Битакът на Берлин

| от | |

Автор и фотограф Светлана Желязкова

В неделя в германската столица всичко е затворено, а пазарлъкът се води на открито, на така наречения Flohmarkt (битак). Стоките са втора-трета ръка, но каквото и да купиш, все е кяр!

otkrivashta

Неделя. 10:00 часа сутринта. Тишина. Празни улици. Тук-таме се забелязват следи от бурната съботна нощ – някоя безпризорно хвърлена бирена капачка или празна бутилка, оставена самотна до някоя кофа за боклук.

Явно днес и клошарите са в почивка. Намираме се в Берлин…някъде по на изток от „запада”, където хората продължават да преоткриват свободата си, да се себеизразяват, да творят, да бъдат. Но е толкова пусто… Може би е все още рано и всички спят, изтощени от дългата работна седмица. А може би спазват правилото, че в неделя е ден за истинска почивка (дори големите супермаркети са хлопнали кепенците – който пазарил, пазарил, за тези, които са в спешна нужда от прясно мляко или кашкавал остават местните бакалии, чиито съдържатели са натурализирани емигранти – китайци, сърби, турци…)

1374932_10152805778668989_5377370282790011062_n

Похапваме няколко топли хлебчета от единствената отворена пекарна зад ъгъла, допиваме последната глътка кафе, вдъхваме аромата на току-що цъфналия люляк през отворения прозорец и за миг забравяме, че сме в един многолюден европейски столичен град. После погледът ни неволно попада на Ангела Меркел, която усмихнато ни гледа от плаката навън.

„Какъв е планът?“, питат моите приятели от София вече поразсънени и готови за нов обход на берлинските потайности.
„Ами планът в неделя е винаги ясен“, отговарям аз, дъвчейки последната хапка от хлебчето си с масло, „Отиваме на битака.“

След още малко суетня сме готови за старт. Взимаме си шапките, чантите и се отправяме към целта. И тази наша цел не е някой супер модерен битак (с подредени в прави като конец редици щандове, ръчно изработени нови стоки, запазени дрехи втора употреба от все подбрани марки, туристически сувенири и неизменните освежаващи напитки), защото сме изморени от суета. Искаме да пазаруваме джунджурии за по едно-две евро, ей така, за кеф, да се шляем из пръснатите стоки, да завързваме неизпросени разговори, да позволим на сетивата си да попият неподправените гледки и звуци… А всичко това отдавна е станало невъзможно на тренди битака.

Отправяме се към един битпазар, в неговата може би най-чиста форма. Още при слизането си от колата, дочуваме в далечината възгласи: „Айн еуро, цвай еуро, фюнфциг сент, ангебот, ангебот.“ И на мига ни става ясно, че всичко ще е на далавера. Само най-добрите оферти, така да се каже – голям теферич!

1422614_10152805780003989_3905983829647085479_n

Бавно навлизаме в хорската тълпа, а от двете ни страни само дето от пиле мляко не се предлага. Колекции от всякакви парфюми, шишенца, пасти за зъби с изминал срок на годност, кабели, касетофони, купища дрехи, стари кецове с поизтъркана, но без съмнение оригинална емблема на Adidas, детски кукли, кухненска посуда, чаршафи, пелерини, на точки, с дантели… Успявам да изровя от една купчина с дрехи дънки „Lee“, мой номер в стил 80-те. „Айн юро.“, ми казва една сладка баба с беззъбата си уста. Дори и не се замислям. Току-тъй „Lee“ за едно евро не се намират. Ангеботът (б.а. сделката) е безспорен.

Един млад левент ни чува, че разговаряме на български. „Ей, ей!“, спира ме той, „ Дойч
зна’ш?“. Нещо на сръбски ми бие, ама не съм сигурна. „Па знам.“, викам. „Е па имаш джоб тогава, 100 юро за един час!“, „Е па ко’ ше права?“, питам аз в негов стил, „Превод, превод, един час – 100 юро.“ Е този ангебот ми се вижда леко съмнителен, да не кажа много. Викам „Не, не! Не е за мен, благодаря!“ „Па си помисли.“, ми отговаря наперено той и виждам как погледът му се насочва към слънчевите очила Ray-Ban на моята приятелка. „То е фалшиво,” провиква се момчето. „Дай, аз купувам.“

1559606_10152805780448989_824513554632038790_n
„Оригинал е“, казва тя, „Не е за продан.“ „Е фалшиво, 30 юро давам“, казва усмихнатият левент. Зад него един по-възрастен мъж, вероятно баща на момчето, надушил изгодната далавера, вдига мизата с още 10 юро. „Не ги продавам. Оригинални са,” отсича с усмивка приятелката ми. Пазарлък да видиш! Развеселени отминаваме сръбската сергия, все пак аз току и нова работа си намерих. „100 юро“ на час кой ти ги дава?!

