Банско се нуждае не от лифт, а от научен анализ

| от |

След като вчера и Реформаторският блок излезе с позиция за втори лифт над Банско, коментарите и страстите по темата отново се разразиха с пълна сила. Публикуваме 1:1 авторски текст на Димитър Събев от блога http://mittag.wordpress.com

На българския туризъм му пречела липсата на ски лифтове, заяви в парламента министърът на икономиката Драгомир Стойнев. В това изречение той греши по няколко начина, на първо място затова, защото такова нещо „български туризъм” няма. Има, разбира се, туризъм, който се прави в България, но туристически продукт, който носи етикета „български” в по-съществен от географска принадлежност смисъл, у нас отдавна няма. Потвърждават го скандалната национална туристическа реклама, институционалната неуреденост на бранша, крещящото разностилие в курортите, липсата на общо планиране в регионите – а най-вече подходът на властта към природните и културните ресурси на България с туристически потенциал: подход антинаучен, на парче, оставящ основателно впечатление за некомпетентност, конформизъм и мръсна корупция.

Желанието да се развива скъп ски туризъм в планината над Банско не е задължително екологичен грях. В опозицията на природозащитниците има повече емоция от разумното. Но начинът, по който политиците се опитват да се наложат, е вулгарен, да не кажа булгарен. Недопустимо е изпълнителната власт в правова държава демонстративно да заема позиция, която заобикаля или директно зачерква препоръките на световните институции, законите на самата държава, решението на върховния съд, научните свидетелства, както и заключенията, натрапващи се при елементарен бизнес анализ.

Според сайта bivol.bg, вицепремиерът Даниела Бобева, която тези дни също обеща 2-3 нови лифта над Банско, преди десетина години е играла водеща роля в унищожаването на печелившо предприятие в пиринския град, имало нещастието да е разположено на апетитен терен. Купувач на земята под унищожения завод „Изгрев”, давал хляб на десетки местни, е офшорното дружество „Юлен” АД – същото, което построи ски инфраструктурата над Банско, но така, че се разпростря далеч извън площта, предоставена му с (неизгодна за държавата) концесия. Лично МОСВ установи неправомерното разрастване на ски зоната и въпреки това то застана зад плановете на офшорката да изсече още стотици хектари вековни гори, за да направи нов лифт. Пък после го наричайте „екоминистерство”.

През май т.г. петчленен състав на Върховния административен съд заключи, че инвестиционното предложение на „Юлен” за нов лифт, подкрепено от „екоминистерството”, противоречи на действащия режим за опазване на защитената територия. Така ли?! Ами тогава да променим режима на защита – не ни трябва национален парк, още по-малко под егидата на ЮНЕСКО. Нали си имаме МОСВ. Ето това се нарича байганьовщина.

Националният парк „Пирин” дава отлична възможност да се развива туризъм, при това достатъчно скъп чуждестранен туризъм. Но „българският” туризъм изпитва проблем с това: всеки разчитащ на природата туризъм няма как да е масов, няма как да е конвейер за тлъсти сметки и бакшиши. Световната практика показва, че в екотуризма са заети предимно малки, семейни фирми. Най-много печели този, който познава най-добре планината и традициите на региона – кулинарни, музикални и така нататък. Парите отиват в местните хора, а не в банки и групировки, което явно не е по вкуса не само на туристическите босове, но и на правителствата. Един изцяло зависещ от природата туризъм изисква поддържане на абсолютна чистота и възможно най-малко въздействие в околността – за да не се загрози ландшафта и да не се изплашат животните, които са истинският източник на приходи. Дивото е скъпо. Мръсотията е загуба на пари.

Не е нужна анатема на всяка идея за развитие на ски зоната над Банско. Но нещата не могат да се правят по начина, по който ги правят „инвеститорите”, ползващи се от протекцията на политиците от всички наши правителства. Декларирането на подкрепа за „бизнеса” – всъщност само за една от възможните форми за бизнес развитие на региона, е хубаво, но то в никакъв случай не оправдава заобикаляне на закона, пък и на здравия разум. Банско не се нуждае от декларации на политици на ръба на конфликта на интереси, а от научен анализ. Това е приемливият политически призив, а не заемане от правителството на страна, която на практика противоречи на окончателното решение на ВАС.

