Браво, Айво Димчев!

| от Стефан Генадиев |

„Не мисля, че хората разбират развлечението през голяма част от времето.“

Думите са на рок звездата Роби Уилямс. Мястото е сцената на кастингите за 15-ия сезон на X Factor Великобритания. Адресатът им? Артистът, когото тези думи описват най-точно – Иво Димчев. Или по-точно Айво Димчев, както (може би) се произнася името му на английски. 

С тези думи Роби Уилямс коментира изпълнението на българския артист, след като той се яви на кастинг за популярното музикално риалити. След тях следва твърдото „ДА“ на Уилямс, който остава видимо впечатлен след изпълнението на Димчев. В същото време (съвсем умишлено, разбира се), кадърът се измества върху две жени в публиката, чиито тела са в пълен покой и само две усти произнасят гръмки възгласи на неодобрение. Авторската песен на Иво Димчев, хореографията към нея и видът на артиста бяха посрещнати с противоречиви реакции както от публиката, така и от журито. В крайна сметка, с три „ДА“ (от Саймън Кауъл, Айда Фийлд и Роби Уилямс) и едно „НЕ“ (от Луис Томлинсън от One Direction) Димчев продължава напред в шоуто.

И в този момент идва онова прекрасно усещане, тръпката, умилението, дори щастието… да осъзнаеш, че си станал свидетел на нещо прекрасно. Защото участието на Иво Димчев в предаването от преди няколко дена е типичното показно за смисъла на съвременното изкуство, което така и продължавада убягва на някои масови консуматори на популярна култура. Тези кратки седем минути са умален минимодел на света. Имаме няколко ключови за него типажи. Гениалният откривател на таланти, който познава потенциала, дори когато той изглежда повече от екстравагантно. Световноизвестна рок звезда, чиито нахалство и гений не познават граници. Малкото дете, което произвежда сладникави хитове и си мисли, че светът (и музикалната индустрия) започва от него. И публиката. Разнообразна, безпощадна, ужасно трудна. Чака като публика в елизабетински театър, запасила се с яйца, домати, които да хвърли по актьорите. Ако те разбере, ще те възхвали и аплодира, ако ли не – ще те освирка. За голяма част от тази публика, начело с говорещите устни (простете за циничната забележка) не е важно дали си артист – тя иска да разбере това, което ти пееш, танцуваш, обличаш, показваш.

Това е и най-прекрасното качество на Иво Димчев. Това, което го превръща в истински артист. Уникален, магнетичен, интересен. По-добър от повечето съвременни артисти. Не го разбират.

Не го разбират както онези от публиката на X Factor, които го освиркаха, така и онези, които му дадоха своите „ДА“-та. Между тези две групи се намира обаче голяма и непреодолима пропаст. Именно заради тази пропаст хора като Саймън Коуел и Роби Уилямс седят на съдийските места, а други, които никога не биха застанали пред публика като себе си, крещят от седалките. Онези на бюрата знаят, че това, което има смисъл невинаги може да бъде „разбрано“. Поляризираните реакции на тази публика, в тази страна, доказват че Иво Димчев е забележителен артист. Няма да се спираме над реакциите на неодобрение, от които яростната публиката, която първа е гледала творбите на Шекспир, може само да се учи. Това, което Димчев направи, е по-важно.

Самият аз не разбирам Иво Димчев. Не разбирам костюмите му, спектаклите, хореографията, публичния му имидж, лириката и педератусите му. Не ми и трябва. Стига ми, че харесвам Иво Димчев. Че само няколко акорда от „Оne Day”, “Pretty Birds” или „I Can Not” са достатъчни, за да се събудят сетивата, да се породят противоречията от които достигаш до някаква своя собствена истина, да се откроят нюансите, които често пропускаш, да се върнат спомените за нещо преживяно, неизживяно, недоизказано. Накратко – да поживееш за три кратки минути онзи паралелен живот, който ти допада повече от реалността. Иво Димчев ме праща в този свят. Как го прави? Защо го прави? Защо косата? Защо зърното? Защо татуировката? Who cares?! Аз гледам изкуство, не решавам квадратно уравнение.

