Бедността, която радикализира Франция

| от Стефан Моасе* |

По повод информацията, че голяма част от атентаторите зад атаките от 13 ноември са френски граждани от крайни квартали, публикуваме текста на Стефан Моасе „Какво радикализира Франция“, писан за Webcafe.bg в края на януари, с леки съкращения.

За да се разбере ситуацията във Франция, трябва да припомним някои ключови факти. Като за начало, трябва да се разгледат последствията от непоследователната икономическа, териториална и социална политика. Именно резултатите от нея обогатяват почвата за избуяване на фанатизъм и религиозен екстремизъм.

След края на Втората световна война, тотално разрушената Франция изпада в остър недостиг от жилища. От края на 50-те години, в цялата страна започват мащабни програми за строителство на социални жилища (т.нар. HLM – жилище с нисък наем).

Тяхната цел е да отговорят на спешната нужда и са предназначени да послужат за база, от която на по-късен етап средната класа да се прехвърли към частна собственост от по-добро качество. Това ново строителство дава възможност за разрушаването на работническите гета, бедняшките квартали (като в Нантер) и други сгради, които е отговарят на стандартите за обитаване. То дава възможност за настаняване на имигрантите, пристигнали във Франция, за да работят (по нейна заявка), както и на хората, които се завръщат в страната от старите й колонии.

Петролната криза от 70-те години и последвалата финансова нестабилност променя възможността за ползване на тези жилища. По-състоятелните семейства ги напускат, а хората с по-скромни възможности остават блокирани в тях.

Малко по малко, тези „преходни“ квартали се превръщат в зони за изолация. С течение на времето към този проблем се добавят увеличаващата се безработица, увеличаването на семействата с един родител (където често майката е единственият авторитет), както и към все по-популисткото местно управление, особено в големите градове (Париж е добър пример в това отношение), които водят до целенасочено изтикване на по-бедните класи към кварталите за социално-слаби – колкото се може по-далеч от центъра на града.

Първо започва постепенното изтеглянето на обществени услуги от крайните квартали (пощенски станции, полицейски управления, линии на обществения транспорт, училища, болници…), после идва непоследователната политика на социално подпомагане, и накрая – смъртоносният удар – бягството на предприемачите и частния бизнес от предградията, проядени от престъпност, срещу която има слабо и/или нулево противодействие.

Социалната дезинтеграция на френското общество е в действие; ражда се онова, което социологът Ален Турен нарича през 70-те години „раздвоено общество“: „Тези горе срещу онези долу“, „тези вътре“ срещу „онези вън“.

С течение на годините и на несвършващата криза, се ражда дискриминацията – не само социална и икономическа, но и етническа.
Ако се казваш Али, по-добре да се прекръстиш на Алекс.

Всъщност, от 90-те години насам все по-ясно се вижда един феномен – не само, че става все по-трудно да си намериш работа, ако имаш арабско или африканско име, но и трудно можеш да си намериш жилище.

В обобщение – расизмът, изолацията, изостаналостта и лошото финансово и политическо управление на бедните квартали, негативният образ, създаден от определени медии покрай шумни криминални случаи (като бунтовете от 1995 г.), изтеглянето на бизнеса, увеличаването на престъпността и възникването на „паралелни“ икономики (като пазара на наркотици) все повече засилват усещането за изключване на една част от френските граждани, създават липсата на усещане за принадлежност към френското общество.

Не може да се говори за апартейд, защото това не обяснява как други френски граждани с произход от страните от Северна или Централна Африка са успели да се измъкнат от несигурността благодарение на спорта (Зинедин Зидан, Никола Анелка), театъра, литературата, киното (като актьорите Омар Си,  Изабел Аджани, Джамел Дебуз, писателят Ален Мабанку и други). Подобно нещо би било невъзможно в страна, която толерира апартейда.

Още през 1995 г. по време на президентската си кампания Жак Ширак говореше за „социалната фрактура“ (израз, чието авторство се приписва на социолога Еманюел Тод), която описва пукнатината, разделяща групата на социално-интегрираното общество от другата група – съставена от „изключените“ общности.

Освен че това е разлом в социален аспект, той се наблюдава и на териториално и етническо равнище. 

