Британската военна намеса в Афганистан е трагедия

| от |

Кейт Хъдсън, в. „Индипендънт“

Странно е как 13 години след като започнахме война в Афганистан, истинските причини за това изглежда са почти напълно скрити.

„Оставихме страната в по-добра форма“ е най-предпочитаното описание или пък това, че сме я направили „по-стабилна“. Освен това, помагаме в изграждането на държавността, борбата с търговията с наркотици, подобряване на равенството между половете… списъкът от конструктивни и на пръв поглед хуманитарни задачи е дълъг.

Някой спомня ли си посочената причина – войната срещу тероризма, обявена от американския президента Джордж Буш след атентатите на 11 септември в САЩ? Американският президент Джордж Буш и британският премиер Тони Блеър нанесоха удара си върху афганистанския народ, като на 7 октомври 2001 г. обявиха война на Афганистан. Това беше операция „Трайна свобода“, започната с аргумента, че талибанското правителство отказва да предаде Осама бен Ладен и други членове на „Ал-Кайда“.

Заявената цел e войната срещу тероризма да продължи докато всяка една терористична групировка не бъде открита, спряна и унищожена. Макар че тази цел може би има емоционална страна заради огромния брой на невинните цивилни жертви, много хора застанаха срещу колективното наказание на целия народ заради действията на чуждестранна терористична клетка. Десетки хиляди невинни цивилни хора загинаха в резултат на тази война.

Аргументите за алтернативни начини на действие за залавяне на престъпниците не бяха чути. Макар че посочените алтернативи бяха подложени на подигравки тогава, Бин Ладен бе убит в Пакистан през 2011 г. от американски военноморски тюлени.

Това не бе изненада. С течение на времето стана ясно, че САЩ всъщност са искали да свалят талибаните преди атентатите на 11 септември и заговориха за промяна на режима и в други държави. Трагедията на 11 септември беше възможност за промяната на региона, към която администрацията на Буш се стремеше. В този контекст незаконната война в Ирак – подобно на тази в Афганистан – беше само парченце от речите на Буш и Блеър за войната срещу тероризма. Тогава много хора с право отбелязаха, че в Ирак няма структури на „Ал-Кайда“, но тази война ще предизвика тероризъм там. След повече от едно десетилетие, това не би могло да бъде по-ясно. Регионът е погълнат от катастрофален и брутален конфликт и съпътстващите го хуманитарни кризи. Шокиращите и привидно неудържими събития от последните месеци в действителност са част от наследството на тази опортюнистична и ужасна „война срещу тероризма“.

Преименуването започна преди няколко години. През април 2007 г. британското правителство обяви, че повече няма да използва термина „война срещу тероризма“. Американският президент Барак Обама го замени със „Отвъдокеански непредвидени операции“ с цел да се дистанцира от крайната и непопулярна политика на своя предшественик, като не направи никакви значителни промени в посоката на политиката. Във Великобритания промяната не бе изненадваща, предвид унищожителното влияние на опозицията против войната срещу тероризма на Тони Блеър. Последиците от лъжите на Блеър още отекват по коридорите на властта. Те промениха политиката и практиката на военна намеса за поколения напред.

Междувременно начина, по който се говори за военната намеса в Афганистан претърпя редица рационализации. Дали обаче трябва да се противопоставим на тероризма, да помогнем на афганистанците да изградят едно ново общество и демократична инфраструктура, да подкрепим и дадем тласък на правата и възможностите за жените и момичетата, или да се борим с търговията с наркотици, която се възобнови след падането на талибаните, истината е, че не сме достатъчно подготвени за нито едно от изброените неща и затова не трябваше да отиваме в Афганистан.

За 13-те години на британската военна намеса в Афганистан тъжната истина е, че десетки хиляди невинни цивилни бяха убити, а 453 британски войници загубиха живота си. Производството на опиум достига рекордни нива, като обхваща 90% от доставките по цял свят. В действителност има по-голямо зачитане на правата на жените – около 3 милиона момичета вече ходят на училище. Тези постижения обаче се компенсират с увеличение на насилието срещу представителите на даден пол, като изнасилване и нападение с киселина. Резултатите от това струват между 20 и 40 милиарда паунда.

