България уверено по гръцкия път

| от Владимир Дончев |

След практически успешния протест на полицаите, светкавично принудил Борисов да отстъпи пред основните им искания се налагат няколко горчиви изводи.

Правителството на Борисов не знае кога и как да направи реформите в сектора за сигурност

Такъв тип реформи, които засягат социално-икономически привилегии на хора, от които зависи сигурността на държавата, а и на управляващите, се прави постепенно, на етапи, в продължение на няколко години. Така от една страна се избягва напрежението и се дава възможност на засегнатите да направят информиран избор кога да се пенсионират. От друга страна се прави ясна сметка за ефекта от тези реформи върху сектора и дава възможност реформите да се задълбочават, а ако са неуспешни да се променят.

ГЕРБ имаше многократно възможност да ограничи привилегиите на полицаите, които неимоверно много натежават на социалната система и НОИ. Публична тайна е, че тези привилегии, заедно с тези на служителите на затворите, съдиите и прокурорите формират огромна част от дефицита на НОИ, който вече клони към катастрофа на пенсионната система.

Притиснат между различни видове избори – редовни и извънредни, местни и парламентарни, зает с това да укрепва властта на партията си Борисов просто пропусна подходящия момент за промяна, а той има своите политически, социални и финансови измерения. Сега, когато ГЕРБ безапелационно победи на местните избори, хората които взимат решенията в правителството доста лекомислено решиха, че могат да си позволят да посегнат на полицейските привилегии просто така, изведнъж и без никаква подготовка.

Полицаите са склонните на доста търпение, особено към своеволията на собствените си началници, които всъщност възпроизвеждат своеволията на политиците, от които са зависими. Когато обаче ги удариха директно в джоба те бързо се самоорганизираха, пренебрегвайки всякакви правила, наредби и закони и блокираха столицата и много градове и артерии. Това правителството го проспа и бе притиснато незабавно, защото в ГЕРБ анализите са аутсорснати на услужливи политолози и социолози, които говорят и пишат, каквото се харесва на Борисов.

Протестите на полицаите и последвалата практическа капитулация на правителството ясно показват, че страната е дестабилизирана и че въпреки победата на местните избори правителството на ГЕРБ е слабо

Самата система за сигурност е затънала от години в корупция и шуробаджанащина, което неимоверно е намалило ефективността й. МВР и ДАНС проспаха атентата в Бургас, престъпния фалит и източване на КТБ, което тече и в момента, десетките случаи на източване на милиони от еврофондовете. От години тези структури – МВР, ДАНС и НСО са голяма и ненужна тежест за бюджета и социалната система на страната с почти нулеви възможности за защита на сигурността й. В комбинация с отчайваща корупция, особено по върховете на съда и прокуратурата се оказва, че националният ресурс масово изтича в огромна каца без дъно, наречена система за сигурност. Тази система има кастов характер, съществува само и единствено за себе си и възпроизвежда несигурност, корупция и социално напрежение.

Правителството, което по конституция трябва да е демократично излъчено след избори става пленник на привилегиите на собствените си инструменти – службите. При всеки последващ бюджет сумите за издръжка на службите се увеличават с нови милиони, а с това се увеличават само кокошкарските дела по веригата на фалшивата отчетност. Политическото и професионално ръководство на МВР не може да се справи с натиска на собствената си висша полицейска бюрокрация, която от години не допуска да се правят ясни бюджети на системата и да ограничи от вътре течовете на средства. Това е така, защото има полицейски шефове, които здраво печелят от преразпределението и изразходването на парите в системата.

Министър Бъчварова не направи изключение от предишните министри и не успя да съкрати ненужните чиновници, за което беше предупредена от финансовия министър Горанов още преди година.Напрежението в системата и несигурността на състава толкова се нагнетиха, че този социален взрив беше неизбежен. Лошото е, че това напрежение има две лица и това още повече усилва дестабилизацията на страната.

Обществото като цяло е настроено срещу протестите на полицаите, които особено в София предизвикаха умишлено големи задръствания и затруднения на столичани. Столичани добре помнят, че бяха безцеремонно бити, арестувани и малтретирани от полицията по поръчение на политиците на същите тези жълти павета. Просто този „Орлов мост” не е онзи „Орлов мост”!

Обществото не е склонно вече да приеме, че преторианците на властта ще бъдат награждавани и за в бъдеще с привилегии, които удрят по джоба на обикновения българин. С необмислените си ходове правителството пак настрои българите едни срещу други, а това неминуемо ще рефлектира върху доверието към него. Сега нито повечето от полицаите, нито повечето от гражданите ще имат доверие на това правителство!

