Български синдром на стокхолмска носталгия

| от |

Любомир Талев, Петте кьошета

Публикуването на данните за ширещата се носталгия по последния комунистически диктатор на България (съжалявам, Станишев, за Тодор Живков говоря; ти си толкова некадърен, че дори тази роля не ти се удаде), за която писах в предишната си статия, предизвика вълна от тържествуващо-ехидни реакции у част от десните ми приятели, изпълнени със задоволство от собственото си морално, интелектуално и пр. превъзходство. „Още ли ще ми разправяте, че е непатриотично да се говори, че народът е прост?“, „Майната му на този народ!“, „Щом си харесват Живков, заслужават да продължават да живеят скотски!“ бяха само част от коментарите, изпълнили социалните мрежи.

Ами да, скъпи приятели, просто познати или пък непознати, с които се засичаме всеки ден в интернет, да имаш ниско или направо обидно мнение за народа си и да го изразяваш по толкова публичен начин продължава да бъде непатриотично и не-дясно, независимо от конюнктурата и последните резултати от социологическите проучвания. Както вече многократно сме писали (и както многократно са го писали доста по-умни от мен хора), дясното е патриотично. Това на първо място означава, че десният обича се гордее с родината и народа си, а не гледа отвисоко на тях и не ги обругава при първата предоставила му се възможност.

На второ място патриотизмът изисква от десните, когато виждат, че народът им е изпаднал в опасна за неговото и на Отечеството добруване заблуда, да проявят разбиране към него и да се опитат да му помогнат да излезе от нея, вместо да го обругават. Основания за прояваване на разбиране има достатъчно. Според споменатото в предишната ми статия проучване на НЦИОМ 60% от младите хора посочват като основен източник на информация за българската история през 20-ти век учебниците по история. И това е напълно естествено, когато става въпрос за историята през който и да било период от историческото ни развитие. Нима не от учебниците, а от някакви предавани от поколение на поколение предания черпим основните си познания за епохите на Първото, Второто и Третото българско царство или за византийското и османското иго? Тук му е мястото да отбележим, че от учебния материал за тоталитарната епоха има много какво да се желае. За първи път след падането на комунизма този период залегна в учебния план по време на социалистическото правителство на Жан Виденов. Не би следвало да буди учудване тогава, че това първо разглеждане на тоталитаризма беше твърде плахо, компромисно и почти не засягаше нито един от бегло скицираните по-рано недъзи на социалистическото общество.

И до днес преподаването на историята на комунистическия режим се отличава със същите слабости – неизнасяне на всички факти относно престъпленията на БКП срещу българския народ преди и след деветосептемврийския преврат и отказ от заемането на категорична морална позиция и осъждането на тези престъпления, така както еднозначно са осъдени престъпленията на идеологическите и практически близнаци на комунизма – националсоциализма и фашизма. Положението се утежнява от обстоятелството, че голяма част от масовите медии са доминирани от представители на ДС и на комунистическата върхушка, които естествено представят изкривена картина както на тогавашната, така и на сегашната действителност. Не може да се очаква и от родителите да компенсират тези слабости на учебната и медийната среда. От една страна, те не са професионални историци, а от друга тежкият преход към реална демокрация и капиталистическа икономика (а той е толкова тежък не само заради непосилното наследство, завещано ни от комунистическия режим, а и заради продължаващото вмешателство на метастазите на този режим и репресивните му органи в живота ни и досега) ги кара да се концентрират върху ежедневната борба за насъщния и подсигуряването на оцеляването за себе си и за наследниците си, не в ограмотяването им за миналия режим. Което логично ни довежда до следващия въпрос: Какво да се прави?