Научният анализ трябва да определи дали над Банско има терени, подходящи за развитие на ски туризъм, ако да – кои са те и какъв да бъде конкретният им дизайн. Науката всъщност трябва да определи нещо по-голямо: дали е възможен компромис между ски туризъм и природозащита в тази уникална българска планина. След това перспективният бизнес анализ трябва да изчисли доколко подобен компромис (ако такъв е възможен), си струва. Науката очаква затопляне на климата и намаляване на снежната покривка по нашите ширини. Тези научни предвиждания не могат да бъдат изцяло заобиколени с машини за сняг.

Научен екип, който предвид нагнетените страсти трябва да е международен и доказано компетентен, трябва да разработи всеобхватна териториална стратегия за Северен Пирин. След това независими бизнес консултанти трябва да изчислят шансовете на отделните варианти за развитие. На тази база политиците ще имат основание да изберат една или друга опция, която да подкрепят с аргумента, че работят за регионалния или националния интерес. Другото, сегашното, е халтура.

След като с правителствена благословия след 2006 г. бяха осквернени Седемте Рилски Езера, не си струва да се надяваме на политическа съвест и здрав разум. Когато европейските институции търсеха становището на МОСВ за последиците от лифта върху езерата, от нашето „ековедомство” излезе възражението, че Европа не разбирала за какво иде реч. Всъщност лифтът до Езерата бил много „екологичен”, защото по-рано хората се качвали догоре с коне и катъри, а добичетата серели по пътя и копитата им разваляли пътеките. С новия лифт неекологичните изпражнения и отпечатъци на подкови в пръстта щели да изчезнат. И това е в официално писмо! Помислете си до какви висоти може да допълзи „българската” наука по казуса втори лифт над Банско. Затова екипът, който ще изготви научния анализ, трябва да е международен, изцяло независим и с неопетнена репутация. Който има интерес, да го плати. Ако правителството иска да се ангажира и да плати научния масраф, ще трябва обаче да докаже, че българското общество – а не конкретни джобове, има интерес от евентуално развитие над Банско.

Между правителството на ГЕРБ и правителството на новата тройна коалиция по отношение на ски зоната над Банско има приемственост, която не оставя място за съмнение кой дърпа конците. Впрочем възможно е изказванията на Бобева и Стойнев да са някакъв хитър политически ход, залагащ на това, че гражданската енергия по тясно зелени каузи точно в този момент е минорна заради политическите залитания на нашите природозащитници. Премиерът Орешарски, глух за улични протести, в сегашната си позиция няма какво да загуби от още по-пряка конфронтация със зелените привърженици. Но политическата версия, ако и да не е изключена, не обяснява изцяло активността на министрите в разрез със закона, с решението на съда и с науката. Каквото и да ни говорят, отново сме сигурни, че става дума за пари.

 
 

Чарлз Буковски: „На 25 всеки може да бъде гений. На 50 трябва все нещо да си направил.“

| от chronicle.bg |

„Без да се опитва да се представи героически или в добра светлина, Буковски пише с истинността на човек, който няма какво да губи, което го отделя от повечето други „автобиографични“ писатели и поети.“ пише за него критикът Стивън Кеслер.

„Буковски е… феномен. Той се е утвърдил като писател с постоянен и настойчив стил, базиран на това, което самият той определя като своя „личност“, резултат от едно трудно и напрегнато съществуване“ пише друг.

Чарлз Буковски е един от най-известните американски съвременни автори на поезия и проза и, според мнозина, най-влиятелният и имитиран поет. Роден е на 16 август 1920 г. в Германия. Баща му е американски военен, майка му – германка. На 2 години пристига в САЩ, отгледан е в Лос Анджелис и живее там над 50 години.

