shareit

Антиутопичният свят, за който говори папа Франциск, не отговаря на реалността

| от |

POPE: FIRST GENERAL AUDIENCE

Вече официално е потвърдено: 2013 е годината на папата. Най-новото доказателство? Списание „Тайм“ избра папа Франциск за личност на годината, като отбеляза, че през първите девет месеца от своя понтификат главата на Римокатолическата църква „намери място в самия център на най-важния дебат на нашето време: за богатството и бедността, честността и справедливостта, прозрачността, модерността, глобализацията, ролята на жените, същността на брака, изкушенията на властта“.

Наистина съчиненията и публичните изказвания на папата показват един дълбоко загрижен и емоционален мъж, който говори със сърцето си. В Evangelii Gaudium (Радостта от Евангелието), апостолически призив, публикуван в края на миналия месец, той скърби за неравенството, бедността и насилието на планетата.

Проблемът обаче се свежда до това: Антиутопичният свят, който Франциск описва без да цитира нито една статистика, влиза в разрез с реалността. Като се уповава на нашите страхове и песимизъм, папата не признава мащаба и скоростта на напредъка, постигнат от човечеството, измерени било то чрез намаляващото глобално неравенство и насилие или пък чрез нарастващия просперитет и увеличаващата се средна продължителност на живота.

Тезата на Evangelii Gaudium е проста: необузданият, по думите на Франциск, капитализъм е обогатил малцина, но забравя бедните.

„Трябва да помним“, пише папата, „че мнозинството от нашите съвременници едва преживяват ден за ден, и това има страшни последици. Голям брой болести се разпространяват. Сърцата на много хора са пълни със страх и отчаяние, дори в така наречените богати страни. Радостта от живота често се губи, липсата на уважение към другите и насилието се увеличават, и неравенството е все по-очевидно. Мъка е да живееш и, често, да живееш със съвсем малко достойнство.“

Спорно е колко свободен в действителност е свободният пазар днес. САЩ са възприемани като модел за капитализма на свободния пазар. При все това обаче според Уейн Круз от либертарианския Competitive Enterprise Institute Вашингтон е издал 81 833 регулации през последните две десетилетия – или по 9 на ден.

Може би пазарът трябва да бъде по-малко регулиран, но може би и повече. Той обаче със сигурност не е необуздан. Нещо повече, правителството на САЩ преразпределя около 40 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, срещу само 7 % преди един век. Голяма част от това генерирано състояние идва от богатите и отива за най-различни неща – от отбраната през пътищата до здравеопазването и образованието – на които се радват американците от всички социални групи. Единият % граждани на САЩ с най-високи доходи са спечелили 19% от всички доходи и са платили над 38% от всички подоходни данъци през 2010 година.

Десетте % с най-високи доходи са платили над 70% от всички подоходни данъци. Спорен въпрос е дали богатите трябва да увеличат своя принос или не. Той обаче надвишава чувствително библейския десятък.

Що се отнася до негативните последици от икономическата политика на данъчни отстъпки и други придобивки за бизнеса и богатите (с цел да се подобри цялостната икономика, а оттам – и на положението на по-бедните слоеве от обществото – бел. ред.), от която папата се оплаква, нека се вгледаме в тях.

Първо, помислете за неравенството. Университетски изследователи – от Хавиер Сала-и-Мартин от Колумбийския университет през Сурджит Бхала, бивш сътрудник на Brookings Institution и Rand Corporation, до Паоло Либерати от Римския университет – всички те се обединяват около мнението, че неравенството намалява в глобален план. Това е така, защото 2,6 милиарда души в Китай и Индия вече са по-богати. Икономиките на двете страни нарастват много по-бързо от западните и така намалява бездната между доходите, зейнала в зората на индустриализацията през 19-и век, когато Западът политна напред и остави голяма част от света далеч зад себе си.

