10 ноември 2014 година

| от Ирен Филева |

Ирен Филева

Помните ли онази карта с черепчетата от далечните 90 години на миналия век?

За СДС Жак Сагела работи при изборите за ВНС през 1990 г. Президентът Желю Желев (1990 – 1997 г) няма ясен спомен кой е поканил Сагела първия път и има смътен спомен, че парите за помощта му са дошли от френските социалисти. Хора от неговия екип навестиха „Позитано” 20 през април 2001г.

С какво ли би декорирал картата днес?

Когато отново дойде в България, той каза, че да се усмихваш е хубаво и, че България има късмет, защото малкото е красиво.

В този свят, в който виждаме много кръв, луди крави, борсови спекулации, атентати ни трябват нови опорни точки. Вие влизате в Европа след нас и затова можете да ги измислите.”

Рекламистът е автор на много книги, у нас са по-познати „Холивуд пере най-добре” и „Гласуване над кукувиче гнездо”.
последната са описани и спомените от първото му посещение в България в зората на демокрацията.

През 2005 година у нас излиза и книгата му „Имало едно време избори”. В нея той споделя:

В нараненото сърце на Полша един малък немощен и изгладнял градец посреща Валенса, който говори на тълпата от естрадата. Изведнъж звукът изчезва. Гданският електротехник поисква отвертка, скачва двете жици и продължава: „Всичко трябва да правя в тази страна”, заявява героят на Солидарност. Смях. Всяка вечер кандидатът на свободата прави номера с повредата на микрофона. И всяка вечер номерът минава.
Можеш да се смееш или плачеш.”

От почтения Хавел до твърдия Враницки, от измамния наивник Желев до разглезеното татенце Папандреу, от надеждата Собчак до разочарованието Роман, аз споделих великата и скритата история на изборните кампании, които през последните години станаха свидетел на завладяването на Европа от идеята за демокрация. В други времена щях да бъда тщеславен, че съм бил зад кулисите на тези герои. Вместо да се правя на пристрастен рекламист или на дежурен политолог, аз предпочетох да се затворя в ролята на Тентен В страната на Съветите. Така през тези две години преживях повече, научих повече и най-вече се смях повече, отколкото за двадесет. Дано да е така и за вас.”

Едва ли българите са чели целенасочено книгите му, по-скоро е стигнал до същите изводи.

Засега нещата изглеждат, като край на първия сезон на риалитито – народът срещу олигархията във властта и платените рекламни послания.
Политическата криза от медиите ли започна тогава?

Доверието между властта и обществото с монополи ли се убива, по аналогия на някогашната диагноза, че банка се убива като муха с вестник.

По какво приличат и по какво се отличават българските протести от останалите в света?

Това е отговор, който всеки трябва да намери сам за себе си, без да се оправдава с обществото. Защото хората по света учат децата си да изискват от тези, които са на власт правила в живота си. После децата учат своите деца и така… доста поколения назад.

Затова 25 години по-късно прочетете заедно с децата си учебника по история и ако нещо липсва, попълнете го. Поне така правеха моите родители, на които се налагаше изрично да ме предупреждават, че това вън от къщи не е препоръчително да го говоря.

Нали сега не се налага?!

 
 

Шакира укрила данъци в размер на 15 милиона евро

| от chr.bg |

Певицата Шакира е обвинена за укриване на данъци в размер на почти 15 милиона евро.

Обвиненията идват от испанската прокуратура, която преследва колумбийската ззвезда за неизплатени задължения към хазната в периода 2012 – 2014 година.

Въпреки колумбийска гражданка, Шакира живее в Барселона, заедно със звездата на каталунците Жерар Пике от 2011 година.

Според местното законодателство, всеки, който пребивава на територията на страната повече от шест месеца, автоматично става данъчно задължен към Испания.

Следствието подозира, че Шакира е укрила над 14,5 милиона евро данъци в споменатия период.

В последно време испанските власти погнаха редица известни личности за неплатени данъци, включително и звездите на футболните грандове Барселона и Реал Мадрид, сред които Лионел Меси, Кристиано Роналдо и др.

