Бедността, която радикализира Франция

| от Стефан Моасе* |

По повод информацията, че голяма част от атентаторите зад атаките от 13 ноември са френски граждани от крайни квартали, публикуваме текста на Стефан Моасе „Какво радикализира Франция“, писан за Webcafe.bg в края на януари, с леки съкращения.

За да се разбере ситуацията във Франция, трябва да припомним някои ключови факти. Като за начало, трябва да се разгледат последствията от непоследователната икономическа, териториална и социална политика. Именно резултатите от нея обогатяват почвата за избуяване на фанатизъм и религиозен екстремизъм.

След края на Втората световна война, тотално разрушената Франция изпада в остър недостиг от жилища. От края на 50-те години, в цялата страна започват мащабни програми за строителство на социални жилища (т.нар. HLM – жилище с нисък наем).

Тяхната цел е да отговорят на спешната нужда и са предназначени да послужат за база, от която на по-късен етап средната класа да се прехвърли към частна собственост от по-добро качество. Това ново строителство дава възможност за разрушаването на работническите гета, бедняшките квартали (като в Нантер) и други сгради, които е отговарят на стандартите за обитаване. То дава възможност за настаняване на имигрантите, пристигнали във Франция, за да работят (по нейна заявка), както и на хората, които се завръщат в страната от старите й колонии.

Петролната криза от 70-те години и последвалата финансова нестабилност променя възможността за ползване на тези жилища. По-състоятелните семейства ги напускат, а хората с по-скромни възможности остават блокирани в тях.

Малко по малко, тези „преходни“ квартали се превръщат в зони за изолация. С течение на времето към този проблем се добавят увеличаващата се безработица, увеличаването на семействата с един родител (където често майката е единственият авторитет), както и към все по-популисткото местно управление, особено в големите градове (Париж е добър пример в това отношение), които водят до целенасочено изтикване на по-бедните класи към кварталите за социално-слаби – колкото се може по-далеч от центъра на града.

Първо започва постепенното изтеглянето на обществени услуги от крайните квартали (пощенски станции, полицейски управления, линии на обществения транспорт, училища, болници…), после идва непоследователната политика на социално подпомагане, и накрая – смъртоносният удар – бягството на предприемачите и частния бизнес от предградията, проядени от престъпност, срещу която има слабо и/или нулево противодействие.

Социалната дезинтеграция на френското общество е в действие; ражда се онова, което социологът Ален Турен нарича през 70-те години „раздвоено общество“: „Тези горе срещу онези долу“, „тези вътре“ срещу „онези вън“.

С течение на годините и на несвършващата криза, се ражда дискриминацията – не само социална и икономическа, но и етническа.
Ако се казваш Али, по-добре да се прекръстиш на Алекс.

Всъщност, от 90-те години насам все по-ясно се вижда един феномен – не само, че става все по-трудно да си намериш работа, ако имаш арабско или африканско име, но и трудно можеш да си намериш жилище.

В обобщение – расизмът, изолацията, изостаналостта и лошото финансово и политическо управление на бедните квартали, негативният образ, създаден от определени медии покрай шумни криминални случаи (като бунтовете от 1995 г.), изтеглянето на бизнеса, увеличаването на престъпността и възникването на „паралелни“ икономики (като пазара на наркотици) все повече засилват усещането за изключване на една част от френските граждани, създават липсата на усещане за принадлежност към френското общество.

Не може да се говори за апартейд, защото това не обяснява как други френски граждани с произход от страните от Северна или Централна Африка са успели да се измъкнат от несигурността благодарение на спорта (Зинедин Зидан, Никола Анелка), театъра, литературата, киното (като актьорите Омар Си,  Изабел Аджани, Джамел Дебуз, писателят Ален Мабанку и други). Подобно нещо би било невъзможно в страна, която толерира апартейда.

Още през 1995 г. по време на президентската си кампания Жак Ширак говореше за „социалната фрактура“ (израз, чието авторство се приписва на социолога Еманюел Тод), която описва пукнатината, разделяща групата на социално-интегрираното общество от другата група – съставена от „изключените“ общности.

Освен че това е разлом в социален аспект, той се наблюдава и на териториално и етническо равнище. 

20 години по-късно изводът е един и същ, дори още по-лош – без съмнение този разлом е следствие на липсата на политически кураж, на истинска политическа некомпетентност, на липса на дългосрочна визия и на грешно разбиране за състоянието на държавата.

Ето, че за 40 години Франция не успява да постигне икономически бум, въпреки всички политики за стимулиране на икономиката, многобройните си дадености и наличието на големи компании със световен пазар (конгломератът Louis Vuitton Moet Hennessy, телекомуникационната компания SFR, Orange, енергийните гиганти EDF, Alsthom и др.).

