shareit

Асиметричната война на Европа

| от Анна Иванова |

Европа е във война. Нека спрем да бъдем наивни. Не е толкова страшно, нека го приемем със спокойствието, което изисква. Не е приятно, но не е и особено неочаквано – в човешката история циклично се редуват периоди на мир и война. Мултикултурализмът се провали. Европейските ценности се провалиха. И е време да го приемем, а не да си затваряме очите в лицето на проблема с надеждата да отмине.

Асиметрична война е вид бойни действия, при които едната страна има значително огнево надмощие над другата или бойните тактики на воюващите се разминават рязко. Целта и на двете страни е да ударят по слабите страни на противника. Терминът първо се появява през 1975г. в анализ на причината при асиметричните войни често да побеждава по-слабата страна. Защо се случва това? Учените дефинират няколко причини – по-слабите са готови да понесат по-големи загуби, докато силната страна предпочита насилието да не ескалира.

Е, в светлината на атентата в Брюксел, нека съберем две и две. Има ли едната страна – Западът, ние, огнево надмощие над терористите? Няма съмнение. Готови ли са ДАЕШ да понесат по-големи загуби от нас? Очевидно – ако не бяха, едва ли щяха да използват самовзривяващи се хора. Страхува ли се по-силната страна да ескалира бойните действия? Е, всички помним атентатите в Париж, новогодишната нощ в Кьолн и как нямаше никаква, абсолютно никаква реакция.

А готов ли е врагът да използва слабостите ни за да ни победи? Очевидно да. Европейските ценности, които ни призовават да защитим и помогнем на слабите, да приемем и дадем подслон на нуждаещите се ни провалиха, защото ние не помагаме на едни от нашите. Помагаме на тях – на онези, които се възползват от това. Онези, които удариха Европа в нейното сърце.

Онези, които идват с една единствена цел – да ни изтребят, дори и те да загинат в процеса. Ние отворихме вратите си за тях, а те се възползваха от подслона, свободата и правата които им дадохме, за да ни натрият носа. За тях това нашето спокойствие е зелена светлина, че ще се занимаем с проблема, където е избуял, но няма да го откъснем в корен – там, където е покълнал и няма лесен начин за отстраняване.

Те са във война с нас. Искаме или не искаме. Време е да го осъзнаем, да го приемем и да отвърнем с цялата мощ. Нека ЕС и НАТО не бъдат съюзници само когато е лесно, когато е удобно. Защото те няма да спрат. Те нямат какво да губят. Ние имаме.

 
 
Коментарите са изключени