 
 

Страната, която е ад за любителите на алкохола

| от Вучето |

Който го е страх от мечки да не ходи в гората. А на когото му се пие, да не ходи в Норвегия. Защото веднъж попаднал там, психиката на всеки човек с изострен афинитет към консумацията на алкохол се срива.

Ако сте фактологически неподготвени за това, което ви очаква в Норвегия, сблъсъкът със суровата действителност наистина може да бъде брутален. Преценете сами защо.

Петък вечер е и искаш да си купиш бутилка червено вино. На пръв поглед, съвсем безобидно  и напълно изпълнимо човешко желание. Само че ако си в Норвегия, това не може да се случи, защото в делнични дни магазините нa държавния монополист Vinnmonopolet затварят в 18, а в събота – още в 15 часа. Затова ако ти се пие, си изправен пред две възможности. Или отиваш в заведение и си поръчваш жадуваната чаша вино, 200 мл, срещу 90-100 крони (20 лв.). Или се обаждаш на Том Круз, той доплита до местонахождението ти с лекотоварен хеликоптер Боинг MH-6 Little Bird и след серия от каскади и премеждия двамата кацате в някое населено място  в съседна Дания, до където, слава Богу, пипалата на алкохолния октопод не се простират.

По традиция Норвегия си е изградила имиджа на изключително прогресивна страна с висок жизнен стандарт. Затова и може би стриктното отношение към алкохола изглежда малоумно на повечето чужденци. Норвежците, разбира се, са се примирили със статуквото, но въпреки това с горчивина и неприкрита завист гледат на онези райски места в Европа и по света, където да си купиш бутилка водка е също толкова лесно и безгрижно, колкото и кило картофи.

Кой е “потисникът”?

Името му е Vinmonopolet (буквално “винен монопол”), а на галено му викат Polet. Това е единственият държавен търговец на дребно в Норвегия, който има право да продава напитки с алкохолно съдържание  над 4. 75%. Броят и териториалното разпределение на магазините на монополиста са строго съблюдавани. Правилото е, че на 30 хиляди души се пада само един магазин. Това значи, че освен ако не живеете в някой по-голям град, ще се налага да пътувате с километри, за да купите напитки, с които да почерпите гостите си в събота вечер. Алтернативата е да си ги поръчате онлайн и да си вземете доставката от местния пощенски клон.

Защо цените са толкова високи?

Просто. Акцизите. Спрямо средните цени на алкохола в Европа, тези в Норвегия са завишени с 250 %. В другите негостоприемни за любителите на чашката страни, положението не е по-различно, но определено не е толкова зловещо. В Исландия процентите са 226, във Финландия – 172, в Швеция – 141, а в Дания – 138.

Кое е наложило всичко това?

Още по-просто. Норвежците искат да живеят вечно. Шегата настрана, от години националната политика включва всевъзможни рестрикции с цел да се ограничи употребата на алкохол и тютюневи изделия. В умовете на законотворците това не е злокобен план за вгорчаване живота на населението, а тъкмо напротив. Идеята е норвежците да бъдат една здрава, просперираща и дълголетна нация. А това, разбира се, не може да се постигне, ако хората пафкат цигари и се наливат с концентрати, както им падне. И очевидно са прави, защото според скорошно проучване цели 80 % от населението подкрепят така провежданата политика. Логиката, зад която застават, изглежда желязна (макар и само от гледна точка на заклетия въздържател): Хората биха купували и съответно консумирали повече алкохол, ако можеха да го намерят редом до кутиите с мляко в супера.

Какви са резултатите?

Те са налице. Норвежците наистина почти не употребяват алкохол през седмицата. Но веднъж като започнат в началото на уикенда, нещата обикновено излизат извън контрол, а при по-младите се стига дори до ексцесии, които завършват в спешното или под някоя пейка в парка.

Разбира се, когато на една нация, исторически и географски предопределена да пие много, й спрат кранчето “централно”, представителите й става много изобретателни. Сред най-популярните начини за снабдяване с големи количества по-евтин алкохол са фериботните воаяжи до Дания. Тъй като корабът се счита за такс-фрий зона, норвежците предприемат тези пътувания главно с цел да пият тънко и напоително на борда.

