Не само куршумите печелят войни

| от chronicle.bg по CNN |

Ако нещо може да даде представа за настроението на афганистанци през последните дни, то това е напливът им да получат паспорт. Това е първият паспорт, който те си вадят. Идентификационният документ никога не е бил толкова популярен.

Рано сутринта върволица афганистанци се тълпят пред паспортната служба в Кабул. Опашката се простира по протежението на няколко блока. Хората са с притеснени лица заради разклатената икономика и заплахата от всеобща война.
Колко от търпеливо чакащите планират да избягат от Афганистан е трудно да се каже. Но анализите на европейските експерти показват, че афганистанците са втори след сирийците в потока бежанци, които търсят начин да се придвижат на север през последните месеци.

Омар Саабор, директор на паспортна служба, казва, че всеки ден от 6 до 7000 афганистанци кандидатстват за нови документи за пътуване. Напливът в подаването на документи е в следствие на решението на Европа да отвори вратите си за бежанците. Това променя и виждането на афганистанците за паспорта като необходимост, казва Омар Саабор.

Бум в трафика на хора

За трафикантите на хора в града всеки един от подалите документи е потенциална възможност за бизнес. Един от тях разказва пред CNN, че е транспортирал 1500 души в Германия, която е най-популярната дестинация за тези, които търсят накъде да бягат пред последната половин година. Трафикантът предлага три маршрута с различна трудост и различни коефициенти за успех. За 7000 долара пътят минава през морето. За няколко хилядарки отгоре може да се говори за транспорт по суша и придвижване пеша. Най-скъпият и най-сигурният начин за достигане на крайната дестинация е по въздух. Този маршрут струва около 20 хиляди долара, но цената включва виза от черния пазар и директни полети.
Повечето разполагат само с опцията за по-евтино и по-рисково придвижване.

„Имало е случаи, когато хората са ранени или убити по време на пътуването”, разказва контрабандиста, който не смята, че това, което е върши е толкова незаконно. Само преди две седмици, разказва той, 70 души- в това число 15 от клиентите му, са били заловени от иранците и депортирани до турската граница.

За да няма издънка в схемите, парите на бежанците се държат в трети надежден човек, който ги предава на трафикантите, когато клиентът се свърже от крайната си дестинация, че е пристигнал. Но в края на всеки ден трафикантите все пак получават парите си, дори ако не са успели да спазят своята част от уговорката – неофициална система позволява на всеки един бежанец три опита да се придвижи в мрежата, но ако и трите пропаднат, бежанецът все пак трябва да си плати – което доказва, че контрабандистите все още държат нещата в свои ръце.

Нов път, маскиран трепет

Когато се върнах в Кабул преди седмица първото ми впечатление беше: „Уоу! Чисто и зелено. Трудно бих разпознал Кабул!” Там, където преди зееха дупки, сега бе застлан гладък асфалт, граничещ с миниатюрни красиви зелени площи. Докато пътувахме по широкия булевард, който свързва летището със столицата на Афганистан се почувствахме нереално спокойни. През младите фиданки, посадени странично на пътя, се процеждаше атмосферата на новия просперитет и надеждата.

Очевидните промени в Кабул след последното ми посещение преди 4 години не прикриват реалността на живота там. През август, самоубийствен атентат от страна на талибаните в близост до входа на летището уби 5 души, а над 12 други бяха ранени.

Надолу по същия път се стига до посолството на САЩ. Маршрутът се счита за толкова опасен, че персоналът американското посолство пътува с хеликоптер, а не рискуват живота си по пътя за пример, за който най-вероятно са инвестирали всеки долар.

Залитаща икономика

Това е аурата на една разклатена икономика. Доларите, които са инвестиране в инфраструктурни проекти, които създават работни места отиват на вятъра, тъй като военните конфликти насочват инвеститорите към изхода. Но талибаните печелят от разклатената икономика. Те инвестират в работна ръка, която в момента се продава за жълти стотинки. Много от новобранците, които разговаряха с журналисти на CNN на свободна практика, споделиха, че единствената причина да се присъединят към терористичната организация е, за да могат да сложат храна на масата си.
„Искам да се присъединя към талибаните заради липсата на работни места и други мои финансови проблеми, разказва един от новобранците.

