Бой до пръсване: така се решават проблеми в училище

| от Цветелина Вътева |

Спомням си една градинка в столичен квартал. С най-добрата ми приятелка скачахме от едни борове, когато дойдоха две момичета от съседния клас и ни се заядоха. Казах на едната, дебелата Миглена, да не ми говори така, защото владея карате. Всъщност играех народни танци. Тя ме изрита в корема и после лежах на земята и се опитвах да си поема въздух поне половин час. Наталия пък си избърса обувките в панталона на приятелката ми.

Наскоро видях дебелата Миглена в един супермаркет в квартала. Все така дебела, ми маркира сладоледа на касата с онази машинка, която ползват касиерките. Изглеждаше съборена от живота. Бегло облекчение.

Спомням си и друга градинка, в която друга съученичка искаше да ме бие. Изобщо не помня защо. Но си спомням ясно, че една приятелка спря ръката й, засилена да ме удари с юмрук и си спомням ясно непосилния, тежък срам, който ме затискаше. Идеята да споделя тези и други подобни случки с родителите ми ми се струваше по-абсурдна от тази да извадя от чантата огромен конус с хашиш и да се напуша пред тях по сутиен.

Това е част от проблема с насилието в училище (и не само): че носи срам и запушва възможността за споделяне. Не срам, че си по-слаб физически, в повечето случаи не си. А че си по-смотан, по-страхлив. Че си доминиран и все трябва някой да те спасява.

Когато си тормозен в училище, се опитваш да се измъкнеш като ядеш сурови картофи или мрънкаш, че не си се подготвил за класното по математика. Би дал всичко, за да вдигнеш температура или да имаш проблем с оценките. Но проблемът е много по-сериозен. И не е от вчера, нито ще приключи утре.

„Тийнейджърите сигурно са полудели“, ще си кажете ако изгледате кадрите с ученичките от Варна, които се млатят все едно не се намират в центъра на голям български град, а на двора на някой строго охраняван затвор в Алабама.

Сцената е отвратителна. Агресията в тази нейна първична, чиста, дивашка форма, лишена от всякаква хитрост, от всякакво завоалиране или опит за овладяване – това е нещо много стряскащо, особено реализирано от момичета, особено от момичета на такава възраст. А идеята за организиране на масови боеве между деца е толкова абсурдна, че граничи с лудостта.

През определен период от време медиите дават гласност на някоя подобна случка и всички скачаме и започваме като папагали да повтаряме колко е лоша агресията и да се чешем по главите какво, по дяволите, се случва с децата ни. После забравяме и се сещаме отново при следващия такъв разгласен случай.

А тормозът в българските училища е толкова разпространен, толкова мощен и толкова травмиращ, че би накарал повечето холивудски актриси, които се оплакаха от сексуален тормоз, да замълчат.

Онова, което плаши най-много не е насилничката, която рита и влачи за косата другото момиче. Децата са като хората: има добри и лоши, склонни към насилие и склонни към свиване в позицията на жертви. Извън класните стаи управлява законът на джунглата: има хищници, жертви и мършояди. Жертвите обикновено предизвикват съчувствие или съжаление, което може да е ОК за убитата от лъв антилопа, но в ковчега на унижението на едно момиче в крайно деликатна възраст, то е последният пирон. Хищниците пък обичайно провокират омраза и нова агресия. Да, момичето, което бърше асфалта с другото момиче, вероятно има нужда от помощ и консултация с психолог, но първосигналната реакция, която предизвиква, е да й залепиш един шамар (минимум).

Какво да кажем обаче за мършоядите? За онези хиени, които се хранят с остатъците от нечия чужда вечеря. Онези, които снимат с телефоните си един отвратителен, гнусен акт на психическо и физическо насилие, който неминуемо ще остави травма у жертвата. Ако можем отнякъде да извадим оправдание за насилничката (за която майка й твърди, че самата тя е била обект на тормоз в предишното си училище), то за учениците, които затварят битото момиче в кръг от хора, които подвикват, освиркват и скандират като една по-неприятна версия на ултрасите на мачовете на Левски и ЦСКА,  е трудно да кажем нещо извинително.

