6 съвета за връзката ви, които повечето хора смятат за грешни

| от |

1

1. Оставяйте някои конфликти неразрешени

Джон Готман е известен с изследванията с , в които “разрязва на парчета” проблемни връзки, пише пише Марк Мансън в блога си . За целта той закача на двойките всякакви видове биометрични устройства и измерва активността им докато те си говорят за техните проблеми. Също така той разглежда езика на тялото и кои думи се използват в разговорите. Всички тези данни се съчетават и Готман е в състояние да предскаже  дали бракът ви е наред.

Неговата техника се хвали с потресаващите 91% успеваемост при предричането дали двойката ще се разведе до 10 години, което е удивително висок процент за психологическо изследване.

Първото нещо, което той казва в книгите си е това: Всеобщото мнение, че всички проблеми трябва да се решават, за да е успешна една връзка е грешно.

В изследванията на щастливо женени над 40 години двойки Готман открива, че най-успешните връзки са тези с неразешените проблеми, някой от десетилетия. В същото време при неуспешните връзки се наблюдава идеята, че трябва да има абсолютно съгласие и консенсус по всички въпроси.

2

Истината е, че когато се опитваме разрешим конфликтите често създаваме нови такива. На моменти най-доброто решение е да оставим нещата както са и да продължим да си живеем живота.

2. Не се страхувайте да нараните чуствата на партньора си

Приятелката ми е от тези жени, които прекарват много време пред огледалото. Тя обича да изглежда възможно най-добре (както и аз). Вечерите, в които излизаме тя винаги излиза от банята след едночасов сеанс и ме пита как изглежда. Обикновено изглежда страхотно. От време на време обаче не изглежда чак толкова страхотно – когато промени косата си или реши да си сложи странните ботуши.

Когато и кажа какво мисля съм честен. Защо не я излъжа, че изглежда супер? Зашото това да съм честен с половинката ми е по-важно от това да се чустваме добре през цялото време. За щастие, приятелката ми е съгласна с мен.

3

Когато най-големият ни приотитет е да се чустваме добре или партньора ни да се чуства добре връзката се разпада и накрая всички се чустват зле.

Ако те ме задушава и ми трябва малко пространство трябва да съм в състояние да й кажа това, а тя да може да ме изслуша и разбере. Тези разговори с партньора са ключа към успешната връзка, а не самозалъгването че всичко е наред.

3. Бъдете склонни да приключите, когато е дошло време за това

Обществото ни идеализира любовните жертви – в почти всеки романтичен филм виждаме отчаян герой, които е третиран по ужасен начин в името на това да бъде с някого.

Истината е, че идеята ни за “успешна връзка” е доста объркана. Освен ако един от двамата не умре, връзката се счита за провал, което е абсурдно.

Ромео и Жулиета е сатира. Идеята е да се покаже как младата любов е в състояние да ни накара да правим немислими неща, като да пием отрова само защото твойте родители не се харесват с нейните. Ние обаче виждаме всичко това като нещо изключително романтично. Точно този вид ирационална идеализация ни поставя в ситуации, в които оставаме във връзката дори и партньора ни да ни неглижира. Да страдаме в името на “докато смъртта ни раздели”. Понякога единственото нещо, което може да превърне една връзка в успешна е това да я завършим.4

Не трябва концепцията за връзка да е по-важна за нас от нас самите и ценностите ни. Застоя и чуството за сигурност са всичко останало но не и хубави неща в една връзка. Как да се променим или подобрим, ако знаем че половинката ни ще е до нас каквото и направим?

4. Нормално е да ни привличат други, освен партньора ни

Общоприетите стандарти са такива, че дори най-малката сексуална мисъл включваща някой освен партньора ни се счита за измяна. Колкото и да ни се иска да виждаме само един човек, нещата не стоят точно така.

Биологично ни е заложена способността да харесваме повече от един човек. След като преминем фазата “меден месец” е съвсем нормално да свикнем с партньора си.

Приятно е да гледаш красиви хора. Приятно е да си говориш с красиви хора. Приятно е да си мислим за тях. Няма как това да се промени защото сме сменили статуса си във фейсбук. Когато се опитваме да възпрем това се самонараняваме.

Когато се отдадем на някой, не можем да му предоставим нашите мисли, чуства и възприятия. През повечето време дори сами не можем да ги контролираме. Това, което можем да контролираме са действията си. Дали ще решим да последваме мислите си или просто няма да им позволим да се материализират.

5. Прекарването на време поотделно

Виждаме го постоянно – човекът, който среща приятелката си и спира баскетболния мач посредата. След това спира да излиза с приятелите си. Или пък момичето, което изведнъж решава, че също харесва комикси и видеоигри марак и да не знае как се държи джойстика. Всички имаме по един приятел, който мистериозно изчезва, в момента в който си намери момиче. Това е опасно – не само за нас, но и за тях.

Когато се влюбим искаме да позволим на партьора ни да ни консумира живота и чуството е прекрасно. Опияняващо е. Проблемът е когато позволим на това да се случи наистина. Когато си позволим да се доближим дотолкова до някой, че да сме неразделни не съзнаваме ,че всъщтност променяме себе си и се отдалечаваме от човека, в който партньора ни се е влюбил първоначално.