Колкото и парадоксално да звучи, но стесняването на пропастта на глобалното неравенство стана възможно едва след като Индия и Китай се отказаха от своите опити да създадат равенство чрез централно планиране. Като дадоха възможност на хората да задържат по-голям дял от спечелените от тях пари, китайското и индийското правителство дадоха стимул на населението да генерира повече стойност. С други думи, позволявайки на неравенството да се увеличи у дома, те го намалиха в световен мащаб. А глобалното неравенство определено е статистиката, която трябва да безпокои най-много водачът на една световна религия.

Пропастта между средния доход в Китай и по света се свива. Когато Китай пое по пътя на капитализма в края на 70-те години на миналия век, неговата икономика започна да регистрира по-бърз растеж от средния в глобален мащаб и този процес намали неравенството в света.

Второ, нека обърнем внимание на бедността. Според изследователите от Brookings Institution Лорънс Чанди и Джефри Герц „възходът на нововъзникващите пазарни икономики води до драматично намаляване на глобалната бедност“.

Авторите пресмятат, че „между 2005 и 2010 година общият брой на бедните хора по света е спаднал с почти половин милиард – от над 1,3 милиарда души през 2005 година до под 900 милиона през 2010 година. Намаляване на бедността от такъв мащаб няма прецедент в човешката история: никога преди толкова много хора не са били извадени от състоянието на бедност за такъв кратък период от време.“

Ако не друго, то напредъкът на човечеството изглежда се ускорява. Както пише Чарлз Кени от Center for Global Development, „4,9 милиарда души – значително мнозинство от населението на планетата – (живее) в държави, където БВП е нараснал над пет пъти през последните 50 години. Сред тези страни са Индия, чиято икономика е нараснала близо 10 пъти в сравнение с 1960 година, Индонезия (13 пъти), Китай (17 пъти) и Тайланд (22 пъти). Около 5,1 милиарда души живеят в държави, където доходите са се увеличили над два пъти от 1960 година, а 4,1 милиарда – много повече от половината от населението на Земята – в страни, където средният доход се е повишил трикратно или повече.“

Делът от хората, които живеят с по-малко от 1,25 долара на ден, е намалял чувствително в сравнение с началото на 80-те години на 20-и век в Бангладеш, Китай, Виетнам и Индия от 20% или повече до 10% или по-малко.

Трето, вземете предвид насилието. В книгата „По-добрите ангели в нашата природа: Защо насилието намалява“, която е от 800 страници и обхваща едно хилядолетие от човешкото развитие, Стивън Пинкър от Харвардския университет документира едно огромно понижаване на равнището на насилие в глобален план. Според Пинкър „племенните войни са били девет пъти по-смъртоносни от войните и геноцида през 20-и век. Броят на убийството в средновековна Европа е бил над 30 пъти по-висок от днес.

Робството, садистичните наказания и фриволните екзекуции са били отличителна черта на човешкото общество през последното хилядолетие, но след това са били премахнати бързо. Развитите страни вече не воюват помежду си и дори в развиващите се държави, войните убиват по-малък дял от населението в сравнение с преди няколко десетилетия. Изнасилванията, расово мотивираните престъпления, смъртоносните бунтове, посегателствата над деца, всички те са значително по-малко.“

На последно място, но не и по важност, помислете за болестите. Дребната шарка, детският паралич и холерата, всички тези заболявания, които отнеха безброй човешки животи в миналото, сега са почти изцяло премахнати. Разпространението на вируса на СПИН е задържано от нарастващото прибягване до чудодейни антиретровирусни терапии.

Около 10 милиона души, предимно африканци, са лекувани с такива методи, като финансирането е осигурено главно от Запада. Дори равнището на заболеваемостта от рак, което нарастваше паралелно с увеличаването на средната продължителност на живота, започва да спада, поне в богатите страни. Като говорим за повишаването на средната продължителност на живота, тя се е задържала на около 30 години от Късния палеолит до 1900 година. Дори в най-богатите държави, като страните в Западна Европа, продължителността на живота в началото на 20-и век рядко е надвишавала 50 години. Днес средната продължителност на живота в глобален мащаб е 68 години.

Папа Франциск има голямо сърце, но неговият авторитет на глас на справедливостта и морала ще се увеличи неимоверно, ако той основава своите изявления на фактите.

 
 
Коментарите са изключени