Аз бях личен асистент в Холивуд

| от |

История на дългогодишна лична асистентка за работата и в домакинството на холивудска знаменитост.

a_5.5x

Беше ми казала, че ще работя в помощ на нейните продукциите и си помислих: Чудесно, ще бъда отличен личен асистент в тази дейност; може би дори ще работя и върху филмите й. Точно това е нещото, което искам да правя. Даде ми първата книга за мнение… Това е страхотно. Искам да бъда част от това. Защото си помислих, че това щеше да бъде наистина продуцентска работа. Така че останах, с мисълта че ще се случи някога… но това така и не стана. Беше първото от много камъчета, които преобърнаха колата.

Трябваше да прекъсна връзката и с един много известен актьор, нейно гадже от известно време. Тя ми каза: „О, работихме заедно по един  филм, но не могат да се случват така нещата. Все едно че виждам различен човек. Би ли му казала да се отдръпне и да ме остави на мира?“ Направи го по телефона, около Коледа. Съобщи ми: „Приеми срещата от мое име. Отиди вместо мен.“ Така че, това и направих. Може би си мислите, че да изпратиш SMS e най-лошият вариант… Не. Да изпратите асистента си да скъса с някого – това е най-лошият. Нямаше идея какво предстои, което е много тъжно. Защото докато говорих с него преди това по телефона, той реагира така: „Супер! Тя каза да! Кажи и че ще се видим тук! Ще поръчам любимото й вино“, докато аз просто отговорих „ОК…“ Уф, чувствах се ужасно за него. Мислех си: „Не заслужаваш това!“ Тази раздяла е случи две седмици след като бях започнала. Беше моето посвещение! О, Боже мой, това ли ще правя?

Преди да заживея с нея трябваше да ставам в четири сутринта за да стигна навреме до дома й. Трябваше да съм там в пет, за да започна с ежедневните си задължения, да й поднеса чай, закуска, витамини. След като се преместих, ставах в пет и отивах до Starbucks за да й взема кафе и да го поставя до леглото й. Слизах долу и правех чая и. Пусках компютъра за да получа графика за предстоящия ден и го принтирах. Проверявах входящата електронна поща. Грабвах няколко вестника и търсех последни рецензии на книги, защото след това ще трябваше да откоча до Barnes&Noble за да взема книгите за нея, независимо дали някога ще ги прочете или не. Повечето всъщност не четеше. Или щеше да попрехвърли първите четири-пет глави, след което да я захвърли… Включвах телевизора за да видя какво ново е станало. До 7 часа сутринта, тя искаше да знае всичко, което се е минало по новините, за да е наясно със вета около нея. Бях много добре информирана към този момент. Ако се захванеше за работа, трябваше да мина през сценария с нея. Често снимаше, и през тези дни аз бях будилника и – събуждах я в 4 часа сутринта. По-късно през деня, карах детето и бавачката на снимачната площадка, за да я посетят, а аз трябваше да съм наоколо в случай, че детето почурее, за да ги върна обратно в дома.

Нямаш лично време, ако живееш в къщата. И никога не съм имала каквъвто и да било личен живот. За да избягам, трябваше да напуснат физически къщата в определени часове. Правех много излети през уикенда. Понякога тяхната бавачка ми позволяваше да остана в апартамента й. Тогава свивах зад ъгъла и скривах колата си за да мога да се помотая в апартамента й в почивните дни, и да се наспя. Или прото излизах от къщата и се напивах порядъчно… Отивах надолу по улицата далече от къщата и до няколко бара. Собствениците им ме познаваха и ме разбраха , защото понякога идваше и ме взимаше – а те казваха: „Повярвай, знам какво те чака у дома, следващите питиета са за моя сметка.“ Напивах се, след това се връщах за да j поднеса храната и отивах да спя в офиса. Това продължи няколко месеца, докато разбрах, че всичко това ме превърна в пиянде. Не съм щастлива заради това, в което се превръщам. Дори по-късно моята сестра ми каза: „Исках да те понатупам, защото ти нямаше свой живот. Това не беше ти. Ти не беше щастлива. Ти имаше фалшива холивудска усмивка.“

Веднъж ме извика по спешност и каза: „Трябва да видя терапевта си.“ Наложи се да оставя семейството си, да я закарам и отново да я върна, защото твърдеше: „След терапия не мога да шофирам.“ Добре, разбирам го: Значи тя е вътре с терапевта, а аз седя там, в колата, чета и си спомням, че забелячвам името на терапевта – но тя не е терапевт! О, не, тя е гледачка на ръка. Това е онази гледачка, за която спечелихме намаление като подарък на едни награди. Тя беше екстрасенс. Побеснях: „Изоставих семейно събитие, за да я докарам на среща с ку-ку? “ Можеш да набереш 1-900-каквото и да е и да получиш същата информация без да излизаш от вкъщи.

