10 от най-лудите прякори във футбола

| от |

Ивайло Пампулов http://binar.bg/

Много футболни отбори по света и у нас са популярни сред фенове с интересни прякори. Традицията е много силно застъпена във Великобритания, където всеки клуб е превърнал прозвището си в талисман и символ, който често е преплетен в герба. Прякори обаче има и в страните от континента, като България не прави изключение. Нека разгледаме някои от по-интересните случаи.

1. Белият балет от Мадрид всъщност са.. Сладкишчетата

Прякорът, с който мнозина наричат испанския футболен гранд Реал (Мадрид) в България, всъщност не е много точен, даже направо си е грешен. На испански отборът се радва на прозвището Los Merengues. И именно оттук се получава разминаването, защото Merengue има две значения. Това е вид латино танц от доминиканската култура (който е далеч от определението за балет!).

Другото значение на думата е вид яйчен сладкиш, който след като се приготви е бял. В испанската преса използвали тази дума през далечната 1913-а заради това, че екипите на Реал са бели. По този начин Los Merengues (което може да се преведе като „Сладкишчетата“, а не като „Белия балет“) се е формирал като прякор на отбора и до днес.

2. Свински крачета или Вълшебници?

Един от най-старите английски футболни клубове – Болтън, е наричан често Свинските крачета. Една от причините за този любопитен прякор е, че местен специалитет в региона е именно порция свински крачета. Докато тимът играе домакинските си мачове на стадион „Бърнден Парк“, много често футболистите похапвали от това ястие в близка месарница. Тази практика се преустановила с преместването на отбора на „Рийбок Стейдиъм“, но прозвището си останало и до днес.

Основният прякор на Болтън, който се изписва в името на отбора, обаче е Вълшебниците.

3. Червените дяволи

За прякора Червените дяволи „спорят“ два отбора: английският клубен Манчестър Юнайтед и националният отбор на Белгия. Основната причина е цвета на екипите, с които двата тима играят, но дяволът е и основна част от емблемата на Манчестър Юнайтед.

4. Грънчарите

Английският Стоук Сити е наричан с прозвището Грънчарите, тъй като в града Стоук-Он-Трент това някога е бил най-разпространеният занаят. Дори имат грънчарско дерби срещу местния си съперник Порт Вейл.

5. Чуковете

Както за Червените дяволи, и тук спорят два отбора. Единият е английския Уест Хам (име, което в буквален превод може да е „Западна шунка“, но Ham е съкращение от думата hammer, която означава чук). Другият е българският Миньор (Перник).За Уест Хам този прякор показва произхода на клуба, който е създаден от занаятчии в производството на железни артикули през далечната 1895-а.

6. Канарчета vs Смърфове

Дербито на Пловдив без съмнение е между Ботев и Локомотив. Ботев се радва на прякора си Канарчетата заради жълтите си екипи. Локомотив пък е наричан Смърфовете, но каква е причината не става ясно.

С името Канарчетата обаче не се нарича само пловдивският отбор. Това е прякор и на английския Норич, както и на френския Нант. Основната причина е пак жълтия цвят на екипите им.

7. Зоопарк или футболни отбори?

В Англия изобилстват отборите с прякори на птици. Дроздовете от Уест Бромич, Лебедите от Суонзи (там има езеро и прякорът е разбираем), Свраките от Нюкасъл, споменатите вече Канарчета от Норич…

Във Висшата лига на Острова съвсем не са изчерпали „животинските“ прякори, защото играчите на Хъл са Тигри, тези на Лестър – Лисици, а в Съндърланд са Черните котки.

8. Биоразнообразие и в Италия

В Италия също има интересни прякори, като например отборът на Рома е наричан с името Вълците, тъй като в емблемата на клуба е изобразена вълчицата, която се е грижила за създателите на Рим Ромул и Рем.

Сицилианският Катания пък е известен като Слоновете, тъй като това животно е символ на града и в центъра му има статуя на въпросното едро създание.

