10 животворни урока за момента, в който чукнете 30-те

| от |

Преди няколко седмици навърших 30 години. Рожденият ми ден ме наведе на мисълта да напиша нещо подобно на това, което сътворих когато чукнах 20-те, пише Марк Мансън в блога си 

 

Но направих нещо различно. Изпратих мейл до всички, които са се абонирали за блога ми и помолих тези от тях, които са на възраст от 37 нагоре да споделят опит и да дадат съвет на тяхното по-младо 30-годишно „аз“. Така синтезирах групово изживяване по темата на база на общата колективна мъдрост.

Резултатът беше впечатляващ. Получих над 600 отговора, някои по-дълги от страница. Отне ми чисто три дни да ги изчета и бях потресен от качеството на споделеното.

Така че, сърдечни благодарности на всички които дадоха своя принос за този епистоларен откъс.

Това, което най-много ме изненада, докато четях мейлите, беше колко последователни и повтарящи се са някои от съветите. Едни и същи 5-6 синтезирани мъдрости изкачаха отново и отново в различни форми от поне стотина мейла. Очевидно цяла една десетилетка от живота може да се обобщи само в няколко важни съвета.

По-долу може да прочетете 10 най-често срещани препоръки, които изскочиха от всичките 600 мейла. По-голямата част от статията е съставена от цитати от тези мейли. Някои – анонимни, други с ясно упомената възраст.

 

1. Започвай да спестяваш за пенсия – СЕГА, НЕ ПО-КЪСНО!

1“Преживях безотговорно първите си 20 години, но именно 30-те е времето, когато трябва да наложиш здрав финансов контрол над личността си. Как ще преживяваш, когато се пенсионираш, е въпрос, който вече не търпи отлагане. Да задълбаеш в скучни материи като застраховки и ипотеки става важно, защото вече лежи на твоите собствени рамене. Образовайте се навреме.“ (Кеш, 41 г.)

Най-често срещаният съвет – толкова често – че почти няма мейл, който да не засяга тази тема – е да сложиш финансите си в ред и да започнеш да спестяваш за „остатъка от живота си“… сега.

Няколко допълнителни категории, които попадат към този съвет:

  • Направи ликвидирането на всичките си заеми колкото се може по-скоро топ-приоритет в живота си;
  • Дръж настрани „фонд за спешни случаи“ – има един милион страховити истории за хора, които се разоряват заради здравословни проблеми, дела, разводи, лоши бизнес сделки и прочие;
  • Скатавай настрана някаква част от всяка сума, която получаваш, за предпочитане в спестовна сметка;
  • Не харчи фриволно. Не си пазарувай къща, например, ако не може да си позволиш добра ипотека на добра цена;
  • Не инвестирай в нещо, което не разбираш. И не се доверявай на брокери.

Един от читателите писа: „Ако имате дълг, който е 10% повече от брутната ви работна заплата за година – червената лампа вече трябва да свети. Свийте разходите, изплатете дълга и започвайте да спестявате“. Друг пише: „Трябваше да пестя повече пари за спешни случаи, защото се оказа, че именно те убиваха бюджета ми. Трябваше да заделям повече за старини, защото в момента това, което съм спестил изглежда нищожно…“

От другата страна са мненията на тези читатели, които напълно са се провалили в мисията си да спестят каквото и да било докато са на 30 г. Една от тях – Джоди – мечтае да беше започнала да спестява 10% от всичко, което е заработвала. Кариерата й в едни момент тръгва надолу и в момента – на 57 години – все още живее от заплата до заплата. Друга, 62-годишна жена, не пестяла, защото мъжът й печелел достатъчно. Те обаче се развели, тя по-късно закъсала сериозно със здравето и всичките пари, които спечелила при развода се изпарили. Сега тя също живее от заплата до заплата и разчита на социални помощи. Друг човек разказва, че трябва да търси помощ от сина си, защото не е спестявал и при кризата през 2008 г. губи безвъзвратно работата си.

Поуката е ясна: пестете от рано и колкото се може повече! Една жена ми писа, че въпреки нископлатената си работа и двете й деца, докато е била на 30 е успявала да скатава по нещо настрана в пенсионен фонд всяка година. Започнала е отрано, инвестирала е разумно, а сега е на 50 години и е финансов стабилна за първи път в живота си. Нейната гледна точка: винаги е възможно, стига да искаш. Просто го направи.

2. Погрижи се за здравето си – СЕГА, НЕ ПО-КЪСНО

„Приемането на нашата възраст върви с около 10-15 години закъснение след реалното остаряване на организма ни. Здравословното ни състояние ще се влошава по-бързо от колко си мислим, но и това трудно ще забележим, не на последно място, защото не искаме това да се случи.“ (Том, 55 г.)

