Автентичният политик

| от |

Автор: Ирена Тодорова (5corners.eu)

Със стартирането на предизборната кампания в мен отново се породи въпросът за автентичността на политиците. Занимавайки се с политически науки имам възможността да наблюдавам десетки, дори стотици реакции на хора, породени от качеството на българските политици. Изборът на политик за (евро)парламента, местната власт или президентството се е превърнал в нещо почти невъзможно, толкова невъзможно, че всеки, който съумее да убеди избирателя, че няма да краде е сигурен победител. Разбира се наред с това се изисква да внушава сила, да изглежда добре и да говори прилично. А защо да не добавим и задължителен IQ тест и психо-тест за депутатите, както скандираше една студентка пред парламента през лятото на 2013.

La-politique-et-l-argent-soupcons-et-garde-fous_article_popin

Тази опростеност на политическия образ обаче ме тревожи. Тревожи ме защото всеки самозванец може да изпълни това правило и за съжаление го прави. Тревожи ме и защото знам какво означава да си политик, а това мое познание далеч надскача описания елементарен персонаж.

Нека припомня на настоящите кандидати за европейска „власт“, но и на избирателите какво е значението на думата политик.

Политик е човек, който се занимава с дейности в полза на обществото и участва в определянето на политическия дневен ред. Политикът се стреми да управлява, като за да получи легитимност се явява на избори, било то на вътрешни тези в партията или външни за национална, местна или друга власт. Политикът винаги се ползва с широко доверие, за което се е борил, подчертавам борил. Към политиците можем да причислим и борците за свобода и революционерите, но със сигурност не можем да включим популярните напоследък представителите на „гражданските квоти“ и назначените на високи политически позиции експерти. За да бъде обаче един политик успешен, а не просто периодично да се явява на избори, като Падмараян например индиецът, който се е явил 158 пъти на избори и нито един път не е бил избран от народа, то той трябва да е автентичен.

Какво означава автентичен политик?

В тълковния речник пише, че автентичен означава истински, действителен, неподправен, достоверен, убедителен, оригинален, авторитетен, точен и верен. Прилагайки тези свойства към политика се получават следните задължителни характеристики, на които трябва да отговаря един автентичен политик:

Истинският политик е този, който е загрижен за хората и не се страхува от тях. Слуша хората и ги оставя да говорят преди той да предложи решение.

Действителният политик е този, който се явява на избори и ги печели.

Неподправеният политик е този, който вярва в идеологията, пази ценностите и партийните документи и при никакви обстоятелства не ги подменя.

Убедителният политик е този, който се ползва с доверието на другите. Вярваш му дори и да те лъже. Говори за сложните неща с прости думи.

Достоверният политик е този, който се ползва с доверието на партията и с това на симпатизантите.

Оригиналният политик е този, който умело използва похватите на политическия ПР. Вслушва се в екипа, с който работи и му се доверява.

Точният политик е този, който спазва времето, подготвя се за участия, не импровизира, познава слабите си страни и работи върху тях.

Верният политик е този, който не се ползва с прозвището “cash and carry”, който не предава партията си, когато тя изпадне в изолация, лоялен.

Авторитетният политик е този, който се ползва с уважението на опозицията и има международно влияние.

От посоченото дотук се оказва, че автентичният политик е сложен комплекс от лични и професионални качества, ясно изразени политически ценности, висока подкрепа и доверие, харизма. Автентичният политик притежава три основни характеристики: човечен е, мотивира и мобилизира. Политикът трябва да може да предскаже какво ще стане утре, след седмица, след месец и след година. А после да обясни защо това не е станало. (Чърчил У.)

Може би за изненада на читателя аз няма да упрекна политиците в зле свършена работа, а ще упрекна избирателя, който се предава вече 24 години на българската политика и оставя своето представителство в ръцете на елементарни и беззъби шарлатани да управляват държавата ни. Припомнете си само част от лицата на този парламент, като Георги Марков, срещу който се водят разследвания и дела, Бат Сали шефът на „частното енерго“, Хюсейн Хафъзов, който ще следва пътя на неоосманизма на Ахмет Давутоглу, Страхил Ангелов, за когото се твърди, че е подкрепил режима на Башар Асад, Миглена Александрова, която налетя на журналист или Магдалена Ташева, която нарече бежанците канибали. Списъкът е твърде дълъг, не съм забравила и Делян Пеевски в Европа. Това обаче не са автентични политици, това въобще не са политици. Ще припомня отново един от лозунгите на #ДАНСwithme Търсят се криминално проявени за ръководни постове в България, макар да разбирам иронията отказвам да се съглася, че „политическият материал“ е олицетворение на далаверата, лъжата и фалша. Единственият начин да ни представляват и управляват добри политици е да започнем да разглеждаме кандидатите като такива. Нека утре, когато посегнем отново към бюлетината да си зададем въпроса, сами на себе си: Нима искам той да ме представлява? И ако успеем да се убедим в правотата си, значи сме на прав път, ще се вълнуваме от неговото действие или бездействие, ще поемем отговорността за избора си. За да има автентични политици, трябва да има и добре информирани граждани, които са готови да изхърлят с действията си всеки неудачник, дръзнал да се подиграе с политиката.