Тогава очите ми се отвориха. Започнах да проверявам всички подробности за нещата, които се налагаше да направя за нея. Както, когато трябваше да отида да взема някакви си „билки“: О, по дяволите, та аз пренасям наркотици. Казваше „билки „, защото се увличаше от холистичната медицина, а пък аз, със своята наивност мислех, че е нещо, билково, което да я успокоява. Веднъж, когато отидохме на филмов фестивал, аз излетях по-рано, за да подготвя дрехите, които щеше да носи. Когато пристигна, попита: „Донесе ли ми другата?” „Каква дрога?” „Онази, която сложих в багажа ти!“

Боже мой, качих се на  шибания самолет за да ти пренасям дрогата?  Можеха да ме арестуват! Можеше поне да ми кажеш, та да знам какво правя, и да я сложа в чантата, която не се проверява! Какво правиш с мен? Най-малко можеше да ме попиташ : „Хей, имаш ли нещо против да я носиш вместо мен?“ Не че щях да кажа не, но поне можех да я сложа на скришно място…

Ходех да взимам лекарствата и, всички тези хапчета, но след това започнах да проверявам всяко нещо, за да съм сигурна какво е. Казвах си: О, Господи, знам всичко, което има. Осъзнах, че трябва да предупредя всеки, който е бил с нея за някои полово предавани болести. Обадих се на бившето и гадже: „Хей, трябва да се прегледаш. Не мисля, че тя би ти се обадила за това.“ А той: „Мамка му! Благодаря ти!“ Случи се седем месеца след раздялата. Добре е че правя така, за да си знаят.

Бях планирала да отида на международен филмов фестивал с нея, защото ми беше казала: „Не мога без теб.“ Е, това ще бъде – ни най-малко почивка, защото аз ще работя – поне опит, поне компенсация за всички тези лайна напоследък. Докато в последния момент заяви: „А, да, няма да идваш с мен!“

Извинете? „Не, там ще дойде мъжът, с който се виждам в момента за около ден, вместо ти да идваш за две седмици.“ Тя искаше да използва самолетния ми билет за да си го докара за един ден…?

Така че дадох моите две седмици. И когато разпращах съобщения за това до всички останали, всеки казваше: „Значи ще трябва да работя отново с друг асистент? „ А аз: “ Чакай малко, колко асистенти е имала?“ Те: „Ти беше единствената, която не е свързана с нея и която се е задържала повече от шест месеца.“ Това беше решаващият фактор за мен: Да, аз бях до тук. Преодолях я. Но аз бях толкова изтощена, че намразих всичко свързано с тази индустрия след това.

Първият път когато я видях след като напуснах, тя ме погледна, казах: „Хей, знаех че ще си тук, така че взех от кафето, което харесваш.“ Тя ми отговори: „Наистина ли?!“ Тя никога не е очаквала някой да бъде мил с нея. Попитах я: „Как е малката?“ Всъщност наистина ме интересуваше. Не се опитвах да бъда фалшива с нея. И тогава тя ме помоли да и направя услуга, защото ми е имала доверие. Помислих си: След всичко, аз съм човек, на който има доверие? Мамка му. Това ме шокира. Тя наистина ме шокира. Дори след всичко това.

По материал в NYMag.com от Jennifer Vineyard

 
 

Кристиян Диор: странностите на създателя на New Look

| от chronicle.bg |

Винаги сме твърдели, че за да усетиш истинското влияние на модата, трябва да се вгледаш в нейните основоположници – тези, които от 80 години насам продължават да вдъхновяват съвременните марки. Няма да се уморим да го повтаряме.