2Всички знаем как трябва да се грижим по-добре за здравето си. Всички знаем, че трябва да се храним по-здравословно, да спим повече, да се упражняваме по-често и така нататък и така нататък. Но точно както и със спестяванията за пенсия, съветът от по-възрастните читатели беше по-силен и единодушен: грижете се за здравето си и се постарайте да останете здрави сега!

Толкова много хора ми казаха, да не се опитвам дори да цитирам когото и да било. Гледните точки са почти едни и същи: начина, по който се грижите за тялото си има кумулативен ефект, то не отказва просто ей така в едни конкретен момент, а  спира да работи малко по малко без да го забелязвате. Именно това е десетилетието, в което трябва да намалим скоростта, с която гнием.

И това няма нищо общо с любимите съвети на мама да си ядем плодовете и зеленчуците. Това са стотици мейли от оцелели раковоболни пациенти, преживели сърдечни удари и инсулти хора, болни от диабет и сърдечно-съдови заболявания. Всички те казвате едно и също нещо: “Ако можех да се върна назад, щях да се храня по-добре, да правя повече упражнения и нямаше да спирам. Тогава си намирах извинения. Но си нямах и идея какво ме чака.”

 

3. Не прекарвайте времето си с хора, които не се отнасят добре с вас

“Научете се да казвате „не“ на хора, ангажименти и задължения, които по никакъв начин не ви обогатяват.” (Хейли, 37)

3След като сте изслушали проповедите да се погрижите добре за здравето и финансите си, най-често срещания съвет от хората, които поглеждат назад към отминалото си десетилетие, в което са били на 30, е всъщност доста интересен: те биха се върнали и биха поставяли повече дебели стени в отношенията си с околните и биха посветили времето си на по-добри хора. „Да си поставяте здравословни бариери е най-хубавото нещо, което може да причините на себе си и на околните.” (Кристин, 43 г.)

Както точно има предвид?

„Не толерирайте хора, които се отнасят лошо с вас… Не ги толерирайте дори по финансови съображения. Не ги толерирайте по емоционални съображения. Не ги толерирайте в името на децата или в името на удобството” (Джейн, 52 г.)

„Не си причинявайте посредствени приятели, посредствена работа, посредствена любов, посредствени взаимоотношения и посредствен живот.” (Шон, 43 г.)

Хората обикновено се борят с желанието да поставят граници, защото за всеки от нас е трудно да нарани нечии чувства или пък влизат в капана да се опитват да променят другия, да го накарат да се държи с тях както подобава. Това просто не работи. И обикновено прави нещата по-лоши. Както един читател мъдро отбеляза “Егоизмът и личният интерес са две различни неща. Понякога трябва да бъдеш жесток за да си мил.”

Докато сме на 20 години, светът е отворен за толкова много възможности, а на нас толкова ни липсва опит, че се свързваме с хората, които срещаме, дори те да не са направили нищо за да заслужат нашата „връзка“ с тях. Но влезем ли в 30-те вече знаем, че добрите отношения се поддържат трудно и няма никаква причина да губим времето си с хора, които по никакъв начин не допринасят да се движим по житейския път, който сме си избрали.

 

4. Бъди добър към хората, за които те е грижа

“Бъди винаги, където трябва и когато трябва за приятелите си. Ти си важен за тях, твоето присъствие също” (Джесика, 40)

Обратното на предишния съвет, докато поставяме по-стриктни граници кой и докъде да влиза в живота ни, много от читателите препоръчаха да отворим гарда и да намерим повече време за семейството и онези приятели, които искаме обезателно да запазим.

„Трагедии се случват в живота на всеки, във всяко семейство, във всеки кръг от приятели. Бъди този, на когото може да се разчита в подобни моменти. Мисля, че времето между 30-та и 40-та година, е отредено за много от лошите неща, които никога не си си мислил, че ще се случат на теб или на тези, които обичаш. Умират родители или съпрузи, приятели се развеждат, партньори започват да се лъжат… списъкът няма край. Да помогнеш на някой в такива трудни за него времена, дори само с присъствието си, да го изслушаш без да съдиш, си е чест и ще постави вашите отношения на толкова високо ниво, каквото не си си и представял.” (Ребека, 40 г.)

 

5. Не може да имаш всичко; фокусирай се да направиш няколко неща, но качествено

“В този живот всичко е компромис. Отказваш се от едно нещо, за да получиш друго и няма как да получиш и двете наведнъж. Просто го приеми!” (Елдри, 60 г.)

Докато сме на 20 имаме много мечти. Вярваме, че цялото време на света е пред нас. Аз лично си спомням как си въобразявах, че моят уебсайт ще бъде една от много кариери, които ще имам. Мислил ли съм си само, че ще ми отнеме по-добрата част от това десетилетие, само за да се образовам достатъчно за да върша това? И сега когато съм образован, когато имам предимство пред останалите и обичам това, което правя, защо въобще да започвам нова кариера?

