Бой до пръсване: така се решават проблеми в училище

| от Цветелина Вътева |

Спомням си една градинка в столичен квартал. С най-добрата ми приятелка скачахме от едни борове, когато дойдоха две момичета от съседния клас и ни се заядоха. Казах на едната, дебелата Миглена, да не ми говори така, защото владея карате. Всъщност играех народни танци. Тя ме изрита в корема и после лежах на земята и се опитвах да си поема въздух поне половин час. Наталия пък си избърса обувките в панталона на приятелката ми.

Наскоро видях дебелата Миглена в един супермаркет в квартала. Все така дебела, ми маркира сладоледа на касата с онази машинка, която ползват касиерките. Изглеждаше съборена от живота. Бегло облекчение.

Спомням си и друга градинка, в която друга съученичка искаше да ме бие. Изобщо не помня защо. Но си спомням ясно, че една приятелка спря ръката й, засилена да ме удари с юмрук и си спомням ясно непосилния, тежък срам, който ме затискаше. Идеята да споделя тези и други подобни случки с родителите ми ми се струваше по-абсурдна от тази да извадя от чантата огромен конус с хашиш и да се напуша пред тях по сутиен.

Това е част от проблема с насилието в училище (и не само): че носи срам и запушва възможността за споделяне. Не срам, че си по-слаб физически, в повечето случаи не си. А че си по-смотан, по-страхлив. Че си доминиран и все трябва някой да те спасява.

Когато си тормозен в училище, се опитваш да се измъкнеш като ядеш сурови картофи или мрънкаш, че не си се подготвил за класното по математика. Би дал всичко, за да вдигнеш температура или да имаш проблем с оценките. Но проблемът е много по-сериозен. И не е от вчера, нито ще приключи утре.

„Тийнейджърите сигурно са полудели“, ще си кажете ако изгледате кадрите с ученичките от Варна, които се млатят все едно не се намират в центъра на голям български град, а на двора на някой строго охраняван затвор в Алабама.

Сцената е отвратителна. Агресията в тази нейна първична, чиста, дивашка форма, лишена от всякаква хитрост, от всякакво завоалиране или опит за овладяване – това е нещо много стряскащо, особено реализирано от момичета, особено от момичета на такава възраст. А идеята за организиране на масови боеве между деца е толкова абсурдна, че граничи с лудостта.

През определен период от време медиите дават гласност на някоя подобна случка и всички скачаме и започваме като папагали да повтаряме колко е лоша агресията и да се чешем по главите какво, по дяволите, се случва с децата ни. После забравяме и се сещаме отново при следващия такъв разгласен случай.

А тормозът в българските училища е толкова разпространен, толкова мощен и толкова травмиращ, че би накарал повечето холивудски актриси, които се оплакаха от сексуален тормоз, да замълчат.

Онова, което плаши най-много не е насилничката, която рита и влачи за косата другото момиче. Децата са като хората: има добри и лоши, склонни към насилие и склонни към свиване в позицията на жертви. Извън класните стаи управлява законът на джунглата: има хищници, жертви и мършояди. Жертвите обикновено предизвикват съчувствие или съжаление, което може да е ОК за убитата от лъв антилопа, но в ковчега на унижението на едно момиче в крайно деликатна възраст, то е последният пирон. Хищниците пък обичайно провокират омраза и нова агресия. Да, момичето, което бърше асфалта с другото момиче, вероятно има нужда от помощ и консултация с психолог, но първосигналната реакция, която предизвиква, е да й залепиш един шамар (минимум).

Какво да кажем обаче за мършоядите? За онези хиени, които се хранят с остатъците от нечия чужда вечеря. Онези, които снимат с телефоните си един отвратителен, гнусен акт на психическо и физическо насилие, който неминуемо ще остави травма у жертвата. Ако можем отнякъде да извадим оправдание за насилничката (за която майка й твърди, че самата тя е била обект на тормоз в предишното си училище), то за учениците, които затварят битото момиче в кръг от хора, които подвикват, освиркват и скандират като една по-неприятна версия на ултрасите на мачовете на Левски и ЦСКА,  е трудно да кажем нещо извинително.

Между света на възрастните и този на младежите има пропаст. Чудовищна бездна без мостове, която се вижда ясно на телевизионните материали. На тях директорката на едното училище, облечена в лъскава жилетка с перлени копчета, говори за „становище с предприети педагогически мерки“, „инспектори“, „областна дирекция“ др. До нея вървят кадрите с гладиаторската битка, в която една ученичка пребива друга, докато младежите наоколо крещят поощрително.