20 години по-късно изводът е един и същ, дори още по-лош – без съмнение този разлом е следствие на липсата на политически кураж, на истинска политическа некомпетентност, на липса на дългосрочна визия и на грешно разбиране за състоянието на държавата.

Ето, че за 40 години Франция не успява да постигне икономически бум, въпреки всички политики за стимулиране на икономиката, многобройните си дадености и наличието на големи компании със световен пазар (конгломератът Louis Vuitton Moet Hennessy, телекомуникационната компания SFR, Orange, енергийните гиганти EDF, Alsthom и др.).

Увеличаването на данъчната тежест и догматичното схващане за 35-часовата работна седмица, която все се променя, но така и не се реформира, отслабиха покупателната способност, което доведе до редуциране на растежа и допринесе за дълготрайната безработица. Държавната администрация, която не умее да се реформира, но продължава да увеличава разходите си въпреки спада на приходите, липсата на инвестиции за модернизация и редовното увеличение на данъците отблъснаха частните предприемачи и заможната средна класа. Така се създаде порочен кръг, който блокира икономиката.

20 години след речта на Жак Ширак и след една от най-тежките кризи в историята на капитализма нищо не се е променило.

Ако разломът се задълбочава, ако системата се разпада и ако младите французи се радикализират, вероятно това се дължи на факта, че, с право или не, те се чувстват изолирани от икономическата и социалната система.

Франция има нужда от основно преустройство на образователната си система (както в училищата, така и в университетите), държавата трябва да възстанови помощта и комуникацията, чрез която да си върне връзката с тази група от населението (най-вече чрез полицията, институциите и културата). Но най-вече трябва да преформатира икономическата си политика. Само ако преосмислим модела на развитие, който е наследен от отдавна отминала епоха, ще можем да изкореним фашистката идеология на радикалния ислям, както и всички останали форми на фашизъм.

В крайна сметка, както Франция, така и другите демократични държави, би трябвало да работят за развитието на демокрацията по света и да разпространяват капитализма „с човешко лице“, защото екстремистките идеологии могат да бъдат победени само в борба с бедността и в опит за преодоляване на разлома между най-богатите и най-бедните.

Тази мечта не е неизпълнима. Но сме далеч, много далеч от победата.

*Стефан Моасе е бивш журналист и парижанин, който няколко години е живял в България.

 
 

Тейлър Шилинг в страшния „The Prodigy“ – първи трейлър

| от chronicle.bg |

След 6 сезона в затвора Личфийл, Тейлър Шилинг излиза на свобода в нов жанр. Актрисата, която игра Пайпър Кърман в хита на Netflix „Orange Is the New Black“, сега завърши първият си проект след сериала. И той е смразяващ!

Шилинг ще участва в „The Prodigy“ – хорър за обладано дете – по сценарии на Джеф Бюлер. Продуцент е Трип Винсън („The Exorcism of Emily Rose“), а режисьор Николас МакКарти („At the Devil’s Door“)

Във филма ще участва още и младият Джаксън Робърт Скот, който игра Джордж Денбъроу в „It“ миналата година. Той ще е синът на Шилинг, който е обладан от зъл демон.

screen-shot-2017-09-11-at-1-55-14-pm-e1505152774181

В първия трейлър Майлс е хипнотизиран от терапевт, който бае на демона в тялото му, докато Сара (Шилинг) седи нервна в чакалнята пред вратата, Докато метронопа отброява, Майлс изпада все повече в кататония. След 2 минути изграждане на напрежение трейлърът свършва подобаващо.

Миналата седмица Netflix обяви, че отменя „Orange Is the New Black“, едно от първите им авторски продукции. Това ще стане обаче след края на сезон 7, който очакваме рано догодина. Между сезоните Тейлър успяваше да намери време за някоя комедия като „The Overnight“, „Take Me“ и „Family“. „The Prodigy“ е първата й стъпка в хоръра.

Премиерата от Orion Classics е с дата 8 февруари 2019. Ето и трейлъра:

 
 

Отидете в САЩ, може да спечелите 1,6 милиарда долара

| от chr.bg |

Ако искате да станете милиардери, бягайте към САЩ, защото Мега милиони става Мега милиарди! Рекорден джакпот се натрупа в американската лотария.