Важно е от време на време да си даваме пространство, за да можем всъщност да оценим връзката си.

6. Приемете недостатъците на партньора си

Всеки човек има недодатъци и не е съвършен. По тази причина трябва да си изберем партньор, чиито недостатъци сме готови да преглътнем или дори да ги оценяваме. Най-точният показател за любовта са недостатъците. Ако нямате нищо против тях или дори тайно ви харесват – това е истинската интимност.

Съвършените качества и черти ни привличат един към друг, но от недостатъците ни зависи дали ще останем заедно или не.

 

 
 

Теленор призовава бизнеса в България да работи с хората с увреждания

| от chr.bg |

Теленор призова бизнеса в България да работи по-активно с хората с увреждания, като сподели с представители на социално-ангажирани компании своя ценен опит от работата си по програмата Open Mind, както в България, така и на централно ниво. Представители на телекома разказаха за това какви са стъпките, които една организация трябва да направи, за да бъде успешна за всички заинтересовани страни подобна инициатива, какви са спецификите при адаптирането на сградата, подбора на служителите, работата с тях и развитието им като личности и професионалисти.

Инициативата Open Mind дава възможност на хора с увреждания да повишат квалификацията и конкурентоспособността си чрез работа. Теленор обяви старта на третото издание на програмата, в което тази година трима нови служители ще се присъединят към екипа на телекома. Днес те бяха представени от главния изпълнителен директор на компанията Оле Бьорн Шулстъд и бяха приветствани от колегите си в звена „Клиентски жалби“, „Обслужване на клиенти“, „Устойчиво развитие“. Те ще работят по конкретен проект за период от две години, а Теленор ще им осигури отворена и достъпна работна среда и съответното за заеманата позиция финансово възнаграждение. През този период участниците ще могат да обогатят знанията и уменията си, да се учат от най-добрите професионалисти в Теленор и да натрупат опит и увереност. След приключване на участието си, те ще получат възможност да останат на постоянна работа или подкрепа за професионална реализация извън компанията.

Telenor Open Mind_1

Програмата за хора с увреждания се провежда ежегодно като част от дългосрочната стратегия по корпоративна отговорност на Теленор и глобалната инициатива на Теленор Груп Open Mind. През 2015 година компанията посрещна първите петима участници в програмата, които работиха в дирекциите „Управление на процеси“, „Правни отношения“, „Финанси“, „Технологии“ и „Грижа за клиента“, а през 2016 следващата вълна от участници – отново петима на брой се присъединиха към екипите на „Човешки ресурси“, „Грижа за клиента“, „Маркетинг“.

Telenor Open Mind_2

 
 

Еротика в Instagram и няколко артисти, които да следите

| от chronicle.bg |

Тази седмица сме на еротична вълна. Лятна и с оскъдно облекло, напук на застудяващото време и многото пластове дрехи, които ходят по улиците.

Еротичната фотография (изобщо фотографията като цяло) отдавна вече не е само между страниците на списанията и по негативите. Естествено, днешните фотографи, които използват социалните мрежи като свое портфолио, не могат да се мерят с Марио Тестино, Сам Хаскинс или Ани Лейбовиц, но се справят доста добре.

Оставяме на вас да прецените. Днес ви показваме някои от любимите ни еротични фотографи, които можете да следвате в Instagram. Опитайте да гледате безпристрастно на работата им. Трудно е, но опитайте.

 
 

Какъв цвят трябва да са дните на българина вместо черния петък

| от |

Как се стига една нация? Като й вземеш всичко! Ето, ние всичко им взехме на тези американци! Халоуина, интернета, думите, а сега и черния петък.

Единственото хубаво на руснаците са рускините. Но и това, че създават своя версия на всичко, което се създава на света. Нека направим като тях.

Нека създадем свои цветове за дните от седмицата, а не да сме индиго на американският пропаганден циркуляр! Вие знаете ли, че патента на eMag върху „Черен петък“ е подпечатан лично от Тръмп в резиденцията на Тодор Живков в Правец!

Сив понеделник

Защото е понеделник, то само се подразбира.

Зелен вторник

Гади ти се във вторник, защото почнатото през събота и неделя вече се е изпарило, а трябва да изкараш още 100 дни до следващата почивка.

Жълтата сряда

Задъхваш се. Краят е близо, въпреки че вече беше веднъж в понеделник и поне три пъти във вторник. Също така нямаш апетит, ама то с тая заплата и да имаше…

Жълтото слънце на червен фон четвъртък

Защото четвъртък е малкият петък.

Бяло-зелено-червен петък

Защото, когато си див от щастие, си най-себе си, най-българин. Тука няма нужда от намаления, защото има пазарлъци.

И защото единственият магазин, който се посещава в петък, е кръчмата и там сме шопохолици.

Бялата съботa

Лежиш като замръзнал цял ден. Трибагреният петък е минал прекалено успешно и се чувстваш все едно хора са вървели върху теб.

