Браво, Айво Димчев!

| от Стефан Генадиев |

„Не мисля, че хората разбират развлечението през голяма част от времето.“

Думите са на рок звездата Роби Уилямс. Мястото е сцената на кастингите за 15-ия сезон на X Factor Великобритания. Адресатът им? Артистът, когото тези думи описват най-точно – Иво Димчев. Или по-точно Айво Димчев, както (може би) се произнася името му на английски. 

С тези думи Роби Уилямс коментира изпълнението на българския артист, след като той се яви на кастинг за популярното музикално риалити. След тях следва твърдото „ДА“ на Уилямс, който остава видимо впечатлен след изпълнението на Димчев. В същото време (съвсем умишлено, разбира се), кадърът се измества върху две жени в публиката, чиито тела са в пълен покой и само две усти произнасят гръмки възгласи на неодобрение. Авторската песен на Иво Димчев, хореографията към нея и видът на артиста бяха посрещнати с противоречиви реакции както от публиката, така и от журито. В крайна сметка, с три „ДА“ (от Саймън Кауъл, Айда Фийлд и Роби Уилямс) и едно „НЕ“ (от Луис Томлинсън от One Direction) Димчев продължава напред в шоуто.

И в този момент идва онова прекрасно усещане, тръпката, умилението, дори щастието… да осъзнаеш, че си станал свидетел на нещо прекрасно. Защото участието на Иво Димчев в предаването от преди няколко дена е типичното показно за смисъла на съвременното изкуство, което така и продължавада убягва на някои масови консуматори на популярна култура. Тези кратки седем минути са умален минимодел на света. Имаме няколко ключови за него типажи. Гениалният откривател на таланти, който познава потенциала, дори когато той изглежда повече от екстравагантно. Световноизвестна рок звезда, чиито нахалство и гений не познават граници. Малкото дете, което произвежда сладникави хитове и си мисли, че светът (и музикалната индустрия) започва от него. И публиката. Разнообразна, безпощадна, ужасно трудна. Чака като публика в елизабетински театър, запасила се с яйца, домати, които да хвърли по актьорите. Ако те разбере, ще те възхвали и аплодира, ако ли не – ще те освирка. За голяма част от тази публика, начело с говорещите устни (простете за циничната забележка) не е важно дали си артист – тя иска да разбере това, което ти пееш, танцуваш, обличаш, показваш.

Това е и най-прекрасното качество на Иво Димчев. Това, което го превръща в истински артист. Уникален, магнетичен, интересен. По-добър от повечето съвременни артисти. Не го разбират.

Не го разбират както онези от публиката на X Factor, които го освиркаха, така и онези, които му дадоха своите „ДА“-та. Между тези две групи се намира обаче голяма и непреодолима пропаст. Именно заради тази пропаст хора като Саймън Коуел и Роби Уилямс седят на съдийските места, а други, които никога не биха застанали пред публика като себе си, крещят от седалките. Онези на бюрата знаят, че това, което има смисъл невинаги може да бъде „разбрано“. Поляризираните реакции на тази публика, в тази страна, доказват че Иво Димчев е забележителен артист. Няма да се спираме над реакциите на неодобрение, от които яростната публиката, която първа е гледала творбите на Шекспир, може само да се учи. Това, което Димчев направи, е по-важно.

Самият аз не разбирам Иво Димчев. Не разбирам костюмите му, спектаклите, хореографията, публичния му имидж, лириката и педератусите му. Не ми и трябва. Стига ми, че харесвам Иво Димчев. Че само няколко акорда от „Оne Day”, “Pretty Birds” или „I Can Not” са достатъчни, за да се събудят сетивата, да се породят противоречията от които достигаш до някаква своя собствена истина, да се откроят нюансите, които често пропускаш, да се върнат спомените за нещо преживяно, неизживяно, недоизказано. Накратко – да поживееш за три кратки минути онзи паралелен живот, който ти допада повече от реалността. Иво Димчев ме праща в този свят. Как го прави? Защо го прави? Защо косата? Защо зърното? Защо татуировката? Who cares?! Аз гледам изкуство, не решавам квадратно уравнение.

