Банковият фалит може да излезе евтино

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

Банковите фалити са функция на всяко пазарно стопанство, както впрочем и всеки фалит на стопански субект, без значение дали генезисът им е от некадърно управление, или откровени злоупотреби. Възможна е и „отровна“ комбинация от двете. Фалитът на системни банки в повечето случаи обаче е въпрос на поемането на прекомерен риск от страна на управляващите съответната институция. Изрично искам да подчертая, че говоря единствено за международните практики. За системна банкова криза може да се говори, когато са застрашени от фалит поне две банки от системно значение за целия сектор. Разбира се, че има изключително активни спорове за понятието „системна банка“. Според някои анализатори системна банка е тази, която има размер на активите над 5% от брутния национален продукт на съответната държава. Според други за „системното“ значение на дадена банка трябва да се изхожда от размера на привлечените средства спрямо цялата депозитна база в сектора. Възможно е истината да е някъде между двете твърдения. Христоматиен пример за справяне със системна банкова криза е така нареченият шведски модел.

И така – за какво
става въпрос

През 1980 г. в Швеция бе проведена фундаментална банкова дерегулация. На тази база шведските банки нямаха никакво притеснение за начина, по който се осчетоводяваха обезпеченията по вече отпуснати кредити. Казано с други думи, ако даден кредит има за обезпечение недвижимо имущество, нямаше значение текущата му пазарна стойност, а единствено оценката на стойността му по време на отпускане на кредита. Тази мярка на шведското правителство доведе до истински балон на пазара на недвижими имоти, който експлодира в периода 1991-1992 г. Тогава започна чудовищна обезценка на шведската крона, което доведе до покачване на най-краткосрочните лихви до 500%. Шведската икономика навлезе в дълбока рецесия след дълъг период на експанзия, а безработицата нарасна от 3 на 12%. Колко познато звучи за някои от нас, нали така? След серия от масови банкови фалити през септември 1992 г. шведският премиер по това време Карл Билд решава да вземе контрола над ситуацията в свои ръце.

Първото, което предприема, е да гарантира всички депозити в 114-те банки. Швеция създава по това време специална агенция, която е отговорна за рекапитализацията на проблемните банки, и друга – отговорна за продажбата на активите на банките, получили държавна помощ. Шведското правителство разпорежда на всички банки да направят 100% провизиране на лошите си кредити при текуща пазарна оценка на обезпеченията по тях. Тук е важно да се подчертае, че в самото начало на този мегапроцес по рекапитализация шведското правителство разбира колко е важно да се работи с коректни данни за фактическото състояние на системата, без розови очила и без страх. Най-голямата шведска банка по това време – SEB, собственост на фамилията Валенберг (най-богатите шведи тогава), изрично е уведомена, че под никаква форма

няма да бъде третирана като „свещена крава“

въпреки че собствениците Ӝ притежават голяма част от шведската икономика. Принципът срещу всяка вложена крона от правителството да има реципрочно участие на акционерите е спазен без никакво изключение. Швеция изразходва 65 млрд. крони в процеса на рекапитализацията, което представлява 4% от БВП на страната по това време. Като сравнение може да се посочи, че по времето на Буш и финансовата криза в САЩ американското правителство изразходва 700 млрд. долара, което представлява близо 5% от тогавашния БВП на САЩ. В края на банковата криза анализаторите отчитат, че реалната цена на спасителната операция е била под 2% от БВП на Швеция. Когато банковият пазар на страната отбелязва относително стабилизиране, държавата започва масово разпродаване на своето дялово участие в банките. Учудващото за всички е бързото възвръщане на доверието на чуждестранните инвеститори. Курсът на кроната расте стремглаво, а чуждестранните капитали се удвояват за по-малко от година след кризата. Според Урбан Бекстром основата на успеха на целия спасителен план е, че парите на данъкоплатците не отиват под формата на финансова инжекция или заем, а директно се трансформират в акционерен капитал. Старите акционери не получават абсолютно нищо, нещо повече – всички техни активи се изземат, осребряват и „наливат“ в капитала на съответната банка.