Цветна неделя

Парадоксална ситуация. Мислиш си, че понеже е неделя всичко трябва да е наред, но всъщност дълбоко вътре в теб живее една тъга и бъдещо разочарование. Можеш да го усетиш в корема си.

Успех другата седмица.

 
 

Как се возвисихме с „Ибах ва“

| от Големият Лебовски |

Едноименната екранизация по успешния, уважаван и четен роман на Милен Русков „Възвишение“ се превърна в успешен, уважаван и гледан филм. Екранната версия допълнително засили поп-културното влияние на книгата и изведе специфичните лексикални достойнства на произведението в зоната на вайръл явленията. Влизането на „Възвишение“ в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна кампания, възвести новооткритата народна любов към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и филма.

Возвисяването на славата на старинните думи очаквано стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, сексуалното и забраненото – в многопластовия и епичен израз „Ибах ва!“. Едновременно дълбоко българско и универсално заклинание с древен дизайн и всеобхватно влияние върху колективното въображение, „Ибах ва“ може да бъде заплаха, пожелание, дистанциран коментар, зрелищна проява на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, запазена словесна марка на персонаж и монументален слоган от народа – за народа.

„Възвишение“ – особено в своето литературно проявление –  притежава многобройни интересни изречения и думи, но именно „Ибах ва“ бе призвано да остави трайна следа в публичната среда и да заживее свой собствен живот в зоните на (сравнително) свободно общуване, които наричаме социални мрежи и медии. А по-точно –  в така наречените български Facebook и българския Twitter. Това са тези анклави от дигиталните корпоративни гиганти, където се общува основно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.

Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на филма драматично нарасна. Цитатът премина през задължителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и точно предадено „Ибах ва“, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))

Много пъти изразът е ползван, за да онагледи директна препратка към „Възвишение“ – хората са гледали филма, или препрочели книгата, и нямат търпение да дестилират всичко важно в кратък забавен пост. А „Ибах ва“ съвсем неиронично е есенциална отправна точка – в тази иконична и богата на символизъм композиция от букви са събрани някои основните художествени цели на романа и филма: хумор и стремеж към автентичност.

Изразът бързо зарази говоренето и надскочи цитирането, директно обвързано с „Възвишение“, за да се засели във всякакви поводи, примери и ситуации. „Пак ли се напихте? Ибах ва!“ , „Ибах ва, как ме излъгахте“, „Що не ми лайквате снимката, ибах ва“… Поквареното пожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална псувня ще се радва на дълъг културен живот.

За разлика от някои наистина архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, „ибах ва“ представлява лека модификация на израз, използван широко и дълбоко в съвременното неформално българско общуване. Ала в тази си вариация звучи някак по-забавно, по-допустимо и почти “фемили френдли“. Променете две букви – e вместо и, и вместо второто а –  и получавате правилния от днешна жаргонна (и софийска) гледна точка, но доста по-вулгарно звучащ вариант.

Освен като възрожденска препратка, „Ибах ва“ работи и като референция за функциониращи и днес български  диалекти. В някои региони изразът се ползва така и сега, а това го натоварва с допълнителен комедиен пласт.

„Възвишение“ удари лексикалния поп-културен вайръл джакпот с „Ибах ва“. Популярността на цитата е пример за влиянието, което успешни местни филми са в състояние да упражняват върху общуването. Преди години „Мисия Лондон“ постигна подобен резултат с репликата на Коцето Калки „Найс, а“. Няма нужда тези изрази да бъдат оригинални идеи на сценаристите. Понякога е достатъчно да вземат нещо интересно от някоя ниша, периферия или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм потенциал и да го превърнат в национално  жаргонно явление.

В друи случаи имаме жаргон, който директно „прави“ филмите – само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен „Шменти капели“.

Тарикатските, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна рядкост, а липсата на качествени сценарии е голяма беда за местната „индустрия“. Но ако успеете да поръсите своя филмов или тв диалог с лесно запомнящи се, забавни, органични и пристрастяващи реплики, значи сте си отворили път към сърцето на публиката. В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други много по-важни елементи като режисура и операторска работа.

 

Българското кино разполага с богат каталог от реплики, които са се вградили в културната памет и лексика на нацията и много от тях играят с жаргона, битовите ситуации или са с комедиен дизайн :  „Риба, ама цаца…“(“Кит”, 1970) , „Турското ни кафе е виетнамско“ (Селянинът с колелото, 1974), „Въх, уби мъ!“ (Криворазбраната цивилизация, 1975), „Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам“ (Вилна зона, 1975) „Може да е “Сейко”, но е назад“ и „Аре прего, ма!“(Оркестър без име, 1982г.) “ – Ама и между софиянците имало големи серсеми. – Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има“(Баш Майстора – На море, 1982), „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ (Куче в чекмедже, 1982), „Като говориш с мен, ще мълчиш!“ (Дами канят, 1980)

 

„Ибах ва“ също се возвиси до пантеона на бг жаргона и задължителните филмови реплики местно производство.