Съвременното изкуство отдавна не опира до даскалски понятия като разбиране, тълкуване, etc. Съвременното изкуство е преживяване – импулсивно, асоциативно, крайно, ярко, неудобно, некомфортно, често неприятно. И реакциите (когато са толкова ярки и крайни) само доказват, че ти си изпълнил мисията си, ти си Артист. А това само по себе си е нещо голямо. Защото изисква кураж!

Затова, браво, Айво!

 
 

Ах, този джаз на Катрин Зита-Джоунс!

| от chronicle.bg |

 Катрин Зита-Джоунс е от онези актриси, които доказват, че не е необходимо да имаш десетки добри роли една след друга – достатъчно е да имаш няколко, но да са право в десятката.

Уелската актриса е една от най-характерните в киното. Играе от ранна детска възраст, прави пробива си в киното през 1998 г. Във филма на Мартин Кампбел, „Маската на Зоро“. Получава световна слава след тази роля, която обаче идва със съответните „странични ефекти“. А именно – физическият облик като основна характеристика. Колко грешно предполагане, защото само след 4 години на екрана се появява Велма Кели – жената от „Чикаго“. Наричаме я жена понеже Зита-Джоунс прави от един персонаж жив човек, който и до днес е сред най-запомнящите се не само в жанра на мюзикълите, но и в киното като цяло.

Не, Катрин Зита-Джоунс никога не е била и никога няма да бъде просто красив секссимвол, който пробива с помощта на външен вид. Дали е съблазнителката от „Маската на Зоро“, убийцата от „Чикаго“, бременната съпруга готова на крайности от „Трафик“ или дори Оливия де Хавиланд от „Вражда: Бети и Джоан“ Катрин Зита-Джоунс е неотразима – като жена и като актриса.

Вчера тя навърши 48 години. Само можем да й се възхищаваме (а жените да й подражават). По този случай събрахме любимите ни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Какъв си ти според рекламите, които ти пускат

| от |

Рекламите са белите конци, които съшиват цялата икономика на света.

За да работят добре, им трябва детайлно дефиниран таргет. Няма смисъл да продаваш играчки, докато гледат майки. Играчките са ексклузивно таргетирани към деца и бащи. Те по-късно с фина манипулация ще убедят майката, че това е правилна покупка и че ако се цупи, е против най-доброто за семейството си. Или нещо от тоя сорт; в такива моменти традиционният страх от чувство за вина е най-често експлоатиран. Както и да е.

Ето една изключително ненаучна разбивка на рекламните публики. Към какви хора са отправени рекламите за:

Лекарства 

Предаването се гледа от най-социално екзотичната прослойка на обществото – средната класа. Само тя има пари за глупости. Бедните нямат пари за глупости, а богатите не си знаят парите. Само средната класа едновременно би имала гъбички и пари за крем против гъбички.

Кредити

Най-вече около риалити предаванията, рекламите за кредити казват: „Оо, виждаме, че се разсейвате от полуробския си живот като гледате резила на другите хора. Искате ли да се почувствате като тях за има-няма една седмица? Чудесно! Вместо да пестите и да покажете воля, отговорност и силен характер, вземете заем.“ Тези реклами са насочени предимно за хората от провинцията или както я наричат някои – Старата София.

Мобилни оператори

Публиката на тези реклами е, или поне Операторите се надяват да е, като публиката на Кредитите, само че вече изтеглила кредит.

Лотария

Лотарията на практика е  българската Коледа, когато не е Коледа – тя също взима по 1-3-5-10 лева от много и накрая ги дава на малцина. За разлика от българската Коледа обаче, лотарийните реклами не таргетират хора с добри сърца, а хора с празни джобове.

Храна

Рекламите на храна таргетират хората, за които храната е единственият лукс в живота.

Алкохол

„Хората от рекламата са на практика хората, които ние си мислим, че вие си мислите, че сте след като се напиете. Затова ви ги показваме.“ Ето защо рекламите на бира обикновено показват свободни млади хора хора сред природата. Защото бира се пие предимно след работа – след като като си бил заключен в един офис за пореден ден за поредна година. Рекламите за водка показват мъже с достойнство. Рекламите за ракия показват семейно щастие на мъжете, които не бият жените си… И така нататък.

