Безвремието КТБ не може да продължи вечно

| от |

Борис Станимиров, Петте кьошета

Който е поел риска да си държи парите в КТБ, да си плати за алчността! Кьорав карти не играе” – казват някои. Правят аналогия с някогашните пирамиди и оспорват ангажимента на държавата към вложителите. „Където са държавните пари, там трябваше да е най-сигурно!” – отговарят други. Защо не са прави и едните и другите?

Рискът е основно понятие в инвестициите и борсовата търговия. Всеки, който купува дадена акция или дял от взаимен фонд е наясно, че рискува да изгуби пари, но ако спечели, печалбата би могла да бъде много по-висока от стандартната банкова лихва. Когато купуваш акции от банка, рискът от алчността си е лично твой. Не е така обаче, когато не си инвеститор, а клиент, ползвател на банкова услуга. Има огромна разлика между двата вида икономически субекти.

Банковата дейност е държавно регулирана и надзиравана. Не просто регламентирана, а регулирана със специални закони и правила. Точно както медицинската дейност, търговията с лекарства, строителството или превоза на опасни товари, държавата гарантира сигурността и безопасността за ползвателите на услугата. Има съвсем конкретни, строги правила, на които едно дружество трябва да отговаря за да бъде банка. Едни от най-строгите регулации касаят ликвидността – способността на банката да изплати депозираните в нея средства. За тази цел към БНБ ежемесечно се подават отчети, показващи състоянието на кредитния портфейл и обезпеченията. Ако има риск, банката е длъжна да заделя т.нар. „провизии” – това са истински пари, сложени в чекмеджето, които да компенсират несъбраните и забавени кредитни вноски, така че, ако вложителите дойдат да си теглят парите, това тяхно право да бъде гарантирано. Лошите кредити стават публични в централен кредитен регистър. Банките, които по някакъв начин са свързани с европейската банкова система или ползват европейски кредитни линии, подават отчети за състоянието си по международните правила Базел II, не месечно, а всеки ден. Има цели отдели банкери, които работят това, във всеки момент да могат да кажат какво е състоянието на портфейла и ликвидна ли е банката. А държавата е длъжна да следи тази дейност, да изисква информация, одити, проверки, ревизии и т.н.

Всичко това има дълбок смисъл. Правовата държава гарантира, че когато над една врата пише „Банка”, тя е тъкмо банка и гражданите могат да бъдат спокойни, че парите им са в безопасност, защото закона гарантира тази безопасност. БНБ и неговият банков надзор гарантират, че банките, която са лицензирали и банкерите, които са сертифицирали, работят според правилата. Дали работят зле или добре, това се отразява на печалбата на акционерите на банката, но не би следвало да засяга нейните клиенти. Оттук, да се вменява вина на вложителите, че са избрали една лицензирана банка е все едно, да обвиним някого, че се е отровил от храна в ресторант. Гражданинът не може да бъде банкер, лекар, аптекар, архитект, пилот, затова държавата упражнява контрол над дейността на тези и други специфични професии. Ако една банка не отговаря на изискванията за ликвидност, ресторантът – за хигиена, стрителят не спазва строителните норми, а аптеката продава лекарства с изтекъл срок на годност, то задължение на държавата е да им отнеме лиценза и да ги санкционира. Ако пропусне да го направи, държавата става съучастник във вредата, нанесена на нейните граждани.

Защита на ползвателите на регулирани услуги е неотменима част от философията на Европейския съюз. Нещо повече, мерките за тази защита стават все повече и по-строги тъкмо в банковата сфера. Гаранцията върху депозитите до 100 хиляди Евро е само един от тези мерки. Вече са в ход механизми за общ европейски банков надзор, към които България трябва да се присъедини възможно най-скоро.

В случая с КТБ имаме провал на държавните институции да защитят обществения интерес в надзора на банковата дейност. Нещо повече, има съмнения за умисъл в този провал, под политически чадър от управляващи политици по време на поне две правителства. Имаме и съзнателно концентриране на огромни държавни и обществени средства в този механизъм. Накрая, станахме свидетели на напълно криминално, пиратско нападение над банката, което имаше за цел да потопи в хаос цялата банкова система. В това пиратско нападение участваха медии, бизнес кръгове, политически фигури, както и правителство и прокуратура със свои активни действия или бездействия.

В шеги и закачки изминаха няколко месеца, в които парите на вложителите са блокирани. Законните пари на хиляди хора, болници, общини, на български и чуждестранни фирми са недостъпни. Времето си тече, а по темата ден след ден се вихрят партиен популизъм, икономически утопизъм, нечисти бизнес интереси и всякакви параполитически бесове. Дискусията по случая с КТБ извади на показ всички най-лоши страни на българската публична среда. Но тъй като сме в Европейския съюз, това безвремие няма как да продължи вечено. Очаквам съвсем скоро Европейската комисия да нашамари българските институции, за това, че си играят със съдбите на граждани на ЕС. Задава се такъв плющящ шамар от Брюксел, че вчерашните и утрешните управляващи инстинктивно ще се хванат за бузата. Докато синьото знаме със звездите се вее върху държавните институции, хората не бива да се притесняват за депозитите си.  А инвеститорите – те си знаят…

 
 

Тео Ушев ни пренася в друга реалност на изложбата си в София през февруари

| от chronicle.bg |

Рисунки върху спасителни термични одеала, видео арт и първата в България инсталация с миксирана реалност включва най-новият визуален авторски проект на Теодор Ушев „Като в тъмно огледало“(In the mirror, dimly). Изложбата-инсталация ще бъде представена в София от 20 февруари до 11 март в Софийска градска художествена галерия.

