Българските полицаи са тъжни хора

| от Ясен Петков |

Наскоро се случи така, че имах малко по-близки отношения с органите на властта. Знаете, човек и добре да живее, попада в някое районно. Фокусът тук не е колко е хубаво да прекараш няколко часа на пейка до травестит. Нито колко е приятно вдигнеш скандал, че няма да те закарат до дома, след като са те прибрали. Става дума, че разбрах, че полицаите не са точно полицаите от вицовете – четирима въртят масата, за да завинти петият крушката.

Истинските никак не са смешни. Но не защото са страшни, а защото са тъжни.

Откакто влязохме в Европейския съюз, безобразията по районните намаляха правопропорицонално на делата в Страсбург. Онези истории за бонбона в бузата и влаченето на хора по пода, всевъзможните гаври с арестантите т.н. може и да са не изчезнали съвсем, но честотата им със сигурност в намаляла. В РПУ-тата вече няма „трамвайче“. Възможно е дори проститутки да си тръгват от районното, без да са поработили на негова територия. Това обаче никак не промени презрителното отношение на хората към полицаите.

Онова, за което масово ги мразим, е ясно. Гнилоч от корупция на дребно и на едро, полицейско насилие, простотия пр. Но зад тези видим неща стои един гротескно обезсърчаващ фон: нашите полицаи са смазани, тъжни, грозновати, кривоврати, с вехти униформи, носове на капиляри, отпуснати кореми, мръсни нокти…

Имат ограничение от 8 литра на горивото, което прави автомобилното преследване абсурдна идея. Районните са мизерни, студени, в РПУ-то в Студентски град държат веществените доказателства в кенефа, а това на Асен Златаров миреше на градска тоалетна.

Нашите полицаи са засрамени, наведени, жадни за по 10 кинта, с овчи погледи и изнурени тела.

И не всички от тях са виновни за това. Държавата не обича своите органи на реда. Средата, която им е създадена, не ги провокира да са добри в работата си, те се носят по една инерция и масово спират да си вършат работата. Онези с по-висок интелектуален капацитет бягат от тази професия, а „да ни пазят“ остават едни примирени, нещастни хора с ниски заплати и униформи с дъх на мухъл.

Те се червят от неудобство пред нормалните хора за това, че нямат достатъчно дрегери за алкохол и наркотици. Не се гордеят с професията си, а скромната им власт им дава криле, които обаче се топят под условията, в които могат да я упражняват.

Ако сте ходили из Европа, може би сте виждали патрулиращите полицаи в повечето големи градове там. Испанските ченгета приличат на извадени от кориците на календар на женския Playboy, а италианските с техните Lamborghini-та карат жените да искат да бъдат арестувани. В Щатите тамошните „катаджии“ прекарват по пет минути в гласене на шапките на главите си, за да може като отидат при спрения шофьор, да внушават уважение и страхопочитание дори само с вида си.

Българските са притеснителни не защото имат пищови в кобурите, а защото не се знае дали от униформите им човек не може да хване краста. И това е сериозен проблем. Защото ниското самочувствие в професия, която предполага сблъсъци с престъпници е пагубно.

И ако държавата не подпомогне тези вяли отегчени служители на реда, не се чудете следващия път, когато някой ви открадне лаптопа от колата и никой не си направи труда да го намери.

 
 

СЗО въведе ново психично заболяване: що е то „разстройство на геймъра“?

| от chronicle.bg |

Световната здравна организация (СЗО) обяви пристрастеността към видеоигри за психично разстройство, съобщиха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Разстройството на геймъра“ е определено като „устойчиво или повтарящо се геймърско поведение“, което „надделява над жизнените интереси“. Според представители на СЗО включването на пристрастеността към видеоигри в новото издание на Международната класификация на болестите ще „помогне на държавите да са по-добре подготвени да разпознаят този проблем“.

Решението на СЗО да определи пристрастеността към видеоигри за психично разстройство срещна критики, поради опасения, че може да доведе до стигматизиране на младите играчи.

 
 

„Incredibles 2″ направи рекорд и оглави бокс-офиса на Северна Америка

| от chr.bg |

Комбинацията от супергеройски сили, студио „Пиксар“ и „суша“ от семейно ориентирани филми допринесе „Феноменалните 2″ да оглави бокс-офис класацията на Северна Америка с рекордни приходи за анимация, предадоха световните информационни агенции.

Постъпленията от филма, излязъл на екран 14 години след оригиналната анимация „Феноменалните“, възлизат на рекордните 180 милиона долара. Сумата съществено надхвърля очакванията на анализаторите, които прогнозираха приходи между 120 и 140 милиона долара през първия уикенд по кината.

Досегашният рекорд за най-касов дебют на анимация от 135 милиона долара се държеше от продукцията „Търсенето на Дори“ (2016).

Според компания „Дисни“ публиката на „Феноменалните 2″ е съставлявала 31 процента възрастни, 57 процента семейства и 11 процента тийнейджъри.

На далечното второ място в класацията с приходи от 19,6 милиона долара е филмът „Бандитките на Оушън“. Следва комедията „Tag“ с 14,6 милиона долара .

Челната петица в бокс-офиса на Северна Америка се допълва от филмите „Соло: История от Междузвездни войни“ и „Дедпул 2″. Приходите от продажбата на билети за двете продукции в киносалоните на САЩ и Канада през уикенда възлизат съответно на 9,1 милиона долара и 8,8 милиона долара.

 
 

Древната красота на актрисите андрогини

| от chr.bg |

През 2015 година една от най-големите модни къщи на планетата „Живанши“ обяви, че звездата на пролетната й колекция няма да е някое 19-годишно момиче. Звездата ще бъде Джулия Робъртс в цялата й безгримова и минималистична красота. На всичкото отгоре я решават в момчешки стил.

С годините Джулия е била водеща фигура на андрогинния* поход в холивудските среди като така прекроява стандартите за красота. Тя не е единствената, която харесва мъжко облекло. В галерията ни днес сме събрали няколко, седем по-точно, момичета, които са още по-секси в мъжки облекла и го знаят.

*Андрогинност e термин, който се отнася до комбинацията на мъжествени и женствени черти и характеристики.

 
 

Виниловата плоча стана на 70 години

| от |

В Британската библиотека кураторът Анди Линехан разгледа внимателно последната новост в богатия й архив от касетки, албуми и компактдискове – винилова плоча, белязала историята на музиката.

Става въпрос за първата винилова плоча, която е издадена през 1948 г. в САЩ и е с концерта в ми минор от Менделсон в изпълнение на цигуларя Нейтън Милстейн с Нюйоркската филхармония. Дългосвирещата плоча позволява да се запишат по-дълги композиции, като променя начина, по който слушателите се любуват на музиката. „Появата на дългосвирещата плоча на бял свят е голяма крачка напред за звукозаписната индустрия и слушателите – заяви Линехан. – По-рано е можело да се слуша запис с времетраене едва около 3 минути от едната страна на плочата, а с появата на дългосвирещата плоча вече може да се слушат композиции с времетраене 20 минути поради по-бавните й обороти на въртене. Това означава, че от едната й страна може да се запише цяло произведение класическа музика или плочата да включва няколко песни“.

В четвъртък се навършват 70 години, откакто „Кълъмбия рекърдс“ въведе в употреба дългосвирещите плочи. По този повод компанията „Хиз мастерс войс“ съвместно със „Сони класикъл“ произведе 500 копия на плочата със записа на концерта, предназначени за феновете, като едно от копията бе дарено на архива на Британската библиотека.