shareit

Банки под чепик

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

Tooth-Soled-Oxford-Dress-Shoes-by-Fantich-and-Young-2

За мен няма никакво съмнение, че всеки един от избраните от нас народни представители е „мултикомпетентен“ специалист. Всеки борави свободно по темите енергетика, здравеопазване, образование и всичко, което може да ви мине през главата. Напоследък няма съмнение, че депутатите вкупом се превърнаха и в топ банкови специалисти.

През различните медии се изля толкова „експертиза“ по темата „банково дело“ и „финансова стабилност“, че лично за мен остава необяснимо как е възможно България да не бъде отъждествена с „банков хъб (център) на Балканите“. В повечето случаи дебатите са нещо като импотентен опит за интелектуалстване в ефир на базата заучени чуждици, които се размятат по повод и без повод.

„Трансперантност“, „капиталова адекватност“, „деливъридж“, „капиталова дупка“, „екстензивен растеж“ и т.н. Тези термини се предъвкват от всички в опит да се намери решение на текущата ситуация. За непредубедения зрител вероятно те излъчват и свръхекспертиза. Финансистите се червят от срам, тъй като наистина става въпрос за политическо решение и тяхното мнение здраво е затиснато от огромния политически чепик, да, точно „чепик“, а не обувка. Всичко изглежда толкова пошло, че хората стават все по-объркани в посланията, хвърчащи от телевизора. Ако някой си направи труда да проследи информационния поток в рамките на 24 часа, на финала ще се чуди дали изобщо е жив, гледайки се в огледалото.

Как ли го правят по света? Проблемни банки има абсолютно навсякъде и казуси от такъв тип не са изключение. В правилата за управление на банкови кризи фалцетното говорене е забранено. В цивилизованите държави между това да кажеш „компетентно“ мнение в ефир
или да отговориш най-почтено „не съм подготвен по темата“, винаги се избира второто. Конкретни числа се поднасят единствено от одиторите или звената, извършващи проверката, политиците мълчат. В световната практика при наличие на проблемна банка има три основни модела за решаване на ситуацията. Това са финансово подпомагане, покупка и поемане и изплащане на гарантираните суми по депозитите.

Финансовото подпомагане става чрез придобиване на капитал от проблемната институция, отпускане на кредити, придобиване на дълг или издаване на гаранции. Искам дебело да подчертая, че това може да стане

на базата на чисто
пазарни принципи

с частен капитал, без каквото и да е използване на публични средства. Централната банка единствено администрира процеса.

При метода „Покупка и поемане“ (Purchase and Assumption) се избира здрава банка, дебело подчертавам „здрава банка“, с безспорна репутация, която купува „добрите“ активи на банката с известни финансови проблеми. Този метод се прилага в много държави, но при него е характерно, че банката с известни финансови проблеми има достатъчно добри активи. В този случай институциите, които гарантират влоговете, не участват директно със собствени пари, а само администрират сделката.

По този начин се спестяват значителни средства, ако бъде отнет лицензът на проблемната банка. И съответно институцията за гарантиране на влоговете покрива само разликата. Защо този модел намира широко приложение в различните държави? Първо, защото клиентите на банката с проблеми няма да бъдат директно ощетени в процеса на квестурата. Второ, защото на вложителите не се разкриват нови сметки, а те директно се прехвърлят в трезора, който „поема“ добрите активи, и в този случай клиентите не губят нито главниците си, нито лихвите си по депозитите. Поемащата банка

придобива нови клиенти

което е безспорен бонус за активността й. Разходите за институциите, които гарантират влоговете, са съществено намалени. Не на последно място трябва да се отбележи, че стойността на активите във времето не намалява, тъй като тя се прехвърля в работеща институция и те запазват качеството си.

На държавата това не струва НИЩО! Предимството на метода „Покупка и поемане“ пред „Финансовото подпомагане“ от гледна точка на схемите за гарантиране на влоговете и публичните финанси на държавата са очевадни. При банки под особен надзор стойността на активите се обезценява изключително бързо, тъй като се прекъсват правоотношенията между клиентите и банката. Всеки добър актив търпи незабавна обезценка след отнемането на лиценза. Според методологията на най-голямата надзорна структура в света – американската FDIC (Federal Deposit Insurance Corporation), се счита, че непосредствено след отнемането на лиценза на проблемна банка всеки актив губи незабавно между 30 и 40%. Друга важна характеристика е, че ако банката не бъде ликвидирана в рамките на 9 месеца, се счита, че стойността на активите е нула.

При метода „Покупка и поемане“ има още един изключително позитивен факт за клиентите на банката. При отнемане на лиценза всички кредити стават незабавно изискуеми. В този смисъл всеки един клиент ще бъде подложен на

изключителна преса

търсейки различни варианти за рефинансиране. Избягват се и безкрайно тежките съдебни дела. Всичко става в рамките на така наречената „мостова банка“.

Постигат се два съществени ефекта при прилагането на този метод: първо, гарантирано
бързо изплащане на застрахованите депозити и, второ, икономическа ефективност за стопанските субекти.
Между другото във Франция централната банка и Фондът за гарантиране на влоговете имат право да приложат спрямо проблемната банка така наречения метод „Директна финансова подкрепа“ (open bank assistance). Целта е да се намери този модел, на базата на който ще бъдат реализирани най-малко разходи.
Банковата практика има изключително много модели за решаване на подобни казуси. Всички те са свързани с активирането на средства, но по принцип се счита, че

публичните финанси
трябва да бъдат
последната опция

при намирането на правилното решение. Навярно някои от вас си спомнят за начина, по който бе решена банковата криза в Кипър. Тогава за първи път в Европа бе приложен методът „bail in“. Казано с други думи, сумите на депозантите, които надхвърляха размера на гарантираната сума, бяха трансферирани в акции на банката. Това определено е метод с дълбок икономически смисъл и по всяка вероятност „големите депозити“ няма да загубят и цент в дългосрочен план, когато проблемната банка се стабилизира и бъде продадена на нови собственици.

И така – решения много, политическа воля – малко. Това е! Повече от политиците използват по най-непочтения начин да подгреят своите симпатизанти с оглед предсрочните избори. Това е поредната тъжна констатация на родната реалност. Нали разбирате къде е играта: „Кой да сложи подписа си под задаващия се свръхбюджетен дефицит?“ Колко примамливо е да кажеш в началото на мандата си: „Те правят дефицити, а аз ги оправям.“ А хората? Е, хората ще изтърпят още една опашка, още един хаос, още една вълна на паника. Така де, ние сме свикнали.

 
 
Коментарите са изключени за Банки под чепик