Адекватно шофиране в зимни условия? А дано, ма надали

| от |

Щом Гери Малкоданска каже, че от утре ще вали сняг, народът започва да се подготвя. Не си представяйте, че гражданите тичат да сменят летните гуми със зимни и да купуват ръкавици и метлички за изриване на снега от колата. Повечето хора се втурват да мислят оригинални статуси за първия сняг, които да споделят в социалните мрежи и носят палтата си на химическо чистене. И докато снегът затрупва колите, а честитките и снимките на снежнобели панелки пълнят Facebook, шофьорите се мятат на автомобилите си и се вписват в декора на снежната приказка с неадекватни движения, нервни задръствания и псувни, пред които въображението на Тери Пратчет прилича на това на средностатистически служител на ЦГМ.

Освен традиционната изненада от първия сняг в края на ноември, всяка година също толкова традиционно питаем надежда, че шофирането в зимни градски условия ще стане по-адекватно и по-съобразително, но знаете…както е казала Айше: „А дано, ма надали“.

Ето кои са най-опасните и най-дразнещите грешки, които правят шофьорите, когато първият сняг за годината натисне улиците:

Летни гуми

При изменения в Закона за движения по пътищата в средата на октомври, депутатите приеха, че използването на зимни гуми и вериги ще е задължително, когато на пътя има сняг и лед. Законът обаче не задължава шофьорите обезателно да сменят гумите през зимата, нито определя точни дати за това. И въпреки това, всички специалисти (производители, търговци, водачи с дълъг стаж, пътни полицаи) препоръчват гумите да се сменят според сезона. Казусът за гумите е комплексен. Зимната гума е желателна, тъй като е изградена от по-меки смеси, което я прави еластична дори и в най-студеното време, осигурявайки максимално сцепление със студената пътна настилка. Тя се различава от лятната и спрямо рисунъка на грайферите – зимната гума разполага с многобройни ламели, които захапват снега и осигуряват твърд контакт с настилката. Сместа на зимните гуми запазва качествата им при температури под 7 градуса. При такива температури летните гуми се втвърдяват и влошават сцеплението си с пътя. В същото време, зимни гуми, купени втора ръка, за които зима 2016 е седми сезон на употреба, може да бъдат по-опасни от летни гуми с достатъчно дълбок грайфер. Шофьорите могат да си вземат и всесезонни гуми, които правят компромис както с лятното, така и със зимното шофиране, тъй като имат доста посредствени възможности на фона на „специализираните“ гуми. Освен това, в последните години в България има доста сериозни температурни и климатични колебания, което прави гумата, която по идея е „универсална“ – твърде компромисна.

Въпреки препоръките, по пътищата могат да се видят много коли, които се пързалят като шейни върху изтърканите си, летни гуми и чиито единствен шанс за спиране в ситуация, е в друг автомобил. Тъпо.

„Какво като е валнало малко снежец? Аз съм добър шофьор, не ми пречи“

Да, ама не. Ако извадим някакви 10-15% адекватно каране на сняг, останалата шофьорска маса се разделя на две: водачи, които карат все едно навън е 20 градуса, слънцето пече, а настилката е суха като пемза, и такива, които са толкова стресирани от пътната обстановка, че пъплят по пътя с 3км/ч. Докато вторите обикновено са просто досадни, първите са опасни. Добрите шофьори винаги съобразяват карането си с пътната обстановка, която в снежни дни включва студен асфалт, студени гуми, хлъзгава заснежена или заледена настилка и удължен спирачен път. Надъханите тарикати, които взимат завой на сняг с 80км/ч, залепят се за предните коли, спират рязко, изпреварват без да имат съвършена видимост и се гмуркат в аквапланинг със смелостта, с която 19-годишен дрифтър без книжка се върти на оживено кръстовище, не са за пътя. Би било яко да пребивават в затвора, в Диарбекир, в „Обеля“ или някое друго гадно място. Но не и на пътя сред шофьорите, които си обичат живота, че и колата.