Днес отдаваме почит на един творец, чието име е еквивалент на думата „мода” – Кристиян Диор. Дизайнерът на рокли, които са кошмар за съпрузите и мечта за съпругите. За него Шанел казва: „Само човек, който не харесва жени, може да причини такова неудобство на жена.”, имайки предвид тесните му рокли, трудни за обличане и сваляне. Независимо от това, през 1947 година колекцията New Look променя начина, по който се обличат жените по цял свят слага началото на нова епоха в модата.

Името Диор е много повече от „модна къща” и известна марка. Зад четирите букви стои онзи масивен мъж, за когото родителите имат планове да стане юрист или политик, но той започва да рисува скици, за да се издържа. Биографията му се простира далеч отвъд нечовешки тънкият женски кръст и широки поли.

В чест на 113-ия му рожден ден, днес напомняме някои от интересните факти в биографията на един от любимите ни дизайнери, от времето, когато в модата имаше гении.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Вечната Belle Époque

Годините на Втората световна война са тежки за модата във Франция. Почти всички материални ресурси се насочват към армията, в това число и платовете. Затова след 1945 г. жените не просто приемат, а се влюбват в пищните тоалети на Диор, който е пионер в разточителството на материали. Дизайните му са вдъхновени от La Belle Époque – епоха, чийто символ за дизайнера е неговата майка, Изабел Кардамон – жена, която той безусловно обожава. За него тя е символ на стила, красивите тоалети и тънката и елегантна фигура.

Усет към изкуството

Преди да се посвети на модата, Кристиян Диор, по настояване на родителите си, постъпва в училището за политически науки в Париж (École des Sciences Politiques ) през 1925 година. Когато се дипломира, баща му решава да му „подари” художествена галерия – място, в което ще се излагат творби на Пикасо, Жан Кокто, Жорж Брак. Именно в тази галерия за първи път е изложена творбата на Салвадор Дали „Упорството на паметта”.

Кристиян Диор, модел
Getty Images

Анархист

Кристиян Диор е поредното доказателство, че въпреки стереотипите за суеверията в модата, това е един политизиран свят, в който отделните личности са на почит. Самият той по време на обучението си в училището за политически науки, за кратко е последовател на анархизма, дори се определя като такъв. Въпреки това обаче, прекарва няколко месеца в Съветския съюз, където изследва влиянието на социализма.

Роднините му вдъхновяват един от известните му парфюми

Вярна към склонността на семейство Диор към бунтарство, сестрата на на Кристиян, Катрин, е член на Френската съпротива по време на окупацията на Франция от нацистите през Втората световна война. Заловена е от „Гестапо“ е транспортирана в концлагера в Равенсбрюк, където остава затворена до освобождаването му през 1945 година. Две години по-късно първият парфюм на Диор, „Госпожица Диор” (Miss Dior) е почит към героизма на Катрин.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Разточител

Кармел Сноу, главен редактор на Harper’s Bazaar между 1934 г и 1958 г. налага израза New Look , на основа на следвоенната революция в модата, предвождана от дизайнера. Въпреки това други не са били толкова очаровани от работата му и протестират срещу разхищението на платове. Разточителството е в разрез с довоенната мантра „изработи, използвай и поправи. Заради това Диор си спечелва прякора The Tyrant of Hemlines (букв. тиранът на полите).

Суеверия

Суеверността на Диор става все по-голяма с годините. Винаги когато представя нова колекция, той кръщава един модел на родния си град Гранвил. Поне един модел трябва да носи букет от бели лилии, и в никакъв случай шоуто не трябва да започва без предварително разчитане на картите таро.

Кристиян Диор
Getty Images

Ваната

В некролога му в New York Times от 1957 г. се казва: „Зад огромната империя непрекъснато стои закръгления господар с розови бузи, който два пъти в годината се оттегля от света, за да създаде колекциите си. Голяма част от това време той прекарва във ваната, най-често в огромната си вана от зелен мрамор със сребърни елементи и кранчета с форма на глави на лебед. Докато се кисне в нея с часове, той рисува скиците.”