Между света на възрастните и този на младежите има пропаст. Чудовищна бездна без мостове, която се вижда ясно на телевизионните материали. На тях директорката на едното училище, облечена в лъскава жилетка с перлени копчета, говори за „становище с предприети педагогически мерки“, „инспектори“, „областна дирекция“ др. До нея вървят кадрите с гладиаторската битка, в която една ученичка пребива друга, докато младежите наоколо крещят поощрително.

Подобен брутален дисонанс би се получил ако сложите една до друга сцените, в която Мел Гибсън в „Смело сърце“ крещи „Свободааааа“, докато го бесят, и тази, в която Саманта Джоунс от „Сексът и градът“ седи в манхатънски бар с чаша Космополитан и обяснява на Кари Брадшоу как не може да се посвети на връзката си с #едикойси, защото има нужда от свобода.

Подрастващите имат в психиката си фонтанела като тази, която имат бебетата. Те са ужасно уязвими и въпреки привидния бунт срещу наближаващата зрялост, имат крещяща нужда от своите възрастни, които да ги напътстват. Те имат нужда да говорят за секс, за наркотици, за алкохол, за любов, за насилие, за смърт. Апелите им обаче не биват разчетени. Младите твърде често се сблъскват със стена от неразбиране. Те са Пинк в „Стената“: заклещени между родители-съдии, учители-прокурори и връстници-насилници.

По темите за агресията в училище, вредата от хероина и плюсовете и минусите на оралния секс в тоалетните, родителите се държат като ощипани моми, а учителите и директорите говорят за „областна дирекция“ и „педагогически мерки“.

Не зная кога настъпва моментът, в който възрастните забравят какво е да си тийнейджър. Нито дали рязко губим паметта си или отдалечаването от детството се случва постепенно. Но едно е сигурно: ако родителите и учителите не проговорят езика на младите и не спрат да се държат като приятелите на Алф от Мелмак, ни чакат още много сцени на училищно насилие.

Приятно гледане. А ако не ви се гледат млади момичета, които се млатят като настървени питбули с лоботомия  – Big Brother Most Wanted е насреща.

 
 

„Incredibles 2″ е номер едно в бокс-офиса у нас

| от |

Анимацията „Феноменалните 2″, която излиза 14 години след първия филм за семейството супергерои Боб и Хелън Пар, е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Продължението на семейната история, в която има злодей, с който семейството трябва да се пребори, е гледано от 20 021 зрители и има 198 663 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На втора позиция е „Джурасик парк: Рухналото кралство“, който е вече десет дни на екраните у нас. Историята за спасяването на динозаврите от Исла Нублар, който ще бъде разрушен от вулканично изригване, е гледана вече от 63 835 зрители и има 711 533 лева приходи.

Втората премиера от миналия уикенд – „Бандитките на Оушън“ – дамската версия на нашумялата поредица на Стивън Содърбърг, е на трето място в топ 10. Събирането на екип за обир на скъпоценно колие и осъществяването на кражбата са гледани вече от 8 107 зрители и имат 77 620 лева приходи.

Третата премиера от миналия уикенд – „Да обичаш Пабло“, създаден по биографичната книга на Вирхиния Валехо, е на четвърто място сред най-гледаните филми у нас. Екшънът за известния колумбийски наркобарон Ескобар, разказващ повече за другата му страна – строителството на болници, училища и жилища с парите от наркопроизводството, е гледан от 6 288 зрители и има 60 439 лева приходи за първите три дни у нас.

Пето място е за „Соло: История от Междузвездни войни“. След месец на екраните филмът за един от любимите персонажи в сагата, който разказва за ранните му години, е гледан от 57 268 зрители и има 639 562 лева приходи.

На шесто място е комедията „Книга за възрастни“ с Даян Кийтън, Джейн Фонда, Кандис Бъргън, Мери Стийнбъргън в главните роли. Случващото се с четирите героини по време на четенето и разбора на трилогията „50 нюанса сиво“ е гледано от 57 268 зрители и има 639 562 лева приходи от билетите им за трите седмици у нас.

Седма позиция е за екшън-фантастиката „Дедпул 2″ с Райън Рейнолдс в главната роля. Приключенията на Уейд в 12-ия поред филм по комикси на „Марвел“ са вече пета седмица на екраните у нас и за това време са гледани от 86 307 зрители и са събрали 839 856 лева приходи.

Осмо място е за българския „Революция Х“. Морското турне на едноименната група, съчетано с отдиха на съучениците им под надзора на училищното ръководство, както и с наркотрафик, отвличане и Гери-Никол, е гледано от 49 811 зрители и вече отчита 414 197 лева приходи за месец и половина на екраните.

