Австрия – различната Нова година

| от | |

Екатерина Генова няма нужда от представяне. През 1992 година при създаването на Ефир 2  става  автор и водещ на седмичното токшоу „Ах, тези муцуни“. То е на екрана  на  Ефир 2, а след закриването му  и на Канал 1, в продължение на 10 години. От 2005 година Екатерина Генова е ръководител на Сателитния канал на БНТ ТВ“България“, а днес е директор на Дирекция „БНТ Свят и региони“. За нас е чест, че специално за chronicle.bg тя се съгласи да разкаже впечатленията си от една Нова година, прекарана в Австрия. Настанете се удобно, let’s go!

Винаги, когато пътуваме с кола към Австрия, си казвам, колко е хубаво, че сме в Европейския съюз. През граничните пунктове, които стават все по-малко, минаваме през гишето „  EU only”, паспортите ни не предизвикват дълго четене и вторачване и т.н. Но точно при тези пътувания най-силно се усеща разликата в стандартите между България и  стария член на Европа Австрия. Като се започне от пътищата, по които пътуваме и се свърши с навиците за живот и начините на празнуване. Например –  на Нова година.

1544457_10201146814703775_262096596_n

 За втори път  сме в Австрия на Нова година.Първият път бяхме в известен алпийски курорт, като за празничната вечеря  платихме куверти в ресторанта на един от най-добрите хотели. Не очаквахме обаче, че в доста солената цена не е включен 12-тият час. Още към 23.15 ни приканиха да напуснем ресторанта, а в 23.45 изгасиха и лампите. Изглеждахме доста не на място, когато с официалните дрехи /по стар български обичай/ се озовахме на улицата. А купонът беше точно там. С греяно вино, фойерверки и много настроение. Всички хора си знаеха, как ще празнуват и се бяха облекли подходящо.

1538713_10201146812103710_1012152729_n

За тази Нова година вече си бяхме научили урока. Никакви токчета и рокли, топли спортни дрехи и готовност в 12 без 15 да излезем на площада в живописния стар град на Вилах. Преди да стигнем до новогодишната вечеря обаче, преживяхме няколко изненади.При това, много приятни.

Изненада 1. Запазихме си стаи в един от най-посещаваните хотели във Вилах, където само за да вечерят идват туристи от близките градчета в  Италия и  Словения. Кухнята на ресторанта е известна с телешкото, отгледано от фамилията -собственик на хотела, с доброто вино, с невероятната чистота и с още по-невероятната чеснова супа. Тя се сервира в специално изпечена за целта половин франзела, захлупена с капаче от хляб.За тази супа и за другите специалитети всяка седмица по веднъж тук идва компанията на адвокат от италианския град Тарвизо, с когото се запознахме на място.  След това описание на хотела и неговата слава, няма да повярвате, че резервацията ни за стаи и за празничната вечеря  за Нова година  беше само устна и без авансово плащане.  Като недоверчиви българи, до последния ден преди тръгването  се обаждахме  да питаме, имаме ли резервация или не. Членовете на хотелиерската  фамилия ни изтърпяха с австрийска учтивост.

1557651_10201146660659924_918310771_n

Изненада 2. Пристигайки в хотела, вече успокоени от факта, че стаите ни чакат, плахо зададохме въпрос за  новогодишния куверт. Знаейки българските параметри и с опита от предишното австрийско прекарване, бяхме готови на трицифрени цени. Собственикът видимо се зарадва, че ще изберем ресторанта на хотела за празника и ни даде лист с предлаганото фиксирано меню. Веднага добави, че ако искаме, ще можем да си поръчаме и всичко от основното меню на ресторанта. И ето я най-голямата изненада. Гледаме и не вярваме на очите си. Кувертът за Нова година е 24 евро.  Няма да ви държа в напрежение и ще добавя – всичко, което ни поднесоха, беше прясно, от производители от региона, прилягаше на  всеки гурме ресторант и беше абсолютно достатъчно, за да сме доволни навръх смяната на годините. Онези от нас, които не си бяха поръчали менюто, със завист гледаха към чиниите ни и бързо се преориентираха. Но и този път ресторантът беше само  до 24.00 часа, а хората към 23.45  започнаха да си тръгват. Защото всички отиват на площада, където настроението и особено фойерверките си заслужаваха. След 24.00 часа на площада имаше и концерт на открито за по-издържливите на студ.