Смъртта му остава загадка

Воден от желанието си за почивка, през октомври 1957 година, Диор отива във вила в Монтекатини, северна Италия. Там на 24 октомври получава трети (и последен) инфаркт. Официалната версия е, че инфарктът е причинен от нездравословно хранене, но версиите и до ден днешен гравитират между сензацията и истината. Някои твърдят, че дизайнерът умира след задавяне с рибена кост, други, че инфарктът е получен след игра на карти, а един от близките му, Алексис фон Розенбърг, Барон дьо Реде, казва, че Диор умира след екстремен сексуален акт.

ив сен лоран  на погребението на Кристиян Диор
Ив Сен Лоран на погребението на Кристиян Диор

Наследникът

На погребението на Кристиян Диор присъстват над 2500 души – роднини, приятели, клиенти. Най-голямата тежест пада върху 21-годишния тогава Ив Сен Лоран. Момчето работи за „Диор” от две години и сега е назначен за творчески директор на модната къща. Списание LIFE прави снимка на Ив в деня на погребението на Диор, на която виждаме следващия голям дизайнер в характерното за него меланхолично състояние. Следващата колекция на марката ще бъде създадена от Сен Лоран и ще го превърне в „Малкия принц на модата” – началото на кариера, която ще продължи няколко десетилетия и ще остави още по-траен отпечатък в модата.

 
 

Как Ким Кардашиян Уест и Кание Уест кръстиха дъщеричката си?

| от chr.bg, БТА |

След Норт и Сейнт, третото дете на риалити звездата Ким Кардашиян Уест и рапъра Кание Уест – дъщеричка, износена от сурогатна майка, бе кръстено Чикаго, съобщиха Асошиейтед прес и Франс прес.

„Норт, Сейнт и Чикаго“, е написала на страницата си в Туитър 37-годишната Ким, която има 58 милиона последователи в социалната мрежа.

Освен наскоро появилата се на бял свят дъщеричка, Ким, която е родена в Лос Анджелис, но е отрасла в Чикаго, и Кание имат също 4-годишна дъщеря Норт и двегодишен син Сейнт.

Сурогатната майка, чието име не се съобщава, е получила 45 000 долара за износването на Чикаго, оповести сайтът за знаменитости TMZ.com.

Ким имала проблеми с плацентата, довели до сериозни усложнения, при раждането на Сейнт. Затова лекарите я предупредили, че евентуално трето раждане може да застраши живота й.

 
 

Един от най-великите колажи на Google Photos

| от chr.bg |

Повечето пъти, когато технологиите не функционират както трябва, се фрустрираме безутешно. Понякога обаче резултатът е трогателен и учудващ.

Такъв е случаят с тази снимка, която софтуерът на Google Photos е съшил автоматично. На нея млад човек се вижда огромен между дървета и сняг.

Снимката избухна в reddit.com, пусната от потребител на сайта под псевдоним MalletsDarker. Той е направил три снимки – с приятеля му, със снежния пейзаж и на дърветата на фона.

Една от опциите, които софтуерът на Google автоматично предлага, е ако усети, че няколко снимки са снети близо една до друга, да ги съедини в колаж.

Резултатът е просто прекрасен!

Технически обач изпълнението е лошо защото програмата пренебрегва разпознаването на обекти и пропорция. Много хора също се оплакаха, че Google Photos е направила албум от снимките им от предходната година и всички от тях са селфита, от които хората са изрязани.

Ето и няколко други не толкова сполучливи колажи на програмата.

47OR7ST

 

hWh8b7r

 
 

Почина разказвачът от Прованс, Питър Мейл

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският автор Питър Мейл, чието установяване във Франция го вдъхнови да създаде бестселъра „Една година в Прованс“, почина на 78 години, предаде Асошиейтед прес. Мейл е един от популярните чуждестранни автори в България и книгите му ни накараха да обикнем френската провинция.

Издателят му Алфред Кнопф съобщи, че Мейл е починал след кратко боледуване в болница, близо до дома му в Южна Франция.

Книгата „Една година в Прованс“ излезе през 1989 г. От нея са продадени милиони екземпляри и по нея Би Би Си създаде сериал.
Други произведения на писателя са „Добра година“, „Винена афера“, „Прованс завинаги“, „Отново Прованс“ и „Марсилска афера“. През 2006 година романът „Добра година“  беше екранизиран за киното, а в главните роли влязоха Ръсел Кроу и Марион Котияр.