Наоколо ни тълпи от народ – млади, стари се пазарят. Децата също са доволни, я количка, я камионче, я кукла с руси плитки и червени бузи, за всеки има по нещо за 50 цента. А ние ровим ли, ровим. Че току-виж съкровище изскочило. Накрая намираме дънкова риза „Levis“, почти нова и захвърлена в една купчина. Продавач не се вижда, а хората грабят ли грабят. Една жена идва и оставя още един чувал, „Подарък“, извиква тя и от всички страни започват да прииждат хора. Решаваме да си починем, уморени от купищата ненужни неща.

1601098_10152805781583989_8321424216355102500_n

Момиченце осинови тази самотна кукла малко преди края на пазарния ден

Купуваме си по един кочан царевица и се шляем без посока. Вглеждаме се в лицата на продавачите. Бръчки от изминали в трудности дни, очи, светещи с надежда. Може би за някои това е единственият бизнес, с който изхранват семействата си, единственото препитание в страна, която е подслон, но не и родина. Купища човешки съдби сред купища вещи. И насред всичко това плачещи и смеещи се деца, подскачащи около млади майки, заети с прибирането на неизкупената стока.

На изпроводяк ни пресреща хитрият играещ поглед на един врял и кипял продавач, който понечва да ни продаде часовник за десет, вместо за едно евро. Да ни преметне иска, но не го съдим – знаем ли каква съдба го е довела тук… „Хващаме се на въдицата” и подхващаме пазарлъка. Накрая си купуваме по един електронен часовник „Casio“ в стил 90-те – с лампичка и водоустойчив за 3 евро и вече с чувство на изпълнена мисия се отправяме обратно към колата.

А в главите ни продължават да звучат рефрените на продавачите: „Айн еуро, цвай еуро, ангебот, ангебот…“

 

 
 

Основната причина за изневяра

| от chr.bg |

Екип от американски изследователи установи, че главната причина за изневерите е липсата на любов, пише в. „Индипендънт“.

Учените проведоха проучването с 495 пълнолетни на средна възраст около 20 години. Всеки от участниците беше попитан дали е изневерявал и защо. Така учените стигнаха до извода, че съществуват седем главни причини да лъжем партньора си.

Отлетялата любов е основната причина за 77 % от хората. Те казаха, че са потърсили забранена връзка, защото вече не са влюбени в половинката си.

Според експертът по връзки Челси Трескот, това по-скоро означава, че кръшкачите не чувстват любовта на партньора си.

Сексуалното разнообразие е втората по популярност причина. Много хора отговориха, че искат „по-голямо разнообразие от сексуални партньори“.

41 % от хората казаха, че не се чувстват обвързани с половинката си.

„Бях толкова пиян/а“ може да изглежда като най-древното извинение, но то важи за много прелюбодейци, всъщност за 70 % от тях. Алкохолът обаче може да замъгли преценката на човек, но не може да го направи напълно друга личност. Прелюбодеянието не е нищо друго, освен коктейл от емоции.

Повече от половината участници в изследването признаха, че несигурността им ги кара да изневеряват. Мотивацията им е да подсилят самочувствието си. Изглежда гимназистът продължава да живее в някои хора.

Гневът е причината 43 % от запитаните да прелюбодействат. Дали те си връщат за това, че и на тях са им изневерили, или са имали вбесяващ ден в офиса, което ги кара да се отдадат на ласките на страстен колега, не е ясно.

Приблизително една трета от доброволците са изневерили, защото им се е правело секс. По-голямата част от онези, които избират секса като главна причина, са мъже. В същото време, жените са по-склонни да посочват като причина пренебрегването или игнорирането им във връзката.

 
 

Кралски пиар е най-търсената позиция за работа във Великобритания

| от chronicle.bg, БТА |

Специалист по връзки с обществеността на принцовете Уилям и Хари е най-разглежданата обява за работа в платформата LinkedIn за изминалата година във Великобритания.