Както и да се говори, както и да се описва, историята на британската намеса в Афганистан е трагедия – за войниците, чиито животи бяха погубени безцелно и за народа на Афганистан, който за пореден път трябва да започне отново да изгражда живота си. Да се надяваме, че уроците ще бъдат научени./БГНЕС

 
 

Словото на Дамян Дамянов

| от chr.bg |

Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. Но не – Дамян Дамянов е роден на 18 януари преди 83 години (1935).

За първи път публикува през 1949 година. По-късно завършва завършва българска филология в Софийския университет, а след това работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

Дамян Дамянов почива на 6 юни 1999 г. в София.

Събрахме някои от най-добрите произведения на поета, за да отбележим рождения му ден. Сега е време за наслада.

 

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!

 

Многоточие…

Многоточие…
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен… Скъсан… Просто малко…
Човекът нещо искал е да каже…
Но… изведнъж се сетил… Премълчал го…
…Защо – не знаеш… Скъсаната нишка
останала. А той самият – де го?
Три точици… Прекъсната въздишка…
Единствен спомен… Някому… От него…

 

из Поема за щастието

Догде съм жив, през сипеи и пъкъл
ще търся Щастието! То боли!
На Щастието името е Мъка!
Без мъка няма Щастие, нали?

 

Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш –
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: „Не! Мъртвец не съм!“…

… Но ти търпиш, защото си сърце!…

 

Чудо

Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня…

 

Ботев

Само поетът и лудия могат
само със двеста другари
голи да влязат във живия огън
и крепост с глава да събарят.
Само поетът и лудият дръзват
С юмрук да трошат вековете!
Българио, майко, горд съм до сълзи,
Че раждаш и „луди“ поети!

 

Лъжа

Лъжа ли беше първата ни ласка?…
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж – роден, но неживял?…
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него: „Вижте,
от туй е топло моето сърце!“
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!…
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях…
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах…
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска последа си ням
и радвам се, че вътре има хора –
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил –
деца ли срещна – милвам с две ръце.
Светът е мой…Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

 
 

Индира Ганди: „Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

| от chronicle.bg |

Твърда, авторитарна и решена да управлява почти неуправляема страна, Индира Ганди е една от великите жени в световната политика, и една от най-противоречивите. Тя е министър-председател на Индия четири пъти и е ключова фигура в страната в продължение на две десетилетия.

Родена под знака на политиката, тя е внучка на Мотилал Нери, един от ранните лидери на Индийското движение за независимост, и дъщеря на Джавахарлал Неру, който заема поста на министър-председател в първите 17 години откакто страната извоюва своята независимост от Великобритания.

Когато самата тя става министър-председател, повежда най-многолюдното демократично  общество от 700 млн. души. Годините на управлението й са бурни и стигат до кулминация през юни 1984 г., когато по нейно нареждане армията нахлува в „Златния храм“, най-святото място за сикхите, в Амритсар, в щата Пенджаб. На 1 ви ноември същата година,  сутринта, е простреляна 30 пъти от двама  свои  охранители в градината на дома си. Предстои й да бъде интервюирана от актьора Питър Устинов, който по това време снима филм в Индия за ирландска телевизия.

Мразена или обичана, диктатор или не, Индира Ганди е забележителна личност, която може да ни  научи на много. Добре или зле, тя управлява една от най-хаотичните страни в продължение на десетилетия. Преизбирана е няколко пъти. И променя света.  Всичко започва на днешната дата, когато през 1966 г. тя е избрана за министър-председател. И се основа на част от казаното от самата Индира Гадни по долу.

