10 от най-лудите прякори във футбола

| от |

Ивайло Пампулов http://binar.bg/

Много футболни отбори по света и у нас са популярни сред фенове с интересни прякори. Традицията е много силно застъпена във Великобритания, където всеки клуб е превърнал прозвището си в талисман и символ, който често е преплетен в герба. Прякори обаче има и в страните от континента, като България не прави изключение. Нека разгледаме някои от по-интересните случаи.

1. Белият балет от Мадрид всъщност са.. Сладкишчетата

Прякорът, с който мнозина наричат испанския футболен гранд Реал (Мадрид) в България, всъщност не е много точен, даже направо си е грешен. На испански отборът се радва на прозвището Los Merengues. И именно оттук се получава разминаването, защото Merengue има две значения. Това е вид латино танц от доминиканската култура (който е далеч от определението за балет!).

Другото значение на думата е вид яйчен сладкиш, който след като се приготви е бял. В испанската преса използвали тази дума през далечната 1913-а заради това, че екипите на Реал са бели. По този начин Los Merengues (което може да се преведе като „Сладкишчетата“, а не като „Белия балет“) се е формирал като прякор на отбора и до днес.

2. Свински крачета или Вълшебници?

Един от най-старите английски футболни клубове – Болтън, е наричан често Свинските крачета. Една от причините за този любопитен прякор е, че местен специалитет в региона е именно порция свински крачета. Докато тимът играе домакинските си мачове на стадион „Бърнден Парк“, много често футболистите похапвали от това ястие в близка месарница. Тази практика се преустановила с преместването на отбора на „Рийбок Стейдиъм“, но прозвището си останало и до днес.

Основният прякор на Болтън, който се изписва в името на отбора, обаче е Вълшебниците.

3. Червените дяволи

За прякора Червените дяволи „спорят“ два отбора: английският клубен Манчестър Юнайтед и националният отбор на Белгия. Основната причина е цвета на екипите, с които двата тима играят, но дяволът е и основна част от емблемата на Манчестър Юнайтед.

4. Грънчарите

Английският Стоук Сити е наричан с прозвището Грънчарите, тъй като в града Стоук-Он-Трент това някога е бил най-разпространеният занаят. Дори имат грънчарско дерби срещу местния си съперник Порт Вейл.

5. Чуковете

Както за Червените дяволи, и тук спорят два отбора. Единият е английския Уест Хам (име, което в буквален превод може да е „Западна шунка“, но Ham е съкращение от думата hammer, която означава чук). Другият е българският Миньор (Перник).За Уест Хам този прякор показва произхода на клуба, който е създаден от занаятчии в производството на железни артикули през далечната 1895-а.

6. Канарчета vs Смърфове

Дербито на Пловдив без съмнение е между Ботев и Локомотив. Ботев се радва на прякора си Канарчетата заради жълтите си екипи. Локомотив пък е наричан Смърфовете, но каква е причината не става ясно.

С името Канарчетата обаче не се нарича само пловдивският отбор. Това е прякор и на английския Норич, както и на френския Нант. Основната причина е пак жълтия цвят на екипите им.

7. Зоопарк или футболни отбори?

В Англия изобилстват отборите с прякори на птици. Дроздовете от Уест Бромич, Лебедите от Суонзи (там има езеро и прякорът е разбираем), Свраките от Нюкасъл, споменатите вече Канарчета от Норич…

Във Висшата лига на Острова съвсем не са изчерпали „животинските“ прякори, защото играчите на Хъл са Тигри, тези на Лестър – Лисици, а в Съндърланд са Черните котки.

8. Биоразнообразие и в Италия

В Италия също има интересни прякори, като например отборът на Рома е наричан с името Вълците, тъй като в емблемата на клуба е изобразена вълчицата, която се е грижила за създателите на Рим Ромул и Рем.

Сицилианският Катания пък е известен като Слоновете, тъй като това животно е символ на града и в центъра му има статуя на въпросното едро създание.