Това е първият самостоятелен голям проект, който Ушев подготвя у нас извън киното. По покана на държавни и частни организации, той има реализирани подобни инициативи, изложби и инсталации в различни държави по света, сред които Барбикан в Лондон, Музей на цивилизациите в Квебек, в Градската галерия на Утрехт, Любляна, Токио, Сан Франциско, Анеси и др.

Проектът провокира публиката да търси скритото послание, смисъла отвъд привидното и различната гледна точка. Осмисля идеята за личния и социален страх и лицемерие, спасението и унищожението като индивидуален и обществен акт.

теодор ушев, изложба

В рамките на проекта ще бъде реализирана първата в България „потапяща“ инсталация (immersive installation) – едно от най-иновативните и атрактивни течения във визуалното изкуство. При него с помощта на специална каска – очила, зрителят се въвлича в алтернативна среда, добива оптичната илюзията, че е част от действието, което вижда в тях.

Ушев ще използва и експерименталната технология „миксирана реалност“ (mixed reality) в един от модулите си. Миксираната реалност добавя дигитална 3D картини и образи, като ги смесва със заобикалящата зрителя среда. Освен видеото с миксирана реалност, в рамките на проекта, Теодор Ушев ще създаде филм, който може да бъде видян в пространството на галерията, както и изложба на обектите с изображения, от които са създадени те.

„Като в тъмно огледало“ e проект, финансиран по Програма „Култура” на Столична община, в партньорство със Софийска градска художествена галерия и Националния филмов борд на Канада (NFB). Организатори на изложбата са фондация Моменти и Кидс Хаус.

 
 

Един от най-великите колажи на Google Photos

| от chr.bg |

Повечето пъти, когато технологиите не функционират както трябва, се фрустрираме безутешно. Понякога обаче резултатът е трогателен и учудващ.

Такъв е случаят с тази снимка, която софтуерът на Google Photos е съшил автоматично. На нея млад човек се вижда огромен между дървета и сняг.

Снимката избухна в reddit.com, пусната от потребител на сайта под псевдоним MalletsDarker. Той е направил три снимки – с приятеля му, със снежния пейзаж и на дърветата на фона.

Една от опциите, които софтуерът на Google автоматично предлага, е ако усети, че няколко снимки са снети близо една до друга, да ги съедини в колаж.

Резултатът е просто прекрасен!

Технически обач изпълнението е лошо защото програмата пренебрегва разпознаването на обекти и пропорция. Много хора също се оплакаха, че Google Photos е направила албум от снимките им от предходната година и всички от тях са селфита, от които хората са изрязани.

Ето и няколко други не толкова сполучливи колажи на програмата.

47OR7ST

 

hWh8b7r

 
 

Красотата на Доли Партън

| от chr.bg |

Днес Доли Партън има рожден ден!

Кънтримузиката не е единственото поприще на вечната Доли. Тя, разбира се, е на всяко ниво в музикалния бранш. Но също има и актьорска кариера, която започва с „The Porter Wagoner Show“.

Всъщност творчеството на Доли Партън е толко голямо, че не можем дори да го обобщим. Нейната работа се осъществява в продължение на 40-50 години. Това означава огромна дискография и филмография.

Тя се занимава и с филантропията – още от 80-те години, чрез нейната фондация Dollywood. Основна нейна цел е образованието.

В галерията ни днес събрахме няколко снимки на Доли заедно с няколко нейни цитата. Приятно гледане!

 
 

Какво се случва, когато правосъдието срещне социалните мрежи и blockchain технологията?

| от chronicle.bg |

Бихте ли одобрили правосъдна система, която разчита на peer-to-peer директно гласуване и на изчислителната мощност на информационните технологии? Представете си Фейсбук на справедливостта. Идеята може и да звучи странно, но е напълно реалистична, ако вземем предвид развитието на социалните мрежи и blockchain технологията.

За ефектите от едно такова възможно бъдеще ще говорят участниците в дискусията „Vox Nihili: Краят на индивидуалността“ на 19 януари, 20:00 часа в Club Terminal 1.

Vox Nihili е серия от събития, обединяващи наука, технологии, етика и философия в общ разговор за бъдещето. Събитията се организират от научната организация Ratio и правния сайт „Предизвикай правото“. Всяко събитие разглежда различно технологично решение и резултатите, до които то може да доведе в обществото ни.

Предстоящото трето издание на Vox Nihili се фокусира върху ролята на технологиите за съвместно вземане на решения и постигане на „кошерен ум“ – колективно съзнание на човечеството. Основен фокус на разговора ще бъде потенциалът на технологиите да създават “автоматични” общества, управлявани от „умни“ алгоритми. Тук влизат не само социалните медии като Twitter и Facebook, но и децентрализираните мрежи като Bitcoin и Ethereum.

Как бихме могли да взимаме решения в такова бъдеще, какви нови възможности ще се отворят пред обществото ни и какви са проблемите, които могат да възникнат? На тези въпроси ще отговорят Константин Василев – програмист, специализиран в развитието на изкуствения интелект, Стоян Ставру, юрист и основател на „Предизвикай правото!“, Валентин Калинов, философ, и Любомир Бабуров, основател на Ratio.

След първоначалната дискусия между четиримата участници, публиката ще може да се включи с въпроси, мнения и коментари.

Vox Nihili: Краят на индивидуалността“ ще се състои на 19.01.2018 от 20:00 часа в Club Terminal 1 като част от ежемесечната серия срещи за популярна наука, организирани от екипа на Ratio. Повече за събитията може да видите във Facebook и на сайта на Ratio.