Съвременното изкуство отдавна не опира до даскалски понятия като разбиране, тълкуване, etc. Съвременното изкуство е преживяване – импулсивно, асоциативно, крайно, ярко, неудобно, некомфортно, често неприятно. И реакциите (когато са толкова ярки и крайни) само доказват, че ти си изпълнил мисията си, ти си Артист. А това само по себе си е нещо голямо. Защото изисква кураж!

Затова, браво, Айво!

 
 

Италианска Икеа стана дом на улични кучета

| от chronicle.bg |

Персоналът в Икеа в Катания, Италия, приюти улични кученца в магазина. А реакцията на клиентите не можеше да е по-мила. Те отиват до магазина в един хладен есенен ден и заварва няколко кучета настанени удобно сред една от всекидневните в мебелния гигант.

Магазинът решава да отвори вратите си за бездомните животинки наоколо и да им даде подслон и защита от елементите поне за малко.

Освен това кучетата получиха храна и милувки от персонала и клиентите, а някои от тях дори намериха стопани. И как не, вижте колко са трогателни:

Цялата случка става инцидентно. Самият магазин не обявява публично и не рекламира присъствието на кучета сред инвентара си. Жестът обаче се приема изключително добре от посетителите, които наводняват Instagram със снимки.


Вижте тази публикация в Instagram.

Adoro gli svedesi per questo: con Ikea anche i randagi hanno una casa ❤️

Публикация, споделена от Vale.Ant (@valeria_antipatico) на

И съвсем естествено – гледката на заспало кученце в уюта на всекидневна би трогнал мнозина. Вижте го този приятел:

Авторите на снимките изразиха силно желание останалите магазини от веригата да последват примера. Това е особено важно сега, когато започва да захладнява все повече.  

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Dove c’è Ikea c’è casa…. Публикация, споделена от Davide Finocchiaro (@davide_finocchiaro) на

 
 

Защо жените снимат бельото си в Туитър? #ThisIsNotConsent

| от chronicle.bg |

Жени от цял свят постват снимки на бельото си в Twitter след като 27-годишен мъж беше оневинен в съдебно дело за изнасилване в Ирландия, където бельото на тийнейджърка беше използвано като доказателство.

Защитата на мъжа в лицето на адвоката Елизабет О’Конел помоли съдебните заседатели да вземат предвид бельото, което момичето е носило. „Доказателствата сочат ли, че тя е била привлечена към обвиняемия и е била готова да се запознае с някого и да бъде с някого? Трябва да се има предвид начина, по който се е облякла. Тя е носела дантелени прашки.“

Използването на облекло като свидетелство за съгласие за полов акт беше счетено за неморално обвиняване на жертвата от много дами в интернет, които качиха снимки на своето собствено бельо с хаштага #ThisIsNotConsent (Това Не Е Съгласие – от англ.).

 

„Защитата на мъж, обвинен в изнасилване, предложи на заседателите да имат предвид бельото, което е носила 17-годишната обвинителка. В следствие на силно неприемливия коментар, призоваваме последователите ни да пуснат снимка на прашките/бикините си с хаштага #ThisIsNotConsent“

Сюзън Дилън, основателката на Twitter страницата „I Believe Her – Ireland“ и един от хората дали начало на хаштага, каза пред CNN, че се е надявала ние като общество да сме надживели тези архаични, обвиняващи жертвата, митове за изнасилването.

 
 

Самоуправляемите коли ще доведат до повече секс

| от chronicle.bg |

Според ново проучване, самоуправляемите автомобили ще доведат до повече секс в колата. Хората ще е по-вероятно да ядат, да спят и да мърсуват, когато автономните коли станат нещо нормално по улицата, според проучването публикувано в последния брой на журнала Annals of Tourism Research.