9. Лъвове в България

Представителните ни национални тимове в какъвто и да е спорт са наричани Лъвове/Лъвици/Лъвчета заради присъствието на лъва в герба ни. Той пък е там не защото някога е бил най-често срещаното животно по тези земи, а по-скоро като символ на смелост и сила.

Прякорът Несломимите Лъвове носи и отборът на Камерун – държава, в която е доста по-вероятно да попаднеш в компанията на истински лъв.

Лъвове са наричани и футболистите на португалския Спортинг (Лисабон).

10. Битката за орела

Чудили ли сте се какво обединява италианския Лацио, португалския Бенфика и българския Лудогорец? Орелът – е правилният отговор. Хищната птица освен прякор на тези отбори е и техен талисман, като преди официален мач специално дресиран и отгледан орел прави обиколка на стадиона, което се превръща в истинска атракция за зрителите.

След мачовете на Лудогорец с италианския Лацио в турнира Лига Европа от италианския клуб подариха един орел на българския тим в знак на приятелство.

 
 

Купете си шато във Франция за 60 долара

| от chronicle.bg |

Някога мечтали ли сте си да имате замък във френската провинция? А имате ли 58 долара?
Краудфъндинг кампания за реставриране на френското шато Ebaupinay в региона Дьо Севър в западна Франция предлага дялово притежание върху него срещу средства за възстановяването му. Инвеститорите ще имат думата в ремонтната дейност. Организатори са стартъпът Dartagnans.fr и асоциацията за реставриране Adopte un chateau.

Инвестицията ще ви превърне и в неофициален френски „лорд“.

„Хората също така ще могат да дойдат и да ни помогнат с работна ръка за работата по шатото, както се е правело едно време преди 500 години“, казва основателят на Dartagnans Ромен Делом

Последният проект на Dartagnans и Adopte un Chateau замъка Mothe-Chandeniers. „Mothe-Chandeniers е от 19 век, а Ebaupinay е от 14 и по това двата проекта се различават. Искаме да направим реставрацията изцяло по средновековни методи и с автентични материали“, пояснява Делом.

Mothe_chandeniers1

Относно замъка Mothe-Chandeniers: през декември 2017 година 27,910 човека от 115 страни участват в спасяването му. Официално документите се подписват през март 2018 година и мнозина от дарителите идват да помагат. По думи на Делом: „Хубавото беше с Mothe-Chandeniers, че успяхме да направим всичко, което обещахме на хората“

Ebaupinay – името означава „бял трън“ – е построен през 14-15 век в готически стил с разрешение на френския крал Чарлз VII. Официално става исторически паметник през 1898 година. Той има 4 кули, които са в голямата си част здрави, въпреки пожара през 18 век при Френската революция.

Общия напън е да се сменят дървениите и да се оправят камъните, където може, да се направят ковачници, конюшни, средновековни кръчми и хостел. Ако останат средства, може и зона за битки.

Когато проектът бъде завършен, очакват се около 50-60 000 посетители на година.

Във Франция има около 600 замъка в непосредствена опасност. Това означава, че ако не им се помогне в следващите месеци или години, ще изчезнат завинаги.

Концепцията за обществено финансиране на подобни реставрации срещу дял от собствеността може да се прилага навсякъде по света. Страни като Италия, Испания и Великобритания имат същия проблем.

 
 

Кои са по-опасни: кулагиновците или ричардовците?

| от Вучето |

Най-скандалният български гримьор стигна до края на пътя от “Осанна” до “Разпни го”. След като потроши малко продуцентска покъщнина, беше набит от “мецана” Костова с пластмасова бутилка и разби с неподозирана за крехката си физика сила вратата, водеща към външния свят, зрителите най-после се възмутиха и обърнаха палеца надолу. 70 и няколко процента дислайк изпратиха Кулагин да си лакира ноктите у дома, при баба и мама.

