БСП – Тъжна приказка

| от |

Роберто Благоев

Откъс  от интервю на Александър ЛИЛОВ /в-к „Труд“, 12.07.2009 г./

Колко голяма е загубата на БСП, г-н Лилов?

Това е най-тежкото изборно поражение на БСП през всичките 20 години на прехода. И като доверие, и като брой на депутати. Можете да употребите каквито искате синоними на оценката “най-тежка загуба”: изборна катастрофа, нокдаун, опасност от криза на партията.

Вече се чуха призиви – от “оставка на Станишев веднага” до “оставка на цялото Изпълнително бюро”. Има ли нужда от такова сепуко?

Поемането на отговорност не е сепуко, не е саможертва. Може изключителни обстоятелства да наложат изключение от правилото.

Такива ли са те сега?

Може да се измислят причини за оставане, но последиците ще са негативни за развитието на партията.

stanishev

В по-голяма част от случаите приказките завършват с хубав край. Никой не обича тъжните приказки. Тази, обаче, ще бъде такава…или поне за тези, които си мислят, че има още левица в България.

Началото на кризата в БСП беше още през 2005 г. Резултатите от изборите наложиха включването на ДПС и НДСВ в управлението и така се създаде прословутата тройна коалиция. По време на нейното управление, БСП не успя да изпълни важни предизборни обещания, защото щяха да бъдат засегнати „партньорите”.

През 2007 г. нежеланието на Сергей Станишев да се откаже от поста министър-председател, както го съветваха много съпартийци, даде възможност да се зароди нов феномен на политическата сцена – ГЕРБ. Ако Станишев беше послушал хората в партията си и беше подал оставка веднага след приемането на България в ЕС, ГЕРБ много трудно щеше да се яви на предсрочни избори /без изградени структури/, а за печелене дори не можеше да се говори. Нежеланието на Станишев да пусне властта тогава, му стовари на главата съкрушителна загуба през 2009 г.

През 2011 г. нова загуба, този път на президентските избори, където дори харизмата на Ламбо се стопи под целувката на Ахмед Доган.

2013 г. за БСП мина под знака на Пеевски и безхарактерната и безгръбначна позиция отново на лидерът Станишев. Въпреки, че правителството на Бойко Борисов беше свалено с протести и въпреки Костинбродската афера, ГЕРБ пак получи повече места в НС, а Станишев отново направи чутовната грешка да се прегърне с ДПС.

Последните избори за ЕП показаха на редовите членове на БСП, че тяхното мнение не се зачита и за пореден път ръководството от Позитано им наложи парашутисти, като Достена Лаверн, представители на никому неизвестни и неносещи гласове коалиционни партньори и граждански квоти. Очакван резултат – ПЪЛЕН ПРОВАЛ.

Мачкането на инакомислещи социалисти по места, новият похват „самоизключване”, неспособността на БСП да защитава кадрите си в местните администрации, неспособността на ръководството на партията да води и печели преговори с ДПС, доведе до стопяване на нейния електорат. Хората отказаха да гласуват за тази БСП и доказателство за това са последните избори за Европейски парламент, когато електоратът предпочете да си остане в къщи, отколкото да пусне глас за Курумбашев.

Днес, 1 юли 2014 г. отново се иска оставката на Станишев. За пореден път. Но и тя няма да успее. Както не успяха исканията за оставка през годините…а те са много – ето и малко доказателства.

30 юни 2014 г. 24 влиятелни социалисти поискаха оставката на Сергей Станишев и цялото Изпълнително бюро, както и незабавно свикване на заседание на 48-ия конгрес на партията. Сред тях са дългогодишният лидер на БСП-София Румен Овчаров, кметът на Ловеч Минчо Казанджиев, депутатите Борис Цветков, Кирил Добрев, Страхил Ангелов, Жара Пенева и Петър Мутафчиев, издателят на партийния вестник „Земя“ Светлана Шаренкова, бившият кмет на Благоевград Костадин Паскалев, социологът Юрий Асланов, доскорошният народен представител Георги Кадиев, публицистът Иван Гранитски и други.

1 юли 2014 г. Светлана Шаренкова: Би било чудесно, ако председателят на БСП Сергей Станишев подаде оставката си преди конгреса.

15 юни 2014 г. 22 организации на БСП от София-област искат веднага оставката на Сергей Станишев.

15 юни 2014 г. Жельо Бойчев: БСП се нуждае от персонална промяна в ръководството

10 юни 2014 г. Проф. Димитър Иванов: Станишев трябва да си подаде оставката

10 юни 2014 г. Велислава Дърева: Само с една лидерска глава няма да се реши нищо. Създава се огромно напрежение вътре в партията. Чака се анализ. Той се бави, защото нещата трябва да бъдат произнесени такива, каквито са. Но те няма да бъдат назовани така, както трябва. Бях удивена да чуя, че били виновни министрите, защото били разглезени.