9. Лъвове в България

Представителните ни национални тимове в какъвто и да е спорт са наричани Лъвове/Лъвици/Лъвчета заради присъствието на лъва в герба ни. Той пък е там не защото някога е бил най-често срещаното животно по тези земи, а по-скоро като символ на смелост и сила.

Прякорът Несломимите Лъвове носи и отборът на Камерун – държава, в която е доста по-вероятно да попаднеш в компанията на истински лъв.

Лъвове са наричани и футболистите на португалския Спортинг (Лисабон).

10. Битката за орела

Чудили ли сте се какво обединява италианския Лацио, португалския Бенфика и българския Лудогорец? Орелът – е правилният отговор. Хищната птица освен прякор на тези отбори е и техен талисман, като преди официален мач специално дресиран и отгледан орел прави обиколка на стадиона, което се превръща в истинска атракция за зрителите.

След мачовете на Лудогорец с италианския Лацио в турнира Лига Европа от италианския клуб подариха един орел на българския тим в знак на приятелство.

 
 

Новото поколение Galaxy Tab: кога, къде, какво?

| от chronicle.bg |

С наближаването на премиерата на един от очакваните таблети на годината, Samsung обяви какво ще представлява моделът Galaxy Tab S5e – по-тънък, по-лек и проектиран с интелигентни функции.

Включвайки 10,5-инчов екран и увеличен капацитет на батерията, Galaxy Tab S5e е създаден за всякакви развлечения.

Със своя освежен дизайн, Tab S5e олицетворява практичността и стила. С тънкия 5,5 мм метален корпус и с маса от 400 грама, Tab S5e е портативен, издръжлив и разработен така че лесно да допълва начина на живот . Предлага се в  сребисто, черно и златно, а батерията ще издържа до 14,5 часа, в зависимост от употребата и настройките.

Tab S5e ви позволява поемането на пълен контрол над дигиталния свят на потребителя. Като първи таблет на Samsung, който разполага с новия гласов асистент Bixby 2.0, Tab S5e може да служи  и като център за управление на свързаните домашни устройства. Командата Quick Command позволява персонализирането на няколко действия с една команда –правейки гласовия контрол у дома по-бърз и лесен.

2. Samsung Galaxy Tab S5e Black back

Що се отнася до развлекателната функция на модела Tab S5e предлага 10,5-инчов безрамков Super AMOLED дисплей и 81,8% съотношение на екрана към тялото за подобрено изживяване при гледане.

Tab S5e ще притежава също и подобрен плътен звук, благодарение на своите QuadSpeakers, настроени с автоматично завъртаща се стерео технология за мощен, по-силен звук, който се адаптира към това как държите таблета (портрет или пейзаж).

Tab S5e  идва и с Dolby Atmos интеграция и звук от AKG, за потапящ 3D звук и балансирано аудио. С предварително инсталиран Spotify и безплатен премиум абонамент за до 3 месеца за нови потребители.

Tab S5e ще бъде достъпен на определени пазари, включително САЩ, Германия и други страни от 2-рото тримесечие на 2019 година. Продуктът се очаква на българския пазар през април тази година.

 
 

Защо инфлуенсърите ходят на терапия

| от chronicle.bg |

За Jo Love четвъртъците са дни с ново значение, защото всеки четвъртък тя посещава терапевт. След сесиите Jo записва кратко видео на телефона си, което публикува в Instagram пред своите 20 000 последователи. Хаштагът е #TherapyThursday.