Политиката отново надделя над закона и разума

Протестите на полицаите светкавично бяха подкрепени публично от БСП, а и от ДПС. Критиките на опозиционните политици срещу реформата ясно целят горните сили да се възползват политически от протестите. Първите – БСП, за да потърсят реабилитация след загубените избори, вторите – ДПС, за да си подготвят почвата за ново властово изнудване на Борисов. Не изключвам самите протести да са инспирирани и подкрепени и от лица вътре в системата, които не са забравили политическите си пристрастия в ляво или ангажиментите си към бившата ДС. Просто полицаите демонстранти изключително уверено и безцеремонно нарушиха обществения ред, без да се притесняват от последствията.

Редовите полицаи протестираха по улиците в защита на привилегии, които биха им донесли 10 – 12 000 лева. Толкова е стойностното изражение на допълнителните заплати при пенсиониране за един редови полицай. За началниците, много от които са политически назначения, а от тях много нямат нищо общо с полицейската работа отпадащите обезщетения имат стойностен размер от 50-60 000 лева. Следователно част от тези 25 000 милиона годишно за системата на МВР отиват и за партийни послушковци, които никога не са се грижили за сигурността на страната, а за сигурността на службичките си.

Иронията в поредният бюджетен спектакъл е, че всичко това се разиграва и заради собствената неспособност на системата за сигурност и правораздавателната система да се справят с огромните течове, разхищения и откровени кражби на обществени средства. Обсъжданите от Бъчварова, Горанов и полицейските синдикати милиони са мъничка част от разграбените и разграбващите се в момента средства и активи на фалираната със съвместните усилия на БНБ, прокуратура и правителство КТБ. Сметката от държавния заем от 3 000 000 000 лв., с който се покриха гарантираните влогове в КТБ ще се плаща от децата и внуците ни. Поне още толкова се разграбват като активи и в момента от икономическите групи около Пеевски, Василев, Сталийски и редица по-малки цесионери и цеденти.

На този фон безсилието на МВР, ДАНС и прокуратурата да спрат тази финансова вакханалия изглежда жалко. Още по-жалко е, там са парите за привилегиите им, които рано или късно ще бъдат орязани поради рухването на цялата социална-осигурителна система, претоварена до невъзможност от системните кражби, разхищения и чиновнически привилегии.

Системата е претоварена и от огромните средства, които изтичат законно по посока на политическите партии под формата на субсидии – 200 000 000 лв. за четиригодишен мандат или 50 000 000 лв. годишно. Най-големите на глава от населението за цяла Европа. Тези пари само възпроизвеждат партийна корупция, основно по време на избори, но и между изборите. Те изтичат от обществения бюджет като заплати и привилегии на партийната бюрокрация, като медийни пакети и социология за абсурдни предизборни кампании, комисионите от които пак попадат в партийните върхушки.

Партийните субсидии отиват разбира се и за редица нерегламентирани плащания, отчетени като разходи за застъпници и представители на изборите, а по същество прикриващи купени гласове. И не на последно място парите от субсидиите отиваха и отиват за плащане на сметките на Волен Сидеров и шумната му компания и за новия мерцедес на Светльо Витков. Думата ми е, че за това което се случва днес и ще се случи утре в катастрофална форма има причини и те се коренят в цялата абсурдна политическа система, която в продължение на четвърт век се усъвършенства прецизно да преразпределя обществения ресурс само и единствено в интерес на политическата класа и обслужващите я „съдебна система” и „система за сигурност”.

Гръцкият сценарий е гарантиран

След всичко, което се случи в последните дни приликите с гръцкия сценарий са повече от очевидни. Просто европейските милиарди, които гръцките правителствата успешно пръснаха в инфраструктура, бюрократични и социални привилегии бяха доста повече. Затова и процесите на затъване на южната ни съседка отнеха много повече години. В България парите за харчене са доста по малко, а апетитите на новозабогатялата политико-икономико-медийна класа са по-големи. Крайният срок на развръзката на вече започналата тежка политическа, финансова и социална криза наближава с бързи темпове. Доказват го нестабилните правителства, въпреки илюзиите на партийните върхушки за изборна победа. Доказват го честите локални кризи, с които правителствата не се справят успешно.  Доказва го бързото затъване на страната в бюджетен дефицит и външни задължения.

Проблемът е, че в момента Европейския съюз е разединен от собствените си водачи и надали въобще има идея как би помогнал на затъваща България. Главният от тези водачи дори прогнозира вчера опасността от война на Балканите. В условията на нарастваща опасност от неконтролируем бежански поток на „зелената” ни граница с Турция, в условията на започналата криза лидерите на управляващите и опозицията са длъжни да вникнат, че единствения изход е бърза и решителна реформа първо на самата политическа система, която е първопричината на кризите в системата за сигурност. Политическата класа трябва незабавно сама да се откаже от нелигитимно завзетата си власт / чрез политически машинации, популизъм и корупция / в полза на обществото чрез бърза реформа на избирателната система. Това им го заявиха 1 800 000  некупени избиратели, които въпреки създадените от партиите пречки подкрепиха референдума за електронното гласуване. В противен случай няма да има възможност да избегнем гръцкия сценарий в по-тежкия му български вариант.

