Аз ли съм причината?

| от | |

books-text

Мирослава Лазарова

– Защо? – изкрещя тя.

– Защото така е правилно. – отговори той, с равен глас.

– Правилно? Какво првилно има в това? – думите й отекнаха в самотната стая.

Замълча. Очите й проследяваха сянката на вазата върху бюрото. Беше дълга и бледа като мъгла, но същевременно, по-истинска от самия кристал. За няколко секунди дишането им, нейното – плитко и учестено, неговото –бавно и дълбоко, беше единственият шепот в кабинета.

Струваше й се нереално.

Меката слънчева светлина се стичаше по масивните, антични мебели и отразяваше стотиците прашинки, спокойно движещи се над книгата, която беше захвърлила. Думите, изкрещени преди секунди, сякаш отново и отново се удряха в стените и ръбовете на библиотеката. После нежно се плъзваха по тялото й, оставяйки дълбоки следи.

Яростта, която я беше обсебила, внезапно изчезна, оставяйки след себе си единствено напукани сухи устни. Беше спокойна. Септемврийски, погребално спокойна. Познаваше това усесщане. Този момент, когато всичко застива, когато усещаш пулса на ръба на пръстите си, когато тялото ти е опънато като стоманена нишка и всеки трепет на другия, на онзи до теб, е като удър по струна. Момента, когато всеки дъх ти причинява болка, но продължаваш да вдишваш, сякаш, за да накажеш себе си. Моментът преди края.

Няма нужда да го поглежда. Знае, че лицето му е контролирана маска. Но тя го познава. Усеща лекото присвиване на бледите му устни, потрепването на пръстите и погледа в очите, изследващи лицето й. Въздухът, напускащ тялото му – сега бързо и плахо, сякаш се страхува да проникне по-дълбоко. Той едва ли знае колко много й казва това.

Вдига очи от книгата. Клепките й трепват когато среща погледа му.

Вижда как челюстта му се стяга, очите му стават чуждо студени и няколко бръчки прерязват челото. Сега и двете му ръце са свити в юмруци, сякаш всеки момент ще я удари, а вените под бялата кожа изпъкват. Почти усещаше как пулсират.

„Аз ли съм причината?“

Въпросът изникна внезапно и донесе със себе се спомена за първия път, когато си го беше задала. И както детски юмрук, не достатъчно силен, но ударил на точното място, я накара да изтръпне от болка.

Тъмнината, която докосваше всичко. Ръцете му, дълги и силни, държащи я в прегръдката си. Натиска на пръстите му върху кожата й, оставящи усещането на докосване от коприва. Едната й ръка се плъзва и спира на голото му рамо. Другата й длан е на онова място на врата, където може да усети пулса му. Докосването й е почти неуловимо. Той я гледа. Чака следващото й движение. Надига се леко на пръсти. Той е висок. Целувката й е мека и плаха, но криеща желание. Тя усеща стягането на мускулите и тръпката пробягваща през тялото му. За секунда се пита дали не е сгрешила някъде, но… Дъхът му. Очите му са затворени, а дъхът му – спрял. Учудване и детинско задоволство се разливат по тялото й, докато се пита „Аз ли съм причината?“

Зашлеви ли я? Усети вкусът на крав в устата си.

„Спри!“ изкрещя яростно на себе си.

Завъртя се рязко с гръб към него. Беше минала едва минута откакто последно проговори.

Ръцете й стиснаха облегалката на махагоновия стол пред нея. Насили се да разтвори устни и да поеме глътка въздух, която да превърне в следващите думи. Думи, които не искаше да изрича. Те бяха опасни като остър нож, впит в плътта, те притежаваха силата да певърнат всичко в пепел.

Беше толкова логично, толкова ясно и просто. „Защо“ не беше правилният въпрос.

– Аз ли съм причината? – тя извърна глава към прозореца, с все още затворени очи, бавно вдишваща. Искаше да почувства аромата на светлината, да го вдиша.

– Ти винаги си била причината.

– Обичам те… – знаеше, че това признание няма да промени нищо. Решението беше взето, без нейно съгласие.

– Знам. – беше всичко, което каза. Гласът му беше празен, лишен от емоция и сантименти.

Вратата се затвори леко зад него.

Обърна се, очите й търсещи, но единствената следа от него беше празната чаша, направена от същия красив кристал като вазата.

Направи няколко резки крачки, сграбчи я и я захвърли към мястото, на което беше стоял преди секунда. Тя се удари в стената и се разби на няколко блестящи парчета, които се пръснаха по пода, като скъсана огърлица. Чувстваше как сърцето й бие лудо в гърдите. Стаята се изпълни с мъгла, която изтръгна въздуха от тялото й. Свлече се на пода. Гледаше острите стъкла, но виждаше лицето му.