„С една дума: фокусирай се. Просто може да постигнеш повече в живота, ако се средоточиш върху едно нещо и го правиш наистина добре. Фокусирай се повече!” (Ериксон, 49 г.)

Няколко човека отбелязаха, че повечето хора избират своята кариера в края на своите тийнейджърски години или в началото на 20-те, и както и при много други наши избори на тази възраст, често изборът е погрешен. Нужни са години след това за да открием в какво сме наистина добри и какво наистина правим с удоволствие. Но е по-добре да се средоточим върху основните си умения и да капитализираме върху тях, отколкото да вършим нещо половинчато.

“Бих казал на 30-годишното си „аз“ да престане да мисли какво другите мислят, а да открие кои силни страни ми идват естествено и какво правя с удоволствие и да изградя живота си около тях.” (Сара, 58 г.)

За някои хора, това означава да поемеш големи рискове, дори сред като вече са навършили и превалят 30-те. Това означава да сложиш на трупчета кариерата, която си градил десетилетие и повече, да се откажеш от парите, за които си работил толкова усърдно и да свикнеш… Което ни води до…

 

6. Не се страхувай да поемаш рискове, всеки може да се промени!

„До към 30-тата си година повечето хора смятат, че трябва да са изградили кариера, но никога не е късно да натиснеш рестарт. Хората, вече преминали 30-те, които най-често съм чувал да съжаляват, са именно тези, които продължават да вършат нещо, което съзнават, че не е за тях. А точно това десетилетие толкова лесно превръща дните в седмици, седмиците в години и се събуждаш един ден на 40 години с криза на средната възраст, защото не си взел нещата в свои ръце 10 години по-рано.” (Ричард, 41 г.)

„Най-много съжалявам за нещата, които НЕ съм направил.” (Сам, 47 г.)

6

Много от читателите коментират факта, че обществото ни налага модела до 30 години да сме установили „какво искаме“ — кариера, семейно положение, финансов статус и т.н. Но това не е вярно. Всъщност, десетки от тях наблягат на факта да не позволяваме тези обществени очаквания за поведението на „възрастните“ да ни отклоняват от желанието ни да поемаме рискове и да започваме нещата от начало.

“На път съм да навърша 41 г. и бих казал на 30-годишното си „аз“, че не трябва да подчинява живота си на идеали, в които не вярва. Ти живееш живота си, а не той теб. Не се страхувай да сринеш всичко до кота нула, ако се налага – със сигурност имаш сили да го построиш наново.” (Лиза, 41 г.)

Много от читателите дават пример с това, че са направили сериозни промени в кариерата си именно докато са били на 30 и сега живеят много по-смислено. Един от тях се е отказал от доходоносната си кариера на военен инженер за да стане учител. Двадесет години по-късно, той смята това за едно от най-добрите решения, които е взимал през живота си. Когато аз зададох на майка ми този въпрос, тя отговори: „Щеше ми се да бях мислила повече извън границите, които съм си поставяла. Аз и баща ти бяхме наясно, че трябва да свършим първо А, после Б, после В, но сега като погледна назад ми е ясно, че това въобще не е било необходимо – били сме тесногръди в мисленето си и в начина си на живот и малко или много сега съжалявам за това.“

„По-малко страх. По-малко страх. И по-малко страх. Следващата година ще навърша 50 и това е урока който научих добре. Страхът беше движещ елемент в живота ми когато бях на 30 г. Това се отрази на брака ми, на кариерата ми, на собственото ми самочувствие по безкрайно негативен начин. Аз си бях виновна: представях си какво биха казали другите за мен, смятах, че ще се проваля, чудех се докъде ще ме доведе това. Ако можех да се върна назад щях да рискувам повече.” (Айда, 49 г.)

 

7. Продължавай да растеш и да се развиваш

„Притежаваме два лични актива, които никога няма да върнем, ако веднъж ги загубим: тялото и ума си. Повечето хора спират да растат и да работят върху себе по някое време между 20-та и 30-та си година. Повечето от тях, навършили вече 30, са прекалено заети за да мислят за самоусъвършенстване. Но ако сте от онези, които продължават да инвестират в образованието си, да развиват ума си и да полагат грижи да за своето психическо и физическо здраве, то бъдете сигурни, че ще сте светлинни години пред другите, когато навършите 40 г.” (Стан, 48 г.)

В много от мейлите хората наблягаха на избора да тръгнат отново на училище или да вземат някаква образователна степен като едно от най-полезните неща, които на направили през 30-те си години. Едни пишеха, че са се записали на допълнителни семинари и курсове за да поддържат форма. Други – че са започнали техния първи бизнес тогава или са се преместили в друга страна.

