15 твърдения, които противоречат на здравия разум

| от |

Нашият колумнист Катя Михайлова е имала близки срещи с нездравомислещи и е синтезирала 15 твърдения, който противоречат на здравия разум.

  1. Колкото повече не харесвате една черта в даден човек, толкова по-голяма е вероятността да притежавате тази черта в себе си. Карл Юнг смята, че това което ни притеснява в другите, често е отражение на нас самите, а Фройд го нарича „проектиране“. Например, човек, който е несигурен за парите си критикува другите за това. 
  2. На хората, които нямат доверие в другите, не може да се вярва.
  3. Колкото повече се опитвате да впечатлите другите, толкова по-малко доволни, ще бъдат те. Така, че каквото и да правите винаги 30 % ще ви харесат, 30 % няма да ви харесат, а  40 % въобще няма да се интересуват от това, което правите. Затова бъдете себе си.
  4. Колкото повече се проваляте, толкова по-вероятно е да успяватеМакс Левчин е казал: “Най-първата компания, която основах, фалира със страшна сила. Втората ми компания фалира малко по-скромно, но въпреки това фалира. Третата си фалира както трябва, но всичко беше ок. Възстанових се бързо. Четвъртата ми компания почти не фалира. Петата ми компания беше PayPal.”
  5. Колкото повече се страхувате от нещо, толкова по-наложително е да го направите. Например: притеснявате се да говорите с привлекателна жена, да отидете на интервю, за да получите нова работа, да говорите пред публика, то тогава направете точно това.
  6. Колкото повече се плашите от смъртта, толкова по-малко ще можете да се наслаждавате на живота.
  7. Колкото повече научавате, толкова повече ще осъзнавате колко малко знаете.
  8. Колкото по-малко ви е грижа задругите, толкова по-малко ви е грижа за вас самите. Може да не е очевидно, но хората, които са жестокикъм хората сред тях са жестоки и към себе си.
  9. Колкото повече ви е страх че няма да успеете, толкова по-голяма е вероятността да се провалите.
  10. Колкото по-достъпно е дадено нещо,толкова по-малко го искате.  Несъзнателно се приема, че нещата, които са оскъдни са по – ценни , а нещата, които са в изобилие, не са толкова ценни.
  11. Колкото повече се опитвате да спорите с някого, толкова по-малко вероятно е да го убедите във вашата гледна точка.
  12. Колкото по-убедени са някои, че са прави, толкова по-малко вероятно е те да знаят. Или като е казал философът Бертран Ръсел:“Проблемът със света е, че глупавите са самонадеяни, а умните – пълни със съмнение.
  13. Единственото сигурно нещо е, че нищо не е сигурно.
  14. Промяната  е единственотопостоянно нещо.  
  15. Колкото повече се опитвате да спорите с някого, толкова по-малко е вероятно да го убедите във вашата гледна точка. Причината за това е, че повечето аргументи са емоционални по природа.
 
 

Страната, която е ад за любителите на алкохола

| от Вучето |

Който го е страх от мечки да не ходи в гората. А на когото му се пие, да не ходи в Норвегия. Защото веднъж попаднал там, психиката на всеки човек с изострен афинитет към консумацията на алкохол се срива.

Ако сте фактологически неподготвени за това, което ви очаква в Норвегия, сблъсъкът със суровата действителност наистина може да бъде брутален. Преценете сами защо.

Петък вечер е и искаш да си купиш бутилка червено вино. На пръв поглед, съвсем безобидно  и напълно изпълнимо човешко желание. Само че ако си в Норвегия, това не може да се случи, защото в делнични дни магазините нa държавния монополист Vinnmonopolet затварят в 18, а в събота – още в 15 часа. Затова ако ти се пие, си изправен пред две възможности. Или отиваш в заведение и си поръчваш жадуваната чаша вино, 200 мл, срещу 90-100 крони (20 лв.). Или се обаждаш на Том Круз, той доплита до местонахождението ти с лекотоварен хеликоптер Боинг MH-6 Little Bird и след серия от каскади и премеждия двамата кацате в някое населено място  в съседна Дания, до където, слава Богу, пипалата на алкохолния октопод не се простират.