Има страхотен шанс фирмите да ни познават по-добре от нас самите. Затова нека поиграем една забавна игра. Всеки път, когато в някоя реклама се появи човек, който някак си прилича на вас, забележете за какво е рекламата. Направете това и след една седмица ще сте много по-наясно със себе си, със своите демони и мечти. Приятно хоби само за 9.99 лв.

 
 

Проблемът със „Забелязано в София“

| от |

Гледали ли сте „Цар Лъв“? Най-вероятно да. А помните ли хиените на Скар? Групата „Забелязано в София“ се превърна от красивият прайд на Муфаса, в гробище за снимки, пълно с хиени, които нападат всичко включително и един-друг.

Една от най-големите фейсбук групи вече е жалко изродено подобие на себе си. Там човек отива, за да храни злобата си с трохички, които душата му смята за угощение. Не можем без тази група.

Там човек е бебе – малко и грачещо за всичко, без да знае нищо или да може нищо, или да прави нищо. Изцяло зависимо от всички останали, но не взимащо никаква отговорност за собствените си действия. Забравящо за собствените си недостатъци, докато пие със злоба от чашата на ежедневието. На тази чаша според него и двете половини са винаги празни. И винаги е виновен друг малоумник, тъпак, гей…

Това, което започна като добронамерен опит за смешна група, сега, уви, е храм на мрънкащите.

Има счупена плочка на тротоара пред блока ви? Веднага снимайте и качете! Добър текст към снимките ви ще е „Това не е държава! Обищаната не си е свършила работата! Всичко в живота ми не е хубаво и затова обвинявам хората, за които гласувах преди няколко години!“

Някой е паркирал неправилно? Ооо, краят му е близо, ей сега ще бъде изтипосан и напсуван! Ако кара скъпа кола – край! Това е Голям шлем направо: скъпа кола, паркирана неправилно върху тротоар със счупена плочка. По който ходи човек облечен странно. Еха! Оставете ги тези ремонти, ами разширете Терминал 1, че след този пост напливът от напускащи държавата ще е невероятен.

В тази група е цялата тъга на народа ни. Цялият страх и фрустрация от живота, пренасочена срещу другарчето. Нескопосаната първосигнална злоба на един народ, който си мисли, че заслужава повече, но не прави повече.

Не управляващите, а ние съсипахме държавата. Защото ние сме държавата и сме съсипани.

Всъщност не. Да искаш да оправят държавата е все едно да искаш да опазят природата. И природата, и държавата са си окей горе-долу – и двете са виждали пердах, които ние нито можем да им причиним, нито можем да си представим, и пак са оцелявали. Ако ще оправяме или опазваме нещо, по-добре да сме ние. Не сме толкова съсипани.

 
 

Бебетата, на които Game of Thrones даде имена

| от chronicle.bg |

Неслучайно се твърди, че в последните седем години светът е обхванат от Game of Thrones мания. И как иначе да наречеш вълната, която сериалът на HBO предизвика, предвид факта, че във Великобритания родителите продължават да кръщават децата си на любимите си герои от поредицата?

Нова статистика на BBC за имената на бебетата в Обединеното кралство показва, че за последната година 343 новородени момичета са кръстени с името Аря, 73 – Калийси, а 11 момчета носят името Тирион. Освен Калийси, три момичета носят името Денерис. (Припомняме, че Калийси е титлата равнозначна на кралица, която дотраките дават на Денерис Таргариен). Рекорден брой момичета през миналата година носят името и на най-голямата дъщеря на Старките – Санса.

Към този момент най-коравата дъщеря на Нед и Кейтлийн Старк, Аря, е най-популярният избор за име на бебета. В сравнение с 2016 г. броят на новородени с нейното име се е покачил.

В класацията с имена на бебета, взети от художествени персонажи, присъстват и имена от „Междузвездни войни“. 149 момичета са кръстени Леа (на известната  героиня на Кари Фишър), а 70 момчета носят името Кайло – психопатът, който убива собствения си баща.