Едни приятел заяви, че на 29 г., взел решение че умът му е най-ценния му актив и решил да инвестира в него. Похарчил хиляди долари в собственото си образование, в семинари, в различни терапии. Сега – на 54 г. – той е убеден, че това е едно от най-смислените решения, които някога е вземал.

 

8. Никой (все още) не е наясно, какво точно прави. Свикнете с тази мисъл!

Ако не си вече мъртъв — психически, емоционално и социално — няма шанс да предвидиш какъв ще е живота ти дори след 5 години. Той няма да се развива така както очакваш. Така че просто престани. Престани да предполагаш, че може да планираш нещата далече в аванс, не се вманиачавай върху това какво се случва в момента, защото то така или иначе ще се промени и се опитай да превъзмогнеш мисълта да контролираш постоянно посоката на своя живот. За щастие, и това е истина, може да установиш, че шансовете ти се увеличават и не губиш нищо. Няма как да загубиш нещо, което никога не си имал. Да не говорим, че в повечето случаи, чувството на загуба е само в ума ти – и е почти без значение в дългосрочен план.” (Томас, 56 г.)

В статията ми за това, какво научих през 20-те години от своя живот, един от уроците, на които наблягах беше „Никой не знае какво върши“ и го отчитах като добра новина. Е, според хората, чукнали 40-те, това продължава да е вярно и очевидно ще е така завинаги. И новината продължава да е добра.

„Повечето от нещата, които мислиш за важни, след 10 до 20 г. вече ти изглеждат маловажни и това е нормално. Това се нарича израстване.” (Саймън, 57 г.)

 

9. Инвестирай в семейството си – заслужава си!

Прекарвай повече време с близките си. Връзките с тях са различни, когато пораснеш и единствено от теб зависи как ще се развиват. Родителите ти винаги ще те възприемат като дете, до момента в който не ги накараш да те възприемат като независим човек. Всеки остарява. И всеки умира. Докато този момент настъпи просто запълнете времето си добре както за вас така и за семейството ви.” (Кеш, 41)

Мейлите бяха изпълнени с огромно количество съвети за семейството и бях удивен от силния начин, по който бяха написани. Семейството е една от новите важни теми за навършилите 30 години, защото в повечето случаи вече са и от едната, и от другата страна. Твоите родители вече са стари и си изправен пред необходимостта да вземеш решение как точно ще функционират вашите взаимоотношения оттук нататък, след като ти вече си се превърнал в едни самодостатъчен възрастен човек. От друга страна – вече започваш да мислиш и за създаването на свое собствено семейство.

В повечето отговори прозира общата истина, че трябва да превъзмогнем всички проблеми, които някога сме имали с родителите си, и да намерим начин да се разбираме дружно. Един от читателите написа: „Вече сме твърде стари за да обвиняваме родителите си за нашите слабости. На 20 години може и да ти се размине – току що си отлетял от родното гнездо. На 30 години, обаче, вече си пораснал. Напълно. Продължавай напред.”

И тогава идва въпросът, който преследва 30-годишните: да правим ли бебе или да не правим?

„Нямаш време. Нямаш пари. Трябва първо да се средоточиш върху кариерата си. Животът ти ще свърши  с появата на едно бебе. По дяволите… Децата са злато. Превръщат те в по-добър човек. Изпробват границите ти. Правят те щастлив. Дори не трябва да се замисляш. Ако вече си минал 30-те, сега е времето да работиш по въпроса. И никога няма да съжаляваш.” (Кевин, 38 г.)

„Никога няма „правилно“ време да имаш деца, защото нямаш представа в какво се забъркваш, докато реално не се появи едно.” (Синди, 45 г.)

По въпроса за брака – той си струва, особено ако имаш здрава връзка и си намерил правилния човек. Ако не си – върни се на урок №3.

В интерес на истината , получих няколко такива мейла:

Разликата между сега и 10-13 години по-рано… барове, жени, плажове, пиене до зори, клубове, пътешествия – защото нямах други отговорности освен работата си… Бих заменил всеки един момент от този живот за свястна жена, която наистина ме обича… и за семейство. Това което искам да кажа е – не забравяйте наистина да пораснете, да създадете семейство, да помете отговорност, различна от това да успеете в кариерата. Аз все още се забавлявам… но понякога, когато изляза, се чувствам като човек, който непрекъснато се връща в гимназията след като отдавна е завършил. „Всеки” на моята възраст е вече женен, даже по два пъти! Да си ерген звучи забавно за всичките ми женени приятели, но никой от тях няма да избере такава опция за своя живот ако може.” (Анонимен, 43 г.)

„Трябваше непрекъснато да си напомням да спра да търся следващото най-добро в моя живот и да почна да оценявам връзките, които имах с наистина добри мъже, които ги беше грижа за мен. Сега съм сама и нещата изглеждат прекалено закъснели.” (Фара, 38 г.)

