450 години от рождението на Уилям Шекспир

| от | |

Автор: Отдел „Изкуство“ на Регионална библиотека Варна (http://art.blog.libvar.bg)

През 2014 година светът отбелязва 450 години от рождението на Уилям Шекспир. Различни са инициативите по света, свързани с тази годишнина. В рамките на проекта “Sonnet Project” 154 известни актьори от театъра, киното и телевизията ще четат в продължение на цяла година сонетите на Уилям Шекспир по улиците на Ню-Йорк. Три невероятни продукции на “Глоуб Тиътър” –  “Както ви харесва”, “Ромео и Жулиета” и “Хенри V” ще оживеят на екрана. Отдел “Изкуство” при РБ “Пенчо Славейков” – Варна по свой начин иска да се включи в отбелязване на тази годишнина като ви срещне с две от най-великите шекспирови трагедии “Ромео и Жулиета” и “Отело”, но пресъздадени с различните изразни средства на киното, операта и балета.

Shakespeare's First Folio Edition To Be Sold

Ромео и Жулиета” е една от ранните трагедии на Шекспир. Създадена е между 1591-1595 г.

защото досега светът не знай

любов по-чиста и съдба по-клета

от тези на Ромео и Жулиета!

Балет “Ромео и Жулиета” – Сергей Прокофиев. Интересно е виждането на композитора за завършека на творбата:” В последното действие Ромео пристига, заварва Жулиета жива и всичко свършва добре. Причините,  тласнали ни към това варварство, бяха чисто хореографски: живите хора могат да танцуват, умиращите не магат да танцуват легнали. Интересно е, че в Лондон веднага констатираха факта: Прокофиев пише балет с хепиенд, но нашите шекспироведи се оказаха по католици от папата и се втурнаха да защитават обидени Шекспир… След разискванията с балетмайстори се оказа, че балетът може да бъде разрешен и със смъртен изход, а тогава се роди музиката”. Премиерата в Русия е на 11 януари 1940 г. в театър “С. М. Киров”. Главните роли изпълняват: примата на руския балет Галина Уланова – Жулиета и Константин Сергеев – Ромео.

Българската премиера на “Ромео и Жулиета” е на 27 май 1962 г. в Софийска народана опера. Красимира Колдамова е Жулиета, а Ичко Лазаров – Ромео.

Операта “Ромео и Жулиета” на Шарл Гуно е последното значително постижение на композитора. Премиерата и е през 1867 г. През следващите две години операта има 90 представления в различни оперни театри. Трагедията на Шекспир тук е трактувана в духа на лиричната драма, най-хубавите части в операта са четирите дуета на Ромео и Жулиета (на бала, на балкона, в спалнята на Жулиета и в гробницата), валсът на Жулиета, каватината на Ромео – носят емоционална непосредственост, правдивост на декламацията и мелодическа красота, които са характерни за индивидуалния стил на Гуно.

Филм Ромео и Жулиета” – Два Оскара, три Златни глобуса, Давид и Донатело и многобройни номинации. Режисьорът Франко Дзефирели прави нечуван за времето си дързък ход – избира млади хора, които да превърне в двамата влюбени. Оливия Хъси (Жулиета) и Ленърд Уайтинг(Ромео)са във възторг от приключението да пресъздадат на кино най-романтичната любов и отношението на режисьора към тях. Изключително внимание е отделено на местата за снимки, на автентичността на костюмите, на визуалните решения. Появата на филма през 1968 г. предизвиква бурен интерес. Оливия Хъси не е допусната на премиерата в Лондон, защото не е навършила 18 год. Paramount” призоваватийнейджърите да видят Шекспир на кино и организира множество премиери в градове на Щатите. Саундтракът към филма, създаден от Нино Рота е сред най-продаваните албуми през 1968 г. Кинокритиците  се разделят на две. Една част от тях заявяват, че младите актьори не са в състояние да пресъздадат безсмъртните стихове. Другитекинокритици смятат, че филма е най-добрата екранизация на Шекспир.

