Българските полицаи са тъжни хора

| от Ясен Петков |

Наскоро се случи така, че имах малко по-близки отношения с органите на властта. Знаете, човек и добре да живее, попада в някое районно. Фокусът тук не е колко е хубаво да прекараш няколко часа на пейка до травестит. Нито колко е приятно вдигнеш скандал, че няма да те закарат до дома, след като са те прибрали. Става дума, че разбрах, че полицаите не са точно полицаите от вицовете – четирима въртят масата, за да завинти петият крушката.

Истинските никак не са смешни. Но не защото са страшни, а защото са тъжни.

Откакто влязохме в Европейския съюз, безобразията по районните намаляха правопропорицонално на делата в Страсбург. Онези истории за бонбона в бузата и влаченето на хора по пода, всевъзможните гаври с арестантите т.н. може и да са не изчезнали съвсем, но честотата им със сигурност в намаляла. В РПУ-тата вече няма „трамвайче“. Възможно е дори проститутки да си тръгват от районното, без да са поработили на негова територия. Това обаче никак не промени презрителното отношение на хората към полицаите.

Онова, за което масово ги мразим, е ясно. Гнилоч от корупция на дребно и на едро, полицейско насилие, простотия пр. Но зад тези видим неща стои един гротескно обезсърчаващ фон: нашите полицаи са смазани, тъжни, грозновати, кривоврати, с вехти униформи, носове на капиляри, отпуснати кореми, мръсни нокти…

Имат ограничение от 8 литра на горивото, което прави автомобилното преследване абсурдна идея. Районните са мизерни, студени, в РПУ-то в Студентски град държат веществените доказателства в кенефа, а това на Асен Златаров миреше на градска тоалетна.

Нашите полицаи са засрамени, наведени, жадни за по 10 кинта, с овчи погледи и изнурени тела.

И не всички от тях са виновни за това. Държавата не обича своите органи на реда. Средата, която им е създадена, не ги провокира да са добри в работата си, те се носят по една инерция и масово спират да си вършат работата. Онези с по-висок интелектуален капацитет бягат от тази професия, а „да ни пазят“ остават едни примирени, нещастни хора с ниски заплати и униформи с дъх на мухъл.

Те се червят от неудобство пред нормалните хора за това, че нямат достатъчно дрегери за алкохол и наркотици. Не се гордеят с професията си, а скромната им власт им дава криле, които обаче се топят под условията, в които могат да я упражняват.

Ако сте ходили из Европа, може би сте виждали патрулиращите полицаи в повечето големи градове там. Испанските ченгета приличат на извадени от кориците на календар на женския Playboy, а италианските с техните Lamborghini-та карат жените да искат да бъдат арестувани. В Щатите тамошните „катаджии“ прекарват по пет минути в гласене на шапките на главите си, за да може като отидат при спрения шофьор, да внушават уважение и страхопочитание дори само с вида си.

Българските са притеснителни не защото имат пищови в кобурите, а защото не се знае дали от униформите им човек не може да хване краста. И това е сериозен проблем. Защото ниското самочувствие в професия, която предполага сблъсъци с престъпници е пагубно.

И ако държавата не подпомогне тези вяли отегчени служители на реда, не се чудете следващия път, когато някой ви открадне лаптопа от колата и никой не си направи труда да го намери.

 
 

Следващата мисия: два филма „Mission: Impossible“ един след друг

| от chronicle.bg |

Кристофър МакКуайър ще снима два поредни филма от поредицата „Mission: Impossible“ един след друг, които ще излязат съответно през 2021 и 2022 година. МакКуайър и Том Круз ще прекарат доста време заедно в близкото бъдеще, защото ще работят и по предстоящия „Top Gun: Maverick“.

Първите четири Мисии имаха все различни режисьори – Брайън Де Палма, Джон Ву, Дж. Дж. Абрамс и Брад Бърд в този ред – но сега Кристофър се установява като главен креатив на франчайза. Той режисира „Fallout“, беше съавтор и режисьор на „Rogue Nation“, а сега има и новите два проекта.

„Fallout“ получи еднакво силни и позитивни реакции както от зрителите, така и от критиката. Той беше наречен най-добрия екшън правен някога. Кристофър МакКуайър изгря с „The Usual Suspects“ от 1995, за който печели Оскар за най-добър сценарий. Други негови филми са „The Way of the Gun“ и „Jack Reacher“, където за първи път работи с Круз.

 
 

Анастасия Квитко има забележителни мерки

| от chronicle.bg |

Анастасия Квитко e руски модел, на 24 години. Тя е родена в Калининград, но по-късно се мести в САЩ. Първоначално живее в Маями, за да се развива модната си кариера, а по-късно се мести в Лос Анджелис, където вече работи като модел.

