10 неща в градския транспорт, които те сриват психически

| от |

Антония Антонова, binar.bg

Животът изправя човек пред редица сериозни предизвикателства и едно от тях категорично е редовното пътуване с градския транспорт в София.

Ако пиеш кафе, пушач си и едновременно с това редовно се возиш в градския, добре е да спреш поне едно от трите, защото нервната ти система едва ли ще издържи на натиска и скоро ще рухнеш безвъзвратно.

За цигарите и кофеина е казано достатъчно, но ето и 10 факта от градския транспорт, които подлагат човешкото здраве на риск и предразполагат към вътрешен срив.

1. Баба с 10 литра минерална вода иска да седне.

Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против жеста на отстъпване на място на болен възрастен човек или бременна жена в трамвая. Съгласете се обаче, че в момента, в който човек има силите да смени няколко вида транспорт и да помъкне с двете си ръце пълни туби с вода от единия до другия край на града, някак си внушението, че той не би могъл да се справи с предизвикателството да стои прав за 3 спирки, избледнява.

За сметка на това пък укорителните погледи, които водопренасящият пенсионер стрелка към по-младия седящ,  категорично всяват смут у втория, както и сред останалите пътници. Ако не станеш, си злодей. Поне това.

2. Баба с характер иска да седне.

Преди време в метрото една видимо свежа и енергична баба се приближи към мен и момичето, което седеше непосредствно до мен, посочи с пръст пространството помежду ни, което беше всичко друго, но не и свободна седалка, и тръгна да сяда върху нас. И двете, разбира се, скочихме секунди преди да се озовем с баба в скута. Жената спокойно се настани. Разбираш ли?

Това, всъщност е най-дребният случай на проявяване на характер от страна на пенсионер, който държи да му се подчиниш в градския транспорт. Няма значение дали си бременна, отруден, болен, изморен, лошо ти е, ухапал те е рядък вид паяк, пренесъл се тук заради странния климат напоследък, но ти още не знаеш това…

Нищо няма никакво значение. Ако си на видима възраст под 50 си обречен да стоиш прав.

Изключително добра е тактиката, в която човекът в пенсионна възраст не ти казва нищо, но се накланя по онзи особен начин над теб, сещате се – в непосредствена близост – докато ти просто си седиш. Гледа те. Странични пътници също започват да те гледат. Няма как да обясниш, че по принцип винаги би станал, но в случая тази баба е нагла, а ти си с навехнат глезен.

Ставаш. И така ще ти минат най-хубавите години.

3. Някой си пуска хаосче/някой крещи по телефона.

Ужас.

Пътуваш в посока Хаджи Димитър и всеки път трима случайни квартални тийнейджъри си пускат музика на телефона. Където „музика” е силно казано. И си крещят, понеже не се чуват.

Тъкмо се чудиш колко разновидности на обръщението „братленце” съществуват, когато до теб момиче в анцуг си вдига телефона и започва да обяснява на „кака си“ как не издържа вече и ще го напусне завинаги.

Милиш си колко е тъжно 40 непознати да разберат този факт преди него и дали пък не си го заслужава, всъщност.

4. Поне двама на ескалатора не са разбрали, че се возим отдясно.

Убеден си, че българин ще открие следващата по значение технология след Интернет, или поне ще спечели Нобелова награда за нещо, ПРЕДИ да се научи да се вози отдясно на ескалатора.

Винаги се питаш защо става така. Чудиш се не се ли усещат, когато са единствените, които са отляво. Не се ли чувстват странно? Малко като аутсайдери. Като вехти маргинали. Или това е някакъв революционен напън да не си като всички останали? Може би е така.

Отказваш се да се бориш и вярваш, че поне децата ти ще могат един ден да изпреварят статично стоящите и да поемат по пътя си невъзпрепятствани. Дай Боже.

 5. Някой вдига скандал.