Обявата е победила други популярни позиции, като дегустатор на бира и на шоколад. Тя оглавила „невероятно разнообразен“ списък с работни места, „вариращ от бляскави позиции в „Шанел“ и „Джими Чу“ до инвестиционни анализатори“.

Според специалистите от платформата, изключително важно е как е формулирано заглавието на обявата.

Втора по популярност стана позицията за инвестиционен сътрудник на компанията „СофтБанк груп“, а след нея се нареди дегустатор на бира за пивоварната „Мийнтайм“.

По-надолу в списъка се класираха обявите за консултант по управление на консултантска фирма „Бостън“ и за „дегустатор на шоколадови и какаови напитки“ на корпорацията „Монделийз“.

 
 

Индира Ганди: „Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

| от chronicle.bg |

Твърда, авторитарна и решена да управлява почти неуправляема страна, Индира Ганди е една от великите жени в световната политика, и една от най-противоречивите. Тя е министър-председател на Индия четири пъти и е ключова фигура в страната в продължение на две десетилетия.

Родена под знака на политиката, тя е внучка на Мотилал Нери, един от ранните лидери на Индийското движение за независимост, и дъщеря на Джавахарлал Неру, който заема поста на министър-председател в първите 17 години откакто страната извоюва своята независимост от Великобритания.

Когато самата тя става министър-председател, повежда най-многолюдното демократично  общество от 700 млн. души. Годините на управлението й са бурни и стигат до кулминация през юни 1984 г., когато по нейно нареждане армията нахлува в „Златния храм“, най-святото място за сикхите, в Амритсар, в щата Пенджаб. На 1 ви ноември същата година,  сутринта, е простреляна 30 пъти от двама  свои  охранители в градината на дома си. Предстои й да бъде интервюирана от актьора Питър Устинов, който по това време снима филм в Индия за ирландска телевизия.

Мразена или обичана, диктатор или не, Индира Ганди е забележителна личност, която може да ни  научи на много. Добре или зле, тя управлява една от най-хаотичните страни в продължение на десетилетия. Преизбирана е няколко пъти. И променя света.  Всичко започва на днешната дата, когато през 1966 г. тя е избрана за министър-председател. И се основа на част от казаното от самата Индира Гадни по долу.

индира ганди
Getty Images

„Прошката е добродетел на смелите“

„Има два вида хора: такива, които вършат работата, и такива, които си пишат заслугите за това. Опитай се да бъдеш от първата група, там конкуренцията е много по-малка.“

„Хората са склонни да забравят задълженията си, но не и правата си.“

„Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

„Печеленето или губенето на избори не е по-важно от заздравяването на страната.“

„По принцип съм мързелива, но имам психология на домакиня, когато става въпрос за работата ми.“

„Никога не съм се обръщала към някого за съвети или утеха. Още като малко момиче, трябваше да се оправям сама, защото такива бяха обстоятелствата и те малко или много са същите днес. Трябва да взимам собствените си решения.“

индира ганди
Getty Images

„В Индия няма политик, който да се осмели да обясни  на масите, че кравите трябва стават за ядене.“

„Няма любов, там където няма воля.“

„Баща ми беше държавник, аз съм политик. Той беше светец. Аз не съм.“

„Ако умра от насилствена смърт, както се опасяват някои а други планират, насилието ще бъде в умовете и действията на извършителите, не в моето умиране.“

„Аз не съм човек, който може да бъде притиснат – нито от човек, нито от нация.“

„Ако видя нещо мръсно или разхвърляно, трябва да го почистя.“

„Колективната присъда на електората трябва да бъде уважавана.“

„Възможностите не се дават. Те се отвоюват и се работи за тях. И за това трябва постоянство… и кураж.“

индира ганди
Getty Images

„За да се освободи, една жена трябва да се чувства свободна да бъде  себе си. Не да се сравнява с някой  мъж,  а  през призмата на своите собствени капацитет и личност.“

„Всяко ново преживяване придава още зрялост и разширява погледа.“

„Жените понякога отиват твърде далеч, вярно е. Но само когато отидеш твърде далеч, другите слушат.“