Джакпотът от 1 милиард долара не падна в тиража в петък, а след натрупването му достигна до рекордните 1,6 млрд., за който ще се борят надяващите се на късмет във вторник.

Досега рекордът за най-голяма индивидуална печалба от лотария се държи от Мейвис Уонцик, 53-годишна домакиня от щата Масачузетс, която през миналата година през август спечели 758,7 милиона долара от друга голяма американска лотария – Пауърбол.

През януари 2016 г. джакпотът в Пауърбол достигна 1,58 милиарда долара, но го спечелиха трима души и си поделиха сумата, като в крайна сметка всеки един от тях получи по 528,8 милиона долара.

Лотарията Мегамилиони е създадена през 2002 г. Играчите трябва да отгатнат шест правилни числа. Победителят може да избира между това да получи цялата сума с удържани данъци или да я получи под формата на 30 вноски, които да се изплащат в продължение на 30 години.

 
 

Суперучителите, които изкарват по 6 цифри на година

| от chronicle.bg |

Мелиса Лиън е частна учителка и това я отвежда на прекрасни места. Първоначално тя преподава в Бермуда, а след това в Канада, Франция, Бахамите и Италия. В момента преподава в Люксембург като годишната и заплата надвишава сто хиляди.

Лиън, която е на 36 години и е завършила Oxford, работи в бранша от 10 години. Клиентите й са предимно деца на заможни родители, които по една или друга причина не са доволни от училището, което детето им посещава.

Тя обожава работата си , но когато я попитате защо, отговорът не е заради екзотичните локации или нещо подобно. Тя изтъква като причина отношенията, които си създава с учениците и свободата, която има в преподаването си.

„Да си паснем и да помогна на детето, да го познавам толкова добре, че да съм абсолютно сигурна какво ще научат и какво ще им помогне – това ме мотивира“

В световен мащаб частно обучение е в бум. Прогнозите са, че през 2022 година то ще е индустрия за $227 милиарда. В това има пръста сериозният напредък на азиатските държави в онлайн преподаването. Дори се появяват фирми, които специализират в това да свързват ученика с идеалния за него учител. Индустрията обаче няма регулацилации, което позволява всеки да става учител.

На върха му обаче са малко количество високоплатени хора, които спокойно ще наречем суперучители. Суперучител може да бъде човек като Мелиса, която преподава на пълен работен ден в богати семейства, за да подготви децата им за най-добрите училища в САЩ и Великобритания. А в Азия може да бъде и човек, който е много добър специалист в една определена област и преподава на групи – такъв е случаят с Лам Ят-ян от Хонконг, учител по китайски, които през 2015 година отказва оферта от 11 милиона долара, за да преподава в друга компания.

Но какви умения трябва да имаш и колко усилия трябва да положиш, за да се озовеш, където са те?

В случая на Лиън „суперучител“ не термин, който я интересува. Тя казва, че възвеличава роля, която тя лично смята, че не е добре разбирана.

Повечето учители специализират в един или два предмета, но Лиън преподава целия спектър от предмети на изпитите GCSE (нещо като великобританската версия на нашите матури, която децата правят на 16 години). Тя завършва с езиков профил и обожава математика, но науките за  нея са били предизвикателство. На първата си работа й коства страхотни усилия да научи целия спектър на учебната програма.

„За мен химията беше предмет, по който трябваше да положа страшно много усилия. Трябваше да науча целия материал заедно с изключенията и специалните ситуации.“

Планирането и подготовката за преподаване обаче отнемат време. „Трябва да планираш нещата специално за ученика си и в последствие да правиш и нужните промени, но същевременно на него трябва и да му е забавно.“

За Антъни Фок да прекараш време със семейството и приятелите на детето е част от работата. Той е преподавател в Сингапур, където 70% от родителите записват децата си на допълнителни уроци. Фок, който е на 35, преподава икономика, за да подготви децата за топ университетите в страната и зад граница. Работи вечерно време и през уикендите като като бизнесът му на година изкарва 1 милион сингапурски долари или 726 000 американски.