От друга страна има и малко на брой, но съществени, мейли, които все пак взимат и другата гледна точка:

„Не се чувствайте задължен да се жените или да имате деца, които не желаете. Това, което прави едни човек щастлив, не прави щастливи и всички останали. Аз избрах да остана сам, без деца и продължавам да живея интересен и пълноценен живот. Правете това, което смятате за най-правилно.” (Анонимен, 40 г.)

В заключение: изглежда, че дори семейството да не е единствена и необходима константа да водиш щастлив и пълноценен живот, повечето хора са установили, че си заслужава да инвестираме в създаването на семейство и че очевидно връзките са здравословно нещо, което не е задължително да ни отнема свободата.

 

10. Обичай себе си!

„Бъдете по малко егоисти и правете по нещо са себе си всеки ден, нещо различно веднъж в месеца и нещо неочаквано веднъж в годината.” (Нанси, 60 г.)

Това, рядко може да се каже, че беше централна тема, в повечето мейли, но в един или в друг смисъл присъстваше в почти всеки от тях: отнасяй се по-добре към себе си. „Нямам друг, който да мисли или да се интересува от живота ти повече от теб самия”, започваше писмото на едни от читателите и “животът е тежък, така че научи се да обичаш себе си сега, колкото по-късно – толкова по-трудно става,” завършваше друго.

10

Както отбелязва мъдро Елдри, 60 г.: „Когато се сблъскаш с проблем, запитай се, „Ще има ли значение след 5 години?“. Ако не – отдели му няколко минути и го остави.” Очевидно повечето читатели са се фокусирали върху фината материя да приемат живота такъв какъвто е.

Което ме довежда и до последния цитат от 58-годишния Мартин: „Когато станах на 40 баща ми ми каза да им се насладя подобаващо, защото докато си на 20 си мислиш, че знаеш всичко което ще се случи, навършиш ли 30 – установяваш, че очевидно не го знаеш, а станеш ли на 40 – можеш да се успокоиш и просто да приемеш нещата такива каквито са. Сега съм на 58 години и баща ми определено беше прав”!

 
 

Лъскави коли и нови модели на автоизложение в Ел Ей

| от chronicle.bg |

Infiniti ще разкрие за първи път напълно новия си модел на автомобилното изложение в Лос Анджелис 2017. Моделът ще предлага първокласни иновативни технологии, изключителен дизайн и водещо в своя клас интериорно пространство.

Новият модел ще бъде свежа интерпретация на ключовия за Infiniti дизайн с динамична елегантност, характеризирана чрез преливащи извивки и атлетични пропорции.

Освен новия модел на Infiniti, на автоизложение в Ел Ей ще може да се види версията 2019 година на модела ASCENT, който е първия SUV автомобил на Subaru, предлагащ конфигуриран в три реда седалки интериор.

За момента, от Subaru не споделят подробности за новия ASCENT, като споделят само това, че автомобилът е със семейна насоченост и ще предложи многопрофилност и капацитет.

Ще видим ново предложение и от Lexus, като новият RX L ще бъде демонстриран във версия с бензинов двигател- RX 350L, и с хибридно задвижване- RX 450hL.

Друг вълнуващ момент, който очаква посетителите на автосалона от 1 до 10 декември, е новата Mazda6, която ще се предлага със SKYACTIV-G 2.5 бензинов агрегат, който е оборудван със система за икономия на горивото чрез деактивирането на два от цилиндрите по време на равномерно движение.

Ако сте автомобилно фенове и имат път към Лос Анджелис в началото на декември, задължително отидете.

 
 

Най-доброто от ангелите на „Victoria’s secret“ в Шанхай

| от chr.bg |

Ангелите на „Victoria’s secret“ дефилираха за първи път в Шанхай, макар и няколко от звездите да пропуснаха шоуто, като манекенката Джиджи Хадид и певицата Кейти Пери, предаде Ройтерс.

На препълнения стадион в Шанхай шоуто откри британският певец Хари Стайлс. Последва 45-минутна програма с музика, танци и светлинни ефекти, на фона на които преминаваха манекенките със сексапилното бельо на марката.

Бразилската манекенка Лаис Рибейро представи „Фантастичния сутиен“ от злато и скъпоценни камъни с цена 2 милиона щатски долара, съобщи Контактмюзик.

Сутиенът „Champagne Nights“ е изработен от бижутерската компания „Муауад“. Той е обсипан със скъпоценни камъни с тегло над 600 карата. Творението представлява сложна плетеница от златни листа със свързваща презрамките огърлица, осеяни с диаманти, жълти сапфири и сини топази. Изработката на „Фантастичния сутиен“, обсипан с близо 6000 скъпоценни камъни, е отнела 350 часа.

В дефилето на „Викторияс сикрет“ участваха „ветеранките“ Адриана Лима, Алесандра Амброзио, Лили Олдридж, Стела Максуел, Тейлър Хил, Джасмин Тукс. Амилна Естевао беше една от дебютантките.