5 юни 2014 г. Румен Овчаров: Станишев да подаде оставка

28 май 2014г. Илияна Йотова: Аз бих посъветвала председателя на БСП – оставка на всички и нови избори в партията. Това ще е моята позиция на следващото заседание на изпълнително бюро.

27 май 2014 г. Янаки Стоилов: На следващи избори БСП трябва да се яви с ново ръководство.

25 юли 2013 г. Нидал Алгафари: Станишев унижи своята партия, какво трябва да направи такъв човек. Поведението на Сергей Станишев е изключително арогантно не само към протестиращите, но и към членовете на собствената му партия. Ръководството на БСП направи нещо цинично по отношение на членовете на партията. Станишев унижи партията, не само не спечели изборите, но ги загуби. Този човек най-напред подмени листите на предсрочните избори. После посочи в новия кабинет едва 3-4 министри на БСП, а след това си позволи да направи толкова много грешки, за които просто се извиняваше.

13 май 2014 г. Румен Петков: Сергей Станишев да се оттегли от председателския пост, за да понесе отговорност за резултата на изборите.

7 февруари 2014 г. ОбС на БСП в Монтана декларация: Сергей Станишев и Изпълнителното бюро са готови да унищожат БСП, само и само за да задържат партийната власт и удължат живота на компрометирания елит и олигархичните кръгове в България.

20 юни 2013 г. Георги Първанов поиска оставката на Сергей Станишев

18 юни 2013 г. Кметът на Карнобат Георги Димитров директно призова председателят на партията Сергей Станишев да се оттегли от своя пост.

18 юни 2013 г. Социалистите в Бургаско също искат оставката на Станишев

15 юни 2013 г.Георги Кадиев: Оставка на Сергей Станишев, за да има БСП

14 юни 2013 г. – създадена Фейсбук-група „Искам оставката на Сергей Станишев” – 367 членове

24 февруари 2010 г. Лечева поиска оставката на Станишев

12 февруари 2010 г. Румен Петков поиска оставката на Станишев

8 август 2009 г. Весела Лечева: Станишев е трябвало да си подаде оставката като председател на партията още в нощта на изборите на 5 юли.

7 юли 2009 г. Георги Близнашки поиска оставката на Сергей Станишев

19 юли 2009 г. Добромир Гущеров подаде оставка и поиска оставката на Сергей Станишев

15 юли 2009 г.Татяна Дончева, Красимир Премянов, Иван Маразов, Орлин Димов, Жельо Бойчев искат оставката на председателя на БСП Сергей Станишев и извънреден конгрес на партията. Подписката е инициирана от Федерация “Открит форум” в БСП и Дискусионен клуб “Политика 21” към Софийския съвет на социалистите. Подкрепа са изразили и две идейни течения в БСП – Лявото крило, ръководено от Янаки Стоилов, и Българска социалистическа младеж (БСМ).

 
 

1 милион евро – цената, за да се върнеш на село

| от chronicle.bg |

Една разединена фамилия изоставя живота си в големия град, за да се върне на село и там да гради битието си. Разбира се, подобно решение е взето не заради желанието на роднините да отглеждат животни или да копаят градината в двора на къщата, в която са израснали, а, за да изпълнят поставеното им условие, което ще им гарантира прибирането на наследство в размер на над 1 милион евро.

Новият български сериал „Скъпи наследници“ ни пренася в село Бели Вит, където членовете на фамилията Дочеви са принудени да живеят в рамките на една година, за да могат да се облагодетелстват от парите, които покойният бай Дочо им е завещал.

Image_6572311_435_0

За разединеното семейство непосилен ще се окаже не толкова селският бит, а предизвикателството да живеят заедно под един покрив. Койна Русева, която е в образа на ледената бизнесдама Милица Дочева, лази по нервите на всички с големите си претенции, хаплив език и користните си планове само тя да се облагодетелства от парите на баща си. Тя има верни съмишленици, които за съответната цена са готови да й помагат. Това са синът й Станислав (в ролята Петко Венелинов), плейбой-лентяй, който е свикнал да харчи парите на разделените си родители, и кметският наместник на Бели Вит Цветан (в ролята Веселин Калановски), който също крои планове да получи дял от наследството.

Да търпят претенциите на Милица и едновременно с това да се изправят пред собствените си страхове, несбъднати мечти и желания са брат й Марин (в ролята Димитър Баненкин), снаха й Венета (в ролята Ивана Папазова) и племенниците й Катя (в ролята Даяна Ханджиева) и Васил (в ролята Антоний Аргиров).