Резки движения и забързани маневри

Основният принцип, чието спазване може да предпази шофьора от катастрофи в снежно време, е „Slow down“. По-бавното каране може да спаси положението в рискови ситуации, тъй като водачът има повече време за реакция в условия, в които спирачният път е значително по-дълъг. Чудесно е, че повечето коли вече разполагат с ABS (система, която не позволява на колелата да блокират при максимално спирачно усилие), но физиката си е физика и понякога и ABS-а не върши работа. При нужда от екстремно спиране със завиване за избягване на опасност, следва да се отпуснат спирачките, за да се отблокират колелата и след маневрата да се натиснат отново.

И въпреки широката популярност на тези базисни правила, ако се пуснете по булевард „България“ от Бояна до центъра, ще се натъкнете на поне 20 автомобила, които правят странни, резки движения, пързалят се по пътя с натисната до ламарината спирачка и се блъскат в други коли, при което шофьорите им изглеждат изненадани. От какво?

Нелепо потегляне с много газ

Трудно ще направите нещо на околните с опита си за пичовско потегляне на сняг с подаване на много газ, но ги карате да се чувстват неудобно. Колата ръмжи, колелата се въртят на едно място, а вие удряте волана и псувате обилно, вместо да включите на по-висока скорост, за да намалите силата, приложена върху колелата и в крайна сметка да отлепите. Ама то не може само газ, понякога трябва и акъл.

Непочистване на автомобила

Всички закъсняваме за работа сутрин и бързаме да стигнем до топло място, на което да пием кафе, а чистенето на затрупания със сняг автомобил е досадна работа. Освен това, кожените ръкавици се степват от снега, а косматите такива стават на ледени топчета. Но когато тръгнете с колата, след като само сте забърсали небрежно стъклата, огледалата и фаровете, а на покрива си носите два тона и половина снежна маса, представлявате риск, тъй като при спиране изсипвате върху задния автомобил тези два тона и половина и шофьорът зад вас временно ослепява. Но какво пък, ако се блъсне във вас, не е страшно, защото той е отзад, съответно автоматично той е виновен? Е, не винаги…

 
 
2 коментара
  • kudos

    Чудесна статия, съгласен съм с повечето аргументи и съвети.
    Само доста се смях със твърдението „при спиране изсипвате върху задния автомобил“. При спиране снегът от покрива се изсипва на вашия прозорец, не на задния. При ряско тръгване (ако е възможно) се изсипва на задния.

  • Стефан Йорданов

    ОК хубаво си написал, не трябва да се кара бързо, но има много шофьори които се влачат с 10км/ч и създават предпоставка за ПТП за тези които искат да ги изпреварят – защото бавните понякога прекаляват. Напиши нещо и за бавните де – примерно да се возят с метрото през зимата!

Мъжкарите от едно време, които се превърнаха в карикатури

| от Стефан Генадиев |

Имах един съученик в гимназията – приятно момче беше, може би днес все още е. Типичният изряден ученик. Имаше химикалки във всички цветове, гумичка, коректор, чертожни инструменти, кърпички и беше пълен отличник. Поне на оценки. А в останалото време членуваше в БНРП – Българска националнo-радикална партия.

Питах го много пъти с какво се занимава там, а той все отговаряше нещо в духа на: „Пазим България“. Повече така и не пожела да ми сподели, но често идваше на училище с насинено око. Това момче мразеше гейовете, изпитваше истинска омраза към евреите, в тетрадките си пишеше „На сабя, на бой за народа свой!“, казваше, че защитава традиционните (каквото и да значи това) български ценности и отказа да го снима фотограф за випускника на класа. А, и си пускаше т.нар. хигиенен нокът (т. е. не си режеше нокътя на малкия пръст на ръката). Не знам какво прави днес – записа нещо в областта на медицината.

Тези случки се разиграваха преди 6-8 години. Тогава всичко това беше що-годе приемливо, макар и ретроградно. В САЩ, Люксембург, Германия, Австралия, Финландия, Малта и Колумбия още бяха забранени еднополовите бракове. Никой не подозираше, че ще се появят #MeToo и Time’s Up. Airbnb и нискотарифните полети набираха популярност у нас. А Тръмп като президент беше смехотворна фикция. С няколко думи – за толкова кратък период се промениха много неща. И ако онзи съученик и подобните нему субекти тогава смятахме за ретроградни, то днес те са карикатури. Смешни, остарели, неадекватни на случващото се в света, а от всичко това – жалки.