Квитко е известна с мерките си – 96-60-106. 

Те са причината множество агенции да откажат да работят с нея. Но в същото време са и причината в Instagram Анастасия да има 9,4 милиона последователи. Външният й вид определено е нейна запазена марка, както можете да видите в галерията ни.

Моделката често е наричана руската Ким Кардашян. По този въпрос Ана казва: „Харесвам Ким Кардашян, но не ми харесва ад бъда сравнявана с нея – тя е много зад мен.“

През 2016 година тя става жертва на въоръжен обир и от тогава мнението й за Америка като място за живеене е силно променено.

 
 

Колко далеч сме готови да стигнем заради единия „Успех“?

| от |

Всеки, който има връзка с Източна Европа, е видял достатъчно такива истории: корупцията, беззаконието, задкулисието и еснафщината са завладели всички обществени прослойки. И някъде между всичко това се прокрадва по някой лъч светлина, който с малко повече късмет може и да пробие мрака.

Действителността е дотолкова втръснала на мнозина, че е нормално поредното й пресъздаване в киното или телевизията да породи първоначална реакция на скептицизъм. Още един сериал за гадната страна на Източна Европа? Пак корупция? Пак мафия? Пак леки жени и тежки мъже? Това не сме ли го виждали достатъчно пъти вече в последните 30 години това? Абсолютно!

И все пак достатъчно е да гледате началото на първия оригинален сериал на HBO Adria, “Успех“ (Uspjeh/Success), за да промените представата си. Защото сериалът, който е част от уголемяващия се каталог с оригинални продукции на HBO Европа, успява да надскочи ситуационния характер на източноевропейския космос и превръща генерално скучноватата история с предвидим край, в микроскопично изследване на човешката душа, поставена на кръстопът. От едната страна са общочовешките и универсални принципи, които всички хора сме „програмирани“ да следваме, а от другата – Успехът, който за всеки приема различна форма, а понякога идва и на прекалено висока цена. А когато ситуацията е пропита с лъжи, корупция и безскрупулност, тези два пътя не могат да се пресекат.

Това е измислената действителност, в която трябва да лавират четиримата главни персонажи. Тя се създава още преди две години, когато HBO обявява конкурс за сценарии на бъдещия хърватски сериал. Историята, която печели, е дело на сценариста Марян Алчевски, а за режисьор на проекта е привлечен носителят на „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, Данис Танович (за“No Man’s Land”, 2001).

_MG_3881
Тони Гоянович в ролята на Кики; Снимка: © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

Първата работа на сериала е да ни запознае постепенно с историите на четирима души. Винка е служител в банка, занимаващ се с дела, свързани с недвижими имоти. Бланка е тийнейджър бунтар – от онези „проблемни“ деца, които се сблъскват със суровата действителност още от ранна възраст, а след това действителността блъска самите тях. Кики е млад баща, който се опитва да осигури нормален живот на семейството си, като първата му задача е да попречи на банката да отнеме жилището им. Харис е един от най-авторитетните и известни архитекти в Загреб, от чийто подпис зависи не само облика на хърватската столица, но и безопасността на нейните жители. Животите на четиримата нямат предпоставки да се преплитат. И все пак една вечер всички се оказват на (не)точното място в (не)точното време.

Както бе казано по-горе, на пръв поглед сюжетът в „Успех“ наподобява всяка трета продукция излязла в последните 30 години изпод ръцете на държавите от Източна Европа, и в частност Балканите. Силата на сериала не е в действието или в извънредността на ситуациите. Решенията често са прекалено лесни или неоправдани от драматургична гледна точка, без причинно-следствени връзки между случките. В допълнение към това, ситуацията е усложнена от преплитането на няколко сюжетни разклонения, които отнема време, докато бъдат фиксирани в съзнанието на зрителя на фона на толкова много персонажи и мафиотски схеми. Тези недостатъци обаче, не успяват да провалят сериала. Най-голямото постижение на Марян Алчевски е да успее да извади на преден план вътрешния свят на персонажите и конфликтите, които бушуват вътре в тях. Това, което започва като злощастно стечение на обстоятелствата, полицейска операция или мутренско нападение, води след себе си още повече трудности за персонажите. Алчевски поставя четиримата си герои в ситуации на постоянно преодоляване и избиране. Между трудното и лесното; правилното и грешното; незаконното и законното; опасното и безопасното; низкото и възвишеното…

_DSF2941
Тара Талер в ролята на Бланка; © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

А когато разполагаш с добър актьорски състав, предвидимият на места диалог и изсмуканите от пръстите ситуации, остават на заден фон.