CGM_4064

 

Патриархално настроеният и държащ само неговата дума да се чува Марин е нереализиран музикант, който навремето е взел крайното решение да изостави мечтата си да свири, за да се грижи за семейството си. Днес собственик на малка фирма, той се надява, че наследството на баща му ще му помогне да сбъдне мечтата си.

От дълги години до него е Венета – тиха и послушна домакиня, която вярва, че съпругът й винаги е прав. Оправдава грешките му и е готова винаги да го подкрепи. Прощава му дори, когато разбира, че именно той е виновникът тя да не сбъдне най-голямата си мечта – да се яви на конкурс за сладкари.
Строгостта и униженията, на които подлага жена си, пък не се харесват на дъщеря им Катя. Младото момиче има свое виждане за живота и то е да не повтаря поведението на майка си. Катя, изиграна от новата звезда на родното кино и телевизия Даяна Ханджиева, е лекар-невролог, която е готова да се откаже от своя дял от наследството, за да следва мечтата си да учи в Америка. Плановете и животът й обаче се преобръщат, след като спечелената стипендия й е отнета, а в личен план тя се сблъсква с нарцистистичния и пресметлив нрав на дългогодишната си половинка Румен (в ролята Любо Ковачев).

Румен представя мъжа-егоист. Преуспяващ лекар, той е готов на всичко, за да постига целите си. Дори да саботира, манипулира и изнудва собствената си приятелка.

img_9042

Със зависимостта към хазарта пък се запознаваме чрез героя на Антоний Аргиров – Васко. Невъзможността да се контролираш разбива не само семейства, но и животи. Васко се решава да остане на село, за да може с парите да изплати дълговете си, а също така и да си върне жената и дъщерята.
Сблъсъкът с „шопите“ е голям шок за някои от живущите в Бели Вит. Веднъж разбрали, че може да получат наследството на бай Дочо, членовете на селското сдружение Косьо и Иван тръгват на война срещу новодошлите. Изиграни брилянтно от актьорите Георги Кадурин и Вальо Танев, двамата използват всички възможни средства, за да „сразят противника.“ Скрити камери, нощни наблюдения, следене и протест, са само част от елементите на задействаната операция „Пришълци“.

Красотата и спокойствието в Бели Вит са ежедневието и на куп младежи. След години обикаляне в чужбина екстремният спортист Борис Йотов трайно се установява в родното си село. Успял да излъже смъртта, след като претърпява инцидент с лавина, героят на Орлин Павлов гради новото си бъдеще, в което няма толкова адреналин. До него е годеницата му Ани (в ролята Лорина Камбурова), която обаче се лута между любовта си към Борис и съмнението, че неговите чувства към нея не са така силни и всеотдайни.

Заедно с тях са близките им приятели Чочо (в ролята Юлиян Петров), Любо (в ролята Дарин Ангелов) и Диди (в ролята София Бобчева) – двама лудаци, влюбени в природата, и една магазинерка, мечтаеща да напусне „гадното село“, за да се разхожда по столичните улици и да пазарува в моловете.

CGM_4652-1

В противовес с всички герои е образът на баба Злата, изиграна от легендата на киното и театъра Цветана Манева. Членовете на семейство Дочеви израстват пред очите на мистериозната съседка и именно тя е човекът запознат с тайните на всеки един от тях. Заради мъдростта си баба Злата е желан събеседник от всички и именно тя е човекът, към когото често се обръщат за помощ.

Сериалът „Скъпи наследници“ представя на зрителите всички наболели теми, които съпътстват живота ни. Саботажи, любовни триъгълници, съмнения, тайни, мечти, предателства, са в основата на новата хитова поредица, която се излъчва всеки делничен ден, от 18:00 часа, по bTV.

 
 

„Devilman Crybaby“ – агресия и секс от Netflix

| от |

Към края на първия епизод на новото аниме от Netflix „Devilman Crybaby“, ученикът Акира Фудо и най-добрият му приятел Рио Асука се озовават по средата на оргия сред голи, мърдащи тела и неонова светлина. Партито прераства в кървава баня, когато Рио атакува някои от непознатите хора. Миризмата на кръв привлича демони, които също разкъсват хората или ги правят зли.

Не е възможно да погледнеш настрани от тази сцена, която перфектно подготвя нещата предстоящия ужас.