Преди шоуто обаче стана известно, че Джиджи Хадид и още няколко манекенки, както и певицата Кейти Пери няма да участват в него, заради „политическата чувствителност“ на домакините, предаде Ройтерс.

Кейти Пери изпадна в немилост, след като на концерт през 2015 г. засвидетелства подкрепата си за Тайван – самоуправляващ се остров, който Китай смята за своя територия.

Джиджи Хадид си спечели неодобрение, когато в сайта Инстаграм беше публикувано видео, в което манекенката присвива очи, докато държи бисквита с формата на Буда. Това шокира местните потребители на интернет и тя беше обвинена в расизъм. Миналата седмица Джиджи Хадид съобщи в Туитър, че няма да участва в шоуто. Още няколко манекенки не получиха визи.

 
 

Как разбрах, че не трябва да шофирам пияна

| от Евелина Бонева |

Ако трябва да съм честна, да пия по две-три бири или по две-три чаши вино и да шофирам ми се случваше редовно. „Случваше се“ е тъп израз. Да пиеш алкохол и да шофираш след това не е нещо, което „ти се случва“, а нещо, което решаваш и зависи от теб.

И ако си го правил няколко пъти и не е имало последствия, рискът да помислиш, че това е ОК, е доста голям. Защото всички билбордове с надписи „Не карай пил“, Facebook кампании с ужасяващи снимки на катастрофи и доброжелателни съвети на близки и приятели, няма да разубедят човека, който е решил, че няма никакъв проблем да се прибере вкъщи с колата след две бири.

Седях на пейката в районното редом до един симпатичен травестит, прибран за кражба. Предвид хелоуинския ми костюм, за редовите полицаи представляваше затруднение да преценят колко точно са травеститите на пейката. Беше студено като „на Вала“, вонеше на пикня, отегченият полицай във фоайето не искаше да си говори с мен, а травеститът фъфлеше, че много го било страх да не го помислят сега за педераст. Умирах от скука, а телефонът ми беше заключен заедно с другите ми вещи в някакъв шкаф с катинар. От едната килия се чуваха пиянски стонове на някакъв бедстващ човек, портиерът упорстваше, че в районното не се пуши, а една руса полицайка, която изобщо не приличаше на Камерън Диас, крещеше, че „й писнАло с тоя Хелоуин, немало ли останАли българи в тая държавата“.

Няколко часа по-рано…

Беше 30 октомври и по улиците бродеха вещици. Чудовища, Франкенщайни, булки-трупове, проститутки от 60-те пр. Аз лично се бях пременила като 70-тарска кокаинова майка с прическа a la Петя Буюклиева, сребърна блуза, златни гуменки, спортен клин и скандално нескопосан, но за сметка на това обилен грим. С мен беше и „синът ми“ – безумно млад колега, който също бе предрешен в сребърна блуза с голи рамене, впит панталон и сини сенки. Отивахме на седемдесетарско служебно парти, на което виното се лееше като на някой от купоните на Пан.

Няколко часа песни, танци и селфита по-късно, реших да си взема drink&drive, за да не рискувам. Още един час по-късно си казах „Абе нищо ми няма, ще си ходя с колата, не ми се вози сега в таксита, а и трябва да й плащам зелена зона утре…“

На булевард „България“ забелязах, че зад мен кара полицейска кола с включени светлини. Нямат ли си друга работа тия…

Последва банален сценарий: „Добър вечер, аз съм еди кой си…ще духате“. „Опааа, не е добър резултатът от дрегера, госпожа“, „А ще може ли нещо тука да измислим…“

И последната капка вино се беше отекла от мозъка ми, когато акостирахме в Окръжна болница, където учтиво се съгласих да ми вземат кръвна проба и полегнах на зелената постелка на едно легло, точно до окървавен пимп с уплашена физиономия. Явно проститутките го бяха изоставили, а полицаите не бяха поискали да ги менажира.

След кръвната проба – районното. Трябва да кажа, че се вълнувах от факта, че имам възможността да се возя в патрулка и все пак бих предпочела да съм си вкъщи и да спя. В районното ми беше интересно, признавам. Първите два часа. Забавлявах се на отчаянието, което предизвиках у полицайката, която ме обискира и трябваше да опише поотделно всичките ми гримове, и се възмущавах на отказа на дежурния да ми каже коя зодия е. Обясних на всички присъстващи как в районното е отвратителна мизерия и трябва да си поискат пари от държавата за ремонт, вдигнах скандал, че става течение и тормозих полицая във фоайето с въпроси дали дежурният, който трябва да ме освободи е буден.

После обаче се отегчих. А и се сетих, че телефонът ми е изключен, а близките ми може да звънят и да се разтревожат. Нямам нищо против да прекарам една нощ в районното, но не искам мъжът ми да пропуши крек, защото в 2 съм му писала, че си тръгвам, а в 5 още ме няма.