Осем и трийсет сутринта е и предпочиташ да се примириш със ситуацията, а не да направиш забележка на човек, който изглежда избухлив.

Жена с две туби минерална вода зад теб обаче, на видима възраст 62години и видимо добър тонус, започва да крещи на човека от ескалатора, понеже желае да премине.

Всичко оттук нататък протича като утвърден ритуал. Първо леко се прицъква с език като цъкането се усилва прогресивно. Директно в ухото ти. След това започват нападки и обиди, насочени към никого конкретно. Говорене в трето лице и коментиране като на спортно събитие, с цел да се опише случващото се на околните, само че с по-суров тон.

Разчита се на това виновният сам да се досети, че е виновен и пречи.

Когато това не се случи, най-малкото защото той е със слушалки, от които между другото, бичи Тони Стораро, жената го докосва по рамото и започва да му говори на „ти“. Оттук нататък всичко за теб и околните е въпрос на късмет и случайност.

6. Влизат, преди да излезеш.

Вратите се отварят. Те искат да се бият за седалки и тръгват да влизат. Ти не успяваш да слезеш и в последния момент, точно преди вратите да се затворят, се промушваш между две жени, които си крещят за мястото на трета.

Всичко в крайна сметка е ОК, докато не стигнеш до първия възможен ескалатор…

7. В метрото момче пресича жълтата линия.

Понякога си мислиш, че го правят за удоволствие. Хора, страдащи от хронична липса на внимание в живота си, които искат да станат известни и да се говори за тях, но това няма как да стане, освен ако не преминат отвъд  жълтата ограничителна линия в метрото.

И ето –мечтата се сбъдва. Жена зад микрофон започва да повтаря с монотонен, но категоричен глас „Моля, не преминавайте ограничителна линия!“.

Това понякога може да продължи във вечността. Но пък всички ще научат кой е. Някои може и да го запомнят.

8. Метростанция „Хан Кубрат” е в розово.

Няма как да не благодаря на едно другарче – Симеонката, че ми обърна внимание на тозистрахотен факт. Да, в метростанция „Хан Кубрат“, името на големия владетел от рода Дуло, е изписано в розово.

Първоначално се забавляваш с „гениалната“ дизайнерска мисъл, вложена в интериора на това подземие и конкретно в избора на точно този сред всички други възможни цветове в космоса за изписване на името на Кубрат.

После се замисляш не ни ли е цЕлата работа такава… И без да си особен патриот или пък историк, леко се сдухваш.

 9. Някой се поти.

Съвсем нормално е човек да се поти и това може да го прочетете тук.

Едно е обаче да отделяш телесни течности на открито, съвсем друго, да ти се случва, когато си заклещен между още 100 човека в някой тролей, спрял в задръстване в часа на небивало горещ залез, в София, на Патраиарха.

Предполагам неведнъж си плакал, заради лютата мишница на абсолютно непознат човек, с когото съдбата ви е събрала по този така директен и дори на моменти грозен начин, за да прекарате 15 минути заедно в непредвидена и непожелана и от двама ви интимност.

10. Друг затваря прозореца, защото му духало.

Единственият шанс за теб в тази ситуация е прозорчето, което, макар и малко, все пак пропуска някакъв кислород в превозното средство.

Успяваш да попаднеш на пътя на струя въздух, макар и наситена с автомобилни изпарения, и в този момент някой затваря прозорчето (може би същата баба с тубите), защото му духало. Човекът под теб (каквото и да значи „под“ теб в тази ситуация) полудява от този факт и започва да крещи разни неща за духането.

Тръгваш да слизаш по-рано, но хора седят пред вратата и сякаш нарочно не те пускат, други се качват и те помитат.

Лошо ти е. Всеки ден ти е лошо.

Описаните дотук ситуации са само част от всичко, което човек би могъл да преживява системно, возейки се в градския транспорт. Ако изключим шанса да се влюбите в някого за 3 спирки, всичко останало засяга по-скоро спектъра на тъжните преживявания и негативните емоции.

