Безславната смърт на липите в града

| от |

Юлия Кръстева, снимки Боян Пищиков

Ето го и него, сезонът на липите. Вървиш си из града и навсякъде мирише на липов цвят. Едни го харесват и му се наслаждават, други не спират да кихат и нямат търпение този период да се махне най-накрая, трети жънат ли жънат. Колко е хубаво под сянката им през лятото и как добре задържат градския прахоляк, и колко много хубави качества имат. Имат и по-малко хубави, естествено, без тях няма как – много листа за метене през есента, надигнати от корените тротоарни плочки, падащ от клоните им сняг през зимата… когато искаме да се оплачем – има за какво.

gradinarsko-4(1)

Във всеки български град има липи, но дано не във всеки те имат съдбата на тези, които виждам почти всеки ден. Липовият цвят притежава редица много полезни за човека качества. Традиция е той да се изкупува в някой градски пункт и то на примамлива цена. Това кара цели фамилии да се впускат в бране на липов цвят от най-близките до тях дървета. А тези дървета обикновено са в града. Процедурата за бране обикновено изисква регистрация в Общината, че лицето ще бере липови цветове и заплащане на минимална сума за това. Ама кой ги гледа тия процедури, кой е свикнал да ги спазва, кой някога е наказван за неспазването им? Обича си нашенецът своите собствени процедури. Да си паркира каруцата под дървото, да насече клони, да си ги натовари и като си ги закара вкъщи, домочадието да бере цветовете от столче. Хем е лесно, хем бързо. Ако нещо е паднало, с метличката ще се събере та и то да иде в чувала с цветовете.

Тази процедура за едни е добра, за други – никак. А другите са точно липовите дървета. Специфика на вида е, че трудно понася горещините. Особено екстремните жеги. Цъфтежът на липите е точно преди най-големите жеги и точно тогава дърветата остават без клоните си (заедно с листата естествено). Оголват се големи участъци от стъблото, заради окастрянето на клони заради цветове. Без засенчване на стъблото от листата му, кората е изложена на прякото слънце. Напомням – в жегите. Мога да направя сравнение да речем с типичния англичанин, който с тънката си кожа идва на море в България. Избира за най-походящ момент плаж през август, ляга на кърпата и заспива около обяд. Точно това биха усетили липите ако можеха. Но не само веднъж, а всеки ден от лятото. Не биха го избрали, но и без друго нямат право на избор. След време това, което оцелее от дървото ще започне да опитва възстановяване. До някъде ще успее, но тогава идва следващия сезон на цъфтеж и новата порция осакатяване. Докато няма вече толкова жива част, която да опитва регенерация. Моментът настъпва – дала каквото дала – време й е да умира. И не е една. В моя град има много такива липи, много бивши липи и много берачи с отработена система.

 
 

Жените са най-проблемните членове в семейството

| от chr.bg, БТА |

Жените са членовете на семейството, които ни причиняват най-много главоболия, тъй като влагат най-много чувства в отношенията си с близките, пише в. „Дейли мейл“.

Изданието цитира проучване на специалисти от израелския университет Бар Илан и на техни колеги от калифорнийския университет Бъркли.

В изследването участвали 1100 жители на Сан Франциско на възраст между 20 и 70 години. От него проличало, че 15 процента от респондентите признали за трудни семейни отношения. Най-много проблеми предизвиквали бабите, майките, съпругите и сестрите.

„Изводът е, че с роднините от женски пол, нещата са двузначни, коментира авторката на проучването Клод Фишър. От една страна ние най-много зависим от тях, а от друга, те ни причиняват най-голяма досада! Това е вследствие на по-дълбокото им емоционално обвързване при социалните контакти“

Според проучването най-добре се разбираме с приятели. Възрастните респонденти от своя страна най-трудно общували с колеги и познати.

 
 

Къща разполага със собствена река вместо коридор до стаите

| от chronicle.bg, БТА |

Вероятно когато сте си представяли къщата на мечтите си, в нея е бил предвиден необичаен начин за придвижване между различните й части. Например, огромна пързалка от третия до приземния етаж или релси, по които минава малко влакче. Може да ви е хрумвала идеята и за поточе.