По традиция Норвегия си е изградила имиджа на изключително прогресивна страна с висок жизнен стандарт. Затова и може би стриктното отношение към алкохола изглежда малоумно на повечето чужденци. Норвежците, разбира се, са се примирили със статуквото, но въпреки това с горчивина и неприкрита завист гледат на онези райски места в Европа и по света, където да си купиш бутилка водка е също толкова лесно и безгрижно, колкото и кило картофи.

Кой е “потисникът”?

Името му е Vinmonopolet (буквално “винен монопол”), а на галено му викат Polet. Това е единственият държавен търговец на дребно в Норвегия, който има право да продава напитки с алкохолно съдържание  над 4. 75%. Броят и териториалното разпределение на магазините на монополиста са строго съблюдавани. Правилото е, че на 30 хиляди души се пада само един магазин. Това значи, че освен ако не живеете в някой по-голям град, ще се налага да пътувате с километри, за да купите напитки, с които да почерпите гостите си в събота вечер. Алтернативата е да си ги поръчате онлайн и да си вземете доставката от местния пощенски клон.

Защо цените са толкова високи?

Просто. Акцизите. Спрямо средните цени на алкохола в Европа, тези в Норвегия са завишени с 250 %. В другите негостоприемни за любителите на чашката страни, положението не е по-различно, но определено не е толкова зловещо. В Исландия процентите са 226, във Финландия – 172, в Швеция – 141, а в Дания – 138.

Кое е наложило всичко това?

Още по-просто. Норвежците искат да живеят вечно. Шегата настрана, от години националната политика включва всевъзможни рестрикции с цел да се ограничи употребата на алкохол и тютюневи изделия. В умовете на законотворците това не е злокобен план за вгорчаване живота на населението, а тъкмо напротив. Идеята е норвежците да бъдат една здрава, просперираща и дълголетна нация. А това, разбира се, не може да се постигне, ако хората пафкат цигари и се наливат с концентрати, както им падне. И очевидно са прави, защото според скорошно проучване цели 80 % от населението подкрепят така провежданата политика. Логиката, зад която застават, изглежда желязна (макар и само от гледна точка на заклетия въздържател): Хората биха купували и съответно консумирали повече алкохол, ако можеха да го намерят редом до кутиите с мляко в супера.

Какви са резултатите?

Те са налице. Норвежците наистина почти не употребяват алкохол през седмицата. Но веднъж като започнат в началото на уикенда, нещата обикновено излизат извън контрол, а при по-младите се стига дори до ексцесии, които завършват в спешното или под някоя пейка в парка.

Разбира се, когато на една нация, исторически и географски предопределена да пие много, й спрат кранчето “централно”, представителите й става много изобретателни. Сред най-популярните начини за снабдяване с големи количества по-евтин алкохол са фериботните воаяжи до Дания. Тъй като корабът се счита за такс-фрий зона, норвежците предприемат тези пътувания главно с цел да пият тънко и напоително на борда.

Тъй като производството на алкохол в домашни условия е строго забранено със закон и нарушителите ги грозят колосални глоби, норвежците се обръщат за помощ към братята по чашка – полските гастарбайтери. Освен с пословичното си трудолюбие и физическа издръжливост, последните са известни и като умели контрабандисти.

Когато заминах да живея в Осло преди няколко години, ми трябваше около месец, за да преодолея първоначалния шок от цените на алкохола и да пренастроя дневния си режим така, че да бъде съобразен със странното работно време на Vinnmonopolet.