„За да бъде способен, човек трябва да вярва в себе си.“

„Смисълът на живота е да вярваме, да се надяваме и да се борим.“

„Скоро след като изкачих един връх,  разбираш, че той е бил един от най-ниските, че планината всъщност е верига от планини, и че има още много планини за катерене. И колкото повече се изкачваш, толкова повече искаш да продължиш, независимо, че си нечовешки уморен.“

„Животът е непрестанен процес на адаптация.“

 
 

Едгар Алън По: тост с коняк и три червени рози

| от chronicle.bg |

На днешната дата през 1809г. се ражда един автор, чиито произведения вдъхновяват всички майстори на хоръра, начело със Стивън Кинг, занапред. Това е Едгар Алън По, когото познавате може би предимно от поемата му „Гарванът“.

По е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с  мистерии и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Той е и създателят на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика. Освен това, Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Разбира се, това го довежда до сериозни финансови затруднения.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко в университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ , подписана анонимно – „от жител на Бостън“.

После прави завой от поезията към прозата и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“.

Две години по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-01

На 3 октомври 1849г. По е открит на улица в Балтимор „в ужасно състояние и… нуждаещ се от спешна помощ“, според думите на човека, който го намира – Джоузеф У. Уокър. Едгар е отведен до близката болница, където умира в събота, 7 октомври 1849г. в 5 часа сутринта. Той не успява да се съвземе достатъчно, за да обясни как се е стигнало дотам да е в такова окаяно състояние и, незнайно защо, носи дрехи, които всъщност не са негови. Съобщено е, че Едгар неколкократно извиква името „Рейнолдс“ през нощта преди да умре, макар че е неясно към кого се е обръщал с това име. Някои източници твърдят, че последните думи на По са: „Господ да помогне на бедната ми душа“ (Lord help my poor soul).

Цялата лекарска документация, включително и свидетелството за смърт, са изгубени. Вестниците по това време съобщават за смъртта на писателя като „мозъчна претовареност“ или „интелектуална възбуда“, често срещани тогава евфемизми за смърт поради петнящи репутацията причини като алкохолизъм.

Въпреки всичко истинската причина за кончината на Едгар По остава загадка.

Мистериозността, която забулва живота, и особено смъртта на Едгар По, продължава да витае и след неговата кончина. От 1949 г. насам, незнаен човек тайно посещава гроба на писателя всяка година на рождената му дата. Тази традиция продължава вече 50 години, поради което е най-вероятно посетителите да са повече от един. Независимо от това, ритуалът е винаги един и същ: всяка година в ранните часове на деня на 19 януари, загадъчната личност вдига тост с коняк при гроба на По и оставя три червени рози.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-1

Писателят оказва силно и значително влияние както върху американската и световната литература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.

В чест на неговата дата, сме ви приготвили някои цитати, с които да си припомните вечното му творчество:

„Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?“

„И нощите ми – призрак кошмарен –
и – без теб! – мойте тягостни дни
ме зоват в онзи край легендарен,
дето твойта походка звъни.
О, в какъв ли пак танц лъчезарен!
Над какви ли въздушни вълни!“  – На една от Рая

„Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш“.

„Полудях с дълги интервали на ужасяващо здрав разум“.

„Ако искате на мига да забравите нещо, напомняйте си да го запомните“.

„Тези, които мечтаят през деня, знаят неща, за които тези, които мечтаят само насън, дори не подозират“.

„Имам огромна вяра в глупаците – ще го нарека самочувствие“.

„Науката все още не е отговорила връх ли е на интелекта или не лудостта“.

„Никога не съм бил наистина луд, освен в случаите, когато беше намесено сърцето ми“.

„Никога да не страдаш означава никога да не си бил благословен“.

„Вярвай само на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш“.

„Годините любов се изтриват от само минутка омраза“.

 

„И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен

бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:

„Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,

гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки странен хор.

Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?“

Той програкна: „Nevermore!“

 

Чух, но своя слух не вярвах и учуден, поглед впервах; —

не намирах — и пак дирех смисъл в този отговор. —

Никой смъртен — уверявам! — не е бивал посещаван

в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;

на вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор

и да грака: „Nevermore!“

 

Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,

сякаш своя дух упорно вля в тоз странен разговор.

Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:

„Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор —

както всичко — безвъзвратно! — пак далеч от моя взор!“

Грак отвърна: „Nevermore!“,

из „Гарванът“