Очевидно засилващата се носталгия по един тоталитарен, антидемократичен, антихуманен и антибългарски режим застрашава бъдещето ни като държава и като народ. За да не се допуска това трябва не заклеймяване и сочене с пръст, а последователно разкриване на престъпленията на комунизма пред максимално широки слоеве от българската нация. Институтът за изследване на близкото минало и изключително информативните книги, които той издава, както и сайтът Държавна сигурност.com, съществуващ с подкрепата на евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев, играят безспорно важна роля в тази насока. Нужно е обаче и обективно отразяване на този най-мрачен период от българската история в масовите медии и в учебниците по история. За постигане на първото е необходима реална лустрация не само в системата на държавните органи, но и в медиите.

Важна стъпка към осъществяване на второто е внесеният от новоизбрания народен представител от Реформаторския Блок Борис Станимиров в първия ден от депутатския му мандат законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, предвиждащ преразглеждане и коригиране на учебниците по история, така че младите хора да бъдат информирани за престъпленията на комунистическите режими у нас и по света по същия начин, по който са информирани за престъпленията на националсоциализма и фашизма. Проектът предвижда и изменения в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, предвиждащи създаване на условия за формиране на ценностни ориентации, свързани с чувството за българската национална идентичност, уважение към другия, съпричастност и демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, както и да създаде условия за формиране на конкретни знания за престъпленията извършени от комунистическите, националсоциалистическите и фашистките режими, включително и на комунистическия режим в България. Така формулираният законопроект отговаря както на посочените в предишната ми статия европейски правни актове, които отдавна са приравнили комунистическите с националсоциалистическите и фашистките режими, но и с националния интерес, който налага изясняването на истината за комунистическите престъпления и достигането ѝ до колкото е възможно повече българи. Защото народ, който не познава историята си, е обречен да я повтори.

 
 

„Incredibles 2″ е номер едно в бокс-офиса у нас

| от |

Анимацията „Феноменалните 2″, която излиза 14 години след първия филм за семейството супергерои Боб и Хелън Пар, е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Продължението на семейната история, в която има злодей, с който семейството трябва да се пребори, е гледано от 20 021 зрители и има 198 663 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На втора позиция е „Джурасик парк: Рухналото кралство“, който е вече десет дни на екраните у нас. Историята за спасяването на динозаврите от Исла Нублар, който ще бъде разрушен от вулканично изригване, е гледана вече от 63 835 зрители и има 711 533 лева приходи.

Втората премиера от миналия уикенд – „Бандитките на Оушън“ – дамската версия на нашумялата поредица на Стивън Содърбърг, е на трето място в топ 10. Събирането на екип за обир на скъпоценно колие и осъществяването на кражбата са гледани вече от 8 107 зрители и имат 77 620 лева приходи.

Третата премиера от миналия уикенд – „Да обичаш Пабло“, създаден по биографичната книга на Вирхиния Валехо, е на четвърто място сред най-гледаните филми у нас. Екшънът за известния колумбийски наркобарон Ескобар, разказващ повече за другата му страна – строителството на болници, училища и жилища с парите от наркопроизводството, е гледан от 6 288 зрители и има 60 439 лева приходи за първите три дни у нас.

Пето място е за „Соло: История от Междузвездни войни“. След месец на екраните филмът за един от любимите персонажи в сагата, който разказва за ранните му години, е гледан от 57 268 зрители и има 639 562 лева приходи.

На шесто място е комедията „Книга за възрастни“ с Даян Кийтън, Джейн Фонда, Кандис Бъргън, Мери Стийнбъргън в главните роли. Случващото се с четирите героини по време на четенето и разбора на трилогията „50 нюанса сиво“ е гледано от 57 268 зрители и има 639 562 лева приходи от билетите им за трите седмици у нас.

Седма позиция е за екшън-фантастиката „Дедпул 2″ с Райън Рейнолдс в главната роля. Приключенията на Уейд в 12-ия поред филм по комикси на „Марвел“ са вече пета седмица на екраните у нас и за това време са гледани от 86 307 зрители и са събрали 839 856 лева приходи.