индира ганди
Getty Images

„Прошката е добродетел на смелите“

„Има два вида хора: такива, които вършат работата, и такива, които си пишат заслугите за това. Опитай се да бъдеш от първата група, там конкуренцията е много по-малка.“

„Хората са склонни да забравят задълженията си, но не и правата си.“

„Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

„Печеленето или губенето на избори не е по-важно от заздравяването на страната.“

„По принцип съм мързелива, но имам психология на домакиня, когато става въпрос за работата ми.“

„Никога не съм се обръщала към някого за съвети или утеха. Още като малко момиче, трябваше да се оправям сама, защото такива бяха обстоятелствата и те малко или много са същите днес. Трябва да взимам собствените си решения.“

индира ганди
Getty Images

„В Индия няма политик, който да се осмели да обясни  на масите, че кравите трябва стават за ядене.“

„Няма любов, там където няма воля.“

„Баща ми беше държавник, аз съм политик. Той беше светец. Аз не съм.“

„Ако умра от насилствена смърт, както се опасяват някои а други планират, насилието ще бъде в умовете и действията на извършителите, не в моето умиране.“

„Аз не съм човек, който може да бъде притиснат – нито от човек, нито от нация.“

„Ако видя нещо мръсно или разхвърляно, трябва да го почистя.“

„Колективната присъда на електората трябва да бъде уважавана.“

„Възможностите не се дават. Те се отвоюват и се работи за тях. И за това трябва постоянство… и кураж.“

индира ганди
Getty Images

„За да се освободи, една жена трябва да се чувства свободна да бъде  себе си. Не да се сравнява с някой  мъж,  а  през призмата на своите собствени капацитет и личност.“

„Всяко ново преживяване придава още зрялост и разширява погледа.“

„Жените понякога отиват твърде далеч, вярно е. Но само когато отидеш твърде далеч, другите слушат.“

„За да бъде способен, човек трябва да вярва в себе си.“

„Смисълът на живота е да вярваме, да се надяваме и да се борим.“

„Скоро след като изкачих един връх,  разбираш, че той е бил един от най-ниските, че планината всъщност е верига от планини, и че има още много планини за катерене. И колкото повече се изкачваш, толкова повече искаш да продължиш, независимо, че си нечовешки уморен.“

„Животът е непрестанен процес на адаптация.“

 
 

Sundance 2018: Филмите, които трябва да гледате

| от chr.bg |

Време е Холивуд да извади анораците от нафталина и да се запъти към Парк Сити, Юта, където го чака свеж букет от премиери.

Филмовия фестивал Сънданс започва на 18 и приключва на 28 януари. 

Сънданс сам по себе си е известен ски курторт, разположен в близост до Проувоу, Юта в САЩ. През 1968 година е закупен от актьора Робърт Редфорд. Тъй като съпругата на актьора е от Юта, пет години по-рано те си построяват къща в щата. Курортът е наименуван на ролята на Робърт Редфорд от 1969 година във филма Буч Касиди и Сънданс Кид.

В галерията ни днес подредихме 10 филма, които трябва да видим!

 
 

Как Ким Кардашиян Уест и Кание Уест кръстиха дъщеричката си?

| от chr.bg, БТА |

След Норт и Сейнт, третото дете на риалити звездата Ким Кардашиян Уест и рапъра Кание Уест – дъщеричка, износена от сурогатна майка, бе кръстено Чикаго, съобщиха Асошиейтед прес и Франс прес.

„Норт, Сейнт и Чикаго“, е написала на страницата си в Туитър 37-годишната Ким, която има 58 милиона последователи в социалната мрежа.

Освен наскоро появилата се на бял свят дъщеричка, Ким, която е родена в Лос Анджелис, но е отрасла в Чикаго, и Кание имат също 4-годишна дъщеря Норт и двегодишен син Сейнт.

Сурогатната майка, чието име не се съобщава, е получила 45 000 долара за износването на Чикаго, оповести сайтът за знаменитости TMZ.com.

Ким имала проблеми с плацентата, довели до сериозни усложнения, при раждането на Сейнт. Затова лекарите я предупредили, че евентуално трето раждане може да застраши живота й.