Постепенно измислих всякакви трикове и стратегии, за да поддържам, доколкото ми беше възможно, питейния лайфстайл, който си бях изградила в България. Така например, вечерната дажба уиски се измерваше със специална мензурка, която предвидливо си бях свила от един бар. Когато затрих някъде мензурката, с прискърбие трябваше да я заменя с капкомер. Никога не отказвах, когато ме канеха “на кафе”, но ако предчувствах, че ще ме черпят,  винаги избирах заведения, в които се сервира не само кафе, но поне и бира. Защото аз кафе след 9 сутринта не пия. Ако някой ми идваше на гости от България или чужбина и ме питаше какво да ми донесе, винаги казвах с уж небрежен тон: “Абе не се притеснявай, просто вземи някоя бутилка от фрий шопа на летището.”

И ако трябва да обобщя цялостното настроение през всичките тези месеци, прекарани в норвежката столица, мога да кажа, че наложеното ми от обстоятелствата въздържание ме превърна ако не в по-добър човек, то поне в хладнокръвен индианец с много силна воля.

 
 

Елън Дедженеръс: 15 години смях през сълзи

| от chronicle.bg |

Когато започва да води своето предаване, преди 15 години, мнозина са убедени, че светът все още не е готов за нея.

И имат пълното право да мислят така. Минали са едва пет години, откакто тя прави прецедент в телевизията като разкрива, че е гей в епизод от ситкома си „Елън“. Веднага след това телевизията се отдръпва, а шоуто скоро изчезва, защото светът не е готов за това. 42 млн. зрители гледат как героинята й в ситкома признава на своята приятелка, че е лесбийка, докато двете са на летището. В същото време микрофонът е включен и всички наоколо чуват признанието.

Реалността е доста по-горчива. Никой комик до този момент не е излизал от килера по толкова публичен начин. Края на ХХ век е – няма как да остане незабелязано. Елън прави нещо нечувано и светът й се отплаща. Ситкомът скоро потъва в забвение, защото никой не иска да гледа тази „лесбийка“.

Елън обаче е свикнала с подобни удари. Тя е отраснала в Ню Орлиънс, в семейството на майка логопед и баща застрахователен агент, които се развеждат, когато тя е тийнеджър. След като признава на майка си и доведения си баща, че е лесбийка, той я моли да напусне къщата им. Не иска децата му да живеят под влиянието на 21-годишната Елън. Не много дълго след това Елън се влюбва в своя приятелка, с която започва сериозна връзка. Момичето загива в катастрофа. Преди да се посвети изцяло на комедията, Елън упражнява различни професии като сервитьор, барман, бояджия и др.

Вторият й опит след ситкомът „Елън“, който е спрян през 1998 г.,  е ситкомът „Шоуто на Елън“ по CBS, но и този проект се проваля след само 13 епизода през 2001 г. Две години по-късно тя озвучава Дори в „Търсенето на Немо“ и макар това да е едно от най-добрите неща в тази анимация, екипът е на тръни как участието на Елън ще се отрази на филма.

В началото на този век Елън Дедженеръс е не просто угаснала звезда, но и живее във време, което не би допуснало някой, който е открито гей, да води собствено телевизионно шоу – без значение дневно или вечерно.

Зад идеята за „Шоуто на Елън Дедженеръс“ застава тогавашният президент на Warner Bros. Telepictures Productions Джим Параторе, който е създал „Шоуто на Роузи О’Донъл“ и „The Bachelor“. Въпреки неговата намеса, трудно се намират привърженици на идеята.

Тя е лесбийка, а жените, които гледат дневните предавания са хетеросексуални домакини с деца – какво общо има тя с тях?“ казват всички мениджъри.

Затова Параторе взима решението двамата да тръгнат на турне и сами да покажат коя е Елън. Пътуват от град на град и канят мениджърите в публиката, а след това Елън разговаря с тях и ги омайва.

Накрая успява да ги спечели на своя страна и първият епизод на „Шоуто на Елън Дедженеръс“ е излъчен в ефир на 8 септември 2003 г.  Но по това време водещата все още е принудена да се бори със задължителния елемент на всяко дневно предаване: автентичността. Това тя не може да си позволи.