Ето защо, ако имате възможност, измислете някаква алтернатива на придвижване. Животът,  така или иначе, е кратък.

 
 

Бил Козби изнесе първото си шоу, след обвиненията в сексуално насилие

| от chr.bg, БТА |

Комикът Бил Козби се появи на сцената в джаз клуб във Филаделфия, САЩ и изнесе първото си шоу пред публика, откакто беше обвинен в сексуални посегателства през 2015 г., предадоха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Той разказа различни истории, почете стари приятели и се присъедини към джаз бенда, имитирайки звуци от импровизациите с уста, а после свирейки на барабани. Докато връчваше палките на 11-годишния син на бас китариста, Бил Козби попита момчето дали знае кой е той и се пошегува, че някога „е бил комик“.

80-годишният актьор, който е сляп, коментира реакцията на хората, когато го видят да се сблъска с нещо.

„Има много подходяща дума, която да кажете при такива случаи – „спри“. А не „оу-оу-оу-оу“, каза той.

Бил Козби продължава да е обвинен за сексуални посегателства и е на свобода под гаранция.

Обвинения към комика отправиха повече от 60 жени. Наказателното делото беше заведено, след като Андреа Констанд, бивша служителка в университета Темпъл във Филаделфия, подаде оплакване, че той й посегнал, когато тя го посетила в дома му през 2004 г., като я накарал да пие вино и хапчета. Заради тази комбинация тя била неспособна да се защити, а той дори я удрял.

Бил Козби призна, че е почерпил Андреа Констанд с вино и й е дал хапчета, за да я успокои, но случилото се след това според него било по взаимно съгласие и жената въобще не възразила.

Датата за повторното разглеждане на делото срещу Козби е насрочена за 2 април. Изборът на съдебните заседатели ще започне на 29 март.

 
 

Ед Шийран ще се жени

| от chronicle.bg, по БТА |

Поп певецът Ед Шийран заяви, че ще се ожени за приятелката си Чери Сийборн, предаде Франс прес. „Сгодихме се в края на миналата година – поясни той в Инстаграм, качвайки снимка, на която се вижда, че целува годеницата си. – Влюбени сме и сме много щастливи. Котките ни също са радостни.“

„Хубаво е да срещащ известни личности, но това не е най-важното – каза миналата година популярният певец и композитор пред в. „Сънди таймс“. – Един ден това ще приключи. Знам, че тогава единствено Чери ще е до мен.“

26-годишният Шийран е сред най-продаваните изпълнители в света. Спечелил е няколко награди „Грами“ и БРИТ. Той стана световноизвестен през 2014 г. с хита си „Thinking Оut Loud“.

Най-новият му албум „Divide“ подобри рекорд в платформата Спотифай – 57 милиона слушания през първия ден след излизането му.

 
 

„Формата на водата“ триумфира и на Producers Guild Awards

| от chronicle.bg, по БТА |

„Формата на водата“ на режисьора Гийермо дел Торо получи наградата за най-добър филм на Гилдията на продуцентите, съобщиха световните информационни агенции.
„Формата на водата“ спечели надпреварата с „Дюнкерк“, „Три билборда извън града“, „Лейди Бърд“, „Призови ме с твоето име“, „Бягай!“, „Вестник на властта“, „Болест от любов“, „Аз, Тоня“, „Играта на Моли“ и „Жената чудо“.

Действието във „Формата на водата“ се развива през 60-те години на миналия век. Описана е историята на няма жена, която работи в секретна лаборатория, влюбва се в задържания там човек амфибия и решава да го освободи.

Филмът донесе на Дел Торо приза „Златен лъв“ от кинофестивала във Венеция, отличието „Златен глобус“ за най-добър режисьор и получи 12 номинации за наградите БРИТ, които ще бъдат връчени през февруари.
53-годишният Дел Торо не присъства на церемонията, за да получи лично наградата, тъй като се грижи за болния си баща в Мексико.

