Алибито „нелеп инцидент“

| от Криста Григорова |

И да не сте гледали документалния филм на HBO Hot Coffee, със сигурност сте чували за (от наша гледна точка безумната) история на една американка, която се залива с горещо кафе и осъжда МcDonalds. От този момента нататък на капачките на всички картонени чаши за кафе пише – Hot.

Вчера млад мъж го застигна поредната глупава смърт – убива го изтръгнало се от корените си дърво.

Ако следваме здравата логика, днес в Борисовата градина на София  на всяко дърво трябва да пише „Внимание, опасно за живота“. За хората, от които зависи да направят нещо, смъртта в Борисовата е „нелепо стечение на обстоятелствата“. Факт – има нещо нелепо, но обстоятелствата са виновни, колкото и международното положение.

Петък беше мрачен, но тих ден – нямаше ураган, нямаше дори вятър.  В този смисъл т. нар. „нелепо стечение на обстоятелствата“ е чисто и просто нечия несвършена работа.

Онзи ден – ден преди мъжът да намери смъртта си, на километър от мястото, „гербът на София“ – една цветна лехичка точно до моста на Цариградско шосе, беше старателно обгрижен от 10-ина човека. Избори са.

Запитах се наистина ли трябват 10 човека, за да се справят с една леха? В София се садят петунии под път и над път, зелените пространства в парковете се превръщат в музейни експоната по ботаника и някак се забравя, че парковете са за хората. Като си говорим за „нелепи“ неща, какво по-нелепо от табела „не стъпвайте в тревата“?

„Причините за падането на дървета са различни. Много често преовлажняването на почвата може да доведе до подобни проблеми. Това е процес, който не е видим, тъй като кореновата система е подземната част на едно дърво и тя няма как да бъде видима за хората“, казват „компетентните органи“.

Разбира се, „компетентните органи“ е просто глупав израз – какво компетентно има в това изказване на директорката на дирекция „Зелена система“ към Столичната община Ралица Маджарова пред Нова ТВ? И как, ако този процес е толкова неконтролируем, по думите на същата госпожа, от началото на годината в Борисовата градина са премахнати 300 опасни дървета?

Не било пропуск, не било човешка грешка, но в района предстояло „да се направят нови обследвания“. Противоречие след противоречие, но какво от това.

България е точно обратното на безумната присъда с горещото кафе.

„Това само при нас ли се случва?“ – първият въпрос, който човек си задава като чуе, че куче е нахапало възрастен мъж до смърт, ледена висулка е пробила главата на друг, а поне 10 деца са си счупили ръцете (някои от тях – и двете) на новите катерушки в Докторската.

Сигурно не се случват само при нас – онзи ден австрийска мис-ка загина в резултат на травми, причинени от сутрешен крос, окомплектован с неизменното селфи – в случая на ръба на пропаст. Това можеш да го наречеш“нелепо стечение на обстоятелствата“. Но, когато в рамките на година, 2-ма души умират от паднали дървета (спомнете си за мъжа при лятната градушка), тогава май говорим за друго.

 
 

Новият филм на Ралф Файн „Рудолф Нуреев: Бялата врана“ – къде, кога и защо

| от Киномания 2018 |

Новият филм на Ралф Файнс за живота на виртуозния балетист Рудолф Нуреев е сред акцентите на Киномания 2018. Единствената прожекция е на 23 ноември от 19:00 часа в зала 1 на НДК.

„Рудолф Нуреев: Бялата врана“ е заглавието на третия филм на Ралф Файнс като режисьор. Той проследява живота на един от най-легендарните балетни артисти за всички времена. Сценарист на продукцията е Дейвид Хеър („Часовете“, „Четецът“).

Филмът е базиран на книгата „Рудолф Нуреев: Животът“ от Джули Кавана и се фокусира основно върху установяването на артиста в Париж в разгара на Студената война.

По думи на самия Ралф Файнс, това което го е подтикнало към историята на Нуреев, е: „Силата на млад изпълнител, който е жаден да разбере кой е като артист и като човек. Силата на неговия дух, неговата решителност, това са неща, които истински ме вълнуват. Има една нишка във филма: трябва да се целиш по-високо, винаги по-високо“.

Изпратен в Града на светлината като част от балетната трупа на елитния театър „Киров“ (името в съветския период на днешния Мариински театър), талантливият Нуреев моментално се влюбва в Париж. За ужас на агентите на КГБ, които следят изкъсо всяка негова крачка, артистът редовно посещава Лувъра, възхищавайки се на произведенията на изкуството, и обикаля парижките клубове, заедно с чилийската наследница Клара Сент.

Убеден, че ще бъде убит, ако се върне в родината си, Нуреев търси политическо убежище в Париж и успява да се върне в Русия,едва години по-късно, когато майка му е на смъртно легло.

Филмът се връща и към ранните години на големия артист – от раждането му в транссибирската железница, през трудното му детство, когато страстно отстоява идеите си, до младежките му години и сложната му сексуалност във времена, в които Студената война разрушава всеки стремеж на съветски артист да преследва световна кариера.