Затова се налагаше да си тръгна. След кратка театрална постановка, придружена от грозни заплахи, се озовах навън в 6 сутринта, в ранната първоноемврийска сутрин, по лежерна блуза от сребърен брокат и златни гуменки със скъпоценни камъни и махнати връзки.

Направих най-логичното. Не, не се обадих на някой да ме вземе. Нито се прибрах с първия трамвай. Тичах в свежия, режещ въздух, бодра и трезва като репичка, докато не стигнах до колата си. Качих се, прибрах се с нея и заспах.

Новият ден донесе нови знания, събрани в шепа думи: адвокат, разследване, досъдебно производство, газхроматичен анализ, затвор, „ГРОЗИ ТЕ затвор“, над едно и две, под едно и две, присъда, лаборатория, акт т.н.

След вълната „майкавишбнавсчките“ се поуспокоих и се замислих. Ами ако Вселената, Бог, ангел-хранителят ми са били плътно зад мен и са накарали катаджиите да ме спрат малко преди на пътя пред мен да изскочи още някой пиян хелоуинец? Или секунда преди да се разсея и да не видя, че от пряката вдясно с бясна скорост изхвърча друг автомобил? Или минута преди куче да пресече булеварда? Май извадих късмет.

Не само. Май извадих дяволски късмет. Е, известно време ще опознавам отблизо прелестите на градския транспорт и ще тормозя хората, които съм возила преди да ми връщат услугата, но какво пък…На фона на това, което можеше да се случи, двайсетина минути в тролея не звучат като плаване по водите на Стикс.

И със сигурност знам, че повече няма да се кача зад волана на няколко чаши вино. Най-малкото защото ако ме хванат, ще вляза в затвора, а перпективата да съм един своеобразен Граф Монте Кристо в Сливенския, който стърже с жълтите си, дълги нокти чертички за календар по стената на килията, докато отвън го чакат отривисти лезбийки с кол, не ми допада.

Но не само заради това. А защото осъзнах, че да караш след като си пил е не само тъпо, но и рисковано. Толкова рисковано, че като го правиш залагаш на червено човешки животи: и твоят, и този на близките ти, и този на други хора. А може да ти се падне черно. И нищо не си струва този риск. Абсолютно нищо.

Билбордите и кампаниите няма да ви го кажат, така че да го разберете. Но аз ви го казвам, защото минах през това. В районното е студено. В градския транспорт е криво. Таксиметровите шофьори са неприятни.

Но ако това не може да ви убеди, се замислете за друго. Както казваше една моя приятелка: „Куцо е да пукнеш“. Не по-малко куцо е да убиеш някой друг. А таксита и drink&drive…дал Бог.

Ползвайте ги.

 
 

Интервю с госпожица Юлия

| от Цветелина Вътева |

Отдавна следим с интерес и отразяваме какво се случва на сцената на единствения у нас лабораторен театър „Сфумато“. И съвсем закономерно в една от любимите ни актриси се превръща талантливата Албена Георгиева.

Но не просто и не само, защото е една от ученичките от експерименталния клас на основателите на „Сфумато“ професрорите Маргарита Младенова и Иван Добчев, а заради таланта си, заради завлядяващото си присъствие на сцената, заради външната лаконичност и вътрешната огненост, с които извайва героините си.

Вече сме писали за играта й в „Жули, Жан и Кристин“ от А. Стриндберг и в „Стъклената менажерия“ от Т. Уилмяс, предстои ни да я гледаме в „Идиот“ по едноименния роман на Ф.М. Достоевски.

Поводът за днешния ни разговор е малко по- различен. На 29.11. 2017 г от сцената тя и колегите й Христо Петков и Мирослава Гоговска ще кажат сбогом на публиката на един изящен спектакъл, играл се на български и европейски сцени едно цяло десетилетие, и чествал наскоро юбилейното си стотно представление – „Жули, Жан и Кристин“. Спектакъл, който не спира да вълнува, и за който ще се говори дълго време.

албена георгиева

В последните десет години госпожица Юлия е била част от живота Ви поне веднъж месечно, няма да е пресилено, ако кажа, че не си представям друга актриса да я играе. С какви чувства се разделяте с тази мечтана от всяка актриса, и вероятно знакова за вас, роля?

Толкова дълго сме били заедно със Жюли, че имам чувствтото, че тя е пуснала корени в мене. Така че аз се разделям не с Жюли, а с възможността да съм нея в релаността на спектакъла и на сцената, иначе тя си остава с мене. Странното е, че толкова много пъти, над сто, пък и повече, абсолютно хладнкокръвно на финала вдигам ръката си с бръснача към шията ми/й, толкова пъти съм изричала тази фраза „Аз съм последната“ и сега, колкото повече наближава 29.11 се улавям, че изпитвам някакъв странен смут, вълнение, което трудно овладявам, и естествено- тъга. Но Жюли е момиче, а актрисата вече не е, уви. Закономерно.