Вторият човек, с който екипа на CNN разговаря, показа дипломата си за средно образование и казва, че е след университета все още не може да си намери работа. Талибаните му предложили повече, отколкото той можел да спечели в армията. „Аз нямам нищо общо с техните гледни точки. Единственото ми причина да се присъединя към тях са безработицата и финансовите ми проблеми“, добавя той.

Шокът Кундуз

Докато пътуваме из улиците на Кабул се наслаждаваме на гланца на един по-добър живот, който се приближил изкусително до местните жители. Има повече магазини и толкова много ярки светлини. Търговските обекти за добре подредени, от пода до тавана са заредени с ядки и плодове. Шам фъстък и сочни стафиди, от сухите области на Хелманд.

Но доскорошните случайни купувачи и бизнесмени вече имат по-належащи проблеми. Не само икономиката в криза, но и възраждащата се агресия на талибаните.

Неотдавнашното падането на Кундуз, голям град с население над 300,000 души в северната част на страната доведе страховете от това, какво ще се случи. Дали следващия град, който падне в ръцете на талибаните няма да е столицата Кабул?

И двамата новобранци разкриха, че талибаните може да ги загубят от редиците си единствено ако настъпят промени и правителството им намери работа. Щели да напуснат кораба веднага.
Оказва се, че не само бомбите и куршумите могат да спечелят тази война, но и бизнесът владее победата. Преди семената на търговията бяха засети в Кабул през последното десетилетие, той беше сиво и тъмно място. Но точно както цветовете на по-светлото бъдеще започват да се разлистват, така се появява и реален шанс всичко това да бъде погребано и да не съществува за следващото поколение.

 
 

Джордж Оруел и няколко случайни мисли за антиутопиите

| от chronicle.bg |

Джордж Оруел е от писателите пророци. Тези, за които винаги си казваме, „трябва да внимаваме да не попаднем в този свят“, но не усещаме как той бавно става реалност. Уж го четем, препрочитаме, а накрая пак си казваме за определени ситуации – „точно като в „1984““.

Естествено, това не е причина да спрем да го четем, а точно обратното – да продължим да го четем. Да го четем непрекъснато, докато думите му не отекнат дълбоко в съзнанието ни. Не само като добър художествен продукт, а като подтик към някакви малки стъпки, за да не се случи това, което никой не иска.

На днешната дата, преди 68 години, Ерик Артър Блеър, по-известен като Джордж Оруел, напуска този свят на 46 години. Ето малко от онова, което успя да ни предаде.

джордж оруел, 1984
Getty Images

Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа.

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги

Като цяло, хората искат да бъдат добри, но не твърде добри и не през цялото време.

Когато започне, или преди началото си, всяка война, не бива представена като война, а като самозащита срещу убиец маниак.

Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат.

George Orwell - an seiner Schreibmaschine
Getty Images

Тайната на управлението е в съчетаването на вярата в собствената непогрешимост със способността да се извлича поука от минали грешки.

Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.

Целта на шегата е не да унижи човек, а да му напомни, че вече е унизен.

Той беше огорчен атеист. Това е този вид атеист, който не толкова не вярва в Бог, колкото просто не Го харесва.

Най-бързият начин да спреш войната е да я загубиш.

George Orwell
Getty Images

Обществото изглежда винаги е изисквало от хората повече, отколкото на практика някога ще получи.

Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото.

Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш, трябва да се поизцапаш.

Всички писатели са суетни, егоистични, мързеливи и в дъното на мотивите им лежи загадка.

Понякога първото задължение на интелигентните хора е да потвърдят очевидното.

Хората спят спокойно, само защото силните крачат в нощта.