„Devilman Crybaby“, режисьор Масааки Юаса, е оригинална адаптация на мангата Devilman от 70-те години. Светът е атакуван от смъртоносни демони и Рио вярва, че за да се преборим с тях, човешко същество трябва да се съедини с един от демоните и да се превърне в супер силният „devilman“ (човек-демон). Неговият приятел Акира се превръща точно в това и става важно оръжие в борбата срещу демоните.

Въпреки новите хоризонти на безпощадна агресия и секси външен вид (всички стават много по-готини, след като са обладани от демон), Акира запазва голяма част от идентичността си. Доброто му сърце компенсира за тъмните импулси на неговия демон, Амон, вместо да бъде погълнат от тях.

„Devilman Crybaby“ може да бъде доста труден за храносмилане – гледайте на собствена отговорност. Гологръда жена се трансформира в демон докато гърдите й се клатят преди на мястото на зърната й не се отварят усти. Оргазмите често завършват с разрязването на нечие тяло на две.

Потресаващият секс и насилие обаче не е само за шокиращ ефект – те са и за да демонстрират колко разглезен и гнусен може да е човекът и колко ненужна агресия може да пръсне.

Сериалът също така ни кара да погледнем по друг начин на хората, които не разбираме. Човечеството обръща гръб на демоните си и дори на хората демони и сериалът съдържа директно сравнение с модерния фанатизъм.

Доста е лесно да мразите „Devilman Crybaby“ заради това, че е анимиран или заради това, че е толкова кървав и мръсен. Но сериалът счупва очакванията как трябва да изглежда един такава продукция на Netflix. Той преминава от шокиращ до трогателен за един момент.

 
 

Opel Insignia е “лек автомобил на годината 2018” в България

| от chronicle.bg |

Новият Opel Insignia бе избран за “Лек автомобил на годината 2018” за България и стана носител на наградата в най-популярния клас – този на леките автомобили.

Жури съставено от 33 автомобилни журналисти от Прес Авто Клуб България отличи новата Insignia с общо 119,5 точки срещу 117,5 за Ford Fiesta и 96 точки за BMW 5-та серия. Новата Insignia бе излъчена за победител от пет финалиста в конкурса, като първоначалните кандидати бяха повече от 20 нови модела автомобили.

Както първото поколение Insignia впечатли журито на конкурса за 2010-та година, така и второто поколение на флагмана на Opel беше изключително високо оценено. Новата Insignia се предлага и с типичната за Opel първокласна свързаност с интеграция на смартфон, както и личния „ангел хранител“ OnStar. Като цяло, новата Insignia впечатлява с високи динамични качества в завой и прецизност на управлението, повече пространство и изключително добро съотношение между предлаганите качества и цената. Всичко това я превръща в предизвикателство и съперник на значително по-скъпи модели на премиум марки.

Нашето ревю за Insignia може да прочетете тук.

 
 

Джордж Оруел и няколко случайни мисли за антиутопиите

| от chronicle.bg |

Джордж Оруел е от писателите пророци. Тези, за които винаги си казваме, „трябва да внимаваме да не попаднем в този свят“, но не усещаме как той бавно става реалност. Уж го четем, препрочитаме, а накрая пак си казваме за определени ситуации – „точно като в „1984““.

Естествено, това не е причина да спрем да го четем, а точно обратното – да продължим да го четем. Да го четем непрекъснато, докато думите му не отекнат дълбоко в съзнанието ни. Не само като добър художествен продукт, а като подтик към някакви малки стъпки, за да не се случи това, което никой не иска.

На днешната дата, преди 68 години, Ерик Артър Блеър, по-известен като Джордж Оруел, напуска този свят на 46 години. Ето малко от онова, което успя да ни предаде.

джордж оруел, 1984
Getty Images

Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа.

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги

Като цяло, хората искат да бъдат добри, но не твърде добри и не през цялото време.

Когато започне, или преди началото си, всяка война, не бива представена като война, а като самозащита срещу убиец маниак.

Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат.

George Orwell - an seiner Schreibmaschine
Getty Images

Тайната на управлението е в съчетаването на вярата в собствената непогрешимост със способността да се извлича поука от минали грешки.

Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.

Целта на шегата е не да унижи човек, а да му напомни, че вече е унизен.

Той беше огорчен атеист. Това е този вид атеист, който не толкова не вярва в Бог, колкото просто не Го харесва.

Най-бързият начин да спреш войната е да я загубиш.

George Orwell
Getty Images

Обществото изглежда винаги е изисквало от хората повече, отколкото на практика някога ще получи.

Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото.

Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш, трябва да се поизцапаш.

Всички писатели са суетни, егоистични, мързеливи и в дъното на мотивите им лежи загадка.

Понякога първото задължение на интелигентните хора е да потвърдят очевидното.

Хората спят спокойно, само защото силните крачат в нощта.