С награди на Гилдията на продуцентите бяха отличени също телевизионната драма „Историята на прислужницата“, анимацията „Тайната на Коко“, документалият филм „Джейн“, сериалът на Амазон „Удивителната г-жа Мейзъл“.

Гилдията на продуцентите се ползва с репутацията, че отличените от нея от филми няколко седмици по-късно триумфират на церемонията за „Оскар“-ите.

 
 

“Аз, Тоня“: няма такова нещо като истина

| от Дилян Ценов |

„Хейтърите винаги казват: „Тоня, кажи истината“. Няма такова нещо като истина. Това са пълни глупости. Всеки си има своя собствена истина“. С тези думи завършва филмът „Аз, Тоня“ на режисьора Крейг Гилеспи, по сценарий на Стивън Роджърс (Kate & Leopold, P.S. I Love You). С тези думи Марго Роби, в ролята на световноизвестната фигуристка Тоня Хардинг, обобщава 23-годишно мълчание, една провалена кариера и история, в която вече е прекалено късно за възмездие, но не и за коректно отразяване на фактите.

Биографичният филм вече беше признат за изпълненията на актьорите в него и Марго Роби(в ролята на Тоня) и Алисън Джейни бяха номинирани за  най-престижните отличия в киното. Втората спечели SAG Award и Golden Globe за най-добра актриса в поддържаща роля.

tonya2

„Аз, Тоня“ не претендира за историческа точност, въпреки в началото е казано, че филмът е базиран на „железни“ източници и интервюта. Историята на 47 годишната Тоня Хардинг е толкова манипулирана, че е безсмислено да се взима страна в нея. Веднъж тя е манипулирана от самите близки на фигуристката и веднъж от медиите и хората, от които зависи кариерата на фигуристите – онези в комитетите и асоциациите, които решават кой и защо да се класира за състезанията. Та по въпроса за истината около Тоня Хардинг нещата са прости – знаем само кой е виновен и кой какво не е извършил и това ни стига. В един от най-добрите филмите на годината Крей Гилеспи успява да направи точно това – да събере истината на всеки един от замесените и да остави зрителя (ако има изобщо желанието) да „отсъди“.

През 1991 г. едно момиче постига немислимото – 20-годишната Тоня Хардинг става първата жена в САЩ, изпълнила троен аксел по време на състезание по фигурно пързаляне. Същата година го изпълнява и на Световното първенство – отново първата жена. Момичето е атлетично, здраво, има всички данни за олимпийско злато. Крахът идва през през януари 1994 година. В САЩ избухва един от най-големите скандали в спорта. След излизане от пързалката по време на тренировка, американската олимпийска надежда, фигуристката Нанси Кериган е ударена с гумена палка в коляното и заради контузията е принудена да спре участието си в Националното първенство в Детройт. Малко повече от месец остава до Зимните Олимпийски игри в Лилехамер, където Кериган ще се изправи пред дългогодишната си съперница, Тоня Хардинг. От следобеда на 6 януари 1994 г. кариерата на Хардинг на теория приключва. Съпругът й Джеф Гилули, в съучастничество със свой приятел, Шоун Екхарт, наемат Шейн Стант, който трябва да извърши нападението над Кериган. Тоня е в пълно неведение за плана на тогавашния си съпруг.

la-et-mn-i-tonya-review-20171207

Точно това чакат всички – особено Американската асоциация по фигурно пързаляне. Идеалният повод момичето, което цял живот не се вписва в стандартите, но се състезава безупречно, да бъде отстранено. Тя не се облича както трябва, не изглежда като принцеса от приказките, за разлика от Кериган, иска да носи дънки, да слуша поп и да се състезава под звуците му, и не е по никакъв начин олицетворение на американската мечта. Спортните умения не са всичко и без имидж няма как да стане. Така че всичко приключва след този скандал. Пускат я на Олимпийските игри, защото скандалът е прекалено сочен, за да бъде изпуснат. Всички искат да видят  сблъсъка. Тоня финишира осма, а Кериган печели сребърен медал. След игрите Тоня е обвинена за прикриване на факти и съучастничество и получава доживотна забрана да се занимава с фигурно пързаляне.

