shareit

Баба ми и интернет

| от Мила Янева |

Баба ми е от онези енергични бабета, дето не се оставят да не знаят какво се случва в съвременния технологичен свят. В този смисъл иска да й разяснявам функциите на всеки по-нов телефон, който й попадне в полезрението, да й показвам как се пуска музика през айпода, подробно да я инструктирам как се праща имейл и какво е това чат. Не, че след това се втурва да използва всички тези познания, де – просто не понася да е „извън играта“. „Що да гледам кат’ пукал, когато някой каже нещо за тия новите… така, де… тия интернетските неща?!“ – ето така самата ми баба обяснява нетипичния за 87-годишен човек технологичен интерес.

В резултат на нейното принципно любопитство съм живота и това към новостите в електрониката и онлайн пространството в частност баба може съвсем самостоятелно да извъшва някои онлайн операции. Праща кратки мейли до всичките ми братовчеди, които живеят и работят далече от родната й София. В тях описва ежедневието си и слага порядъчно количество емотикони, за да пресъздаде емоцииите си.

Ползва фейсбук, където чати с родата, а и има кръг от нови приятели, които е забърсала покрай факта, че редовно публикува старовремски рецепти за готвене.

Ама толкова старовремски, че в тях се говори например как „разбърквате сместа на края на печката“ – т.е. печката е на дърва и в края й температурата е по-ниска. Баба се справя още чудесно с търсачките – следобедите й са посветени на търсене на „разни неща“. Под „разни неща“ баба разбира например алтернативни лечения, рецепти за сладка от какво ли не, разкази от типа „Как преборих диабета“, евтини почивки на планина и море, онлайн курсове по разговорен английски и ютюб клипове на стари градски песни. Всичко това, смело твърдя, държи възрастната ми баба в доста добра кондиция.

Освен че умът й все още реже като бръснач, баба ходи с дънки и гуменки, носи фанелки с къс ръкав, на които пише „Monster woman“ (тя самата наскоро разбра какво всъщност значи това покрай поредния курс по английски в мрежата), пие джин с приятелки следобед, играе бридж всеки четвъртък и ходи на йога два пъти в седмицата.

Затова и някак съвсем логично в един слънчев ден баба застана в рамката на вратата, погледна ме дръзко и каза „Искам да ме научиш да ползвам банкова карта.“

„Бре, казах си, сега пък откъде се взе това спонтанно бабино желание да навлезе в света на дебитните и кредитни карти?!“ Та, видяла била тя как на не знам коя приятелка децата, дето живеели в Канада, пращали пари всеки месец, а тя си разполагала с тях през „една такава специална, пластмасова карта като тая, дето и ти имаш“. Нямаше начин – трябваше да проведем и този урок!

За разлика от всичките си артистични и леко разсеяни деца и внуци, баба още след първия месец знаеше наизуст лихвения процент, който би дължала, ако тегли пари в брой, точките, които печели, ако плаща предимно с карта, гратисния период, датата на отчитане и срокът за погасяване на дължимото. Изобщо в един момент баба се оказа толкова обигран ползвател на банкови карти, че в родата се зачудихме дали да не популяризираме метода „всяка баба с карта – терапия срещу остаряване“.

Истината е, че в момента най-възрастният член на фамилията ми прави всичките си финансови операции онлайн. Така следи месечната си консумация на ток и я плаща. Същото прави с мобилния си телефон и изразходваната вода. Според последната справка моята модерна баба за месец е успяла да плати всичките си разходи в срок, да си купи евтин самолетен билет до Италия, където живее едната й сестра, и да си купи ортопедични обувки за дълги преходи онлайн и на половин цена. В същото време натрупаните й точки са достатъчни за още един евтин самолетен билет. В момента проучва оферти за малки, тридневни екскурзии до близки дестинации, за където може да полети.

Възрастните хора отдавна не са онези безпомощни създания, които непрекъснато трябва да обгрижваш. Тъкмо напротив – благодарение на тях можеш да осъзнаеш колко удобни, смислени и полезни са някои от нововъведенията на съвременния ни модерен свят.

 
 
Коментарите са изключени