Осмо място е за българския „Революция Х“. Морското турне на едноименната група, съчетано с отдиха на съучениците им под надзора на училищното ръководство, както и с наркотрафик, отвличане и Гери-Никол, е гледано от 49 811 зрители и вече отчита 414 197 лева приходи за месец и половина на екраните.

Девето място е за анимацията „Чаровният принц“. Канадският филм за Филип Чаровния, който си търси жена преди да е навършил пълнолетие, е гледан от 25 071 зрители и има 241 041 лева приходи за петте седмици на екраните у нас.

На десета позиция е комедията „Зад борда“ – римейк на едноименния филм от 1987 година. Перипетиите на плейбой и самотна майка, изиграни от Еухенио Дербес и Ана Фарис, са гледани от 19 350 зрители и са събрали 189 263 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.

 
 

Виниловата плоча стана на 70 години

| от |

В Британската библиотека кураторът Анди Линехан разгледа внимателно последната новост в богатия й архив от касетки, албуми и компактдискове – винилова плоча, белязала историята на музиката.

Става въпрос за първата винилова плоча, която е издадена през 1948 г. в САЩ и е с концерта в ми минор от Менделсон в изпълнение на цигуларя Нейтън Милстейн с Нюйоркската филхармония. Дългосвирещата плоча позволява да се запишат по-дълги композиции, като променя начина, по който слушателите се любуват на музиката. „Появата на дългосвирещата плоча на бял свят е голяма крачка напред за звукозаписната индустрия и слушателите – заяви Линехан. – По-рано е можело да се слуша запис с времетраене едва около 3 минути от едната страна на плочата, а с появата на дългосвирещата плоча вече може да се слушат композиции с времетраене 20 минути поради по-бавните й обороти на въртене. Това означава, че от едната й страна може да се запише цяло произведение класическа музика или плочата да включва няколко песни“.

В четвъртък се навършват 70 години, откакто „Кълъмбия рекърдс“ въведе в употреба дългосвирещите плочи. По този повод компанията „Хиз мастерс войс“ съвместно със „Сони класикъл“ произведе 500 копия на плочата със записа на концерта, предназначени за феновете, като едно от копията бе дарено на архива на Британската библиотека.

 
 

Ума Търман иска шведски паспорт

| от |

Американската актриса Ума Търман планира да получи шведски паспорт, предаде ТАСС като цитира в. „Афтонбладет“. За целта тя ползва услугите на адвоката и бивш шведски министър на правосъдието Томас Будстрьом, на когото е възложено да подаде заявка за получаване на паспорт от нейно име.

„Повечето й роднини са шведи, майка й е шведка“, заяви Будстрьом. „По-рано тя ми каза, че се чувства шведка“, поясни тя.

По думите му преди две седмици на среща с 48-годишната Търман в Ню Йорк му била възложена тази задача. Ума възнамерява да се установи в кралството. „Тя иска да купи дом в Швеция и да живее тук в бъдеще“, поясни Будстрьом. „Ума има много роднини в южната провинция Сконе, затова са много причините, поради които иска да е шведка“, допълни тя.

По-рано Търман в няколко интервюта спомена за произхода си и за желанието си да получи шведски паспорт. Баба й е моделът Биргит Холмквист от провинция Сконе, а майка й – моделът Нена фон Шлебрюге.

 
 

Лятото ще дойде днес по обед

| от chr.bg |

Астрономическото лято настъпва днес у нас в 13 часа и 7 минути, когато е и лятното слънцестоене, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН.

По Гринуич астрономическото лято настъпва днес в 10 часа и 7 минути. Днешният ден е най-дългият ден в годината.

През лятото на територията на по-голямата част от България най-високите средни дневни температури са през юли, а по Черноморието и в планините – през август.

Лятото е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с есента, зимата и пролетта. Летният сезон започва с лятното слънцестоене /около 21 юни в Северното полукълбо и около 22 декември в Южното полукълбо/ и завършва с есенното равноденствие /около 23 септември в Северното полукълбо и около 22 март в Южното полукълбо.