Никой не вярва, че зрителите ще искат да гледат лесбийка по телевизията през деня. Задължителното услови е Елън да не парадира със сексуалността си. Човек, който преди  6 години е рискувал всичко, за да излезе от килера, трудно би се съгласил на подобни условия. „Чувствах се ужасно, защото бях работила толкова усърдно, за да бъда вярна на себе си и да преодолея срама си от нещо, което знаех, че не е грешно… Балансирането беше наистина трудно…“ признава Дедженеръс.

Но с времето става ясно, че няма повод за притеснение. Още от началото шоуто бележи висок рейтинг, който само продължава да расте с времето. Нещата стават по-лесни. А днес не можем да си представим шоуто без онзи епизод, в който Елън обявява, че ще се жени за партньорката си, Порша де Роси. Двете започват връзката си през 2004 г., година след като шоуто стартира.

„Шоуто на Елън Дедженерис“ става известно като място, където знаменитостите могат да отпуснат душите си, да се чувстват безопасно (а не застрашени от поредния драматичен журналистически въпрос) и да танцуват заедно с водещия по пътя към мястото си. Това е времето и мястото също, в което зрителите могат да се забавляват, да получат един час, лишен от цинизми и язвителни коментари. Това остава и решаващ елемент от предаването, заради който Елън е на върха вече 15 години.

„Искам шоуто да достига до хората и да бъде позитивно. Светът е изпълнен със страх и негативизъм, и осъждане. Мисля, че хората трябва да превключат на радост и щастие. Колкото и изтъркано да звучи, трябва да превключим.“

С течение на годините „Шоуто на Елън Дедженеръс“ само се разраства. От него водят началото си хитови приложения като Head’s Up!, което има 25 млн. изтегляния. Елън и предаването й печелят 59 награди „Еми“ и 21 People’s Choice Awards (повече, от който и да било в историята на шоу програмите). Призванието на Елън да превключва публиката на радост и щастие не се е изчерпало за последните 15 години.

Защо шоуто на Елън е толкова успешно? Причините са много. То наистина разведрява хората, а в определени случаи дори ги прави щастливи. В него няма да чуете някой да осъжда някого. Противно на очакванията, че водещата има тайна мисия с това предаване на превърне всички зрители в гей, това не се случва. Единствената цел е публиката да бъде щастлива и да се забавлява по време на този един час.“ И публиката е щастлива. И шегите и смехът не идват непременно на нечия друга сметка, както при повечето вечерни предавания. Самата тя признава, че се старае да не засяга никого с хумора си, да бъде неутрална, защото вярва, че ако децата гледат такъв вид хумор, ще бъдат такива, когато пораснат. Мили, добри, толерантни. Както самата Елън, когато е гледала големите Дик Ван Дайк и Лусил Бол, когато е била дете.

В същото време, Елън Дедженеръс не е човек, който ще стои тихо, когато по света се случват недопустими явления. Много често самата тя е защитава публично каузите, в които вярва, които се основават на идеята за толерантност, приемственост, социални и екологични каузи.

Днес обаче вече изглежда, че брандът (защото Елън вече е бранд) може би има срок на годност. Поне във формата, в която го познаваме. Договорът на Елън изтича през лятото на 2020 г., и към момента не е ясно дали комедийната актриса и водеща ще го поднови.

В момента се подготвяме да гледаме първото стенд ъп шоу на Елън от 2003 г. насам. „Relatable“ ще излезе в мрежата на Netflix на 18 декември 2018 г. Според собствените й думи, Елън се кани да покаже друга своя страна, различна, леко глуповата.

Това разбира се не е текст за равносметка, след края на една ера. Защото „ера“ е най-точната дума, която може да опише последните 15 години. През 8 от тях, Елън си съперничи с Опра, но двете така и не се допират. Едната докосва сърцето и трогва, другата може да те разсмее до болка. Елън не ходи там, където Опра е царица. Вместо това основава свое собствено царство, което не е ясно колко още ще съществува.

Едно обаче  е сигурно. Феновете ще ценят всяка оставаща секунда от предаването. А звездата на Елън определено ще продължи да грее  дълго след последния епизод.