Една-единствена солена капка се стече по бузата й и падна на пода, превръщайки се в още едно парче кристал.

Вазата на бюрото беше празна. Нямаше цветя. Само слънчева мъгла с аромат на лимонена трева.

 

 
 

Кристиян Диор: странностите на създателя на New Look

| от chronicle.bg |

Винаги сме твърдели, че за да усетиш истинското влияние на модата, трябва да се вгледаш в нейните основоположници – тези, които от 80 години насам продължават да вдъхновяват съвременните марки. Няма да се уморим да го повтаряме.

Днес отдаваме почит на един творец, чието име е еквивалент на думата „мода” – Кристиян Диор. Дизайнерът на рокли, които са кошмар за съпрузите и мечта за съпругите. За него Шанел казва: „Само човек, който не харесва жени, може да причини такова неудобство на жена.”, имайки предвид тесните му рокли, трудни за обличане и сваляне. Независимо от това, през 1947 година колекцията New Look променя начина, по който се обличат жените по цял свят слага началото на нова епоха в модата.

Името Диор е много повече от „модна къща” и известна марка. Зад четирите букви стои онзи масивен мъж, за когото родителите имат планове да стане юрист или политик, но той започва да рисува скици, за да се издържа. Биографията му се простира далеч отвъд нечовешки тънкият женски кръст и широки поли.

В чест на 113-ия му рожден ден, днес напомняме някои от интересните факти в биографията на един от любимите ни дизайнери, от времето, когато в модата имаше гении.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Вечната Belle Époque

Годините на Втората световна война са тежки за модата във Франция. Почти всички материални ресурси се насочват към армията, в това число и платовете. Затова след 1945 г. жените не просто приемат, а се влюбват в пищните тоалети на Диор, който е пионер в разточителството на материали. Дизайните му са вдъхновени от La Belle Époque – епоха, чийто символ за дизайнера е неговата майка, Изабел Кардамон – жена, която той безусловно обожава. За него тя е символ на стила, красивите тоалети и тънката и елегантна фигура.

Усет към изкуството

Преди да се посвети на модата, Кристиян Диор, по настояване на родителите си, постъпва в училището за политически науки в Париж (École des Sciences Politiques ) през 1925 година. Когато се дипломира, баща му решава да му „подари” художествена галерия – място, в което ще се излагат творби на Пикасо, Жан Кокто, Жорж Брак. Именно в тази галерия за първи път е изложена творбата на Салвадор Дали „Упорството на паметта”.

Кристиян Диор, модел
Getty Images

Анархист

Кристиян Диор е поредното доказателство, че въпреки стереотипите за суеверията в модата, това е един политизиран свят, в който отделните личности са на почит. Самият той по време на обучението си в училището за политически науки, за кратко е последовател на анархизма, дори се определя като такъв. Въпреки това обаче, прекарва няколко месеца в Съветския съюз, където изследва влиянието на социализма.

Роднините му вдъхновяват един от известните му парфюми

Вярна към склонността на семейство Диор към бунтарство, сестрата на на Кристиян, Катрин, е член на Френската съпротива по време на окупацията на Франция от нацистите през Втората световна война. Заловена е от „Гестапо“ е транспортирана в концлагера в Равенсбрюк, където остава затворена до освобождаването му през 1945 година. Две години по-късно първият парфюм на Диор, „Госпожица Диор” (Miss Dior) е почит към героизма на Катрин.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Разточител

Кармел Сноу, главен редактор на Harper’s Bazaar между 1934 г и 1958 г. налага израза New Look , на основа на следвоенната революция в модата, предвождана от дизайнера. Въпреки това други не са били толкова очаровани от работата му и протестират срещу разхищението на платове. Разточителството е в разрез с довоенната мантра „изработи, използвай и поправи. Заради това Диор си спечелва прякора The Tyrant of Hemlines (букв. тиранът на полите).

Суеверия

Суеверността на Диор става все по-голяма с годините. Винаги когато представя нова колекция, той кръщава един модел на родния си град Гранвил. Поне един модел трябва да носи букет от бели лилии, и в никакъв случай шоуто не трябва да започва без предварително разчитане на картите таро.

Кристиян Диор
Getty Images

Ваната

В некролога му в New York Times от 1957 г. се казва: „Зад огромната империя непрекъснато стои закръгления господар с розови бузи, който два пъти в годината се оттегля от света, за да създаде колекциите си. Голяма част от това време той прекарва във ваната, най-често в огромната си вана от зелен мрамор със сребърни елементи и кранчета с форма на глави на лебед. Докато се кисне в нея с часове, той рисува скиците.”