Тъй като производството на алкохол в домашни условия е строго забранено със закон и нарушителите ги грозят колосални глоби, норвежците се обръщат за помощ към братята по чашка – полските гастарбайтери. Освен с пословичното си трудолюбие и физическа издръжливост, последните са известни и като умели контрабандисти.

Когато заминах да живея в Осло преди няколко години, ми трябваше около месец, за да преодолея първоначалния шок от цените на алкохола и да пренастроя дневния си режим така, че да бъде съобразен със странното работно време на Vinnmonopolet.

Постепенно измислих всякакви трикове и стратегии, за да поддържам, доколкото ми беше възможно, питейния лайфстайл, който си бях изградила в България. Така например, вечерната дажба уиски се измерваше със специална мензурка, която предвидливо си бях свила от един бар. Когато затрих някъде мензурката, с прискърбие трябваше да я заменя с капкомер. Никога не отказвах, когато ме канеха “на кафе”, но ако предчувствах, че ще ме черпят,  винаги избирах заведения, в които се сервира не само кафе, но поне и бира. Защото аз кафе след 9 сутринта не пия. Ако някой ми идваше на гости от България или чужбина и ме питаше какво да ми донесе, винаги казвах с уж небрежен тон: “Абе не се притеснявай, просто вземи някоя бутилка от фрий шопа на летището.”

И ако трябва да обобщя цялостното настроение през всичките тези месеци, прекарани в норвежката столица, мога да кажа, че наложеното ми от обстоятелствата въздържание ме превърна ако не в по-добър човек, то поне в хладнокръвен индианец с много силна воля.

 
 

Пътешествието на „Вояджър“ и тайните на Далечния космос

| от Радослав Тодоров |

Започва нова страница от изследването на Далечният космос, както наричаме пространството отвъд нашата Слънчева система, а понякога дори и пространството отвъд Астероидният пояс намиращ се между Марс и Юпитер.

След прословутият поход на „Вояджър 1” започнал още през 1977 г. и продължаващ и до ден днешен, за втори път в историята построен от човешка ръка апарат навлезе в пространството между звездите.

На 10 декември от НАСА съобщиха, че автоматичната междупланетна станция „Вояджър 2″ успешно е напуснала хелиосферата (защитния мехур от частици и магнитно поле, създаден от Слънцето) и е навлязла в така наречената хелиопауза. Това е мястото, от където силата на слънчевия вятър става по-малка от необходимата за изтласкването на междузвездния газ, и е считано за външна граница на Слънчевата система.

Разстоянието до хелиопаузата не е известно с точност и вероятно силно варира според моментната скорост на слънчевия вятър и локалната плътност на междузвездната среда, но при всички положения се намира някъде далеч отвъд орбитата на Плутон.

Посредством анализа на данни, получен от различните бордови инструменти на „Вояджър 2″, учените успяха да установят, че космическият апарат би трябвало да е прекосил външния предел на хелиосферата на 5 ноември 2018 г. Тоест напуснал е балонът в междузвездната среда образуван от въздействието на слънчевия вятър и съставен предимно от разреден водород и хелий, който обвива Слънчевата система.

2018-voyagers-interstellar-space (1)

Преди „Вояджър 2″, единствено „Вояджър 1″ е успявал да достигне до региона между звездите – това се случи през 2012 година. Но изследователите смятат, че „Вояджър 2″ може да изпрати повече научни данни, тъй като за разлика от предния апарат, на борда на сегашния, все още работи Плазменият научен експеримент (на английски PSL, Plasma Science Experiment). „Вояджър 1″ носеше със себе си сходен прибор, но за съжаление той се е повредил още през 1980 година – още в началото на мисията му. Именно измерванията на Плазмения научен експеримент успяха да докажат резкия спад в скоростта на слънчевия вятър, който маркира влизането му в междузвездното пространство.

Освен от данните за плазмата, астрономите вадят заключенията си благодарение на измерванията от още три научни инструмента – подсистемата за космически лъчения, инструмента за нискоенергийни заредени частици и магнетометъра. Всички данни единодушно сочат, че „Вояджър 2″ вече е преминал хелиопаузата.