1526712_10201146695700800_1920000197_n

Не обичам да играя ролята на нихилист и да отричам възможностите на българите за кулинария, гостоприемство и туризъм. Но описаното наистина не се случва в нашите ресторанти, колкото и звездни да са. Всяка Нова година плащаме скъпо за повяхнала салата, студено месо, вкисната снежанка и други подобни. Накрая по масите остават за боклука  килограми неизядени баници, колбаси, некачествени сирена, баклави и други храни. Ние, клиентите  се лъжем, че сме се нахранили добре и според платените пари, ресторантьорите се заблуждават, че са ни обслужили добре. А бихме могли да спечелим всички по веригата, както в Австрия.

602446_10201146699740901_1310652317_n

Там ресторантите и магазините са горди да предлагат храни от местни производители. Но явно и правилата им го позволяват. В България, ако включите в менюто на  малкия си хотел  мед или мляко от местните хора, автоматично нарушавате няколко правила и ставате потенциален клиент на инспекторите от Агенцията по храните, ХЕИ и други органи.Всеки продукт, предлаган  за закуска, обяд или вечеря трябва да има сертификат за произход. За малките производители изваждането на необходимите документи често е непосилна задача и това автоматично кара ресторантьорите да предпочитат големите магазини. Ето как у нас сме гарантирали на чуждите и големи търговци, че българските собственици на хотели и ресторанти ще купуват предимно от тях. Не съм чула за протести срещу тези норми.

Ако в Австрия имаше правила и служби като нашата Агенция по храните или  ХЕИ, никога нямаше да видя уличния пазар в центъра на Вилах  /предполагам и във всеки друг град/ на производители на всевъзможни храни от регион Каринтия. Щандове, мобилни магазини, скари, къщички – всеки иска да представи по най-добрия начин продукцията си. Пъстърва от езерата в Каринтия, сирена от друго стопанство, прясно еленско и сърнешко месо, както и дивечови колбаси от специализираното стопанство, мед, вино – всичко е на тезгяха. Може да се купи сурово или да се опита запечено пред клиента. И никакъв страх от контролиращи органи. Всеки щанд е украсен със снимки на стопанството, както  и на фамилията – производител. Да се зарадва човек, че като си похарчи парите, те ще отидат за развитие на бизнеса на местните хора. Няма смисъл да коментирам вкусовите качества на  храните. Всяка стока отговаря на описанието си като  местна, биологично чиста и домашна.

Не зная, дали е част от „световния заговор”, но при тях правилата са направени, за да се стимулира  всеки да работи и да предлага най-доброто, а при нас – за да се облагодетелстват големите търговци /включително и австрийски/  и контролиращите органи.

1485072_10201149522211461_2077848802_n

И още разлики между  тук и там. Качеството на стоките и услугите никога не подлежи на съмнение. Офертите за празнични дни са с по-ниски цени, за да се привличат клиенти, а не обратното. Може би, защото предлагането на хотели, ресторанти и туристически услуги е голямо. Местният патриотизъм извира отвсякъде.Освен в менютата и в магазините, също и в рекламата на града.Сигурно не знаете, но тук е най-големият МОЛ между Средиземно море и Алпите.Много приятно място, но не може да се мери дори с по-малките родни екземпляри. Тук е и най-големият СПА център, като в случая рекламата е вярно. Стъклена сграда на три етажа с безброй минерални басейни, водни атракции и  вдигащи адреналина  пързалки, в която колкото и хора да има, не ти се струва пренаселена. Входът е 7,5  евро за 3 часа , а във вечерните часове има намаление.Ако ползваш и някоя от сауните, доплащаш. Като добавим към тази минерална привлекателност на Вилах и фактът, че наоколо в радиус от 10 до 30 километра има всевъзможни ски зони, ставаме песимисти, че скоро ще си заприличаме с австрийците.А по територия и по население сме толкова близки.

1544294_10201149520931429_1250411449_n

Е, вярно, че в новогодишната нощ на всички в ресторанта ни липсваше  музиката и хорото, че нямаше с кого да останем до 6 сутринта, за да се похвалим после, колко хубаво сме изкарали. Нервирахме се всяка вечер, че приемат поръчки за храна най-късно до 21.30. Но важното е, че  догодина пак можем да избираме, къде да бъдем на Нова година. Ето затова харесвам Европейския съюз.