Защо ви разказвам за тях?

Защото родният национален ефир все още държи да ни показва този тип мъже. Двама такива са актуалните зрелища на риалити предаванията този сезон. Единият е участник във VIP Brother 2018, застаряващ бивш рапър и сводник, с прошарена коса, който очевидно още си мисли, че да си тежкар в стил рапа-през-2001-ва е вървежно. Другият е малко по-различен – бивш кандидат за депутат, участва във „Фермата“ и обяснява, как ако станел депутат, първата му работа ще е да „избие всички гета“. Самият той е ром, но иска да махне стигмата от ромите като ги накара да работят. Постепенно обяснява цялата си схема и зрителят вижда, че тя има своите достойнства, макар и да са малко. Но всякакво доверие към твърденията бива безвъзвратно загубено в момента, в който той започне да набъбва от емоции и да показва истинска злоба към въпросната етническа група. В този момент той, бившият сводник, и съученикът от първия абзац попадат в една и съща категория – на мъжете, които се превърнаха в карикатури. Всеки от тях има различен проблем, но ги обединява едно нещо – загубата на връзка с нашия свят, който се променя ежедневно. И именно пламенното защитаване на каузите им, ги превръща в карикатури.

Тези карикатури обаче носят трафик. Открояват се със своята неадекватност към днешната епоха. Затова ще ги видите в две от трите най-големи телевизии у нас, и то в праймтайма. Без пояснение. Без контрапункт.  А дори понякога да се появи такъв, то той е показва сутрешния ефир, когато значително по-малко хора гледат – и е ясно кое послание надделява. Затова и у нас все още има хора, които вярват в ценностите на Ванко 1 и Цветан.

Но има и нещо хубаво в цялата история. Макар телевизията да погазва всички правила и норми, давайки трибуна на бивш престъпник, показвайки го в праймтайма, когато гледате визитката му на фона на останалите участници, можете видите колко неадекватен е целият мачовски поведенчески модел.

Фигурата на верния на „майка България“ патриот все повече избледнява. И нормално. Живеем в свят, в който се водят битки (кога успешно, кога не, но ги има) за равноправие между половете, за сексуална свобода, за глобализация, за съхраняване на културните белези на всяка нация, но не и за натрапването им в очите на другите нации. Да биеш жена си, да съдиш за някого въз основа неговия пол, сексуална ориентация, да играеш хоро, за да докажеш, че обичаш страната си вече може да предизвика само смях и съжаление в очите на все повече хора. Особено за тези, които следят какво се случва не само у нас, но и по света.

Пишейки това, трябва да се отбележи, и че нито една крайност не е хубава. Нито тази на мъжете – карикатури, нито тази на либерализма отвъд океана. И двете „идеологии“ са по своему изродени и няма да доведат до нищо добро. Но неадекватността на едната не е причина да се обърнем към другата. Затова трябва да търсим златната среда.

За щастие, всяка карикатура е интересна, докато е актуална. В мига, в който времето й мине, тя става просто образ от едно отминало време. И като всички карикатури, и тези скоро ще отминат.

 
 

10 филма с Джеръми Айрънс, които да гледате по случай рождения му ден

| от chronicle.bg |

Той може да ви заведе навсякъде. В огромното имение на свой приятел, където приятелството приема най-различни форми. В Шекспировия свят на скъперничеството. При 12-годишната Лолита. Джеръми Айрънс е всепризнат гигант и можем само да се отдадем на влиянието на тъмния и поглъщащ поглед.

За дългата си кариера е спечелил почти всяка възможна награда – „Оскар“, „Златен глобус“, SAG, „Еми“, „Тони“, наградите на редица асоциации на филмови критици, и има и номинация за „Грами“. Играл е почти всичко – от злодей в екшън, гостуваща звезда в сериали, Шекспиров герой и роля, достойна за „Оскар“.