Политиката е огледало на обществената система, на човешките ценности, разбирания и вярвания, ако не ви харесва политиката, сменете представите.

 
 

Чат програма работи, само когато имате по-малко от 5% батерия

| от chr.bg |

Изразохдваме страшно много мисъл в опит да изстискаме още малко батерия от телефоните си. Apple дори предлагат евтина смяна на батерията на айфоните, a телефоните с Android ще показват коя програма колко енергия източва.

Не е изненада в такъв случай черният хумор на програмиста, създал чат програма, която работи само когато телефонът има по-малко от 5% батерия. Тя доста подходящо се казва Die with me.

Създателите на програмката са белгийци. Те казват: „Искахме да изкараме нещо положително от момента, когато човек има малко батерия. Супер много се забавлявахме, докато я създавахме.“

Проектът им започва през 2016 година и вече е завършен и готов за сваляне.

 
 

“Убийството на Джани Версаче“: двете страни на монетата

| от Дилян Ценов |

Този текст съдържа спойлери за епизод 1 на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace. 

Раян Мърфи е велик. Велик в правенето на сериали, но още по-велик в тяхното промотиране.

Досега почти винаги предварителните тийзъри и трейлъри бледнееха пред майсторството на същинските епизоди. Затова имахме основание да му се доверим, когато един след друг излизаха видеата за новия сезон на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace (“Убийството на Джани Версаче“). Е, този път Мърфи стъпи леко накриво – рекламата не е всичко.

Най-доброто, което можем да кажем за целия епизод е, че той е потенциална загрявка за нещо по-добро в следващите осем епизода. Разглеждани самостоятелно, тези 52 минути, отрупани с пищни и въздействащи кадри, могат да бъдат обобщени в петминутно видео, което би направило останалите 47 излишни.

Не знаем дали равния ход и дупките в сценария (Том Роб Смит) ще продължат до края на сезона, но що се отнася до пилотния епизод, то той бледнее пред някои от останалите проекти на Мърфи. Не може да се сравнява с „Народът срещу О Джей Симпсън“, чийто първи епизод отбележи двоен на сегашния рейтинг. Някои сезони на American Horror Story също започнаха много по-силно. Изобщо не поставяме под въпрос FEUD: Bette and Joan. Надяваме се в следващите епизоди режисурата да се съвземе и да върне характерните за всички продукции на Мърфи съспенс и дълбочина.

Разбира се, монетата има две страни и не можем твърдо да кажем, че стартът на „Убийството на Джани Версаче“ е лош.

Едно от нещата, за които поздравяваме екипа е, че той наистина умее да създава атмосфера. Най-хубаво е, когато в добрата атмосфера се случват интересни неща – нещо което тук по-скоро отсъстваше. Иначе и тук, както и в предишните проекти, всичко от режисурата до звуците работи, за да бъдат изградени онези деветдесетарски похот и блясък, на фона на които се случва едно от най-значимите убийства на епохата, случило се на 15 юли 1997 г.

Версаче е неприлично богат, неприлично известен и обичан от всички. Къщата му говори за самия него. Мрамор, каменни облицовки, ефирна коприна, слуги наредени като гвардейци на всеки ъгъл и двор, който наподобява градините на Версай. Тук добавяме и работата на операторите и на дизайнерите на костюмите, които придават на персонажите онази меко казано странна визия от 90-те. Изключение правят Джани и Донатела, които се обличат с десетилетие напред, което да си признаем, ни хареса.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис

Епизодът започва с дълга сцена, в която виждаме Джани Версаче (в ролята е Едгар Рамирес) и неговата сутрешна рутина под знака на изобилието, пищността и яркото слънце на Маями бийч. Страхотният старт задава тонът, който присъства навсякъде при Мърфи – дълги кадри, в които нищо не се случва, но именно те рисуват фона, на който ще се развива действието. Съспенсът е усилен от редуването на кадрите с Версаче и Андрю Кънанан (в ролята е Дарън Крис, Glee). Вторият е The Man Who Could Be Vogue (името на епизода). Патологичен лъжец с неистово желание да живее живота, за който няма нито характер, нито пари, нито късмет. Пълният антипод на дизайнера. На края на сцената Версаче е прострелян на прага на дома си. От там започва ретроспекцията и сцените ни пренасят от настояще в минало, и обратно, на няколко пъти в епизода.