„Искам да покажа на хората, че терапията не е нещо страшно. Получавам адски много съобщения от хора, които ми пишат, че никога не биха отишли на терапия, ако не ме бяха чули да говоря по тази тема, така че определено е нещо полезно за споделяне.“


View this post on Instagram

THERAPY IS COOL: Sliding into my #slowmonday with this little mantra in mind. Therapy has been a life changer and life saver for me. And I truly believe it should be available to all, whether you have a mental health condition or not. Talking to someone who is neutral and informed, is nothing short of magical. Finding the right therapist has been a big part of helping my recovery, so to say I’m nervous about starting again with a new one when we move to Bath is an understatement! I’ve got a plan and I know what I’m looking for, but also I have come to realise I won’t be able to replicate the relationship I currently have. Different is ok. Dare I say it, different could even be better?! This awesome bag was a #gift from @hashtagtherapyiscool and I take it practically everywhere with me. And snap by the talented @markmundi #therapyiscool #mentalhealthawareness #therapyrocks #itsgoodtotalk #slowmonday

A post shared by Jo Love (@lobellaloves_jo) on

Подобно на нея, Ема Конуей разкри пред своите 70 000 последователи, че от известно време посещава терапевт, защото се чувства не на място в света на блогърите. Публиката й в YouTube се е увеличила значително в последните години, но изглежда, че животът на инфлуенсъра не е само веселба и радост.

Всъщност, елитът на социалните мрежи може би има най-много нужда от посещения при психолог. 

Хилда Бурк, психотерапевт и автор на „The Phone Addiction Workbook“, е работила с инфлуенсъри и казва, че постоянният стремеж да живееш по високите стандарти, които представяш в интернет, може да предизвика психически заболявания. „Също така, те усещат, че това може да не трае вечно“, казва Хилда.

Грейс Виктори трябва да се справя със сериозна травма от детството си. Тя има 150 000 последователи в Instagram и 224 000 в YouTube. „Ние често работим с много строги времеви диапазони и върху големи проекти, които ти се изсипват накуп, а ти в крайна сметка си само един човек. За мен терапията е като закуската. Необходима ми е, за да оцелея.“

Д-р Шани Рам Ду, психолог в Priory Harley Street Wellbeing Centre, казва, че потребителите трябва сами да познаят кога социалните мрежи стават нездравословни. „Оставете ги настрана за малко. Решете какво бихте си позволили да допуснете до себе си. Помислете какво ще направите, ако ви обидят, ако срещнете агресия, как ще се защитите.“

Може да звучи глупаво да се занимаваме с „проблемите на инфлуенсърите“, но психическите заболявания не подбират. Инфлуенсърите страдат най-често заради живота си в мрежата. И терапията е изход.

 
 

Нови обвинения към Майкъл Джаксън след „Leaving Neverland“

| от |

Американският адвокат Винс Финалди твърди, че негова клиентка му, която вече е над 50-годишна, е била насилвана от Майкъл Джаксън, когато била на 13, в началото на 80-те години. След това кралят на попа е платил на момичето, за да не го съди.

„Имам копия на чековете, които музикалната компания на Джаксън изпраща, които той лично е подписал. Няма никакво съмнение за мен, че тя казва истината“, казва адвокатът в изявление. Той допълва, че жертвата е една от няколко, които се свързват с него след премиерата на документалния филм „Leaving Neverland“.

„Leaving Neverland“ разглежда обвиненията в изнасилване срещу Майкъл Джаксън по време на кариерата му и шокира зрителите на филмовия фестивал Sundance.Филмът е 4 часа, разделен на 2 части по 2 часа. 

leaving neverland, майкъл джексън, michael jackson

Кадър от „Leaving Neverland“

Сред обвинителите е и Джеймс Сейфчък, който твърди, че звездата му плаща $1 милион, за да се омъжи за него в изкуствена сватба, когато е на 9. През 2015 година той се опитва да повдигне дело, но усилията му напразни. По-рано, докато е под клетва, Джеймс казва, че Майкъл никога не се е държал лошо с него.

Адвокатът на Сейфчък казва: „Джаксън сам доказва, че клиентът ми е претърпял няколко акта на сексуално насилие и успява да го заблуди, че това са жестове на любов, предизвикани от самия Сейфчък.“ Той, заедно с друга жертва на певеца, Уейд Робсън, участват в „Leaving Neverland“.