От актьорите в „Успех“ две имена заслужават кариера, далеч надхвърляща пределите на родната им Хърватия. Това са младата Тара Талер в ролята на Бланка и известната в Хърватия Ива Михалич в ролята на Винка. Докато първата може да бъде наречена свежото откритие на сериала (за което много спомага и това, че играе най-яркия и краен персонаж в тази история), то втората е неин пълен антипод, който успява да запази самообладание в най-екстремните ситуации. Този контраст прави общите им сцени, добре заснети на фона на подбрани локации в Загреб, едни от най-добрите в тези 6 епизода. Макар и да не се отличават с особено силни изпълнения, останалите актьори не остават длъжни на историята и изваждат достатъчно ясно посланията и идеите на сценария.

_DSF7059
Уликс Фехмиу в ролята на Харис; Снимка: © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

Другата силна черта на „Успех“, която досега липсваше в телевизията от нашия край на Европа (и особено в България), е неговото техническо оформление. За това е отговорна главно намесата на HBO, които освен че предоставят възможността на редица локални продукции от този регион да получат международно разпространение, вкарват своя собствен маниер на създаване на сериали. Както и при повечето добри техни сериали, всички допълващи средства са използвани до край. Декорът е така направен, че да говори от името на персонажа, който попада в него, музиката е в унисон с видяното, а кадърът, независимо дали ще бъде близък или далечен, помага да разберем още повече. И така, обединявайки всички изброени компоненти, зрителят получава 6 епизода, изпълнени със съспенс, задоволително количество обрати, плътни персонажи и най-важното – идея, която всеки е провокиран да дефинира според своите собствени критерии за успешно и неуспешно.

„Успех“, макар и добър сериал, вероятно не цели да застава рамо до рамо с някои от най-добрите сериали на годината. Но определено има своите неоспорими достойнства.  Този сериал доказва, че при осигуряването на подходящите условия, добрият продукт може да се появи навсякъде. Поставянето на едни продукции по-долу от други на база техния произход, от тук нататък вероятно ще става все по-рядко. „Успех“ е един от 10-те проекта на HBO Европа, достъпни в онлайн платформата HBO GO, заедно с румънския „Хакервил“, полския „Заслепени от светлините“, унгарския „Златен живот“, „Глутница“, „Пактът“, „В сенките“, „Мълчаливата долина“ и чешките „Пустош“ и „Мамон“.

Що се отнася до родната публика… От позицията на близка до ситуацията в „Успех“ (и нямаме предвид близка само заради панелките), тя би имала още по-голяма полза от този сериал. Защото май все по-рядко се питаме, докъде сме готови да стигнем заради единия Успех? Дали? Винка, Бланка, Кики и Харис имат какво да кажат по въпроса. Чуйте ги.

Всички 6 епизода на „Успех“ са може да гледате на HBO GO

 
 

Еди Мърфи се завръща за „Coming to America 2″

| от chronicle.bg |

Paramount започва снимките на „Coming to America 2″ с Еди Мърфи.

„Coming to America“ излезе през 1988 година и в него, както добре помним, Един игра африкански принц, който отива в САЩ, за да намери любовта. Режисьор е Джон Ландис, а печалбите от филма в боксофиса са около $275 милиона днешни пари.

Още през 2017 се появяват слухове за планирането на продължение, но Paramount потвържди новината чак през 2018, на CinemaCon. Сега вече имаме потвърждение и от самия Мърфи за завръщането му като принц Аким. Режисьор ще е Крейг Брюър („Hustle and Flow“).

Крейг и Еди ще работят за втори път заедно след като снимаха биографията на Руди Рей Мур „Dolemite is My Name“ за Netflix.

„Coming to America 2″ ще разказва за това как Аким научава, че има син и се завръща в САЩ, за да го намери. Продуцентите искат да върнат актьорите от първия филм – Арсенио Хал (Семи, най-добрият приятел на Аким), Шари Хедли (Лиса Макдауъл, романтичният интерес на Аким), Джон Амос (Клео Макдауъл, предприемач) и Джеймс Ърл Джоунс (Джафи Джофър, бащата на Аким и крал на Замунда).

Освен Аким и Семи, Мърфи и Хал играят още няколко роли (разбира се, след усърден грим). Предстои да видим дали това ще се повтори и във втория филм. Мърфи често играе по няколко роли във филмите си, така че това никак не е изключено.

Освен всичко останало, комедията като жанр доста се промени от края на 80-те години. Политическата ситуация също. Paramount са прави да наемат Кеня Барис („Black-ish“) за сценарист, защото той има съвременен поглед върху това какво е смешно.