 
 

Никол Кидман с поредна награда

| от chr.bg, БТА |

Никол Кидман получи наградата на Гилдията на филмовите актьори за най-добра актриса в телевизионен филм или минисериал, съобщиха Асошиейтед прес и Франс прес.

На церемонията в „Шрайн одиториъм“ в Лос Анджелис Кидман, която беше номинирана 10 пъти, първа получи приза за ролята си в „Големите малки лъжи“. Водеща на шоуто, в което жените са на почест, беше Кристен Бел.

Наградата за най-добър актьор в телевизионен филм или минисериал беше спечелена от Александър Сгарсгард, също за „Големите малки лъжи“. В минисериала Никол Кидман се въплъщава в жена, жертва на семейно насилие, а Сгарсгард играе нейния съпруг.

В категорията за най-добър комедиен сериал победи „Вице“, с участието на Джулия Луис-Драйфъс, която спечели наградата за най-добра актриса в телевизионна комедия.

Уилям Мейси от „Безсрамници“ е победител в категорията най-добър актьор в комедиен сериал.

Британецът Гари Олдман, който изпълнява ролята на Уинстън Чърчил във филма на режисьора Джо Райт „Най-мрачния час“, спечели наградата за най-добър актьор.

Американката Франсис Макдорманд, изпълняваща главната роля във филма „Три билборда извън града“, беше отличена като най-добра актриса. Този филм спечели наградата за най-добър актьорски състав – главната премия на Гилдията на филмовите актьори.

Наградите на Гилдията на филмовите актьори се смятат за добър индикатор за успех на „Оскарите“, защото нейните членове са най-голямата група в Академията за кинематографично изкуство и наука.

 
 

Къща разполага със собствена река вместо коридор до стаите

| от chronicle.bg, БТА |

Вероятно когато сте си представяли къщата на мечтите си, в нея е бил предвиден необичаен начин за придвижване между различните й части. Например, огромна пързалка от третия до приземния етаж или релси, по които минава малко влакче. Може да ви е хрумвала идеята и за поточе.

Архитектът Алфред Браунинг Паркър сбъдна мечтата на свои клиенти, като им построи къща със собствена река в Маями, САЩ. Жилището с обща площ от 1672 квадратни метра дори има име – „Уудсонг“ (в превод от английски език „Песен на гората“). То е било продадено миналата година за 2 милиона щатски долара, така че по всяка вероятност няма да бъде на пазара скоро.

4504313_001_twilight_pool_2828990_large.0

Реката позволява обитателите на дома да плуват от всекидневната до трапезарията. Те могат дори да гребат до спалнята, когато са прекалено изморени да ходят.

В дома има основна спалня, която е три етажа по-нагоре, библиотека и спалня на открито само с три стени. Освен това има басейн, в случай, че се отегчите от реката, както и сауна.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

В двора има богата градина, палми и езерце с риби със собствен водопад.

4504343_032_twilight_pool_2828995_large

 
 

Любимите ни кучки от киното и телевизията

| от chronicle.bg |

Не искаме да всяваме смут в и без това смутното днешно време, но ще признаем едно – доброто е скучно, а хепиендът е банален и вечно очакван. Харесваме добрите момчета и принцесите от приказките, но далеч по-интересни са ни гадните кучки, с които сме отраснали , а днес вече живеем с тях.

Подобно на фаталните жени, които ви показахме преди известно време, кучките също са от онези жени, които искаме да срещнем в реалния живот, макар да знаем, че няма да ни се израдват. Може и да е малко мазохистично, но дали не е приятно Миранда Пристли да ви каже „Това е всичко” и да ви отпрати с лек жест? На нас, да си признаем, ще ни е приятно.

Не знаем защо, но неделята ни предразположи да се върнем към някои от любимите ни кучки от киното и телевизията, които са идеални не само за неделна киновечер. Затова решихме да ви припомним част от тях. Вижте ги в галерията горе.