Подобен брутален дисонанс би се получил ако сложите една до друга сцените, в която Мел Гибсън в „Смело сърце“ крещи „Свободааааа“, докато го бесят, и тази, в която Саманта Джоунс от „Сексът и градът“ седи в манхатънски бар с чаша Космополитан и обяснява на Кари Брадшоу как не може да се посвети на връзката си с #едикойси, защото има нужда от свобода.

Подрастващите имат в психиката си фонтанела като тази, която имат бебетата. Те са ужасно уязвими и въпреки привидния бунт срещу наближаващата зрялост, имат крещяща нужда от своите възрастни, които да ги напътстват. Те имат нужда да говорят за секс, за наркотици, за алкохол, за любов, за насилие, за смърт. Апелите им обаче не биват разчетени. Младите твърде често се сблъскват със стена от неразбиране. Те са Пинк в „Стената“: заклещени между родители-съдии, учители-прокурори и връстници-насилници.

По темите за агресията в училище, вредата от хероина и плюсовете и минусите на оралния секс в тоалетните, родителите се държат като ощипани моми, а учителите и директорите говорят за „областна дирекция“ и „педагогически мерки“.

Не зная кога настъпва моментът, в който възрастните забравят какво е да си тийнейджър. Нито дали рязко губим паметта си или отдалечаването от детството се случва постепенно. Но едно е сигурно: ако родителите и учителите не проговорят езика на младите и не спрат да се държат като приятелите на Алф от Мелмак, ни чакат още много сцени на училищно насилие.

Приятно гледане. А ако не ви се гледат млади момичета, които се млатят като настървени питбули с лоботомия  – Big Brother Most Wanted е насреща.

 
 

Уилям Голдинг: „Най-великите идеи са най-простите.“

| от chronicle.bg |

Той е един от носителите на Нобелова награда за литература и наградата „Букър“. Едва ли има някой, който да не е чувал поне заглавието на романа „Повелителят на мухите“. 

Уилям Голдинг е роден в Корнуол на 19 септември 1911 г. и се обучава в Marlborough Grammar Schoo, а после в колежа „Брасноуз“ в Оксфорд. 

Освен че се занимава с писане, е бил директор на училище, лектор, актьор, моряк и музикант. Баща му е работил като учител, а майка му е била представителка на суфражетките. Родителите отглеждат Уилям с мисълта да стане учен, но той се съпротивлява.

В Оксфорд се запознава с английската литература и през 1935 г. публикува първата си стихосбирка поезия. Пет години по-късно се присъединява към Кралския военноморски флот и плава в продължение на 6 години. След войната се връща към преподаването и започва отново да пише.

Първият му роман е „Повелителят на мухите“, публикуван през 1954 г. Питър Брук прави известната екранизация на романа 9 години по-късно. Сред останалите му романи са  „Кулата“, „Богът скорпион“, „Пирамидата“ и много други. У нас е известен предимно с великия си дебютен роман и излезлия наскоро у нас „Морски обреди“.

В чест на годишнината от рождението му, споделяме няколко от любимите ни негови цитати.

„Жените са глупави да претендират, че са равни на мъжете. Те ги превъзхождат и винаги са ги превъзхождали.“

„Дисхармонията е в нашата природа. Не можем да живеем заедно без да се нараняваме един друг.“

„Маркс, Дарвин и Фройд са най-скучните личности в Западния свят. Опростяването на техните идеи ни вкараха в психологически усмирителни ризи, от които можем да се измъкнем само чрез анархия и насилие.“

„Писателят може би знае какво има предвид, докато пише книга, но трябва да забрави какво е имал предвид в мига, в който я напише.“

William Golding

„Обясненията отнемат от вещите цялата им прелест.“

„Романистите не пишат, както пеят птиците, като нещо естествено. Част от тяхната работа са навика и определен тип дърводелство.“

„Изкуството е комуникация, но само отчасти. Останалото е откриване.“

„Никое човешко начинание не е изцяло добро, всичко винаги има цена.“

„Сънят идва когато всичко нерешено отлети като кошче за смет, отнесено от вятъра.“

William Golding

„Страхът не може да те нарани повече от мечтата.“

„Когато написах „Повелителят на мухите“ нямах представа, че даже ще я публикуват.“

„Чак на 37 години осъзнах, че трябва да пиша собствените си книги, а не нечии други.“

„Направихме всичко както биха го направили възрастните. Какво се обърка? („Повелителят на мухите“)

„Най-великите идеи са най-простите.“ („Повелителят на мухите“)

 
 

Ето защо финалът на „Game of Thrones“ се бави толкова

| от chr.bg |

Борбата за Железния трон продължава, а в понеделник „Game of Thrones“ напомни за господството си и на Емитата въпреки празната година. Продукцията спечели награда за драматичен сериал, за поддържаща мъжка роля на Питър Динкъл, както и за креативни изкуства: костюми, дизайн, грим, музикална композиция, миксиране, специални ефекти и каскади.