Буковски разчита на собствения си опит, емоция и въображение, когато пише. Езикът му е директен, груб, рязък, картините изобилстват от насилие и секс. Някои критици определят стила му като обиден, други твърдят, че това е сатира на мачизма, която си служи с постоянната употреба на секса, алкохола и насилието.

Оставяме на вас да прецените, предлагайки няколко цитата от великия автор.

Charles Bukowski on "Apostrophes"  French Talk Show

„На 25 всеки може да бъде гений. На 50 трябва все нещо да си направил.“

„Ако ти се получи да излъжеш някого, това съвсем не означава, че той е глупак. Значи, той ти се доверил повече, отколкото го заслужаваш.“

„Свободната душа се среща рядко, но го знаеш, когато човекът срещу теб притежава такава – основно защото се чувстваш приятно, много приятно, когато си близо до него.“

„Дори и хиляди пъти да си прав, какъв е смисълът, ако жена ти плаче.“

„Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.“

Charles Bukowski

„Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.“

„Разберете ме. Не съм от този обикновен свят. Имам си лудост, аз живея в друго измерение и нямам време за неща, които нямат душа.“

„Бях привикнал към най-лошите неща: харесваше ми да пия, бях мързелив, не вярвах в Господ, политици, идеи, идеали. Бях посредата на нищото, нещо като не-съществуване и го приех. Не го правех, за да заинтересувам някого. Не исках да съм интересен, беше прекалено изтощително. Това, което всъщност исках, беше единствено уютно и скрито местенце, на което да живея и да бъда оставен насаме.“

Writer Charles Bukowski

„Дори и хиляди пъти да си прав, какъв е смисълът, ако жена ти плаче.“

„Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.“

„Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват.“

„Трябва да умреш няколко пъти, преди да започнеш да живееш истински.“

„Адвокати, доктори, зъболекари, всички те печелят пари. Писателите? Писателите гладуват. Писателите се самоубиват. Писателите полудяват.“

 
 

Как Мадона промени музиката завинаги

| от chronicle.bg |

Тя има 300 млн. продадени албума, печалбата от турнетата й е над 1 милиард долара и е една от най-известните жени в историята. Днес Мадона Луиз Чиконе, Кралицата на попа, има става на 60 години.

Позната или непозната на днешните поколения, атакувана или възхвалявана, Мадона е Икона. Неоспорима. Тя променя не само световната популярна култура, а културата изобщо. Жена, която за дългата си кариера, е устоявала на всякакви атаки.

Без влиянието на Мадона днешната музика, мода и концепция за знаменитостите не биха съществували изобщо.

Мадона променя стереотипите за по-възрастните жени и се изправя срещу остарелите представи за това, че жените на години не трябва да говорят открито за сексуалността си. Тя има връзка с по-млади мъже, а професионалните й успехи продължават – Мадона е певицата с най-големи продажби за всички времена. Когато получава наградата „Жена на годината“ на „Билборд“ през 2016 г., изброява в благодарствената си реч правилата, които се е очаквало да спазва като певица.

„Не остарявай, защото възрастта е грях. Ще те критикуват, хулят и определено няма да звучиш по радиото“. През цялата си кариера тя се противопоставя на тези норми, с които се очаква да са съобразяват жените.

Още с издаването на дебютния си сингъл „Everybody“ през 1982 г. Мадона се превръща в глобално явление. Откакто издава едноименния си албум през 1983 г., е направила 10 концертни турнета. Вписана е в Книгата на рекордите на Гинес като певицата с най-големите продажби за всички времена. Тя е най-богатата певица, работеща в САЩ – със състояние от 600 милиона долара. След нея са Селин Дион с 400 милиона долара и Барбра Стрейзанд. Най-популярната песен на Мадона в Spotify е „Like a Virgin“, a след нея са „Hung Up“ „Holiday“, „La Isla Bonita“, „Like a Prayer“. Най-дълго в класациите се задържа албумът й „Immaculate Collection“.

По повод рождения ден на една от най-влиятелните жени в историята на популярната култура вижте в галерията горе как тя промени музиката завинаги.