От съществено значение за успеха по оздравяването на цялата банкова система е и политическата подкрепа за програмата. Всички политически партии в парламента се обединяват в името на оцеляването. Както по-късно коментира Андреас Борг, бивш финансов министър на Швеция: „Правилата са важни, но още по-важна е политическата подкрепа за фиска. Вие не можете да оцелеете в общество, където политическите конфликти са толкова силни, че подкопават основата за справяне с проблемите на хората.“

Това е разликата между шведския модел и банковите кризи в Италия, Испания и Гърция. При южните европейски държави банковите сътресения доведоха до изключително изостряне на политическата среда. Точно политическите битки впоследствие увеличиха многократно цената на оцеляване, особено в Гърция.
Шведският модел по-късно бе приложен частично и в САЩ в периода 2008-2009 г. Разработването на кризисен мениджмънт не може да става в условията на вече завихряща се криза. Колкото по-спокойна изглежда финансово-икономическата среда, толкова повече средства трябва

да се инвестират в модели за управление на кризи

В конкретния случай изключително важна е поговорката, че който иска мир, трябва да се готви за война. Умният се учи от опита на другите, а неукият изпитва всичко на собствен гръб.

От ставащото в страната може да бъдат извлечени многобройни ползи. Като се започне от ефективността на финансовите регулации и се стигне до разработването на кризисен мениджмънт и съответното му бюджетиране. Между другото еталон в тази посока е канадският модел. Канадците имат система за рисково претеглени премийни вноски, които банките плащат към техния фонд за гарантиране на влоговете. Разбира се, че различните банки имат различен рисков профил. Калкулираният риск, който фондът за гарантиране на влоговете носи, се финансира на ниво държавен бюджет.

В Канада също фалират банки, но това не тревожи министъра на финансите, нито става за сметка на данъкоплатците. Поддържането на постоянна бойна готовност точно когато всичко изглежда под пълен контрол, е ключът към „евтините банкови фалити“, колкото и парадоксално да звучи това.

 
 

Гола сцена на Мерилин Монро беше открита 56 години след смъртта й

| от chronicle.bg |

56 години след смъртта на Мерилин Монро, нейна гола сцена от филма на Джон Хюстън, „The Misfits“, беше открита. Сцената, която Джон Хюстън изрязва от филма, се смяташе за унищожена, предава Deadline.

Откритието е направено то Чарлз Касило, докато е събирал информация за книгата си „Marilyn Monroe: The Private Life of a Public Icon“. Книгата разказва за бурния личен живот на най-известната блондинка  в историята и по-специално, за отношенията с баща й (или липсата на такива) и многото любовници, които пресичат пътя й.

Касило разбира за оцелелия запис по време на  интервю с Къртис Тейлър, син на продуцента на „The Misfits“, Франк Тейлър. Мъжът споделя, че е пазил записа в заключена стая откакто баща му умира през 1999 г.

misfits-the-1961-010-marilyn-monroe-in-plaits-clark-gable-00m-f45-00o-hmu
С Кларк Гейбъл в „The Misfits“

Лентата съдържа любовна сцена между персонажа на Кларк Гейбъл и този на Монро. В нея тя маха чаршафа, с който е покрита, и открива голото си тяло. Ако е била включена във филма, това най-вероятно е щяла да бъде първата гола сцена на американска актриса в голяма продукция от епохата на говорещото кино.

Режисьорът Джон Хюстън отказва да остави сцената във финалния вариант, защото според него не е била необходима на историята. Но продуцентът Франк Тейлър е осъзнавал важността на записа и го е съхранил. „The Misfits“ е заснет през 1961 г., а сценарият е на тогавашния съпруг на Мерилин Монро, Артър Милър. Той разказва историята на трима каубои, които се състезават за вниманието на красива жена. Това е последният филм на Монро.

Къртис Тейлър казва още, че не е решено какво ще се случи със записа.

 
 

Алфред Хичкок: „Драмата е животът, лишен от скучните моменти.“

| от chronicle.bg |

 Той е не просто „Кралят на ужаса“, а една от най-култовите икони на популярната култура на миналия век. Дори само линията на профила е достатъчна, за да разберете, че на снимката пред вас стои един от най-влиятелните режисьори в киното – Алфред Хичкок.

Стилът му е един от най-разпознаваемите в киното. Ще го познаем по съспенса, който е във всеки кадър. По красивите жени, с които е работил – Грейс Кели, Ингрид Бергман, Типи Хедрън, Джоан Фонтейн и други. По мъжете, които винаги спасяват положението – Кари Грант, Джеймс Стюарт. По ролите му на статист в собствените му филми. И по още други редица отличителни белези, които правят Хичкок толкова известно име в киното.

