100 Years UK in BG: Моят български град

| от |

Aвтор: Джон Митчъл за рубриката 100 Years UK in BG в блога на Британското посолство в София.

Джон Митчъл е британец, който от няколко години живее в малък град близо до Сливен, говори български и се чувства напълно интегриран в местната общност. С приятели редовно посещава градското кафене, а то, разбираемо, се превръща в източник на много колоритни и странни истории.

„Ако Дейв Алън бе българин, а не ирландец, той щеше да е от моя български град!” – Джон Митчъл

Когато достигнах онзи етап в живота си, в който пенсионирането наближаваше, а професионалният ми път бе преминал извън родината, започнах да обмислям възможността да заживея в чужбина. Покрай работата ми като военен бях видял много страни, в някои от тях бих живял, в други – не. Успях да сведа „възможностите” до пет, с оглед на езиковите ми познания, икономическото положение и т.н.

sliven_11

България бе една от тях. Мой приятел бе живял тук от самото начало на демократичните промени и разказваше много истории за подобренията в страната. След няколко пътувания до България, реших да се установя в сливенския район, защото бе на еднакво разстояние от границите с Гърция и Турция, достатъчно близо до морето и с хубава планина. В крайна сметка се озовах в малък град, недалеч от Сливен. Дотук със скучните  подробности. Как да опиша България? Ако Дейв Алън бе българин, а не ирландец, той щеше да е от моя български град!

На третия ден от новия ми живот, вече бях влязъл в конфликт със строител, решен да прави каквото си е намислил, а не това, което исках аз; портата ми се отвори и през нея влезе мъж, който сериозно куцаше, водеше магаре, а след магарето малък стар човечец бе нарамил рало. Влязоха в „градината” и за нула време тя бе частично изорана и засадена с 30 корена домати. После бях поканен у съседа, за да се запозная с местната култура, да опитам храната и, разбира се, ракия! Магарето, както научих по-късно, се казваше Мария, а възрастният мъж ще нарека Петко, за да не издавам идентичността му. Петко и семейството му щяха да ми станат добри, близки приятели, първите от многото в МОЯ малък град! Местното кафене, което беше центърът на различните „забавления”, се сдоби с редовен посетител. Като свикваха с разваления ми български, съгражданите ми постепенно ме въвеждаха в местния хумор.

Първият ми спомен за шегите е от една вечер в кафенето. От съседната маса дочух: „Джон ще знае, той тъкмо се върна от София”. Един от събеседниците на въпросната маса ме попита вярно ли е, че правителството ще налага данък магаре. За щастие успях да забележа намигването и усмивката на друг човек от групата. Моят отговор трябваше да е „Да”! След това интересуващият се продължи и разказа на двама души с гръб към мен, че от надежден източник е разбрал, че от София ще правят изненадваща проверка в градчето. На следващия ден забелязах колко малко магарета бяха изведени на паша или карани из града!

Друг случай включваше известен художник и жител на градчето, който ми обясни, че е бил дисидент по време на комунистическия и след това социалистическия режим. Един от присъстващите на масата отговори: „Ти все още си отцепник, ти си човек на изкуството”, а втори допълни: „Разбира се, ти вече си пенсионер, а не художник.” Това бе последвано от дълъг монолог от нашия художник за това, че професията му ще си остане само негова, независимо от възрастта, като речта, разбира се, бе многократно прекъсвана от останалите.

Още една случка! Тя е от времето на първите избори, след като България се присъедини към ЕС. Докато стоеше с нас на масата, същия този художник бе информиран тържествено, че като град вече ще имаме двама кмета – един, избран от гласоподавателите, и втори, посочен от ЕС. Разбира се, това накара нашият човек да се впусне в монолог за демокрацията. Когато енергията му започна да привършва, някой го извести, че аз съм този, който ще бъде назначен! Това му даде нови сили и ето, той започна отново! Когато се изтощи, някой от събеседниците подхвърли, че не кой да е, а самият президент ще дойде в градчето да ме направи почетен българин. Последва пореден монолог за демокрацията, за състоянието на правителството и за президента!