Увеличаването на данъчната тежест и догматичното схващане за 35-часовата работна седмица, която все се променя, но така и не се реформира, отслабиха покупателната способност, което доведе до редуциране на растежа и допринесе за дълготрайната безработица. Държавната администрация, която не умее да се реформира, но продължава да увеличава разходите си въпреки спада на приходите, липсата на инвестиции за модернизация и редовното увеличение на данъците отблъснаха частните предприемачи и заможната средна класа. Така се създаде порочен кръг, който блокира икономиката.

20 години след речта на Жак Ширак и след една от най-тежките кризи в историята на капитализма нищо не се е променило.

Ако разломът се задълбочава, ако системата се разпада и ако младите французи се радикализират, вероятно това се дължи на факта, че, с право или не, те се чувстват изолирани от икономическата и социалната система.

Франция има нужда от основно преустройство на образователната си система (както в училищата, така и в университетите), държавата трябва да възстанови помощта и комуникацията, чрез която да си върне връзката с тази група от населението (най-вече чрез полицията, институциите и културата). Но най-вече трябва да преформатира икономическата си политика. Само ако преосмислим модела на развитие, който е наследен от отдавна отминала епоха, ще можем да изкореним фашистката идеология на радикалния ислям, както и всички останали форми на фашизъм.

В крайна сметка, както Франция, така и другите демократични държави, би трябвало да работят за развитието на демокрацията по света и да разпространяват капитализма „с човешко лице“, защото екстремистките идеологии могат да бъдат победени само в борба с бедността и в опит за преодоляване на разлома между най-богатите и най-бедните.

Тази мечта не е неизпълнима. Но сме далеч, много далеч от победата.

*Стефан Моасе е бивш журналист и парижанин, който няколко години е живял в България.

 
 

Една четвърт от населението на Земята ще е затлъстяло през 2045 г.

| от chr.bg |

Ако сегашната тенденция остане непроменена, близо една четвърт от населението на планетата ще е затлъстяло през 2045 г., предупредиха учени, цитирани от Франс прес. Заключенията им бяха представени на Европейския конгрес за затлъстяването във Виена.

Световната здравна организация (СЗО) смята, че около 13 процента от възрастните хора – 11% от мъжете и 15% от жените, са били засегнати от затлъстяване през 2016 г.

Според прогнози на датски и британски учени, това процентно съотношение ще нарасне до 22 на сто през 2045 г.

“Тази тенденция може да бъде обърната в обратна посока, но за това е нужна политическа воля”, прецени един от авторите на изследването д-р Алън Моузес, който работи за датската компания “Ново нордиск” – най-големия производител на инсулин в света.

Прогнозите са различни за отделните страни. Ако тенденцията се запази, над 55% от населението на САЩ ще е затлъстяло през 2045 г., при 39% през 2017 г. Според авторите на изследването, увеличаването на затлъстяването ще е придружено от повече случаи на диабет тип 2, които ще обхванат 12 на сто от глобалното население през 2045 г., при 9 на сто през 2017 г.

Затлъстяването е проблем на общественото здравеопазване в целия свят. Според резултатите от миналогодишно американско изследване, процентното съотношение на затлъстелите хора в света непрестанно се увеличава от 1980 г., като се е удвоило в 73 страни. В резултат се е увеличила смъртността вследствие на сърдечносъдови болести, диабет и някои видове рак.

Наднорменото тегло и затлъстяването са свързани с храненето и начина на живот. СЗО препоръчва да се ограничи приемът на липиди и захари и да се извършват редовни физически упражнения. “За да може случаите на диабет да обхващат около 10 процента от глобалното население през 2045 г., ще трябва нивото на затлъстяване сред населението да бъде сведено също до 10 процента”, отбелязаха авторите на изследването.

 
 

Вече няма „Мтел“, има „А1″

| от chronicle.bg |

„Mтeл“ ocтaнa в иcтopиятa. Пъpвият GЅМ oпepaтop в Бългapия занапред ще се нарича „А1″. Това име избра мeждyнapoднaтa гpyпa на Теlеkоm Аuѕtrіа, към кoятo пpинaдлeжи и нашият телеком.

Новината бе съобщена днес. Няма да има никакви затруднения за клиeнтитe – дoгoвopитe ocтaвaт вaлидни дo кpaйния им cpoк, нoмepaтa и ЅІМ кapтитe нямa дa бъдaт пpoмeняни, уверяват от „А1 България“.

B гpyпaтa нa „A1″ влизaт компании в още шecт дъpжaви – Aвcтpия (A1), Бeлapyc (vеlсоm), Xъpвaтия (Vірnеt), Cлoвeния (А1 Ѕlоvеnіа), Cъpбия (Vір mоbіlе) и Maкeдoния (оnе.Vір).

rptoz

Пpeз минaлaтa гoдинa стана ясно, че вcички в гpyпaтa нa Теlеkоm Аuѕtrіа щe пpeминaт към eдин бpaнд – „A1″.