Като повечето велики актьори, Джеръми Айрънс започва кариерата си в театъра. Дебютира в Лондон в пиесата „Godspell“ (1973), а 11 години по-късно вече има награда „Тони“ за бродуейската постановка „The Real Thing„. Дебютът му в киното е във филма „Нижински“ (1980), а големият успех идва с две следващи заглавия – филмът „Жената на френския лейтенант“ и сериала „Завръщане в Брайдсхед„, по романа на Ивлин Уо. Оттам нататък той не спира да приема предизвикателства и да подбира ролите си. Затова и го обожаваме – защото в най-върховите си години прави най-малък брой филми и приема само прецизно избрани роли – винаги сме твърдели, че това е по силите само на наистина големите.

В чест на един от любимите ни мъже от екрана, който днес става на 70 години, подбрахме 10 прекрасни негови филма – вижте ги в галерията горе.

 
 

Спират VIP Brother преждевременно, стартира Crime Brother*

| от chronicle.bg |

След като Нора Недкова напусна Къщата, продуцентите на VIP Brother са изпаднали в пристъп на тревожност дали гримьорът Кулагин ще успее да поддържа нивото на скандална селяния и селски скандал в най-известната къща в България.

След преживяната криза на бензодиазепини, един от продуцентите е забелязал, че от някаква женска група, прокарана през майчински сайт, искат обяснение на Нова телевизия защо, по дяволите, са допуснали осъден за трафик на жени и сводничество престъпник като Ванко 1 да бъде квалифициран като „VIP“ и надеждите им за шоуто отново са припламнали.

„Още другата седмица спираме VIP Brother, защото след Нора няма как да очакваме лица като Весо Плачков и някакви лели от Фамилия Тоника да поддържат тонуса в къщата. Предвид интереса към Ванко 1, решихме да оставим вътре само него и да вкараме други известни с не много легалната си дейност лица„, коментира успокоеният вече продуцент.

„Щом успяхме да привлечем вниманието на мамите, можем да очакваме нови висини на предаването този сезон“, каза Ники Кънчев. „Дори обмисляме в някакъв момент да вкараме дете при престъпниците и да видим какво ще стане. Нов социален експеримент, нали разбирате…“, добави той.

Крими виповете, за които засега се знае, че ще постъпят в Къщата, са Владо Кузов, Митьо Очите, братя Галеви и семейство Арабаджиеви, които се очаква да пристигнат в Нови Хан директно от Абу Даби, където в момента се туткат и се чудят как да приберат сина си на сигурно в някой дубайски аквапарк.

По-скучните роли ще се паднат на шофьори без книжка, убили бременни жени на пешеходни пътеки, а като VIP гост на виповете, един вид Памела Андерсън, ще влезе Цветан Цветанов. Волен Сидеров, известен още като бялата Златка, ще се весне за един уикенд, за да раздвижи духовете.

*Текстът е художественица измислица. Плод на въображението на автора. Умишлено невярна информация

 
 

Скандално! Думите „майка“, „бебе“ и „кафе“ изчезват от речника*

| от chronicle.bg |

Учените от БАН обявиха нова шокова новина: ако една дума от речника не се използва от никой повече от две години, щяла да отпадне и да се счита за несъщестуваща.

Въпреки обичайните бунтове на обичайните инфлуенсъри в социалните мрежи, феодалните старци са категорични: „Езикът е жив орган. Неслучайно думата „език“ е една и съща за това, с което се целуваме и това, с което говорим. Ако една дума не може да се запази на търговски принцип, просто ще отпада от речника“.

Първата изгонена българска дума е злополучната „майка“, която по естествен път девалвира в „мама“. Народът обвини майчинските групи във Фейсбук, че са подменили хубавата „майка“ с не толкова тежката „мама“ с множествено число „мами“.

В резултат, мамите организират протест пред парламента, без да знаят точно защо. Ще носят обаче слингове и бебешки колички със слогана „Оставете ни да кърмим нашите деца“.

Друга дума, която изчезва от речника, е „бебе“, подменено от по-модерните умилителни „бебка“, „бепка“ и „беба“.

Третата дума, по която ще се жалваме носталгично, е доброто старо „кафе“. Новото официално название на ободряващата напитка ще бъде съвременното „кафенце“. Според запознати същата съдба очаква „пари“, които ще станат „парички“, „бира“, която ще се превърне в „биричка“ и „салата“, която ще се трансформира в
„салатка“.

*Текстът е художественица измислица. Плод на въображението на автора. Умишлено невярна информация