Таксата му е $305 за четири 90-минутни урока – цифра, която според него колкото или малко по-висока от средната. Класовете му са пълни – случвало се е родители да записват децата си 3 години по-рано или да му предлагат таксата за 2 години само за да си резервират място.

Един родител дори му предлага $20 000, за да гарантира отлична оценка на детето си месец преди изпита. Фок обаче отказва. „Не е възможно да се правят чудеса в последния момент.“

В този конкурентен бизнес Фок си е изградил име като усъвършенства уменията си. Той преподава в университет, а след това 5 години в училище преди да започне свой собствен бизнес през 2012 година. Днес има няколко книги по икономика и е наясно с всички изпити, както и течения в самото изпитване, като учениците му могат да се консултират с него по всяко време.

Фок държи много на качеството, което предлага: „Учителите, които работят за пари, обикновено се провалят. Учителят трябва да имат искарена страст към преподаването и да правят всичко възможно учениците им да стават по-добри. Работа, работа и само работа“

Междувременно в Калифорния Матю Ларива изкарва по $600 на час с уроци за SAT и ACT. „Другите учители и преподавателски агенции работят на конвейр. Видях, че има място и търсене за хай-енд преподавател.“ Днес той има собствена агенция.

„Причината хората да ми плащат толкова е, че резултатите ми са трайни. Ритъмът, който постигам докато преподавам, е много стабилен. Но това ми коства безобразно много време.“

Според Ларива той е един от около 100 човека, които могат да поискат такива такси. Като най-голям проблем в бранша отбелязва ниската квалификация като преподават.

 
 

Двата най-нови модела на Huawei вече са у нас

| от chronicle.bg |

България е една от първите страни, в която продажбата на смартфоните започва броени дни след световната им премиера. На 16 октомври в Лондон китайският технологичен гигант представи нoвaтa cи флaгмaнcĸa cepия с моделите Маtе 20 и Маtе 20 Рrо.

Huawei Mate 20 Pro приляга плътно към ръката и е изключително удобен и лек, въпреки големия дисплей –  6.39 инча. За това допринася почти безрамковия дисплей и нестандартното съотношение на страните му – 19.5:9. На устройството се намира тройна Leica камера и една светкавица. Синият вариант на се отличава със релефна текстура, която предотвратява плъзгането, надраскването му и оставянето на отпечатъци. Четецът на пръстови отпечатъци е интегриран директно в дисплея. Централният процесор Kirin 980 е 75% по-бърз и с 58% по-висока енергийна ефективност в сравнение с предишното 10-нанометрово поколение. Смартфонът има батерия с капацитет 4200mAh и зарядно Max 40W Super Charge за светкавично зареждане. Цената му е от 1249,98 лв. еднократно плащане или 53,98 лв. в комбинация с план Smart U от Vivacom.

Huawei Mate 20 Pro

Huawei_Mate_20Pro

Huawei Маtе 20 също paбoти c пъpвaтa в cвeтa 7-нaнoмeтpoвa eднoчипoвa cиcтeмa Кіrіn 980, която извeждa мoбилния изĸycтвeн интeлeĸт нa пo-виcoĸo ниво. Разполага с тpoйнa ĸaмepa Lеіса c yлтpaшиpoĸoъгълeн oбeĸтив и видeo фyнĸции c изĸycтвeн интeлeĸт зa cнимĸи c paзшиpeнo зpитeлнo пoлe. Дисплеят му е с размер 6,53 инча. Смартфонът прави яcнo фoĸycиpaни мaĸpo cнимĸи, както и такива нa далечни oбeĸти, а също и ĸлипoвe c пpoфecиoнaлнo ĸaчecтвo. Mate 20 се предлага със ЅuреrСhаrgе зapяднo ycтpoйcтвo за бързо зареждане c мoщнocт oт 22.5W.  Бaтepията издържа пoвeчe oт eдин дeн интeнзивнa yпoтpeбa бeз зapeждaнe. Huawei Маtе 20 е на цена от  749,98 лв. еднократно плащане или 34,98 лв. на изплащане в комбинация със Smart U от Vivacom.

Huawei Маtе 20

Huawei_Mate_20

Цените на смартфоните са с до 50 лева по-ниски, ако бъдат поръчани през сайта на телекома в комбинация с тарифен план Smart L+.