Трагедията на Отело, мавърът от Венеция” – трагедия в пет действия. Написана е около 1603-1604 г.

С целувки те убих, звездице ясна —

и върху теб, целувайки те, гасна!

Отело” – Опера в четири действия. Либрето Ариго Бойто. Верди работи над нея в продължение на пет години. Това е предпоследната опера в творчеството на композитора и показва съвършенството на неговата техника. Тя носи всички белези на новаторския стил на маестро Верди. Премиерата и е на 5 февруари 1887 г. в Миланската Скала и предизвиква фурор. Постановката е ръководена от самия Верди, диригент  – Франко Фачо, а в ролята на Яго е баритона Виктор Морел. У нас операта за първи път е поставена през 1922 г. в Софийска народна опера, под диригентството на Тодор Хаджиев. Много оперни знаменитости изпълняват ролята на Отело. Сред тях са Марио дел Монако, Лучано Павароти, Пласидо Доминго и др.

Многообразен е прочитът на шекспировия текст на Отело и до днес тази трагедия не слиза от световните театрални сцени. Интерес предизвикват едни от първите представления на тази трагедия в България: натрупа “Напредък” във Варна през 1905 г. (отзив в дигитална колекция) и на пътуващия театър “Съвременен театър” на Матей Икономов – сезон 1909 -1910 г.

Запомнящ се е образът на Отело в изпълнение на Лорънс Оливие. Театралната постановка е екранизирана през 1966 г. В нея органично са съчетани кино и театрални похвати. Филмът запазва повечето от оригинала на шекспировата пиеса и не променя реда на сцените. Това е първата английско езична, цветна филмова версия за широк екран. Лорънс Оливие е почти на 60 години, когато изпълнява тази роля. Неговият Отело е горд, влюбен, доверчив, чист, верен, ревнив, зъл. С удивителна техника и лекота актьорът превежда своя герой през всички тези състояния и чувства. И във всеки един миг неговият Отело е органичен и правдив. Оливие е номиниран за Оскар за изпълнението си в тази роля.

Въпреки дистанцията на времето творчеството на Шекспир продължава да ни вълнува и да ни провокира да се връщаме към него.

 
 

Какво да скрием от европредседателството

| от |

Шест месеца са много. Толкова време е достатъчно дори сезоните да се сменят, представяте ли си! 

По принцип мотото „Да не се изложим пред чужденците“ е доста тъпо. Но все пак е кофти да се изложим пред чужденците и затова, докато се правим, че не ни интересува, трябва да помислим как все пак да не го направим.

За щастие можем да избегнем излагане с далеч не толкова мащабна операция. На първо време – много добре знаем какво не ни е наред, защото го въртим всеки ден. Да, за първи път в историята на света хроничното ни мрънкане ще влезе в употреба.

Лесно е! Представете си, че някой ви идва на гости – какво правите? Всичко, което не харесвате отива или заметено под килима, или прибрано по шкафове, гардероби и детски стаи. Тази метода е толкова проста, че ни отблъсква, защото не е ни отива на егото да си решаваме проблемите толкова елементарно. Но днес ще ни отива.

На първо време трябва да се лишим от уличните дупки, уличните кучета и хората, които живеят на улицата, за да си помислят чужденците „Брей, тези българи колко луксозно живеят“. Да запълним дупките по улиците е морално, за разлика от това просто да разкараме останалите две. Оставете това, ами си е и доста работа.

Сега е моментът да падне един хубав, полуапокалиптичен сняг! Да покрие всичко, само НДК да се вижда. Освен очевидните ползи от бедствието, като бонус резултат хората няма да имат избор освен да се пречупят и да заискат още лифтове. 

Следва интернет и телевизиите. Пълно информационно затъмнение! Никой чужденец не бива да вижда какво правим и казваме в интернет или по телевизията. Единственият канал, който дават по телевизията, е Discovery, а единственият сайт в интернет – Wikipedia. Но не искаме да изглежда така все едно хората нямат мнение. Искаме да изглежда така все едно хората имат мнение, но си го базят за себе си и се образоват преди да го изкажат.

