Аз ям месо

| от | |

Антония Антонова, binar.bg

Подобно на повечето хора в България съм расла в двор със свободни кокошки, които са били клани спорадично, след което са тичали обезглавени наоколо, шуртяла е кръв, а падналите им глави са повтаряли „ко-ко-ко“ в апогея на някакъв, навярно научно обясним, постмортален рефлекс. Трупове на прасета, очи на зайци навред.

Такъв е животът, когато не си купуваш пържолата от магазина, а искаш да е с ясен произход. Както напоследък е актуално.

Така или иначе, никога не съм държала особено на месото. И до ден днешен не посягам твърде често към мръвката. Интересно е, че така и не срещнах човек, който да ме кара да се чувствам виновна заради това си решение. Да ми натяква как е правилно да се храня, да ме заставя да изям това или онова кебапче, ако в даден момент не желая да го направя.

Е… Може би само лелките в столовата в предучилищната ме караха да ям пилето с дебелата кожа, а аз не исках и ми беше зле. Но в по-осъзнатите ми години нямам подобен горчив опит. Обикновено даже хората са щастливи, че остава повече месо за тях.

Нямам нищо против това човек да яде или да не яде месо, яйца, маруля, ряпа. Ноктите си, чия, глухарчета. Ето защо приемам принципния подход към храната от страна на хората, на които им е мъчно за животните и не искат да ги консумират физически. Или пък им е непривично да се хранят с нещо, което някога се е движило, имало е душа и е можело да го погалиш. С някой. Разбирам това.

Познавам страхотни хора, които ядат месо и страхотни хора, които не ядат месо. И в двата случая те не натрапват на останалите житейската си философия, не се вживяват в ролята на месии и не се държат, сякаш ти си е*ати боклукът.

Все по-често обаче се срещат отказали се от животинската плът хора, които полагат максимални усиля да изтъкнат начина, по който се хранят и да ти го наложат като правилен. Нима не ви се е случвало да отопите лютеница с кюфте на публично място и отнякъде да се появи някой със суров, назидателен поглед, който набързо да ви дръпне една лекция за това какъв изрод е човекът-мършояд? А колко по-миролюбиво и готино е да не ядеш месо, макар и от време на време да изпадаш в „невинни“ агресивни изблици срещу хора, спонтанно напазарували си кайма за вечеря.

– Ядеш бебето на овцата! При това на голям християнски празник!!! Как ще се почувстваш, ако някой изяде ТВОЕТО бебе???!??!?!?

Не е въпросът с какво се храниш. Това, поне засега, е личен избор. Въпросът е дали го правиш заради себе си, или за да си по-различен от простосмъртните, „зли и прости“ хора, които не се хранят с това, с което ти. За да лепиш етикети и да раздаваш присъди. И да се чувстваш, поне с нещо в тоя живот, значим и прав.

Добре. Нека приемем, че неядящият месо човек е прав. Да приемем, че по презумпция сме тревопасни и това е супер за нас. Че месото е отрова и ще умрем сега, ако го изядем.

Но как е правилно да лансираш своята спасителна проповед? Чрез обвинения, критики и всяване на чувство за вина у околните? Чрез самоизтъкване колко си велик и мъдър, а другите колко са зле? Това е поведение, което се наблюдава непрекъснато в социалната мрежа. Не съм убедена дали и как работи. Ако наистина искаш да помогнеш според вярванията си, поне бъди по-френдли настроен. Джизъс е обичал всички.

Кажи каквото искаш по нормален начин. Не си поствай снимки на одрани зайци по стените и надпис с главни букви в ярко червено „СЛЕДВАЩИЯТ СИ ТИ!!!“. Това само ме провокира да си постна снимка на печен заек с картофи и бира за вечеря.

Въпрос на вкус и на избор, разбира се. Нали така беше? Нека всеки има право на това. Защото да нападаш човек за това, че се храни с месо, е същото като да си злата лелка в училищната столова, която следи кой ще си изяде мазното пилешко бутче. Така де… Грубо е. И не особено хуманно.