 
 

Момиче узна, че е бременно чак след 8 месеца

| от chronicle.bg |

Сафрон Хефер гледа плоския си стомах на снимката долу и въобще не подозира, че е в шестия месец. Въпреки че не й идва и й се хапва постоянно, тя не осъзнава, че е бременна, докато докторът не й казва след 2 месеца. Сафрон е на 18 години и не показва никакви знаци, че е бременна, докато сестра не препозиционира бебето – тогава се появява и коремчето й.

SEI_44690897-cec5-e1545041784602

Шест седмици по-късно Сафрон ражда Оскар. 

Докторите откриват, че бебето е изправено в утробата й и затова младата майка няма коремче. Самата тя казва: „Беше изненада за всички. Майка ми беше шокирана, както и аз. Не вярвах, че е възможно (да не знаеш, че си бременна), докато не ми се случи. Чувала съм подобни истории, но винаги съм си мислела, че жените знаят. Докато не ми се случи, нямах представа какво е. Докато бях бременна без да знам, все още си ходех на фитнес и на солариум. В деня, в който разбрах, бях на фитнес с майка ми и правих клекове. Смеехме се, че коремчето ми добива странна триъгълна форма като изпълнявам упражненията. Въобще не ни дойде на ум – дори майка ми каза,че въобще не се е замисляла,че може да съм бременна.“

Когато Оскар беше поставен в правилна позиция Сафрон казва: „Видях сестрата как го обръща и изведнъж коремчето ми се изду като балон. Стана огромно. А Оскар е перфектен. Ако си представите перфектното бебе – това е той. Също е и много спокоен – само седи, спи и се гушка. Очарователен е. Обожавам да съм майка. Онсовното, което ме радва, е да го виждам щастлив. Когато се усмихва и се смее, знаеш, че си свършил добра работа.“

 
 

Бракониер беше осъден да гледа „Bambi“

| от chronicle.bg |

Бракониер беше осъден да гледа „Bambi“ периодично до края на присъдата си. „Bambi“ е петият пълнометражен филм на Walt Disney Pictures, излязал преди 76 години, през 1942. Историята за малкото еленче изглежда издържа теста на времето и днес е една от класиките на анимационното студио.

Бамби се помни като сладък персонаж и важна фигура от поп културата, но във филма в изключително трогателна сцена майката на еленчето умира убита от ловец. Това е един от най-тъжните и мрачни моменти в цялата филмография на Disney, редом със смъртта на Муфаса в „The Lion King“ и историята на Ели и Карл от „Up“.

Дейвид Бери-Младши беше заставен да гледа филма „Bambi“, докато не изтече присъдата му за бракониерство.

Бракониерството не е точно рядко срещано престъпление, но делото срещу Дейвид е с особена тежест, защото действията му са продължавали с години като през това време той е убил хиляди елени за трофеи. Това е едно от най-големите дела за бракониерство в щата Мисури.

Бери ще прекара 1 година в затвора, а след това ще е на пробация още 120 дни заради незаконно притежание на оръжие. Той трябва да гледа „Bambi“ всеки месец от присъдата си по решение на съда, започвайки преди 23 декември. Още двама човека бяха осъдени в делото, но няма да гледат с Бари.

В последно време Disney преправя старите си класики в нови игрални филми. Феновете вече видяха „Cinderella“, „Beauty and the Beast“ и „The Jungle Book“, а догодина очакваме „Dumbo“, „Aladdin“ и „The Lion King“. По-нататък: „The Little Mermaid“, „Mulan“ и „The Sword in the Stone“. За съжаление „Bambi“ все още не е сред планираните.

Трябва да похвалим съда за макар и екстравагантно, изключително уместното му решение. Въпреки че повечето хора биха се радвали да гледат филм на Disney, докато са в затвора, на бракониера „Bambi“ ще втръсне сравнително бързо. Надяваме се популярната тъжна сцена във филма да го вразуми от бъдещи подобни нарушения.