Накрая е нужно да прикрием самият факт, че много ни интересува какво мислят другите. Не знам дали гледахте репортажа за готвачите, които се грижат за нашите евро гости. Всички традиционни блюда бяха сервирани по специален изключително красиво подреден начин, който няма нищо общо с този, които сме свикнали.

Никакви такива повече! Шопската салата вече се прави в леген, сипва се с черпак и се сервира така. Пред хората. 

Какъв пиар само би било това!

 
 

“Убийството на Джани Версаче“: двете страни на монетата

| от Дилян Ценов |

Този текст съдържа спойлери за епизод 1 на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace. 

Раян Мърфи е велик. Велик в правенето на сериали, но още по-велик в тяхното промотиране.

Досега почти винаги предварителните тийзъри и трейлъри бледнееха пред майсторството на същинските епизоди. Затова имахме основание да му се доверим, когато един след друг излизаха видеата за новия сезон на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace (“Убийството на Джани Версаче“). Е, този път Мърфи стъпи леко накриво – рекламата не е всичко.

Най-доброто, което можем да кажем за целия епизод е, че той е потенциална загрявка за нещо по-добро в следващите осем епизода. Разглеждани самостоятелно, тези 52 минути, отрупани с пищни и въздействащи кадри, могат да бъдат обобщени в петминутно видео, което би направило останалите 47 излишни.

Не знаем дали равния ход и дупките в сценария (Том Роб Смит) ще продължат до края на сезона, но що се отнася до пилотния епизод, то той бледнее пред някои от останалите проекти на Мърфи. Не може да се сравнява с „Народът срещу О Джей Симпсън“, чийто първи епизод отбележи двоен на сегашния рейтинг. Някои сезони на American Horror Story също започнаха много по-силно. Изобщо не поставяме под въпрос FEUD: Bette and Joan. Надяваме се в следващите епизоди режисурата да се съвземе и да върне характерните за всички продукции на Мърфи съспенс и дълбочина.

Разбира се, монетата има две страни и не можем твърдо да кажем, че стартът на „Убийството на Джани Версаче“ е лош.

Едно от нещата, за които поздравяваме екипа е, че той наистина умее да създава атмосфера. Най-хубаво е, когато в добрата атмосфера се случват интересни неща – нещо което тук по-скоро отсъстваше. Иначе и тук, както и в предишните проекти, всичко от режисурата до звуците работи, за да бъдат изградени онези деветдесетарски похот и блясък, на фона на които се случва едно от най-значимите убийства на епохата, случило се на 15 юли 1997 г.

Версаче е неприлично богат, неприлично известен и обичан от всички. Къщата му говори за самия него. Мрамор, каменни облицовки, ефирна коприна, слуги наредени като гвардейци на всеки ъгъл и двор, който наподобява градините на Версай. Тук добавяме и работата на операторите и на дизайнерите на костюмите, които придават на персонажите онази меко казано странна визия от 90-те. Изключение правят Джани и Донатела, които се обличат с десетилетие напред, което да си признаем, ни хареса.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис

Епизодът започва с дълга сцена, в която виждаме Джани Версаче (в ролята е Едгар Рамирес) и неговата сутрешна рутина под знака на изобилието, пищността и яркото слънце на Маями бийч. Страхотният старт задава тонът, който присъства навсякъде при Мърфи – дълги кадри, в които нищо не се случва, но именно те рисуват фона, на който ще се развива действието. Съспенсът е усилен от редуването на кадрите с Версаче и Андрю Кънанан (в ролята е Дарън Крис, Glee). Вторият е The Man Who Could Be Vogue (името на епизода). Патологичен лъжец с неистово желание да живее живота, за който няма нито характер, нито пари, нито късмет. Пълният антипод на дизайнера. На края на сцената Версаче е прострелян на прага на дома си. От там започва ретроспекцията и сцените ни пренасят от настояще в минало, и обратно, на няколко пъти в епизода.