Вилах е малък австрийски град с население близо 60 000 жители. Намира се на 10 км от границата със Словения и е важен транспортен център. Наоколо има 7-8 големи и красиви  езера и доста ски-зони. 

994418_10201149519211386_1433117132_n

 
 

Любимите ни кучки от киното и телевизията

| от chronicle.bg |

Не искаме да всяваме смут в и без това смутното днешно време, но ще признаем едно – доброто е скучно, а хепиендът е банален и вечно очакван. Харесваме добрите момчета и принцесите от приказките, но далеч по-интересни са ни гадните кучки, с които сме отраснали , а днес вече живеем с тях.

Подобно на фаталните жени, които ви показахме преди известно време, кучките също са от онези жени, които искаме да срещнем в реалния живот, макар да знаем, че няма да ни се израдват. Може и да е малко мазохистично, но дали не е приятно Миранда Пристли да ви каже „Това е всичко” и да ви отпрати с лек жест? На нас, да си признаем, ще ни е приятно.

Не знаем защо, но неделята ни предразположи да се върнем към някои от любимите ни кучки от киното и телевизията, които са идеални не само за неделна киновечер. Затова решихме да ви припомним част от тях. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Едгар Алън По: тост с коняк и три червени рози

| от chronicle.bg |

На днешната дата през 1809г. се ражда един автор, чиито произведения вдъхновяват всички майстори на хоръра, начело със Стивън Кинг, занапред. Това е Едгар Алън По, когото познавате може би предимно от поемата му „Гарванът“.

По е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с  мистерии и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Той е и създателят на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика. Освен това, Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Разбира се, това го довежда до сериозни финансови затруднения.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко в университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ , подписана анонимно – „от жител на Бостън“.

После прави завой от поезията към прозата и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“.

Две години по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-01

На 3 октомври 1849г. По е открит на улица в Балтимор „в ужасно състояние и… нуждаещ се от спешна помощ“, според думите на човека, който го намира – Джоузеф У. Уокър. Едгар е отведен до близката болница, където умира в събота, 7 октомври 1849г. в 5 часа сутринта. Той не успява да се съвземе достатъчно, за да обясни как се е стигнало дотам да е в такова окаяно състояние и, незнайно защо, носи дрехи, които всъщност не са негови. Съобщено е, че Едгар неколкократно извиква името „Рейнолдс“ през нощта преди да умре, макар че е неясно към кого се е обръщал с това име. Някои източници твърдят, че последните думи на По са: „Господ да помогне на бедната ми душа“ (Lord help my poor soul).

Цялата лекарска документация, включително и свидетелството за смърт, са изгубени. Вестниците по това време съобщават за смъртта на писателя като „мозъчна претовареност“ или „интелектуална възбуда“, често срещани тогава евфемизми за смърт поради петнящи репутацията причини като алкохолизъм.

Въпреки всичко истинската причина за кончината на Едгар По остава загадка.

Мистериозността, която забулва живота, и особено смъртта на Едгар По, продължава да витае и след неговата кончина. От 1949 г. насам, незнаен човек тайно посещава гроба на писателя всяка година на рождената му дата. Тази традиция продължава вече 50 години, поради което е най-вероятно посетителите да са повече от един. Независимо от това, ритуалът е винаги един и същ: всяка година в ранните часове на деня на 19 януари, загадъчната личност вдига тост с коняк при гроба на По и оставя три червени рози.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-1

Писателят оказва силно и значително влияние както върху американската и световната литература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.

В чест на неговата дата, сме ви приготвили някои цитати, с които да си припомните вечното му творчество:

„Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?“

„И нощите ми – призрак кошмарен –
и – без теб! – мойте тягостни дни
ме зоват в онзи край легендарен,
дето твойта походка звъни.
О, в какъв ли пак танц лъчезарен!
Над какви ли въздушни вълни!“  – На една от Рая

„Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш“.

„Полудях с дълги интервали на ужасяващо здрав разум“.

„Ако искате на мига да забравите нещо, напомняйте си да го запомните“.

„Тези, които мечтаят през деня, знаят неща, за които тези, които мечтаят само насън, дори не подозират“.

„Имам огромна вяра в глупаците – ще го нарека самочувствие“.

„Науката все още не е отговорила връх ли е на интелекта или не лудостта“.