 
 

Шарлиз Терон в нова роля и с ново тяло

| от chr.bg |

Мнозина се чудят как да свалят килограми, но за актрисата Шарлиз Терон се оказва предизвикателство и да ги качи. За последната си роля във филма “Tully” актрисата е трябвало да напълнее с над 22 килограма. За целта тя е настройвала алармата си за 2 сутринта, за да се тъпче с макарони със сирене.

Във филма тя влиза в ролята на майка, претоварена от работа. Терон казва, че за нея е било по-трудно, отколкото си представя, да влезе пак във форма.

„Просто исках да почувствам какво е усещала тази жена и мисля, че за мен [качването на килограми] беше начин да се приближа до нея, да разбера този начин на мислене“, казва тя пред Entertainment Tonight. Актрисата добавя, че заради подготовката за ролята си се е сблъскала и с депресията.

Три месеца са й били необходими да качи килограмите. В началото е било забавно, защото се е чувствала като „дете в магазин за бонбони“. След това обаче нещата са се променили и храненето се е превърнало в работа. Шарлиз казва, че е качила толкова килограми, че децата й са помислили, че е бременна. След филма успява да свали натрупаното излишно тегло трудно. „Отне около година и половина“, казва тя. „Беше дълъг, много дълъг път“.

Това не е първият път, в който актрисата качва килограми за роля. За участието си в „Чудовището“ тя напълнява с над 10 килограма, но тогава свалянето им е било по-лесно.

„Нали знаете, тялото ви на 27 е малко различно от тялото ви на 43, и моят лекар се постара да ме убеди в това“, казва още актрисата.

 
 

Никълъс Кейдж се отказва от актьорската кариера

| от chr.bg |

Холивудската звезда Никълъс Кейдж оповести намерението си в близко бъдеще да се откаже от актьорство.

54-годишният Кейдж, познат с ролите си във филми като „Лунатици“, „Диво сърце“, „Да напуснеш Лас Вегас“, „Да изчезнеш за 60 секунди“, „Призрачен ездач“, е споделил, че си дава още „само три или четири“ години като актьор, преди да се насочи трайно към изяви зад камера.

Бъдещите си намерения да работи като режисьор и продуцент Никълъс Кейдж е споделил пред репортери в Пуерто Рико, представяйки новия си филм „Първично“ („Primal“).

„Що се отнася до продуцентска и режисьорска работа – ще бъда „в играта“. Компанията ми „Сатурн филм“ стои зад всички филми с мое участие. Режисурата обаче е нещо, с което бих се изявявал занапред, тъй като на този етап съм основно изпълнител.

Ще продължа да правя това още само три или четири години, след което ще насоча вниманието си главно към режисирането“, е заявил Никълъс Кейдж.

 
 

Досиетата CHR: Митовете и истините за Хитлер

| от chronicle.bg, по The Washington Post |

На днешната дата през 1889 година е роден Афолф Хитлер. 129 години по-късно, както  става с личности от неговия ранг и положение в историята, личността му е обгърната в митове и легенди. Те се простират от личния му живот (и части от тялото) до политически игри, в които се смята, че е бил замесен. 

Противно на разпространеното вярване, възходът на една от най-мрачните личности на миналия век не се дължи само на омразната реторика. Притежанието на мажоритарният дял от „лъвския пай“ е комбинация от редица фактори.

И до днес националсоциалистическата партия в Германия през Втората световна война е обгърната в митове. Днес представяме пет от тях, свързани с нейния лидер, Адолф Хитлер.

Хитлер е имал големи корпоративни донори

В биографията на Хенри Кисинджър, авторът Ниъл Фъргюсън твърди, че немският магнат Фриц Тисен подпомагал финансово бъдещият фюрер, за да може да стигне до голямата власт. По време на възхода си, партията действително е получавала средства от компании (вкл. тази на Тисен и за кратко от индустриалиста Ернст фон Борзиг), но помощта от тях била допълнение към основния капитал. Програмата на нацистката партия (с 25 точки) предвиждала национализация на собствеността, споделяне на приходите и край на „робството на интереса”. Според идеологията, капитализмът поробва човека – той попада под слоугъна за прогрес, технологии, рационализация и стандартизация. Партията също така разчита до голяма степен и на членския внос, абонамент за вестниците си и организирани събития. Инструментите за пропаганда – танците, „немските вечери”, концертите, речите – са също машина за правене на пари (както е описано в дневниците на Йозеф Гьобелс). Когато партията вече е на власт, партията наистина е получавала финансиране от корпорации, тъй като бизнесмените са печелили многобройни проекти за обществени поръчки. Част от приходите идват също от конфискуването имуществото на евреите (включително и на предприятията им).