Силата на този епизод е именно в ретроспекциите, и в частност на сцената в операта, в която Версаче и Кънанан разказват един на друг за себе си. Единият е премерено откровен и заинтригуван, другият реди лъжа след лъжа. Сцени като тази ни дават индикации, че занапред нещата няма да бъдат толкова равни, с незапълнена атмосфера, и Мърфи ще се завърне в пълния си блясък. Обещаваща за нататъшни попадения е и сцената на Дарън Крис в пикапа, минути след извършването на убийството – най-силната в епизода по наше мнение.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода,, пенелопе круз

Другото, за което „Убийството на Джани Версаче“ заслужава адмирациите ни, са някои от актьорите. За Пенелопе Круз знаехме, че освен красавица е и добра актриса, но тя надмина очакванията ни. Най-доброто нещо в първия епизод беше именно тя в ролята на Донатела Версаче. Дори с пропуските в сценария, в който ключовите събития минават като миг, тя успява да даде плътност на персонажа си и да не изглежда нелепо във финалната сцена. Честно казано вместо да ни показват кадри на мъртвия Версаче на масата в болницата, можеха да ни разкрият какво се случва с пряко засегнатите от смъртта му. Пенелопе Круз успява да прескочи този трап, защото е страхотна актриса. Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, не. Много обещаващо изглеждаше на снимките, на малкия екран не му вярваме.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис, рики мартин

Вече споменахме за сцената в пикапа и колко харесахме Дарън Крис и ще го повторим. Той е другото попадение сред актьорите. Несъмнено ролята на нереализиран хомосексуален творец, който ще направи всичко, за да се издигне, му пасва като ръкавица. А с Едгар Рамирес за екранен партньор тандемът е завършен. Струва си да гледате сериала дори само заради Дарън, Едгар и Пенелопе.

Най-доброто, което ви съветваме да направите, е да гледате „Убийството на Джани Версаче“ без да очаквате много от първия епизод. Той няма да ви хване за гърлото, нито ще ви накара да настръхнете, но със сигурност ще ви накара да продължите да следите втория сезон на American Crime Story. Защото има история за разказване, която е интересна, макар разказът да натежава от залитането към грандомания на Мърфи, когато снима в епоха.

В България премиерата е на 23 януари в ефира на FOX. Вторият епизод излиза в САЩ на 24 януари. Режисьор ще бъде не Мърфи, а Нелсън Краг (FEUD, American Horror Story), a сценарият отново е на Том Роб Смит.

 
 

Почина разказвачът от Прованс, Питър Мейл

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският автор Питър Мейл, чието установяване във Франция го вдъхнови да създаде бестселъра „Една година в Прованс“, почина на 78 години, предаде Асошиейтед прес. Мейл е един от популярните чуждестранни автори в България и книгите му ни накараха да обикнем френската провинция.

Издателят му Алфред Кнопф съобщи, че Мейл е починал след кратко боледуване в болница, близо до дома му в Южна Франция.

Книгата „Една година в Прованс“ излезе през 1989 г. От нея са продадени милиони екземпляри и по нея Би Би Си създаде сериал.
Други произведения на писателя са „Добра година“, „Винена афера“, „Прованс завинаги“, „Отново Прованс“ и „Марсилска афера“. През 2006 година романът „Добра година“  беше екранизиран за киното, а в главните роли влязоха Ръсел Кроу и Марион Котияр.

 
 

Чат програма работи, само когато имате по-малко от 5% батерия

| от chr.bg |

Изразохдваме страшно много мисъл в опит да изстискаме още малко батерия от телефоните си. Apple дори предлагат евтина смяна на батерията на айфоните, a телефоните с Android ще показват коя програма колко енергия източва.

Не е изненада в такъв случай черният хумор на програмиста, създал чат програма, която работи само когато телефонът има по-малко от 5% батерия. Тя доста подходящо се казва Die with me.

Създателите на програмката са белгийци. Те казват: „Искахме да изкараме нещо положително от момента, когато човек има малко батерия. Супер много се забавлявахме, докато я създавахме.“

Проектът им започва през 2016 година и вече е завършен и готов за сваляне.