сериозно може да се конкурира с българската чалга по цинизъм и вулгарност на текстовете. Но подобно на всяко друго изкуство, музиката не задължава своите консуматори да я харесват. Тя е въпрос на избор и вкус. А културата предполага уважение на чуждите избори и вкусове.

Хвърлянето на камъни по хора с аргумента, че „той харесва песен на Азис – той има ниски стандарти“ показва доста нисък стандарт в умението за разчитане на хората. Впрочем, ако оставим субективизма настрана, в песента и клипа сами по себе си няма нищо нередно.

Последният бастион на родните пазители на морала е, че доскоро Азис е бил „най-долният чалгар“ и песните му са били от скандални надолу. Когато нямаш за какво да се хванеш , най-лесно е да атакуваш с неща от миналото.

Дано силата бъде с всички нас. С онези, които пият чай всеки следобед под звуците на Вагнер и с онези, които се наливат с алкохол всяка нощ под оглушителните звуци на чалгата. Хубаво ще е първите да запазят стила, който претендират, че поддържат и да не бомбардират всички с личната си преценка.

А който иска да ходи в „Мотела“, нека иде, едва ли в него ще му се случи нещо фатално. Освен ако не е по текст на Хичкок.

 
 
Коментарите са изключени