Парадоксално е, че повечето проповядващи неяденето на месни продукти хора го правят по видимо агресивен начин, както в мрежата, така и на живо, а едновременно с това твърдят, че месоядството е проява на агресия и е важно да сме в мир със света, всичко живо и себе си непрекъснато. В следващия момент споменаваш някъде с най-чистия си и любовен глас каква невероятна лазаня с телешко си сготвил снощи и получаваш снизходителни подмятания, злобни коментари и прорязващи погледи на неодобрение…

 
 

Красотата на Доли Партън

| от chr.bg |

Днес Доли Партън има рожден ден!

Кънтримузиката не е единственото поприще на вечната Доли. Тя, разбира се, е на всяко ниво в музикалния бранш. Но също има и актьорска кариера, която започва с „The Porter Wagoner Show“.

Всъщност творчеството на Доли Партън е толко голямо, че не можем дори да го обобщим. Нейната работа се осъществява в продължение на 40-50 години. Това означава огромна дискография и филмография.

Тя се занимава и с филантропията – още от 80-те години, чрез нейната фондация Dollywood. Основна нейна цел е образованието.

В галерията ни днес събрахме няколко снимки на Доли заедно с няколко нейни цитата. Приятно гледане!

 
 

Любимите ни кучки от киното и телевизията

| от chronicle.bg |

Не искаме да всяваме смут в и без това смутното днешно време, но ще признаем едно – доброто е скучно, а хепиендът е банален и вечно очакван. Харесваме добрите момчета и принцесите от приказките, но далеч по-интересни са ни гадните кучки, с които сме отраснали , а днес вече живеем с тях.

Подобно на фаталните жени, които ви показахме преди известно време, кучките също са от онези жени, които искаме да срещнем в реалния живот, макар да знаем, че няма да ни се израдват. Може и да е малко мазохистично, но дали не е приятно Миранда Пристли да ви каже „Това е всичко” и да ви отпрати с лек жест? На нас, да си признаем, ще ни е приятно.

Не знаем защо, но неделята ни предразположи да се върнем към някои от любимите ни кучки от киното и телевизията, които са идеални не само за неделна киновечер. Затова решихме да ви припомним част от тях. Вижте ги в галерията горе.

 
 

„Формата на водата“ триумфира и на Producers Guild Awards

| от chronicle.bg, по БТА |

„Формата на водата“ на режисьора Гийермо дел Торо получи наградата за най-добър филм на Гилдията на продуцентите, съобщиха световните информационни агенции.
„Формата на водата“ спечели надпреварата с „Дюнкерк“, „Три билборда извън града“, „Лейди Бърд“, „Призови ме с твоето име“, „Бягай!“, „Вестник на властта“, „Болест от любов“, „Аз, Тоня“, „Играта на Моли“ и „Жената чудо“.

Действието във „Формата на водата“ се развива през 60-те години на миналия век. Описана е историята на няма жена, която работи в секретна лаборатория, влюбва се в задържания там човек амфибия и решава да го освободи.

Филмът донесе на Дел Торо приза „Златен лъв“ от кинофестивала във Венеция, отличието „Златен глобус“ за най-добър режисьор и получи 12 номинации за наградите БРИТ, които ще бъдат връчени през февруари.
53-годишният Дел Торо не присъства на церемонията, за да получи лично наградата, тъй като се грижи за болния си баща в Мексико.

С награди на Гилдията на продуцентите бяха отличени също телевизионната драма „Историята на прислужницата“, анимацията „Тайната на Коко“, документалият филм „Джейн“, сериалът на Амазон „Удивителната г-жа Мейзъл“.

Гилдията на продуцентите се ползва с репутацията, че отличените от нея от филми няколко седмици по-късно триумфират на церемонията за „Оскар“-ите.

 
 

Том Пети е починал от неволна свръхдоза от седем лекарства

| от |

Рокпевецът Том Пети е починал през октомври вследствие системно нарушение на работа ан органи, предизвикано от неволно свръхдоза със седем лекарства, съобщи службата по съдебна медицина на Лос Анджелис, цитирана от Ройтерс.

Смята се, че кончината на Пети на 66-годишна възраст се дължи на комбинирана токсичност от фентанил, оксикодон, темазепам, алпразолам, циталопрам, ацетилфентанил и деспропионил фентанил.

Причината за смъртта се категоризира като „злополука“.

Пети, сред чиито хитове са „Refugee“, „Free Fallin'“ и „American Girl“, бе намерен в безсъзнание в дома си в Малибу на 2 октомври м.г. и почина броени часове по-късно в болница.