„Хората ще спят в колите си, което ще се отрази на крайпътните хотели. Дори може да се появят ресторанти на колела, в който човек влиза, за да се нахрани, докато пътува“, казва Скот Коен, ръководител на изследването, пред Fast Company magazine. „Това ни накара да се замислим какво още биха правили хората в колите си, веднъж щом не се налага да шофират. Разбира се, едно от тези неща съвсем разбираемо ще е секс.“

Автономните коли също така се очаква да сложат и проституцията на колела. „Не е толкова нереално да си представим червените фенери да станат червени фарове. Така проституцията става по-трудна са улавяне. Като цяло много нелегални неща се случват в колите на хората.“ Коен продължава: „Местата, където проституцията е легална, а регулаторите позволяват самоуправляващите се автомобили лесно да излязат на пътя, ще видим секса в колите без време. Очаквам това в Европа.“

Около 60% от американците вече са правили секс в кола според изследването, което предвижда това да е нормална практика след 2040.

 
 

„Островът на кучетата“ и още страхотни анимации, които ще гледаме на Киномания 2018

| от chronicle.bg |

Освен редицата игрални филми, които ще гледаме в следващите две седмици, тазгодишната Киномания ще зарадва почитателите си с три вълнуващи анимации за пораснали. 

Публиката ще може да се наслади на последното творение на Уес Андерсън „Островът на кучетата”, „Рубен Бранд, колекционер” на Милорад Кръстич, както и на класиката „Жълтата подводница” на режисьора Джордж Дънинг.

„Островът на кучетата” е втората анимация на Уес Андерсън, която отново е създадена с много усет към детайла в неподражаемия причудлив стил на режисьора. Историята поставя важни философски въпроси и дава повод за размисъл върху глобалната криза на ценности. Филмът вече беше оценен високо от критиката и публиката и грабна „Сребърна мечка” на Берлинале за режисура.

В антиутопичния японски град Мегасаки, в едно недалечно бъдеще корумпираният кмет на града е заточил на отдалечено сметище, наречено „Боклучавия остров” всички домашни кучета, заради кучешки грип. 12-годишното момче Атари търси своето куче-пазител – Спотс. На острова, с помощта на новите си приятели – банда мелези, той предприема епично пътуване, което ще реши съдбата и бъдещето на цялата префектура.

Цяло съзвездие от известни холивудски актьори като Едуард Нортън, Скарлет Йохансон, Тилда Суинтън и др. озвучават гласовете на кучетата, а разказвачът (и интерпретатор на японските реплики) е с гласа на Франсиз Макдорманд.

Самият „Островът на кучетата“ е вдъхновен от работата на Акира Куросава и отдава почит на японското кино. Филмът ще има 5 прожекции на Киномания, като в кино „Люмиер Лидл” публиката може да го види в събота – 17 ноември от 21:00 часа.

Ruben Brandt, Collector 2

Унгарският анимационен филм на режисьора Милорад Кръстич „Рубен Бранд, колекционер” е изпълнен с препратки към историята на изкуството и замайващи тълкувания на модерните психологически идеи.

Филмът носи атмосферата едновременно на мистерия и трилър и разказва за психиатърът Рубен Бранд, който, след смърта на баща си, е измъчван от кошмари, свързани с някои от най-великите картини в света. Заедно с четирима от своите пациенти той успява успешно да осъществят обири в Лувъра, Тейт, Уфици, Ермитажа и МoMa и да открадне 13 от най-известните картини. Прожекцията в „Люмиер Лидл” е на 27 ноември.

Yellow Submarine - 1968

Превърналата се в класика анимация „Жълтата подводница” ще бъде показана на Киномания по повод 50 години от премиерата си. Както подсказва заглавието, филмът на режисьорът Джордж Дънинг е по сюжет, вдъхновен от непреходния хит на Джон Ленън и Пол Маккартни, а музиката е на самите „Бийтълс”.

В „Жълтата подводница” музикантите от легендарната група се съгласяват да придружат Капитан Фред в неговата подводница и да отидат в приказната страна Пепърландия, която трябва да бъде освободена от мразещите музиката Сини Скръндзи.

Филмът е живописен еквивалент на света на „Бийтълс”, верен на техния дух, а песните на Бийтълс се превръщат в невероятни илюстрации. Публиката на Киномания може да го види в „Люмиер Лидл” още тази събота – 17 ноември от 19:00 часа, както и на още няколко прожекции в партньорските кина.