Алибито „нелеп инцидент“

| от Криста Григорова |

И да не сте гледали документалния филм на HBO Hot Coffee, със сигурност сте чували за (от наша гледна точка безумната) история на една американка, която се залива с горещо кафе и осъжда МcDonalds. От този момента нататък на капачките на всички картонени чаши за кафе пише – Hot.

Вчера млад мъж го застигна поредната глупава смърт – убива го изтръгнало се от корените си дърво.

Ако следваме здравата логика, днес в Борисовата градина на София  на всяко дърво трябва да пише „Внимание, опасно за живота“. За хората, от които зависи да направят нещо, смъртта в Борисовата е „нелепо стечение на обстоятелствата“. Факт – има нещо нелепо, но обстоятелствата са виновни, колкото и международното положение.

Петък беше мрачен, но тих ден – нямаше ураган, нямаше дори вятър.  В този смисъл т. нар. „нелепо стечение на обстоятелствата“ е чисто и просто нечия несвършена работа.

Онзи ден – ден преди мъжът да намери смъртта си, на километър от мястото, „гербът на София“ – една цветна лехичка точно до моста на Цариградско шосе, беше старателно обгрижен от 10-ина човека. Избори са.

Запитах се наистина ли трябват 10 човека, за да се справят с една леха? В София се садят петунии под път и над път, зелените пространства в парковете се превръщат в музейни експоната по ботаника и някак се забравя, че парковете са за хората. Като си говорим за „нелепи“ неща, какво по-нелепо от табела „не стъпвайте в тревата“?

„Причините за падането на дървета са различни. Много често преовлажняването на почвата може да доведе до подобни проблеми. Това е процес, който не е видим, тъй като кореновата система е подземната част на едно дърво и тя няма как да бъде видима за хората“, казват „компетентните органи“.

Разбира се, „компетентните органи“ е просто глупав израз – какво компетентно има в това изказване на директорката на дирекция „Зелена система“ към Столичната община Ралица Маджарова пред Нова ТВ? И как, ако този процес е толкова неконтролируем, по думите на същата госпожа, от началото на годината в Борисовата градина са премахнати 300 опасни дървета?

Не било пропуск, не било човешка грешка, но в района предстояло „да се направят нови обследвания“. Противоречие след противоречие, но какво от това.

България е точно обратното на безумната присъда с горещото кафе.

„Това само при нас ли се случва?“ – първият въпрос, който човек си задава като чуе, че куче е нахапало възрастен мъж до смърт, ледена висулка е пробила главата на друг, а поне 10 деца са си счупили ръцете (някои от тях – и двете) на новите катерушки в Докторската.

Сигурно не се случват само при нас – онзи ден австрийска мис-ка загина в резултат на травми, причинени от сутрешен крос, окомплектован с неизменното селфи – в случая на ръба на пропаст. Това можеш да го наречеш“нелепо стечение на обстоятелствата“. Но, когато в рамките на година, 2-ма души умират от паднали дървета (спомнете си за мъжа при лятната градушка), тогава май говорим за друго.

 
 

Жулиет Бинош спечели награда French Cinema

| от chronicle.bg, по БТА |

Жулиет Бинош спечели наградата „Френч синема“ за популяризиране на френското кино в чужбина, предаде Франс прес.

„Впечатляващо е да получиш награда в родината си – каза 53-годишната актриса, след като бе удостоена с приза на организацията „Юнифранс“, отговаряща за популяризиране на френското кино в чужбина. – Френското кино се отличава с изключително разнообразие. Осигурена му е система за поддръжка, популяризиране и финансиране, която трябва да бъде съхранена.“

„Жулиет винаги намира своето място, независимо каква е националността на филма, в който участва“, заяви президентът на „Юнифранс“ Серж Тубиана. Наградата й бе връчена от министърката на културата на Франция Франсоаз Нисен.

Жулиет Бинош е сред най-известните френски актриси в чужбина. През 1997 г. тя спечели „Оскар“ за актриса в поддържаща роля за „Английският пациент“. По този начин стана втората френска актриса, грабнала престижната статуетка, след Симон Синьоре.

Миналата година наградата „Френч синема“ бе присъдена на Изабел Юпер.

 
 

Красотата на Доли Партън

| от chr.bg |

Днес Доли Партън има рожден ден!

Кънтримузиката не е единственото поприще на вечната Доли. Тя, разбира се, е на всяко ниво в музикалния бранш. Но също има и актьорска кариера, която започва с „The Porter Wagoner Show“.

Всъщност творчеството на Доли Партън е толко голямо, че не можем дори да го обобщим. Нейната работа се осъществява в продължение на 40-50 години. Това означава огромна дискография и филмография.

Тя се занимава и с филантропията – още от 80-те години, чрез нейната фондация Dollywood. Основна нейна цел е образованието.

В галерията ни днес събрахме няколко снимки на Доли заедно с няколко нейни цитата. Приятно гледане!

 
 

Словото на Дамян Дамянов

| от chr.bg |

Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. Но не – Дамян Дамянов е роден на 18 януари преди 83 години (1935).

За първи път публикува през 1949 година. По-късно завършва завършва българска филология в Софийския университет, а след това работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

Дамян Дамянов почива на 6 юни 1999 г. в София.

Събрахме някои от най-добрите произведения на поета, за да отбележим рождения му ден. Сега е време за наслада.

 

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!

 

Многоточие…

Многоточие…
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен… Скъсан… Просто малко…
Човекът нещо искал е да каже…
Но… изведнъж се сетил… Премълчал го…
…Защо – не знаеш… Скъсаната нишка
останала. А той самият – де го?
Три точици… Прекъсната въздишка…
Единствен спомен… Някому… От него…

 

из Поема за щастието

Догде съм жив, през сипеи и пъкъл
ще търся Щастието! То боли!
На Щастието името е Мъка!
Без мъка няма Щастие, нали?

 

Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш –
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: „Не! Мъртвец не съм!“…

… Но ти търпиш, защото си сърце!…

 

Чудо

Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня…

 

Ботев

Само поетът и лудия могат
само със двеста другари
голи да влязат във живия огън
и крепост с глава да събарят.
Само поетът и лудият дръзват
С юмрук да трошат вековете!
Българио, майко, горд съм до сълзи,
Че раждаш и „луди“ поети!

 

Лъжа

Лъжа ли беше първата ни ласка?…
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж – роден, но неживял?…
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него: „Вижте,
от туй е топло моето сърце!“
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!…
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях…
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах…
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска последа си ням
и радвам се, че вътре има хора –
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил –
деца ли срещна – милвам с две ръце.
Светът е мой…Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

 
 

Том Пети е починал от неволна свръхдоза от седем лекарства

| от |

Рокпевецът Том Пети е починал през октомври вследствие системно нарушение на работа ан органи, предизвикано от неволно свръхдоза със седем лекарства, съобщи службата по съдебна медицина на Лос Анджелис, цитирана от Ройтерс.

Смята се, че кончината на Пети на 66-годишна възраст се дължи на комбинирана токсичност от фентанил, оксикодон, темазепам, алпразолам, циталопрам, ацетилфентанил и деспропионил фентанил.

Причината за смъртта се категоризира като „злополука“.

Пети, сред чиито хитове са „Refugee“, „Free Fallin'“ и „American Girl“, бе намерен в безсъзнание в дома си в Малибу на 2 октомври м.г. и почина броени часове по-късно в болница.