 
 

BackToTheUnity открива летния сезон с много хип-хоп

| от chronicle.bg |

BackToTheUnity кани всички, които обичат хип-хоп културата и нейното разнообразие от стилове и изкуства, да заповядат на хип-хоп форум на открито.

BackToTheUnity е един от най-емблематичните фестивали за българската хип-хоп сцена. През годините фестивалът се съхрани като идея и успя да създаде мост между елементите,стиловете и поколенията. Затова и името за 11-тото му издание не е никак.

The Missing Link символизира точно това, което не искаме да липсва на родната сцена – уважението и приемствеността. Както повелява традицията, BackToTheUnity открива летния сезон на 2-ри юни в „Маймунарника“(Борисова градина) и на една сцена се обединяват уважавани имена като SPENS, NDOE & MYTAG (DRS), ЖЛЪЧ, ATILA, SENSEI, SECTA, JAHMMI YOUTH & CHIBOOK, УМА И ДУМА, КЕРАНОВ & JAY, 5O’CLOCK, ROOF RHYMES, SPLITKID & HOMELESZ, набиращите сила MISHMASH,TAXOMA, R.O.S, PARKMAN и АБСТАКТ. DJ-и на събитието ще бъдат AKASHA и ГЕНА.

TRASHER е Beatbox елемента, а суперсилата RAWNINS ще се погрижат breaking-a да завърти главите на всички с движенията си.

0511 CREW са графити артистите, които ще внесат цвят на фестивала и тази година със заявката, че графитите са истинска форма на изкуство.
Билети може да закупите в мрежата на BiletBg/БилетБг или на касите.

Предварителна продажба -15лв.
На входа -20лв.

 
 

Нови психотестове за шофьори: чудесно! Стига някой да ходеше на тях.

| от Георги Развигоров |

Чудесно е! Държавата се бори с агресията по пътищата! Взимат се мерки! По телевизията има репортажи! Говорят психолози! Има екшън!

Откакто е достатъчно да засечеш някой нервен шофьор, за да ти пръснат черепа в асфалта, държавните хора започнаха да вземат поетапни мерки, с които да регулират агресивните шофьори на пътя.

Забавното в тази новина е, че или идейните двигатели на тези нови правила са напълно изпушили, или говорим за брутален опит за замазване на очите на хората, точно в периода преди всички да се качат на автомагистрала „Тракия“ и да тръгнат към морето с надеждата да стигнат живи.

Публична тайна е, че срещу 130-150лв. всеки, който трябва да мине през психотест, за да продължи да шофира, може да се сдобие директно с картончето, което му е необходимо за пред КАТ. Самият психотест е с една идея по-евтин. Нали разбирате, трябва да си или екстремно съвестен гражданин, или тотален малоумник, за да отидеш доброволно да натискаш копчета и педали и да се държиш прилично пред отегчен психолог, само за няколко десетки лева разлика.

Сивият канал за минаване на психотест е толкова претъпкан, че не знам как изобщо лабораториите, които правят въпросните тестове се издържат.

Но това е само върхът на айсберга. Институцията КАТ, която следва да стои зад шофьорите и да ги наказва, когато е необходимо, но и да им върши работа, когато това също е необходимо, е един толкова болен и нефункциониращ орган, че освен че не работи добре, заразява и всичко около себе си.

Който не се е сблъсквал с КАТ за нещо по-ексцентрично от регистриране на нов автомобил или взимане на чисто нова книжка, той не знае за каква объркана и дефектясала система говорим.

Толкова сме свикнали, че на ул. Лъчезар Станчев 4 губим времето си, кисели до зли служители ни вдигат скандали, понякога колабираме и винаги ни блъска гневен човекопоток, че сме го приели за нормално.

От около месец текат някакви крайни срокове за подаване на удостоверения за таксиметровите шофьори в София. Също от толкова време машината, която раздава номерца в КАТ не работи. Логиката е желязна, нали разбирате? Има прекалено много хора, затова системата спира да работи, вместо да работи по-бързо и да се вземат някакви адекватни мерки. За всяко гише чакат по 70-80 човека, а около машината-Бог всеки ден се тълпи една малка войска от неразбрали, които чакат тя да пусне заветния номер. Но тя не пуска.

Виси се от сутрин до вечер. Бременни припадат, деца пищят, бакшиши псуват, полицаи крещят. Сериозно. През последния месец в КАТ е като в преизподня.

Никой не може да свърши работата, за която е дошъл. И повярвайте, след цял ден в този котел на низки страсти, и най-хрисимият шофьор, обичайно кротък като кастриран бивол и вял като абитуриент след бал, ще се изнерви и ще засече някой. И то нарочно.

В същото време наистина имаме нужда от строг контрол по пътищата. Ще го потвърдят и шофьорите, и велосипедистите, и мотористите, и пешеходците. Но докато инвалидността на КАТ и корупцията при служителите на пътна полиция не се оправят, новите психотестове са само прах в очите и глътка мента, глог и валериан за обществото.