shareit

Ами ако „Сексът и градът“ се случваше днес? Абсурд!

| от Вучето |

Забравете Шопенхауер, Симон дьо Бовоар, Лудвид Витгенщайн, Карл Маркс и баба си. Всички те са мъдри по свой собствен начин и от тях може да се научат важни неща за смисъла на живота, за смъртта, за взаимовръзката между потреблението и производството в състояние на конкурентна икономика, както и безценни съвети от рода на “Пий вода там, където пият конете” и “Яж плодове, в които има дупка от червей”.

От цялата акумулирана през вековете мъдрост на света, за себе взех една-единствена, да я наречем, сентенция, около която избрах да изградя зрелия си живот. “Никога няма да бъда жената с перфектната прическа, която може да носи бяло, без да се изцапа.”

Казала го е не някоя от сестрите Бронте, нито пък Мишел Обама (защото тя винаги е с перфектна прическа!), а Кари Брадшоу – момичето, което може да пробяга няколко преки по Медисън Авеню на 10-сантиметрови токчета.

През изминалите 20 години се случиха драматични промени: гръмнаха кулите-близнаци, световното население нарасна значително, интернет промени начина, по който правим буквално всичко (дори секс), Майкъл Джексън умря, още много други известни хора го последваха в отвъдното, а колите започнаха да се движат без шофьор. Едно нещо обаче си остана константа във времето – сериалът на HBO “Сексът и градът”, който продължава да бъде Библията за нежния пол, негов отдушник и психоаналитик.

Дори 20 години по-късно Кари Брадшоу отново се появи на екран. Вярно, беше само за една кратка реклама на Stella Artois, но да се появиш в рекламния слот на едно от най-гледаните събития в света – Суперкупата, определено означава, че си фактор. Сега обаче не е време за изреждане достойнствата на сериала и анализ защо не излиза от мода. Друг един въпрос ме тормози: Възможно ли е СЕГА да бъде направен такъв сериал?

И отговорът, който сама си давам, е “не”. Абсурд. И как изобщо би било възможно в епохата на екстремната политкоректност, на #MeToo, Истанбулската конвенция, PETA, LGTBQ, IMADR, Amnesty и т.н. да се заснеме сериал, в който се вихри нерегламентиран секс между половете и никой не се оплаква от дискриминация. Защото култовият сериал, освен възторг, остави след себе си и крайно проблематично от съвременна гледна точка наследство.

Ето всъщност как би изглеждал “Сексът и градът”, ако се снимаше в наши дни.

Заглавието, разбира се, пада и се заменя с вдъхновяващото “#BeStrongInTheCity”. Случващото се в ежедневието на четирите приятелки от Ню Йорк, сексуалните им преживелици, радостите, проблемите и терзанията им вече не са в основата на сюжетната линия. Засягат се социално адекватни теми, предварително одобрени от екип социолози, политически експерти и защитници на човешките права.

Тъй като натрапчиво ярката демографска “белота” на оригиналното шоу би била обидна, ergo немислима в настоящия контекст, в новата версия всички основни раси ще бъдат разпределени по равно между четирите главни героини. Все още не е ясно коя от тях ще е афроамериканка, коя – второ поколение корейка и коя ще се казва Гонзалес по баща, но Кари със сигурност ще запази русите си къдрици и сините си очи. Тъй като обаче еврейската общност задължително ще изиска да се спази холивудската традиция, според която почти няма филм без екранното присъствие на герой с фамилия от списъка на Шиндлер, Кари ще бъде прекръстена от Брадшоу на Бронстайн. Носът й ще бъде достатъчно достоверно доказателство за гордото историческо наследство на героинята.

Всеки мъж, който реши да сваля някоя от героините, независимо дали в бар, в парка или на работното й място, задължително разполага с декларация за отказ от подвеждане под съдебна отговорност за уронващи достойнството сексуални действия. Миранда, бидейки адвокат и феминистка за пример, никога не пропуска да се запознае с всичките осем страници стандартен текст (както и с дребния шрифт!) на документа, преди да го подпише и съответно да прави секс с ухажора. Още в първи сезон е включен епизод, в който загорял от средиземноморското слънце и сексуални желания милионер (в ролята Стивън Сегал) стисва леко за задника Шарлот, докато тя го развежда из галерията си за модерно изкуство. След като безмълвно страда около два месеца, Шарлот най-сетне решава да пусне в Туитър пост със следното съдържание: “Аз съм по-силна от насилника си и ще се боря докрай, за да получа справедливост!”

Продуцентите настояват и Кевин Спейси да изиграе сексуален хищник в някой от следващите епизоди. Той отначало се дърпа, но се съгласява, едва когато сценаристите включват в сюжетната линия малолетния син на гей двойката Станфорд и Антъни.

Тъй като, както вече споменахме по-горе, е абсолютно задължително да бъде покрит целия демографски спектър на потенциалната публика на шоуто, сценаристите включват още два главни образа (освен сина на Шарлот): трансексуалната приятелка на Кари от ученическите години Пени (с която Саманта прави секс в асансьор, понеже не чува добре името й и я взима за Шон Пен) и червенокосият син на Миранда, вече 20-и-няколкогодишен, който се определя като джендър флуид, пескатарианец и защитник на морските костенурки.

Слага се край на натрапчивия материализъм и фантасмагоричната представа за бляскавия и безгрижен лайфстайл на една повърхностна писателка на свободна практика от Ню Йорк, които сериалът така безотговорно промотира цели шест сезона. За сметка на това новото шоу предлага далеч по-реалистични концепции, които да отговарят на стандартните и нуждите на феминистката от края на десетилетието.

Какви са тези купища обувки за 40 хиляди долари, какви са тези глупости!? Модерната жена не е Имелда Маркос*! Модерната жена дори не би дръзнала да си окичи с този архаично полово-квалифициращ я етикет. Те е индивид преди всичко! Тя има принципи, които надхвърлят посредствения фетиш към дизайнерски обувки, дрехи, чантички и дрънкулки. Новата Кари няма да изврънка от съпруга си, Мистър Биг, гардероб с размерите на Кресненското дефиле, а ще разполага (като всички нас!) с 12 закачалки, разпределени в дясната страна на ОБЩИЯ икейски гардероб с размери 150×236 cm.

Независимо дали сте склонни да вярвате или не, но ще дойде време, когато обществото ще премине през такива грандиозни трансформации, че в един момент ще бъде крайно срамно и дори недопустимо да си признаем, че някога сме слушали Бритни Спиърс и сме обичали Кари Брадшоу & Co.

Но докато това време дойде, аз лично ще продължавам много повърхностно и социално неангажирано да си купувам обувки, които струват повече от месечния ми наем, и да се кефя наум всеки път, когато палави строителни работници ми подсвирнат, докато минавам по улицата.

*Имелда Маркос – Първа дама на Филипините от 1965 до 1986 г., която заедно със съпруга си натрупва огромно богатство, чийто произход остава съмнителен и неизяснен

 
 
Коментарите са изключени