„Game of Thrones“ има един последен сезон да приключи епичната си история и един от създателите на сериала Давид Бениов обяснява защо се бави толкова.

„Финалният сезон отнема толкова време, защото е най-голямото нещо, което сме правили някога. Въпреки че е само 6 епизода ни отне доста повече снимачни дни от обикновено. Само подготовката за снимките в Белфаст беше около година. Мисля, че това, което създадоха актьорите и екипа, е изключително. Мисля, че когато хората го видят, ще разберат защо се проточи толкова дълго. Никой не е във ваканция, никой не се размотава. Просто този последен сезон има много повече, отколкото сме опитвали досега. Надявам се да си струва.“

И преди феновете да се затъжат за земята с дългите зими, Джордж Р. Р. Мартин напомня, че „приключват със сериала, но има 5 прикуъла в различен етап на развитие. Не се съвсем приключили все още.“

Последният 8 сезон ще се появи през 2019 година.

 
 

Спират VIP Brother преждевременно, стартира Crime Brother*

| от chronicle.bg |

След като Нора Недкова напусна Къщата, продуцентите на VIP Brother са изпаднали в пристъп на тревожност дали гримьорът Кулагин ще успее да поддържа нивото на скандална селяния и селски скандал в най-известната къща в България.

След преживяната криза на бензодиазепини, един от продуцентите е забелязал, че от някаква женска група, прокарана през майчински сайт, искат обяснение на Нова телевизия защо, по дяволите, са допуснали осъден за трафик на жени и сводничество престъпник като Ванко 1 да бъде квалифициран като „VIP“ и надеждите им за шоуто отново са припламнали.

„Още другата седмица спираме VIP Brother, защото след Нора няма как да очакваме лица като Весо Плачков и някакви лели от Фамилия Тоника да поддържат тонуса в къщата. Предвид интереса към Ванко 1, решихме да оставим вътре само него и да вкараме други известни с не много легалната си дейност лица„, коментира успокоеният вече продуцент.

„Щом успяхме да привлечем вниманието на мамите, можем да очакваме нови висини на предаването този сезон“, каза Ники Кънчев. „Дори обмисляме в някакъв момент да вкараме дете при престъпниците и да видим какво ще стане. Нов социален експеримент, нали разбирате…“, добави той.

Крими виповете, за които засега се знае, че ще постъпят в Къщата, са Владо Кузов, Митьо Очите, братя Галеви и семейство Арабаджиеви, които се очаква да пристигнат в Нови Хан директно от Абу Даби, където в момента се туткат и се чудят как да приберат сина си на сигурно в някой дубайски аквапарк.

По-скучните роли ще се паднат на шофьори без книжка, убили бременни жени на пешеходни пътеки, а като VIP гост на виповете, един вид Памела Андерсън, ще влезе Цветан Цветанов. Волен Сидеров, известен още като бялата Златка, ще се весне за един уикенд, за да раздвижи духовете.

*Текстът е художественица измислица. Плод на въображението на автора. Умишлено невярна информация

 
 

„Stranger Things“ се завръща със сезон 3

| от chr.bg |

Снимките на сезон 3 на великия (засега поне) „Stranger Things“ приключва снимки през ноември, по думи на изпълнителния продуцент Шон Леви.

След дебюта си през 2016 година сай-фай хорърът стана любим на зрителите заради чудесната си комбинация от приключение, осемдесетарска носталгия и харизмата на актьорския състав. За съжаление, имаше някои забавяния около новия сезон и това остави феновете да чакат до средата на 2019 година за „Stranger Things“ номер 3 по Netflix.

Като имаме предвид тъмния край на сезон 2, продължението може да започне отвсякъде. За сега няма детайли около действието, но се очаква да започне със значителен скок напред във времето. Единайсет вече се казва Джейн Хопър и живее нормалния за един тийнейджър живот. Въпреки този тийзър:

новият сезон няма да бъде лек и хумористичен, дори напротив, ще бъде доста тъмен и изпълнен с екшън.

Леви също така нарече новият сезон „най-амбициозният ни досега“.

Забавянето може да се дължи на допълнителни мерки за безопасност след като сериалът вече е толквоа популярен. Най-любопитно е, че сезонът ще има повече време за пост продукция (от ноември до лятото на 2019 година). Това време може да означава повече визуални ефекти.