Победата на Джеси Оуенс на Олимпийските игри ядосала Хитлер

Въпреки, че Хитлер възнамерява да превърне домакинството на Олимпийските игри през 1936 г. в открита нацистка пропаганда, голямото събитие тогава са четирите златни медала за афроамериканецът Джеси Оуенс. Това, според някои историци, е истинско изплюване в лицето на нацистите и възгледите им за арийско превъзходство и върховенство на европеидната раса. Смята се, че победата на Оуенс е била унижение за Хитлер. Въпреки пресата и кампаниите отвъд океана, статистиката говори в полза именно на немците – те печелят най-много златни медали тогава (33). Америка има 24. Самият Оуенс твърди, че проблемът е бил раздут от медиите и между него и фюрера не е имало никакво напрежение.

Расистката идеология е ключът към възхода на Хитлер

Разбира се, че антисемитизмът много често е на повърхността, когато говорим за този период от историята. Хитлер е бил идеологически фанатик и привлича малка, но вярна аудитория, която подкрепя тези възгледи в началото. Преди възхода му подкрепата в отдалечените от столицата райони рядко достига дори 10 процента. Истината не е в конкретна идеология, а в това, че Адолф Хитлер е отличен политически стратег преди всичко. Партията обещава всичко на всички – по-високи изкупни цени за фермерите и по-ниски за работниците в градовете. Противоречията били очевидни и опозиционните партии постоянно наблягали на тях. Но нацистите или пренебрегвали това или повтаряли, че „с мрънкане нищо няма да стане”. Хитлер знаел, че във времена на отчаяние хората искат невъзможното и успешно им внушава, че може да им го даде. В тези години Германия е в тежка криза и бъдещият фюрер дава усещането, че всичко е възможно. През 1930 г. гласовете на партията драстично скачат, а две години по-късно тя печели доверието на 38 процента от електората.

Хитлер е бил решителен лидер

Не става въпрос за крясъците и настояването. В реалността Хитлер е бил доста нерешителен лидер, който е подлудявал войските си с неспазване на срокове, забавени и противоречиви действия. Съветниците му често се оплаквали от неспособността му да дава ясни заповеди. През 1935 година например, той обявява Нюрнбергските закони, според които евреите вече не са граждани. Но не става ясно, какво според този закон означава „евреин”. Полуевреите броят ли се ? Партията и държавниците спорят с месеци по този въпрос и въпреки призивите към Хитлер да се намеси, той отказва да се произнесе в полза на конкретно решение. За да бъдат по-лоши нещата, неговите решения рядко са били писмено документирани. Вместо това, той предпочитал да дава вербални заповеди на подчинените си. Истина е, че веднъж решил нещо, нищо не е могло да разубеди фюрера, но пътят до това решение е бил дълъг, тежък и изморителен за всички около него.

Третият райх е имал безупречна организация

Още по времето на Войната нацисткият режим е бил синоним на брутална, механизирана операция. В популярната култура дори има термини като „нацистка организация”, „нацистка дисциплина” и „нацистка ефикасност”. Подсилено от общоприетото схващане за подредеността на немците, впечатлението още повече се засилва. Реалността е малко по-различна – Алберт Шпеер описва режима като „организиран хаос”. Кабинетът и органите на партията често са получавали еднакви задължения и правомощия, което е създавало обърквания. Имало е например пет различни военни, държавни и партийни агенции, отговарящи за икономиката по време на войната. Хитлер обяснява подхода си с твърдението, че само най-способният от всички еднакви органи ще свърши работата адекватно.

 
 

Елтън Джон ще има биографичен филм

| от chr.bg |

Paramount Pictures ще финансира, а по-късно и разпространи филм за живота на легендарния Елтън Джон. В главната роля е Тарън Егъртън („Кингсман“ и „Еди орелът“).

Режисьор на биографичната лента е Декстър Флетчър, който направи и „Бохемска рапсодия“ за живота на друг британски певец Фреди Меркюри от групата „Куин“.

Сценарият е написан от Лий Хол, автор на сценария на „Били Елиът“, заяви говорител на „Парамаунт“ пред АФП, потвърждавайки информацията от уебсайта Deadline.

Началото на снимките е насрочено за това лято, каза Paramount за филма, продуциран от Marv Films и Rocket Pictures, продуцентската компания на Елтън Джон, която е присъединена към проекта.

71-годишният певец съобщи в края на януари, че започва през септември последното си световно турне, в което има около 300 дати. То ще завърши през 2021 г.

За над петдесетгодишната си кариера Елтън Джон е продал повече от 250 милиона записа.