Главната роля се изпълнена от руския танцьор Олег Ивенко, който прави внушителен филмов дебют. В образа на Клара Сейнт – жената, помогнала на Нуреев да се установи в Париж, когато бяга от руския режим, влиза Адел Екзаршопулос (позната от „Синият е най-топлият цвят”, показан на Киномания 2013). Ралф Файнс пък се превъплъщава в ролята на известния по това време танцов педагог Александър Пушкин (не поетът от XIX век), който до 1950 г. е учител на Нуреев и вижда в него повече от чисто технически умения, запленен от страстта, с която танцува.

Филмът е завладяващ портрет на един брилянтен, енигматичен артист, чиито талант и темперамент го правят призван да разтърси не само света на балета, но и този на международните отношения.

 
 

Двете най-важни правила за супергерои на Брайън Кранстън

| от chronicle.bg |

Брайън Кранстън все още не е играл в някой блокбъстър по комикс, но съвсем няма против. Скоро той каза пред Screen Geek, че от дълго време е хвърлил око на мутанта от X-Men – Mister Sinister – и би го изиграл, ако някога Marvel го вкарат във филм. Кранстън допълни още, че персонажа изпълнява и двете изисквания, които той има, за да изиграе супергерой.

„Бих искал да играя антагонист, една идея по-умен от протагониста; да не е тъп, за да позволи лесна победа – това е скучно и фрустриращо за гледане.“

И добавя: „Не искам да играя персонаж, който вече е игран няколко пъти, не искам да бъда сравнява и така нататък. Искам да направя нещо, което не е правено до сега“

Персонажът Mister Sinister вече е засяган във филм на Marvel. Една от сцените след финалните кадри на „X-Men: Apocalypse“ се отнася до служителите на Essex Corp, с които Mister Sinister има връзка, а името му се споменава и в „Deadpool 2″. Той е трябвало и да участва в предстоящия „The New Mutants“, но частта му в последствие е била махната от сценария.

Последният високобюджетен филм на Кранстън е „Power Rangers“, където той играе Зордон. Също така го видяхме и в „Last Flag Flying“ на Ричард Линклейтър и го чухме в „Isle of Dogs“ на Уес Андeрсън. Следващият филм на Брайън е „The Upside“ с премиера на 11 януари 2019 година.

 
 

Науката ни показва лицето на Бог, прилича на Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Вижте ги един до друг. Не можете да кажете, че не си приличат!

Разбира се, веднага в главите ни изниква един конкретен въпрос: Как е съставен образът на Господ? Това е станало по следния начин: 511 християни са участвали в изследване, в което е трябвало да изберат снимки хора, които според тях приличат най-много на Бог, а финалният образ е съставен от изборите им.

Психолози от Университетът в Северна Каролина – Чапъл Хил накарали участниците в изследването да разгледат хиляди двойки човешки лица (избрани на случаен принцип) и да изберат кое от двете им прилича повече на божествено. Най-предпочитаните изображения след това са били комбинирани в едно чрез специален софтуер.

Може би приликата на резултата от изследването с фасона на Илън ни показва, че искаме господ да е модерен човек, гладко избръснат и с младежки вид, за разлика от класическия образ на възрастен брадат дядо в облаците. 

Изследването също така показва, че хората виждали много от себе си в образа на Бог. Младите хора виждали образа му по-млад, афро-американците го виждали като афро-американец, а хората, които се смятали за по-красиви, вярвали, че и господ е по-скоро красив.

Всичко това като че ли обяснява защо резултатът си прилича с Илън, който изглежда доста като средностатистически бял мъж.

Това буди въпроса: дали ако вземем снимките на 511-те човека от изследването и ги минем през същия софтуер няма да получим горе-долу същия образ?

„Склонността хората да вярват, че Бог има общи черти с тях, е в тон със стандартната егоцентричност“, казва професор Кърт Грей, автор на изследването. „Хората често проектират вярванията и чертите си върху другите. Нашият експеримент показа същото.“

В крайна сметка излиза, че лицето на господ е лицето на човешкия род.

 
 

Северин Красимиров признал за убийството на Виктория Маринова

| от chronicle.bg |

Асен Георгиев, доведеният баща на Северин Красимиров, обвиняемият за убийството на Виктория Маринова, каза, че Северин признал за убийството на журналистката и казал, че съжалява. Това станало, когато той избягал при Асен и майка си в Германия. Той също така каза, че Северин също като брат си и сестра си пиел хапчета, защото „не бил добре с главата“.

Обвиненията срещу него са за изнасилване и убийство. Днес предстои Русенският съд да обяви мярка за неотклонение. 

След ареста си той беше настанен в килия, която отговаря на европейските изисквания. Там той беше разпитван в продължение на 4 часа като в полицията разбира къде е заровил телефона на жертвата си и след това го намира на същото място.

Общо 6 адвокати са отказали преди Красимиров да си намери служебен защитник.