Семейството на Майкъл Джаксън колективно се обявява срещу филма, а сестра му, Джанет Джаксън, апелира зрителите „да оставят бат й в покой“.

 
 

Тъжният момент от пътуването, за който никой не говори

| от chronicle.bg, по Thought Catalog |

Никой не оспорва твърдението, че пътуването е единственото нещо, за което плащаш и което те прави по-богат. Но сещате ли се за онзи специфичен момент, за който малцина говорят и който дори е труден за описване. Моментът на завръщането.

Виждаш света, опитваш нови неща, срещаш нови хора, влюбваш се, разлюбваш, посещаваш страхотни места, изучаваш нови култури. И после всичко приключва. Много често се говори за заминаването, но как стоят нещата със завръщането у дома? Но не онова завръщане след едноседмичен престой във Венеция, Берлин или Занзибар. А завръщането след дълго пътуване, през което си пуснал корени на Онова място…

Винаги говорим за трудните моменти, когато сме далеч – намирането на работа, създаването на приятелства, личната безопасност, свикването със социалните норми, предателствата от хора, на които сме мислили, че може да се доверим. На практика през всички тези неща се преминава. Всички те биват изтрити от абсолютната еуфория на преживяването. Сбогуванията са трудни, но някак ги приемаш в момента, в който си купиш билета за връщане. Още повече, че мисълта за срещата с близките, която си чакал от мига на излитането, заличава до известна степен болката от всички раздели в чуждата земя.

След пристигането, идва моментът на сбирките със семейството, първите две седмици са непрестанни срещи с роднини и приятели, наваксвания, разказвания на истории, спомени… Първите няколко седмици се чувстваш едва ли не като Холивудска звезда и всичко е ново и вълнуващо. Старата входна врата, пътят към вкъщи, който сега изглежда по-тесен и по-кратък, ежедневието бавно приема някаква нова форма, но винаги подобна на онази, която си оставил при заминаването.

После всичко изчезва. У вас свикват да си си вкъщи, вече не си новодошлият обект и бавно започват въпросите: Намери ли си работа? Какъв е планът? Срещаш ли се с някого?

Тъгата идва, след като отметнеш всички задължителни посещения, след като те е нямало по-дълго време. Лежиш в старата си стая и осъзнаваш, че нищо не се е променило. Радваш се, че всички са живи и здрави, имат нови работи, нови гаджета, сгодили са се, някои имат деца. Но една част от теб крещи в лицата им, „не осъзнавате ли колко съм се променил“? И не става въпрос за коса, тегло, ръст, дрехи или нещо външно. Става въпрос за нещо дълбоко вътрешно, генерално изменено. Мечтите са се променили, начинът, по който приемаш отсрещния човек се е променил, навиците, които си изоставил, новите неща, които вече са важни. Иска ти се хората да видят всичко, което искаш да споделиш и да го обсъдите, но няма как да опишеш еволюцията на духа, която настъпва след като оставиш всичко зад себе си.

Ядосваш се. Чувстваш се изгубен. На моменти се питаш дали всичко си е струвало. Какво да правиш тогава? То е като да учиш чужд език, който никой около теб не говори.

Затова щом си пътувал за първи път, единственото, което искаш да правиш, е да заминеш отново. Наричат го „пътешественически бъг“ (travel bug), но на практика то е свързано с желанието да се върнеш на мястото, където хората говорят същия език като теб. Не английски, португалски или френски, а езикът на тези, които знаят какво е да напуснеш, да се промениш, да се сринеш и да израстеш, да преживееш, да научиш, после да се завърнеш у дома, където се чувстваш по-изгубен, отколкото в най-далечната земя, която си посещавал.

Това е частта от пътуването, за която никой не говори и за мнозина тя е мотивът отново да тръгнат на пътешествие.