Смъртта му остава загадка

Воден от желанието си за почивка, през октомври 1957 година, Диор отива във вила в Монтекатини, северна Италия. Там на 24 октомври получава трети (и последен) инфаркт. Официалната версия е, че инфарктът е причинен от нездравословно хранене, но версиите и до ден днешен гравитират между сензацията и истината. Някои твърдят, че дизайнерът умира след задавяне с рибена кост, други, че инфарктът е получен след игра на карти, а един от близките му, Алексис фон Розенбърг, Барон дьо Реде, казва, че Диор умира след екстремен сексуален акт.

ив сен лоран  на погребението на Кристиян Диор
Ив Сен Лоран на погребението на Кристиян Диор

Наследникът

На погребението на Кристиян Диор присъстват над 2500 души – роднини, приятели, клиенти. Най-голямата тежест пада върху 21-годишния тогава Ив Сен Лоран. Момчето работи за „Диор” от две години и сега е назначен за творчески директор на модната къща. Списание LIFE прави снимка на Ив в деня на погребението на Диор, на която виждаме следващия голям дизайнер в характерното за него меланхолично състояние. Следващата колекция на марката ще бъде създадена от Сен Лоран и ще го превърне в „Малкия принц на модата” – началото на кариера, която ще продължи няколко десетилетия и ще остави още по-траен отпечатък в модата.

 
 

Почина Джим Родфорд, басистът на Kinks

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившият басист на групата „Кинкс“ Джим Родфорд умря на 76-годишна възраст вследствие на травми, които получил, след като паднал от стълба, съобщиха ТАСС и Асошиейтед прес.

Групата „Зомбис“, в която Родфорд свиреше от 1999 г., потвърди смъртта му на страницата си във Фейсбук. Съоснователят на „Зомбис“ и изпълнител на клавишни Род Арджънт заяви, че братовчед му и дългогодишен член на бандата Джим Родфорд бе чудесен басист. „С дълбока скръб съобщавам, че Джим си отиде от този свят – каза той. – Точната причина за смъртта му засега е неясна.“

Родфорд се присъедини към „Кинкс“ през 1978 г. , взе участие в нейни турнета и в записите на много от албумите й. Той бе неин член до 1996 г.

Съоснователят на „Кинкс“ Рей Дейвис написа в Туитър, че Родфорд бе неразделна част от групата.
Арджънт отбеляза, че Джим бе посветил живота си на музиката.

 
 

Ед Шийран ще се жени

| от chronicle.bg, по БТА |

Поп певецът Ед Шийран заяви, че ще се ожени за приятелката си Чери Сийборн, предаде Франс прес. „Сгодихме се в края на миналата година – поясни той в Инстаграм, качвайки снимка, на която се вижда, че целува годеницата си. – Влюбени сме и сме много щастливи. Котките ни също са радостни.“

„Хубаво е да срещащ известни личности, но това не е най-важното – каза миналата година популярният певец и композитор пред в. „Сънди таймс“. – Един ден това ще приключи. Знам, че тогава единствено Чери ще е до мен.“

26-годишният Шийран е сред най-продаваните изпълнители в света. Спечелил е няколко награди „Грами“ и БРИТ. Той стана световноизвестен през 2014 г. с хита си „Thinking Оut Loud“.

Най-новият му албум „Divide“ подобри рекорд в платформата Спотифай – 57 милиона слушания през първия ден след излизането му.

 
 

Трансплантация на лице бе извършена за втори път

| от chr.bg, БТА | |

Мъж, на когото преди няколко години бе присадено лице, се подложи на втора трансплантация на лице, след като присадката бе отхвърлена от организма му, предаде Франс прес.

Това се случва за първи път в медицината.

Лансирана през 2005 г., въпросната технология със сериозни етични последствия е свързана с големи рискове от усложнения. Реципиентът трябва до края на дните си да приема лекарства за потискане на имунната му система, за да се избегне отхвърляне на присадката.

Сложната операция бе извършена в европейската болница „Жорж Помпиду“ в Париж от екип под ръководството на проф. Лоран Лантиери. Хирургичната интервенция започна в ранните следобедни часове на 15 януари и приключи на 16 януари сутринта.

Присадката получи пациент, на когото преди няколко години бе трансплантирано лице, което впоследствие бе отхвърлено от организма му, се казва в комюнике на лекарския екип. На 27 октомври м.г. пациентът бил включен в списък с чакащи, за да му бъде присадено лице от починал донор.

На 30 ноември трансплантираното лице бе махнато и оттогава пациентът бе в реанимация.