Прекарал съм много вечери в местното кафене, което означава, че имам голям запас от истории за разказване.

 
 

Нещо любопитно за бирата

| от chr.bg |

Днес във Великобритания празнуват своя Национален ден на бирата. Да им е честит, ние също ще празнуваме – петък е все пак! Освен това вчера започна и Световното в Русия. Лошо й се пише на бирата по цл свят, не мо на острова.

Според една не особено солидна, но все пак любопитна теория, бирата е спасила човечеството. Твърди се, че вместо гадната мръсна вода, хората пиели дестилирана бира и така не умирали от каквото вирее във водата.

Събрахме няколко интересни факта по повод великото пиво и празника му. Можете да ги прочетете в галерията ни. Наздраве!

 
 

Животните се преориентират към нощния живот, за да избягват хората

| от chr.bg |

Все повече животни като тигри, лъвове и мечки се превръщат в „нощни птици“, за да избягват хората.

Учените отдавна знаят, че човешката дейност внася смут в природата. Освен че стават по-бдителни и отделят по-малко време за търсене на храна, много бозайници „пътуват“ до отдалечени зони или се движат по-малко, за да избягват контакт с хората.

Мащабен анализ установи, че дори дейности като ходене на екскурзия и къмпингуване плашат животните и ги подтикват да бъдат по-активни през нощта.

„Животните „залагат на сигурно“ по отношение на човека. Хората могат и да мислят, че не оставят следа, когато просто се разхождат в горите, но дори беглото им присъствие има трайни последствия за обитателите им“, казва ръководителката на изследователския екип Кейтлин Гейнър от Калифорнийския университет в Бъркли.

Гейнър и колегите й са анализирали 76 проучвания, обхванали 62 вида животни на шест континента, сред които лъвове в Танзания, видри в Бразилия, койоти в Калифорния, диви прасета в Полша, тигри в Непал.

Изследователите са сравнили степента на нощна активност на животните при различни видове човешка дейност – лов, ходене на екскурзия, земеделие. Специалистите са установили, че човешкото присъствие предизвиква повишение средно с 20 процента на активността през нощта дори при животни, които не са „нощни птици“.

 
 

„Spice Girls“ отменят дългоочакваното си турне

| от chr.bg |

Обещаното турне на „Спайс гърлс“, което щеше да донесе на певиците по 30 милиона британски лири, няма да се състои, съобщи Контактюмзик.

Очакваше се момичешката група да се събере отново за няколко проекта, сред които и световно турне. Макар и Виктория Бекъм да казваше, че няма да участва в турне, останалите – Мел Би, Мел Си, Ема Бънтън и Гери Хорнър, се надяваха, че мениджърът Саймън Фулър ще я убеди.

„Те имаха оферта за 150 милиона британски лири, с концерт на стадиона Уембли. При тези условия дори Мел Си, която преди това проявяваше неохота, подписа“ – каза неназован източник пред в. „Сън от сънди“.

Преди месец Мел Би обяви, че всички са подписали договори за завръщането си. Плановете обаче бързо се объркаха. Сега спайските са с усещането, че мениджърът им ги е използвал, за да се заговори отново за него.

Предишното турне на група „Спайс гърлс“ беше през 2007 г. – 2008 г. Те не са пели заедно от церемонията за закриване на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г.

 
 

Кристина Агилера пя инкогнито в нюйоркското метро

| от chr.bg |

Кристина Агилера пя „инкогнито“ в нюйоркското метро заедно с телевизионния водещ Джими Фалън, който й акомпанираше на банджо, за да отпразнува излизането на новия си албум.

За изпълнението в метрото Агилера избра костюм от 70-те години на миналия век – с голяма шапка и очила, а Фалън освен очила си беше сложил и брада. Те изпяха песента „Think“ на Арета Франклин. Минаващите бързо я разпознаха и започнаха да я снимат с телефоните си.

След това двамата изпълнители свалиха костюмите си и продължиха с акустична версия на песните „Fighter“ и „Fall in Line“.

Новият албум на Кристина Агилера „Liberation“ излезе в продажба вчера. Тя участва в предаването „Тунайт“, за да го лансира.