Според Ед Стоун, учен от програмата „Вояджър” на НАСА в Пасадина, Калифорния, все още  имаме да научим много неща за региона на междузвездното пространство непосредствено зад хелиопаузата.
Трябва и да се уточни, че макар „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да са формално в междузвездното пространство, те все още не са напуснали изцяло Слънчевата система. Ще отнеме близо 300 години на апаратите да достигнат до вътрешния пръстен на така наречения Облак на Оорт, в който се намират множество малки обекти, все още под влияние на слънчевата гравитация.  А за да отминат външната граница на Облака, ще са нужни може би около 30 000 години. Това е един малък щрих хвърлящ светлина върху представите ни за това колко огромна е само нашата Слънчева система, а какво остава за целия Млечен път, галактиката в която тя се намира.

maxresdefault_90

За съжаление обаче, няма как „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да работят толкова дълго. Космическите апарати добиват електроенергия посредством топлина, получена от разпада на радиоактивен материал. С всяка следваща година постъпващата мощност спада с около 4 вата. Учените смятат, че „Вояджър“-ите ще работят още максимум между 5 и 10 години. Но голямата цел на екипа е един от тях да функционира поне до 2027 година – точно когато ще отбележим 50 годишнината от изстрелването им.

Но дотогава има още много време, през което учените ще имат шанса да съберат още много уникални данни за нашата Галактика. Откритията тепърва предстоят, а космическият хоризонт пред нас е необятен и ни очаква.

 
 

Игра на „топло и студено“: открий деликатесите с Джина

| от chronicle.bg |

Декември е най-вкусният месец в годината – с аромат на печена пуйка, борови иглички и балончета от шампанско.

За да ви спестим време, разгледахме каталога на Kaufland и изпратихме тайния ни агент Джина на маратон по бързо ориентиране сред омари, скариди, шоколад, салчичон и много хамон! Мммм.

Нашият агент под прикритие имаше 20 минути, в които да напълни количката си с top of the top и creme de la creme от Kaufland.

Джина всъщност е от Солун, което означава две неща – че харесва хубавата храна и си пада по морски деликатеси.

Между другото, ако се чудите кои са дните с най-много клиенти за търговската верига, то това са 23-ти и 30-ти декември. Така че за да сте подготвени и да не ви се налага да чакате на големи опашки, направете си план. В Kaufland има 22 000 артикула, а по празниците – допълнителни над 1300 предложения.

Оказва се, че и в храната има доста мода. Хамонът от луксозната марка на Kaufland – EXQUISIT, който веригата предлага ексклузивно по празниците, бележи троен ръст в продажбите през 2018 г. в сравнение с 2017-а. В последните години нараства значително и продажбата на пуйки. До момента те са с 22% повече, отколкото за цялата 2017 г.

Специалната задача на Джина беше да намери някои от 100-те продукта на Kaufland, които са за ценители. Селектирани от три континента – Европа, Северна и Южна Америка, те включват висококачествени месни специалитети като уругвайски говежди ростбиф, испански и италиански колбаси, сурово сушена шварцвалдска шунка, френски терини – от заек, глиган и патешко месо, пастети и деликатеси от гъши дроб.

Допълнителната празнична брошура е валидна само до 31 декември.

Джина се справи особено добре с канадския омар и маринованите белени скариди, които откри за отрицателно време.

И нещо, което ще ви е полезно да знаете преди Бъдни вечер, е, че в свежата витрина на веригата можете да намерите готови всички традиционни ястия за постната трапеза.

Освен да и пожелаем добър апетит…

1170x1753 (3)
STAR FISH – Мариновани скариди

1170x1753 (2)
ГУРМЕНИЦА – Пеперончини със сирене в олио

1170x1755 (1)
NORDIC SEA FOOD – Омар, който перфектно се допълва с пенливо вино LUNCIEN LALAPDIER

1170x1753
Коледа, изпълнена със свежест с над 120 вида плодове и зеленчуци

1170x1753 (1)

Снимки: Мирослава Дерменджиева

Грим: Росина Георгиева

Гардероб: Marc O’Polo