 
 

Глен Клоуз за Скарлет Йохансон: „Всеки трябва да може да играе всеки“

| от chronicle.bg |

Великата Глен Клоуз получи последната си от общо шест номинации за „Оскар“ преди 5 години. Ролята й беше на жена, която се представя за мъж, за да се издигне в ирландското общество на XIX век. Актрисата се справи брилянтно с ролята си. От екипа на филма „Алберт Нобс“ още тогава заявяват, че ролята на Глен Клоуз не е на транссексуална.

По повод последните полемики в развлекателната индустрия относно това кои актьори, какви роли могат да играят, актрисата от „Опасни връзки“ коментира, че разбира напрежението, образувало се около Скарлет Йохансон. Преди седмици Йохансон получи редица критики, защото беше избрана да играе транссексуална роля. В резултат на тези критики тя беше принудена да се оттегли от проекта.

Мнението ми е, че хора, които продуцират и режисират филми на такава тематика, трябва да осигурят работа на транссексуалните актьори… но също така трябва да имат възможността да вземат най-добрия човек„, казва Глен Клоуз, цитирана от IndieWire. „Актьорството е занаят… и лично аз смятам, че всеки трябва да може да играе всеки.

Миналия месец стана ясно, че Йохансон ще играе известният Данте „Текс“ Гил във филма „Rub & Tug“ – реална личност, която живее през 70-те години на миналия век, държи  масажистки салон и таен публичен дом. След това редица транссексуални актьори критикуваха избора на хетеросексуална актриса за ролята на транссексуален персонаж. След малко повече от седмица Скарлет Йохансон се оттегли от филма, а все още не е избран неин заместник за ролята.

На този фон продължават да се чуват гласове, които настояват ролите на хомосексуални и транссексуални да бъдат играни само от такива актьори. Такъв е случаят с Руби Роуз отпреди няколко дена. Актрисата, която се определя като „gender fluid“ беше избрана да играе Batwoman, чийто персонаж е на еврейка лесбийка. Руби Роуз беше заклеймена в социалните мрежи,  а настояванията са за ролята на еврейка лесбийка да бъде избрана актриса еврейка и лесбийка. В резултат Роуз изтри профила си в Twitter.

В същото време някои актриси, като Глен Клоуз, с подобни изказвания доказват, че все още има трезви умове в развлекателната индустрия, които разбират същността на истинското актьорско майсторство.

 
 

Почина Кралицата на соул музиката, Арета Франклин

| от chronicle.bg, по Rolling Stone |

Кралицата на соул музиката, Арета Франклин е починала на 76 години в Детройт днес, предава списанието Rolling Stone. Преди дни стана ясно, че певицата е тежко болна и е настанена в болница в Детройт, заобиколена от близките си.  

Новината за смъртта й дойде от нейният говорител.

„С дълбока тъга съобщаваме за смъртта на Арета Луиз Франклин, Кралицата на соул музиката. Франклин почина в четвъртък сутринта, 16 август в 9:50 в дома си в Детройт, заобиколена от семейството и близките си. В един от най-тежките моменти от живота ни, не можем да намерим подходящите думи, за да опишем болката в сърцата ни. Изгубихме матриарха и основата на нашето семейство. Любовта, която тя изпитваше към своите деца, внуци, племенници и братовчеди не, не познаваше граници.“ казва Гуендолин Куин.

Родената в Мемфис през 1942 г. Арета Франклин  е една от най-известните певици в историята, автор на песни като „Think“, „I Say a Little Prayer“ и „Respect“.

Започва да пее в църковен хор още в младежките си години. Твори в областта на джаза, соул музиката, блуса, R & B и е пианист и текстописец също.

За своята кариера е получила 18 награди „Грами“ от общо 44 номинации.

През 1987 г., двадесет години след първото й оглавяване на класацията за хитове, е включена в Rock & Roll Hall Fame, а след това е обявена за най-великия певец на всички времена от списание Rolling Stone.