Във филмите му зрителят е подтикван да се идентифицира с камерата, която се движи по начин, имитиращ нечий поглед. Хичкок манипулира чувствата на публиката, усилвайки тревогата, страха или съчувствието, и използва новаторски подход към монтажа , за да демонстрира гледната точка на героите. В използваните от него сюжети често присъстват бегълци, преследвани от правосъдието, наред с красивите жени (повечето от които, блондинки).

Думите му са пропити със сарказъм. И е удоволствие да бъдат препрочитани. В чест на рождената му дата споделяме някои от тях с вас.

GettyImages-115096126-1200x800

„Драмата е животът, лишен от скучните моменти.“

„Дори провалите ми носят пари и се превръщат в класики година след създаването им.“

„Киното – това е животът, от който са изрязани скучните сцени.“

„Да те ударят не е толкова ужасно, само очакването е ужасно.“

„Винаги карай публиката да страда колкото е възможно повече.“

Alfred Hitchcock Aims

„Щастлив брак е този, в който мъжът разбира всяка дума на жената, която тя не е казала.“

„Жената трябва да бъде като добър филм на ужасите – колкото повече неща оставя на въображението, толкова по-добре.“

„Няма нищо по-страшно от затворената врата.“

„Човек не е беден, ако все още може да се смее.“

„Телевизията е като тостера – натискаш бутона и всеки път изскача едно и също.“

„Телевизията е направила много за психиатрията – освен че разпространява информация за нея, точно толкова добре и допринася за необходимостта от нея.“

maxresdefault

„Отмъщението е сладко и от него не се пълнее.“

„Добрият филм е тогава, когато парите за вечерята, билета и детегледачката са си стрували.“

„Да обичаш – това значи да престанеш да сравняваш.“

„Жена, която се съблича публично, ми напомня на режисьор, който в началото на филма съобщава развръзката.“

„Най-страшното нещо у злодеите е тяхната външна привлекателност. Как иначе щяха да спечелят доверието на жертвите си?“

„Единственият начин  да се отърва от страховете си е да ги заснема.“

„Не съм срещу хората. Просто съм уплашен от тях.“

 
 

Нина Добрев учи американците на български сленг

| от chronicle.bg |

След Антонио Бандерас (Испания), Салма Хайек (Мексико) и Алисия Викандер (Швеция) е ред на една актриса с български произход да се включи в платформата на списание „Vanity Fair“, Slang School, в която чуждестранни личности обясняват на американската аудитория сленга на родните си страни.

В 3-минутното видео Нина Добрев запознава американците с фрази като „Не ми прави селски номера“, „Дреме ми на шапката“, „Да бе, да бе“ и с думи като „гадже“, „Наздраве“ и „брат“. Някои от думите и фразите се оказват непознати и за самата Добрев, която емигрира заедно с родителите си от България в Канада на 2-годишна възраст.

Вижте цялото видео и очарователния начин, по който Добрев произнася и обяснява българските фрази.

 
 

Готови ли сте за Натали Портман във „Vox Lux“?

| от chronicle.bg |

Тази година очакваме две обещаващи заглавия на широкия екран, в които ще видим историите на две поп певици. Едното е „A Star Is Born“, където в главната роля е Лейди Гага, а другото е рядко споменавания филм (засега) „Vox Lux„, който се надяваме, че ще бъде поредното голямо заглавие за Натали Портман след изключителния „Джаки“, който й донесе номинация за „Оскар“ миналата година.

Vox Lux“ разказва историята на Селест (Натали Портман), световно известна поп звезда, която се изправя пред миналото си часове преди голям концерт. Зрителите се връщат 15 години назад, за да се запознаят с възходите, паденията и пътят до голямата слава на певицата.

В началото на годината стана ясно, че Руни Мара, която трябваше да играе главната роля, ще бъде заменена от Портман. Изпълнителката Sia е автор на саундтрака, а Брадли Корбет е режисьор на музикалната драма. Това е вторият филм на Корбет след дебюта му „The Childhood of a Leader“.  Вчера от екипа показаха първия кадър на Натали Портман в ролята на Селест.

Премиерата на филма е на тазгодишното издание на кинофестивала във Венеция, който ще се състои между 29 август и 8 септември.

Поддържащите роли се поемат от Джъд Лоу, Дженифър Ел и Стейси Мартин.

Въпреки че филмът ще бъде показан във Венеция,  а премиерата по киносалоните се очаква да бъде през септември.