А сега нека започнем отзад напред. Понеже скандалите не са всичко (още един от акцентите на филма).

Сюжетът проследява живота на фигуристката от ранното й детство до периода непосредствено след съдебния процес във връзка с нападението на Нанси Кериган. Документалният характер на лентата помага на стегнатия и точен разказ, а фактът, че нито сценария, нито режисурата взимат страна в многостранния конфликт, помага на нас, зрителите, да разберем версиите на всички, станали част от живота на Хардинг. Филмът наподобява репортаж, в който събитията са разказани от гледната точка на  близките на Тоня – съпругът й Джеф Гилули (Себастиан Стан), майка й Лавона Фей Голдън (Алисън Джейни), треньорът й Даян Роулинсън (Джулиан Никълсън) и приятелят на Джеф, Шоун Екхарт (Пол Уолтър Хаусер).

3--lavona-golden-allison-janney-and-her-pet-bird-in-i-tonya-courtesy-of-neon

Марго Роби, която помним предимно с ролята си на приятна блондинка от „Вълка от Уолстрийт“, влиза в кънките на фигуристката. И ни взема умовете. Не можем да искаме по-добро изпълнение – в това на Роби има всичко – емоция, огън, гняв, уязвимост, каквато само най-силните момичета притежават, любов и нежност. Виждаме детето, което още на три години стъпва на ледената пързалка, заведено от майка си Лавона Фей Голдън (Алисън Джейни). Случаят тук не е просто на свръхамбициозна майка, а на такава, която редовно бие дъщеря си , насилва я психически и физически, а оправданието винаги е едно – тя работи на три места, за да може дъщеря й да тренира, дори шие костюмите й сама. Бащата напуска семейството рано и Тоня от малка расте в атмосфера на насилие. Бунтарщината не е самоцелна – тук тя е изначална характеристика на персонажа. Тя е неговата уникалност. Тоня е повече от крехката фигуристка с чуплива фигура. Тя е жилавата жена,  която иска да пробие с уменията си, не с пози.

Алисън Джейни и Марго Роби определено са най-доброто нещо в тази лента. Двете имат страхотно взаимодействие на екрана, а първата дотук е нашата фаворитка за женска поддържаща роля. Лавона бие дъщеря си, дори хвърля нож по нея, а на финала дори отива със скрит диктофон в джоба при нея. Оставя ни с отворена уста.

i-tonya-margot-robbie-sebastian-stan

Именно интровертността, която предполага една такава история, прави филма толкова специален – като стъклена фигура от менажерията на Тенеси Уилямс. Без екшън, като изключим моментите, в които Джеф разбива главата на Тоня в огледалото или двамата се стрелят с пушки. Без претруфен плач в стил „вижте, колко съм зле и ме съжалете“. Не, този филм се вглежда в историята без да съди една от най-добрите фигуристки в историята изобщо, чиято кариера приключва преждевременно именно заради неспособността й да следва установените традиции и да се впише в шаблона.

„Аз, Тоня“ е разказ, който ни учи да емпатираме, а не да съдим. Разказ, който показва каква е цената на успеха и деликатно ни внушава, че независимо колко сме добри, ако нямаме характер, успехът е само път към краха. Филм за нуждата на публиката да обича някого и да мрази някого. Филм за многото различни, но верни истини.

А дали всички са верни? Дали не е по-добре поне един път, Тоня да има думата? Текстът от песента „Тоня Хардинг“ на Суфян Стивънс е добра отправна точка за размисъл по темата:

Has the world had its fun?
Yeah they’ll make such a hassle
And they’ll build you a castle
Then destroy it when they’re done