В Къщата ликуват, пият и пеят възрожденски песни, за да ознаменуват освобождението от тиранина. Сдружение “Майки срещу насилниците на жени” се обърнаха с искане към премиера да обяви 15 октомври, датата, на която Кулагин напусна шоуто, за национален празник. В няколко града на страната се канят да организират през уикенда всенародни тържества, на които да се раздава курбан за здравето на пострадалите от ръката на гримьора на ВИП-ове, Папи Ханс и Ваня Костова.

Главата на змията беше стъпкана и Доброто възтържествува. Както винаги.

А дали наистина?

Заради разиграващите се вече повече от месец циркове около Валентин Кулагин и несекващите коментари за безобразното му поведение, някак на заден план останаха други панаирджийски мечки. Именно те използваха интереса към главния дразнител в реалитъ предаването като параван, зад който да скрият собственото си безобразие. Думата ми е за Ричард Величков – “Ричи”.  И не конкретно за него, а за  всички немуподобни, които бродят из фитнес-клубовете на републиката и помпат мускули в очакване да станат известни. Ако не може утре, то поне вдругиден, че много им е спешно да почнат да ги спират хората по улиците и да ги молят да си направят селфи с тях  Междувременно се явяват на разни конкурси за Мистър Едикаквоси по слипчета Andrew Christian (дизайнерският надпис на ластика моментално прибавя поне десет точки отгоре). Освен това четат литература за самопознание и самопомощ: “Преди да се гръмнеш прочети тази книга” (подвеждащо заглавие – НЕ е книга за лов и риболов!), “Силата на духовната интелигентност” (висока топка!) и “ Лидерите винаги обядват последни”( още по-висока топка! Допълнително затруднение: от нея се огладнява…)

Ричардовците са непреклонни в амбицията си да станат милионери като правят…нещо. Представят си как след време някой ще напише книга за самопомощ, вдъхновена от техния светъл пример, със заглавие: “От Смолян до милиона”.

Друго нещо, с което ричардовците си запълват времето в очакване да се случи националната известност и първият милион, е като спят с жени, които не непременно харесват. Наричат тези жени не кифли, а “вафли”. Причината е, че като им се прияде нещо сладко и няма кифли, и вафлите стават. Жени – вафли, все тая. За тях сексът с манекенка в национален ефир или на страниците на жълт вестник с каракачанска овца е еднакво ефективен начин за постигане на заветната цел.

С ричардовците разговорът невинаги върви гладко, защото особеностите на диалектния им изказ често затрудняват събеседниците им.  Обаче ричардовците компенсират липсата на богат речник и бляскав интелект със солиден запас от 48 тениски с маркови етикети отзад на врата. Така де, нали по броя и бранда на тениските посрещат… По какво изпращат още не са го измислили.

Ричардовците са пример за подръжание за малките, които искат да станат като тях като пораснат. И как не! Казват “Добър ден” на влизане в аптека, кръстят се в черква и отстъпват място на бременни и баби в трамвая. Това последното е приятно допълнение към PR образа им, въпреки че е пълно фентъзи. Ричардовците не ползват трамвай, не защото не могат да се научат да го карат, а защото предпочитат да карат други… коли.

Ричардовците могат и да харесват кулагиновците, но могат и да не ги харесват. Те всъщност нямат нищо против да са приятели с “джендъри”, понеже на техен фон по презумпция изглеждат по… развити. А и джендърите не са им конкуреция за женското внимание. Виж, проблем са разните там интелектуалци, които хем не могат да вдигат 100 от лежанка, хем дрехите им не са италиански, но въпреки това ги водят ВИП. Нещо не излиза сметката. Изобщо, разсъждават ричардовците, ако продължават някакви сакати физици, дето говорят през лаптопа си, и други смешници без добре оформени трицепси да печелят възхищение, награди и риалити шоа, накъде изобщо  се е запътил този свят?