Девето място е за анимацията „Чаровният принц“. Канадският филм за Филип Чаровния, който си търси жена преди да е навършил пълнолетие, е гледан от 25 071 зрители и има 241 041 лева приходи за петте седмици на екраните у нас.

На десета позиция е комедията „Зад борда“ – римейк на едноименния филм от 1987 година. Перипетиите на плейбой и самотна майка, изиграни от Еухенио Дербес и Ана Фарис, са гледани от 19 350 зрители и са събрали 189 263 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.

 
 

Наградите за кино и телевизия MTV: списък с номинираните

| от chronicle.bg |

Наградите за филми и музика MTV бяха раздадени на 16 юни и вече можем да ви покажем кои тоалети се откроиха. Не за това пишем сега обаче, а за да подгреем за тази  вечер, когато ще бъдат обявени победителите на едни от най-комерсиалните награди в киното, чийто номинирани са същински еликсири  за душата на масовата аудитория.

27-мата церемония ще се състои в Санта Моника, Калифорния. Най-много номинации има хитът в тазгодишния бокс-офис „Черната пантера“, а от отбора на сериалите е „Stranger Things“. Крис Прат пък е награден с почетната Награда на поколението за приносът му към развлекателната индустрия.

Ето и пълният списък с номинираните филми, сериали и индивидуални изпълнения. 

Най-добър филм

Avengers: Infinity War
Black Panther
Girls Trip
IT
Wonder Woman

Най-добър сериал

13 Reasons Why
Game of Thrones
grown-ish
Riverdale
Stranger Things

Най-добро изпълнение във филм

Чадуик Боузман – Black Panther
Тимъти Шаламе – Call Me by Your Name
Ансел Енгрот – Baby Driver
Дейзи Ридли – Star Wars: The Last Jedi
Сърша Ронан – Lady Bird

Най-добро изпълнение в сериал

Мили Боби Браун – Stranger Things
Дарън Крис – The Assassination of Gianni Versace: American Crime Story
Катрин Лангфорд – 13 Reasons Why
Иса Рей – Insecure
Мейзи Уилямс – Game of Thrones

Най-добър герой

Чадуик Боузман като Черната пантера – Black Panther
Емилия Кларк като Денерис Таргариен – Game of Thrones

Гал Гадот като Жената чудо – Wonder Woman
Грант Гъстин като Бари Алън/Светкавицата – The Flash
Дейзи Ридли като Рей – Star Wars: The Last Jedi

Най-добър злодей

Джош Бролин като Танос – Avengers: Infinity War
Адам Драйвър като Кайло Рен  – Star Wars: The Last Jedi
Майкъл Б. Джордан като Ерик Килмонгър – Black Panther
Обри Плаза като Лени БъскърAubrey Plaza – Legion
Бил Скарсгард като Пениуайз – IT

Най-добра целувка

Jane the Virgin – Джина Родригез (Джейн) и Джъстин Балдони (Рафаел)
Love, Simon – Ник Робинсън (Саймън) и Кейнан Лонсдейл (Брам)
Ready Player One – Оливия кук (Сам) и Тай Шеридан (Уейд)
Riverdale – Кей Джей Апа (Арчи) и Камила Мендез (Вероника)
Stranger Things – Фин Улфхард (Майк) и Мили Боби Браун  (Единайсет)

Най-добро изпълнение на уплашен герой

Талита Бейтман (Джанис) – Annabelle: Creation
Емили Блънт (Eвелин Абът) – A Quiet Place
София Лилис (Бевърли Марш) – IT
Кристин Милиоти (Нанет Коул) – Black Mirror
Ноа Шнап (Уил Байърс) – Stranger Things

Най-добро комедийно изпълнение

Джак Блек – Jumanji: Welcome to the Jungle
Тифани Хадиш – Girls Trip
Дани Левай – Schitt’s Creek
Кейт Маккинън – Saturday Night Live
Ейми Шуимър – I Feel Pretty

Най-добър документален филм за музика

Can’t Stop, Won’t Stop: A Bad Boy Story
Demi Lovato: Simply Complicated
Gaga: Five Foot Two
Jay-Z’s “Footnotes for 4:44”
The Defiant Ones

Най-добро риалити шоу

The Kardashians
Love & Hip Hop
Real Housewives
RuPaul’s Drag Race
Vanderpump Rules

 
 

Кога имате моралното право да ползвате болничен в България

| от Емил Кирилов |

Навярно сте забелязали, че у нас е въпрос на чест и престиж да умреш от бронхопневмония на работното си място. Хора губят зрение при 40 градуса температура, но продължават героически да изготвят екселска таблица минути преди спешни екипи да нахлуят в офиса и да ги сложат на системи.