Архитектът Алфред Браунинг Паркър сбъдна мечтата на свои клиенти, като им построи къща със собствена река в Маями, САЩ. Жилището с обща площ от 1672 квадратни метра дори има име – „Уудсонг“ (в превод от английски език „Песен на гората“). То е било продадено миналата година за 2 милиона щатски долара, така че по всяка вероятност няма да бъде на пазара скоро.

4504313_001_twilight_pool_2828990_large.0

Реката позволява обитателите на дома да плуват от всекидневната до трапезарията. Те могат дори да гребат до спалнята, когато са прекалено изморени да ходят.

В дома има основна спалня, която е три етажа по-нагоре, библиотека и спалня на открито само с три стени. Освен това има басейн, в случай, че се отегчите от реката, както и сауна.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

В двора има богата градина, палми и езерце с риби със собствен водопад.

4504343_032_twilight_pool_2828995_large

 
 

„Формата на водата“ триумфира и на Producers Guild Awards

| от chronicle.bg, по БТА |

„Формата на водата“ на режисьора Гийермо дел Торо получи наградата за най-добър филм на Гилдията на продуцентите, съобщиха световните информационни агенции.
„Формата на водата“ спечели надпреварата с „Дюнкерк“, „Три билборда извън града“, „Лейди Бърд“, „Призови ме с твоето име“, „Бягай!“, „Вестник на властта“, „Болест от любов“, „Аз, Тоня“, „Играта на Моли“ и „Жената чудо“.

Действието във „Формата на водата“ се развива през 60-те години на миналия век. Описана е историята на няма жена, която работи в секретна лаборатория, влюбва се в задържания там човек амфибия и решава да го освободи.

Филмът донесе на Дел Торо приза „Златен лъв“ от кинофестивала във Венеция, отличието „Златен глобус“ за най-добър режисьор и получи 12 номинации за наградите БРИТ, които ще бъдат връчени през февруари.
53-годишният Дел Торо не присъства на церемонията, за да получи лично наградата, тъй като се грижи за болния си баща в Мексико.

С награди на Гилдията на продуцентите бяха отличени също телевизионната драма „Историята на прислужницата“, анимацията „Тайната на Коко“, документалият филм „Джейн“, сериалът на Амазон „Удивителната г-жа Мейзъл“.

Гилдията на продуцентите се ползва с репутацията, че отличените от нея от филми няколко седмици по-късно триумфират на церемонията за „Оскар“-ите.

 
 

Бил Козби изнесе първото си шоу, след обвиненията в сексуално насилие

| от chr.bg, БТА |

Комикът Бил Козби се появи на сцената в джаз клуб във Филаделфия, САЩ и изнесе първото си шоу пред публика, откакто беше обвинен в сексуални посегателства през 2015 г., предадоха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Той разказа различни истории, почете стари приятели и се присъедини към джаз бенда, имитирайки звуци от импровизациите с уста, а после свирейки на барабани. Докато връчваше палките на 11-годишния син на бас китариста, Бил Козби попита момчето дали знае кой е той и се пошегува, че някога „е бил комик“.

80-годишният актьор, който е сляп, коментира реакцията на хората, когато го видят да се сблъска с нещо.

„Има много подходяща дума, която да кажете при такива случаи – „спри“. А не „оу-оу-оу-оу“, каза той.

Бил Козби продължава да е обвинен за сексуални посегателства и е на свобода под гаранция.

Обвинения към комика отправиха повече от 60 жени. Наказателното делото беше заведено, след като Андреа Констанд, бивша служителка в университета Темпъл във Филаделфия, подаде оплакване, че той й посегнал, когато тя го посетила в дома му през 2004 г., като я накарал да пие вино и хапчета. Заради тази комбинация тя била неспособна да се защити, а той дори я удрял.

Бил Козби призна, че е почерпил Андреа Констанд с вино и й е дал хапчета, за да я успокои, но случилото се след това според него било по взаимно съгласие и жената въобще не възразила.

Датата за повторното разглеждане на делото срещу Козби е насрочена за 2 април. Изборът на съдебните заседатели ще започне на 29 март.