Поразява силата на общото изпъление, ансамбловата работа в представлението. Нито един от тримата герои не изпъква над останалите. Как постигнахте тази почти музкална хармония в играта си с колегите Ви Мирослава Гоговска и Христо Петков?

Когато започнахме репетиции ние с Мира и с Христо се познавахме като партньори от два предишни спектакъла, в които бяхме работили заедно, но този път имахме действително редкия шанс да сме част от един наистина творечески процес, който ни даде време без да бързаме да се открием по друг начин един друг, да открием език, на който да говорим на сцената. Работейки по цял ден ние тримата на сцената, Грети (Маргарита Младенова) и Дани (Даниела Олег Ляхова) в залата, беше трудно, естествено, но смислено – да се караме, да се обичаме, да си вярваме, да не си вярваме, да си имаме доверие. А по – нататък във времето, в годините, в които сме били заедно, ние минахме оттатък представата за актьорско партньорство. Аз мисля, че ние сме повече от това. И сега позлвам случая да кажа, че много ги обичам и съм им безкрайно благодарна.

23376256_531143450557696_1241563254635714243_n

Визията на спектакъла също е един от компонентите, за които си заслужава да се спомене. Хиперреалната среда и костюмите са дело на наистина талантливата, многократно награждавана, и за съжаление, рано напуснала ни художничка Даниела Олег Ляхова. Разкажете малко за работата си с нея.

Дани имаше уникалната човешка способност да присъства едновременно тихо и твърдо. Това, което се нарича твърда ръка с нежни пръсти. Спомням си как ден преди премиерата на „Жюли, Жан и Кристин“ в цялата лудница тя беше намерила време да ми направи, да ми подари тениска със снимка от спектакъла. Помня как ме убеждаваше, че именно това е роклята на Жюли и никоя друга. Помня как с малките си пръстчета правеше мехурчето с кръвта на птичката, която Жан убива. Помня турнетата, в които сме били заедно с нея в една стая, и как в едно от тях ме извади от тотален човешки и актьорски срив, само с няколкото думи, които ми каза. Рядко талантлив и скромен човек…А, спомям си как отидох в болницата и й занесох домашно приготвен шоколад, и тя ми се обади да ми каже колко е вкусен. Много тънък човек, винаги съм й се доверявала на усещането за театър, питала съм я какво мисли и тя ми е казвала. И винаги е била страшно точна. Дани…Дани липсва.

DSCF0119

Трудно ли се репетира с Маргарита Младенова? Това, че сте нейна ученичка и асистентка в актьорските й класове в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ дава ли Ви специални привилегии, или обратното, още по- взискателна е към Вас?

Когато репетирам с Грети аз се чувствам като човек, на когото някой дрържи ръката, в най – високия и в най- пълния смисъл на думата, като ученичка, и съм й завинаги благодарна за това усещане. Грети е първият режисьор, който ми се довери и продължава да ми се доверява повече, отколкото аз се доверявам сама на себе си. Това, че съм й асистентка и ученичка не ми дава никакви специални привилегии, обратно – повишава нивото на трудност и на отговорност, естествено. Но ние работим толкова отдавна, че аз вече я разбирам от половин дума. От това не ми е по- лесно в репетициите, но изпитвам някакво особено удоволствие. Не спирам да се въхищавам на търпението, на максимализма, и на любовта към актьора, с която работи. Винаги ще се уча от нея. Грети е незаменима.

И за финал: Усещахте ли Вие и колегите Ви през всичките тези години разлика в начина, по който българската и чуждестранна театрална публика възприема, реагира, оценява спектакъла?

У нас трудно се снема предубеждението на т.нар театрална и „изкушена“ публика, което никак не пречи да се случват онези най- скъпоценни за актьора мигове. Мигове, в които аз съм тя, и тя е аз. Когато публиката ти вярва и върви заедно с теб, тя ти се отблагодарява не с аплодисменти, а с едни тишини, в които се случва невъобразимо нещо, заради които всички ние продължаваме да искаме да сме актьори.

След представлението е предвидена среща на творческия екип с публиката. Побързайте да се сдобиете с билети от касата на театъра на ул. „Димитър Греков“ 2, на тел. 02/944 01 27 и 02 /943 38 90 всеки ден без неделя от 14.00 до 19.00 часа, както и онлайн тук.

ЖУЛИ, ЖАН И КРИСТИН
от Аугуст Стриндберг
Адаптация и постановка: Маргарита Младенова
Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова
Участват: Албена Георгиева, Христо Петков, Мирослава Гоговска
Снимки: Симон Варсано