Другото е просто несериозно. Ще ми изчезваш ти от работа за една хрема и едни 38 градуса, дето дори 4 дена не си ги поддържал… Къде ги дават тия? Какъв мъж си ти? Ти си жена? Каква жена си ти? Едно време са раждали на полето като крави, не са пили антибиотици и са умирали на 29 от ангина, ти ще се лигавиш тука за два сопола. Пуууууууу….

Няма значение, че човек, всъщност, може и има пълното право да го направи – да си остане три дни вкъщи и да гледа сериали, за да му мине вирусът по нормален начин, без да зарази други хора и да се инвалидизира до живот. Има законовото право, а може би работи и в нормална фирма, където това не е проблем. Може и да има свестен шеф, който даже го поощрява да се лекува у дома си. Но морално ли е? Това ли е отговорният и зрял избор?

С какви очи да изчезнеш от работното си място, когато колежката Каролина презентира на пауърпойнт с два абоката на всяка ръка?

Някак не върви, някак безотговорно е да се погрижим за здравето си, когато имаме задачи за вършене.

Редки са случаите, в които болничният е морално обоснован и няма защо да ви е много гузно и виновно пред колегата от Силистра, че сте се възползвали от такъв. Нищо че пак може да усетите после укорителен поглед зад гърба си, отправен от човек, прекарал два плеврита и 3 шарки на крак в заседателна зала.

Така, де, хората имат наеми да плащат. По-добре смъртно бял в София, отколкото здрав и румен обратно в родния град.

И все пак… Понякога се налага човек да отсъства от работа. Нека приемем, че е допустимо и удачно да излезете в болничен за не повече от два дни в някой от следните случаи:

Ебола.

Раждате до час.

Ухапан сте от акула преди 20 минути, вследствие на което нямате крак и няма как да стигнете до офиса.

Диагностициран сте с остър инфаркт на миокарда и инсулт едновременно.

При кърлеж в окото, ако засяга зеницата.

Сгазил ви е ТИР.

Имате три деца. И трите не са яли от пет дни.

Куршум в корема по време на престрелка пред дискотека в родното ви село.

Имате разстройство, докато депутат предупреждава за химикал в питейната вода в София.

Ядрен взрив.

Нагълтали сте се с вода в подлеза на метрото.

Навярно съществуват и други редки случаи, в които не е необходимо да чувствате вина, че сте оставили колегите си да работят сами нещо, което приемат за супер смислено и важно, без то да бъде мозъчна хирургия или пътешестване около света. Никой обаче не е открил на практика, поне за момента, кои са тези случаи.

И така… Хубаво да не прекаляваме с приказките за болести, да не чуе дявола. Чукайте на дърво. Плюйте в пазва. Важното е да сме живи и здрави! Другото ще си го купиме със заплатите от хиляда и нещо лева.

 
 

Най-добрите филми на 2018 г. досега

| от chronicle.bg |

Юни вече е към края си и е време за традиционната равносметка на филмите през първото полугодие на 2018-та.

Като изключим редовната доза от манджата на Марвъл, която ще пренебрегнем (с едно изключение), годината дотук беше достатъчно разнообразна, така че да задоволи всеки вкус, като започнем от качествени независими филми, минем през най-доброто от европейското кино и стигнем до скъпите и комерсиални блокбъстъри на Холивуд.

Разбира се, днешната равносметка не е окончателна, тъй като знаем, че доброто кино пази най-силните си козове за есента и зимата (за да се класира за престижните награди догодина). Въпреки това могат ясно да се откроят няколко заглавия, които ще се въртят пред очите ни поне до началото на 2019-та. Тук трябва да направим уточнението, че за премиера на филмите в този случай се приема пускането им по киносалоните, а не премиери по фестивали, които за някои филми се случиха още в края на 2017 г.

Вижте в галерията горе най-добрите филми на 2018 г. досега.