Силата на този епизод е именно в ретроспекциите, и в частност на сцената в операта, в която Версаче и Кънанан разказват един на друг за себе си. Единият е премерено откровен и заинтригуван, другият реди лъжа след лъжа. Сцени като тази ни дават индикации, че занапред нещата няма да бъдат толкова равни, с незапълнена атмосфера, и Мърфи ще се завърне в пълния си блясък. Обещаваща за нататъшни попадения е и сцената на Дарън Крис в пикапа, минути след извършването на убийството – най-силната в епизода по наше мнение.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода,, пенелопе круз

Другото, за което „Убийството на Джани Версаче“ заслужава адмирациите ни, са някои от актьорите. За Пенелопе Круз знаехме, че освен красавица е и добра актриса, но тя надмина очакванията ни. Най-доброто нещо в първия епизод беше именно тя в ролята на Донатела Версаче. Дори с пропуските в сценария, в който ключовите събития минават като миг, тя успява да даде плътност на персонажа си и да не изглежда нелепо във финалната сцена. Честно казано вместо да ни показват кадри на мъртвия Версаче на масата в болницата, можеха да ни разкрият какво се случва с пряко засегнатите от смъртта му. Пенелопе Круз успява да прескочи този трап, защото е страхотна актриса. Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, не. Много обещаващо изглеждаше на снимките, на малкия екран не му вярваме.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис, рики мартин

Вече споменахме за сцената в пикапа и колко харесахме Дарън Крис и ще го повторим. Той е другото попадение сред актьорите. Несъмнено ролята на нереализиран хомосексуален творец, който ще направи всичко, за да се издигне, му пасва като ръкавица. А с Едгар Рамирес за екранен партньор тандемът е завършен. Струва си да гледате сериала дори само заради Дарън, Едгар и Пенелопе.

Най-доброто, което ви съветваме да направите, е да гледате „Убийството на Джани Версаче“ без да очаквате много от първия епизод. Той няма да ви хване за гърлото, нито ще ви накара да настръхнете, но със сигурност ще ви накара да продължите да следите втория сезон на American Crime Story. Защото има история за разказване, която е интересна, макар разказът да натежава от залитането към грандомания на Мърфи, когато снима в епоха.

В България премиерата е на 23 януари в ефира на FOX. Вторият епизод излиза в САЩ на 24 януари. Режисьор ще бъде не Мърфи, а Нелсън Краг (FEUD, American Horror Story), a сценарият отново е на Том Роб Смит.

 
 

Почина разказвачът от Прованс, Питър Мейл

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският автор Питър Мейл, чието установяване във Франция го вдъхнови да създаде бестселъра „Една година в Прованс“, почина на 78 години, предаде Асошиейтед прес. Мейл е един от популярните чуждестранни автори в България и книгите му ни накараха да обикнем френската провинция.

Издателят му Алфред Кнопф съобщи, че Мейл е починал след кратко боледуване в болница, близо до дома му в Южна Франция.

Книгата „Една година в Прованс“ излезе през 1989 г. От нея са продадени милиони екземпляри и по нея Би Би Си създаде сериал.
Други произведения на писателя са „Добра година“, „Винена афера“, „Прованс завинаги“, „Отново Прованс“ и „Марсилска афера“. През 2006 година романът „Добра година“  беше екранизиран за киното, а в главните роли влязоха Ръсел Кроу и Марион Котияр.

 
 

Почина Джим Родфорд, басистът на Kinks

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившият басист на групата „Кинкс“ Джим Родфорд умря на 76-годишна възраст вследствие на травми, които получил, след като паднал от стълба, съобщиха ТАСС и Асошиейтед прес.

Групата „Зомбис“, в която Родфорд свиреше от 1999 г., потвърди смъртта му на страницата си във Фейсбук. Съоснователят на „Зомбис“ и изпълнител на клавишни Род Арджънт заяви, че братовчед му и дългогодишен член на бандата Джим Родфорд бе чудесен басист. „С дълбока скръб съобщавам, че Джим си отиде от този свят – каза той. – Точната причина за смъртта му засега е неясна.“

Родфорд се присъедини към „Кинкс“ през 1978 г. , взе участие в нейни турнета и в записите на много от албумите й. Той бе неин член до 1996 г.

Съоснователят на „Кинкс“ Рей Дейвис написа в Туитър, че Родфорд бе неразделна част от групата.
Арджънт отбеляза, че Джим бе посветил живота си на музиката.