Накъдето и да се е запътила този свят обаче, ричардовците винаги ще се нагаждат към новата среда. Защото са нов биологичен  неунищожими вид хлебарки. Само че хлебарки с ЕГН. И се размножават. Но всички останали се правят, че не ги забелязват, понеже някак е срамно да кажеш, че домът ти е нападнат от гадините. Тогава не ти остава нищо друго освен  да се гръмнеш ПРЕДИ да прочетеш бестселъра “От Смолян до милиона”.

 
 

Трейлър на новия комедиен сериал „Къмпинг“, който излиза у нас тази вечер

| от chronicle.bg |

За всички градски къмпингари, на които има липсват летните месеци, HBO е подготвило нещо, което би могло да замести приятните безвремеви часове между караваните и палатките. 

Най-новата продукция на компанията, „Къмпинг“, събира на една снимачна площадка Дженифър Гарнър , Джулиет Люис  и Дейвид Тенант . Катрин (Дженифър Гарнър), Уолт (Дейвид Тенант) и няколко семейни приятели отиват на приятен уикенд сред природата за 45-ия рожден ден на Уолт.

Всичко е планирано до последния детайл от контролиращата съпруга и майка Катрин, но в природата няма план и забавната ваканция бива белязана от женски свади и изпитания, които разтърсват няколко брака.

„Къмпинг” на HBO се базира на едноименния британски телевизионен сериал от 2016-та г., създаден и режисиран от Джулия Дейвис (Nighty Night). За адаптацията HBO се доверява на тандема продуценти, познат ни от шестте сезона на „Момичета“ – Лена Дънам и Джени Конър. „Когато разбрахме, че ще адаптираме смешно-хапливия сериал на Джулия Дейвис, знаехме, че това е вдъхновяващ проект за всеки сценарист и актьор.“, споделят Лена Дънам и Джени Конър. „Толкова сме въодушевени от актьорския състав, от сюжета и от чудесната работа, която свършихме, че сме сигурни, че като изгледате сериала никога няма да искате да отидете на къмпинг.“

В актьорския състав се видим още Йон Скай, Артуро Дел Пуерто, Брет Гелман и съпругата му в живота Яница Браво.

Историята в „Къмпинг“ се развива в 8 тридесет минутни епизода, които ще излизат в поредни понеделници до 3-ти декември. Гледайте новите епизоди в HBO GO и от 22:00 часа по HBO. Вижте трейлъра:

 
 

Науката ни показва лицето на Бог, прилича на Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Вижте ги един до друг. Не можете да кажете, че не си приличат!

Разбира се, веднага в главите ни изниква един конкретен въпрос: Как е съставен образът на Господ? Това е станало по следния начин: 511 християни са участвали в изследване, в което е трябвало да изберат снимки хора, които според тях приличат най-много на Бог, а финалният образ е съставен от изборите им.

Психолози от Университетът в Северна Каролина – Чапъл Хил накарали участниците в изследването да разгледат хиляди двойки човешки лица (избрани на случаен принцип) и да изберат кое от двете им прилича повече на божествено. Най-предпочитаните изображения след това са били комбинирани в едно чрез специален софтуер.

Може би приликата на резултата от изследването с фасона на Илън ни показва, че искаме господ да е модерен човек, гладко избръснат и с младежки вид, за разлика от класическия образ на възрастен брадат дядо в облаците. 

Изследването също така показва, че хората виждали много от себе си в образа на Бог. Младите хора виждали образа му по-млад, афро-американците го виждали като афро-американец, а хората, които се смятали за по-красиви, вярвали, че и господ е по-скоро красив.

Всичко това като че ли обяснява защо резултатът си прилича с Илън, който изглежда доста като средностатистически бял мъж.

Това буди въпроса: дали ако вземем снимките на 511-те човека от изследването и ги минем през същия софтуер няма да получим горе-долу същия образ?

„Склонността хората да вярват, че Бог има общи черти с тях, е в тон със стандартната егоцентричност“, казва професор Кърт Грей, автор на изследването. „Хората често проектират вярванията и чертите си върху другите. Нашият експеримент показа същото.“

В крайна сметка излиза, че лицето на господ е лицето на човешкия род.