„Никога не съм бил наистина луд, освен в случаите, когато беше намесено сърцето ми“.

„Никога да не страдаш означава никога да не си бил благословен“.

„Вярвай само на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш“.

„Годините любов се изтриват от само минутка омраза“.

 

„И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен

бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:

„Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,

гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки странен хор.

Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?“

Той програкна: „Nevermore!“

 

Чух, но своя слух не вярвах и учуден, поглед впервах; —

не намирах — и пак дирех смисъл в този отговор. —

Никой смъртен — уверявам! — не е бивал посещаван

в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;

на вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор

и да грака: „Nevermore!“

 

Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,

сякаш своя дух упорно вля в тоз странен разговор.

Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:

„Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор —

както всичко — безвъзвратно! — пак далеч от моя взор!“

Грак отвърна: „Nevermore!“,

из „Гарванът“

 
 

Какво да скрием от европредседателството

| от |

Шест месеца са много. Толкова време е достатъчно дори сезоните да се сменят, представяте ли си! 

По принцип мотото „Да не се изложим пред чужденците“ е доста тъпо. Но все пак е кофти да се изложим пред чужденците и затова, докато се правим, че не ни интересува, трябва да помислим как все пак да не го направим.

За щастие можем да избегнем излагане с далеч не толкова мащабна операция. На първо време – много добре знаем какво не ни е наред, защото го въртим всеки ден. Да, за първи път в историята на света хроничното ни мрънкане ще влезе в употреба.

Лесно е! Представете си, че някой ви идва на гости – какво правите? Всичко, което не харесвате отива или заметено под килима, или прибрано по шкафове, гардероби и детски стаи. Тази метода е толкова проста, че ни отблъсква, защото не е ни отива на егото да си решаваме проблемите толкова елементарно. Но днес ще ни отива.

На първо време трябва да се лишим от уличните дупки, уличните кучета и хората, които живеят на улицата, за да си помислят чужденците „Брей, тези българи колко луксозно живеят“. Да запълним дупките по улиците е морално, за разлика от това просто да разкараме останалите две. Оставете това, ами си е и доста работа.

Сега е моментът да падне един хубав, полуапокалиптичен сняг! Да покрие всичко, само НДК да се вижда. Освен очевидните ползи от бедствието, като бонус резултат хората няма да имат избор освен да се пречупят и да заискат още лифтове. 

Следва интернет и телевизиите. Пълно информационно затъмнение! Никой чужденец не бива да вижда какво правим и казваме в интернет или по телевизията. Единственият канал, който дават по телевизията, е Discovery, а единственият сайт в интернет – Wikipedia. Но не искаме да изглежда така все едно хората нямат мнение. Искаме да изглежда така все едно хората имат мнение, но си го базят за себе си и се образоват преди да го изкажат.

Накрая е нужно да прикрием самият факт, че много ни интересува какво мислят другите. Не знам дали гледахте репортажа за готвачите, които се грижат за нашите евро гости. Всички традиционни блюда бяха сервирани по специален изключително красиво подреден начин, който няма нищо общо с този, които сме свикнали.

Никакви такива повече! Шопската салата вече се прави в леген, сипва се с черпак и се сервира така. Пред хората. 

Какъв пиар само би било това!

 
 

Един от най-великите колажи на Google Photos

| от chr.bg |

Повечето пъти, когато технологиите не функционират както трябва, се фрустрираме безутешно. Понякога обаче резултатът е трогателен и учудващ.

Такъв е случаят с тази снимка, която софтуерът на Google Photos е съшил автоматично. На нея млад човек се вижда огромен между дървета и сняг.

Снимката избухна в reddit.com, пусната от потребител на сайта под псевдоним MalletsDarker. Той е направил три снимки – с приятеля му, със снежния пейзаж и на дърветата на фона.

Една от опциите, които софтуерът на Google автоматично предлага, е ако усети, че няколко снимки са снети близо една до друга, да ги съедини в колаж.

Резултатът е просто прекрасен!

Технически обач изпълнението е лошо защото програмата пренебрегва разпознаването на обекти и пропорция. Много хора също се оплакаха, че Google Photos е направила албум от снимките им от предходната година и всички от тях са селфита, от които хората са изрязани.

Ето и няколко други не толкова сполучливи колажи на програмата.

47OR7ST

 

hWh8b7r