„Златен глобус“ 2019: радостите и разочарованията

| от chronicle.bg |

Холивуд раздаде поредните награди „Златен глобус“ снощи, на церемония в „Бевърли Хилтън хотел“ в Лос Анджелис… и всички би трябвало да са доволни. 

Имаше всичко. В списъка с номинациите, по време на церемонията и най-вече в многообразната тълпа от победители. Азиатските творци получиха дългоочакваното признание, афроамериканци, жени, мюзикъли, сериали, комедии… Награди, раздадени по новите правила на Холивуд. Да има по един награден от всяка възрастова група, раса, пол, сексуална ориентация. Да сме толерантни.

За съжаление обаче, едва минути след церемонията, социалните медии доказаха, че наградите отново не успяха да „угодят“ на всички. Мнозина обвиниха състава на филма „Бохемска рапсодия“, в това число и Рами Малек, че не са споменали името на Браян Сингър в благодарствените си речи. Други пък в прав текст се обявиха против победата на филма, заради обвиненията към режисьора Сингър, който бе принуден да се оттегли от продукцията. И това са само част от недоволствата, провокирани от снощната церемония.

Цялостно обаче, наградите „Златен глобус“ 2019 дават немалко поводи за радост. Въпреки няколкото разочарования, които е трудно лично на нас да преглътнем, сме щастливи, че Асоциацията на чуждестранните журналисти в Холивуд отличи определени заглавия и творци.

Ето кои са нашите лични радости и разочарования от наградите „Златен глобус“ 2019.

Радости

Глен Клоуз взе награда за женска роля за „Съпругата“ (The Wife)

Едва ли е имало някой, който е очаквал, че Глен Клоуз ще остане с отворена уста, след като обявиха името й в категория „Най-добра актриса“ за ролята й във филма „Съпругата“. Не защото не е добра. А защото Лейди Гага е най-близкият персонаж до масовата публика, който си има всичко необходимо – добър актьор, прекрасна музика и трогателна (но банална) лична история, каквато сме гледали до втръсване. За наше щастие, членовете HFPA (Hollywood Foreign Press Asossiation) се вразумиха и за първи път в кариерата на Глен Клоуз я наградиха за ролята й в пълнометражен филм. Досега тя е печелила „Златен глобус“ само за сериали. Предвид сложността на персонажа, който тя играе във филма, не можем да не бъдем щастливи от това признание, макар и закъсняло. Стискаме палци за „Оскар“!

636657936998997434-8

„Бохемска рапсодия“ е най-добрият драматичен филм на годината

Публиката обожава този филм. Критиците не толкова. И въпреки това той отнесе най-голямата награда на вечерта. Вече сме ви споделяли нашето мнение за лентата на Браян Сингър, довършена от режисьора Декстър Флечър. И въпреки нейните слабости, и фактът, че част от наградата е по-скоро почит към великия Фреди Меркюри, „Бохемска рапсодия“ е далеч по-предпочитан вариант отколкото повечето филми от категорията. Не искаме да си представяме „Черната пантера“ или поредният филм за расовото неравенство („If Beale Street Could Talk“) да вземат приза.

bohemian rhapsody, бохемска рапсодия, рами малек, фреди меркюри

Рами Малек е най-добър актьор в драматичен филм

Толкова е просто. Рами Малек оправда очакванията на феновете и спечели „Глобус“ за ролята си на Фреди Меркюри в „Бохемска рапсодия“. Това е най-голямата ни радост, заедно с Глен Клоуз. Определено това е мъжката роля на годината. И е много вероятно същото да се случи и на 24 февруари, когато ще се раздават „Оскарите“.

olivia-colman-the-favourite-top-10-movie-performance-best-of-culture-2018

Оливия Колман във „Фаворитката“

След като обра наградите за главна женска роля по повечето фестивали в Европа и САЩ, Оливия Колман взе и „Златния глобус“ за най-добра женска роля в мюзикъл или комедия. И завърши доволството ни по отношение на актьорските категории заедно с Крисчън Бейл във „Vice“, където той влиза в ролята на Дик Чейни.

ROMA

Алфонсо Куарон

Подобно на Колман, беше очаквано „Рома“ на Алфонсо Куарон да вземе поне една от големите награди. Стана дори още по-добре – той взе две – за най-добра режисура и за най-добър чуждоезичен филм. Алфонсо Куарон успя да победи Брадли Купър в режисьорската категория, което доказва, че колкото и добър и ефектен да е „Роди се звезда“, „Златните глобуси“, поне в този случай, предпочете изкуството в чистия му и некомерсиален вид. Разбира се, че това ни прави радостни.

sharp-objects-image-2

Патриша Кларксън в „Отворени рани“

В сериалите нещата стоят по-различно и имаме далеч по-малко поводи за радост. Затова няма как да не отличим Патриша Кларксън в „Отворени рани“, която влезе в ролята на Адора Крелин в оригиналната продукция на HBO. Харесваме сериала, харесваме Ейми Адамс, харесваме младата и талантлива Елайза Сканлън и разбира се Патриша.

Разочарования

Отворени рани след „Отворени рани“

Говорейки за „Отворени рани“… Един от най-добрите сериали на 2018 г. успя да вземе само една награда и тя беше за поддържаща женска роля в лимитиран сериал. Никаква Ейми Адамс (наградата за най-добра женска роля в лимитиран сериал отиде при Патриша Аркет за „Escape at Dannemora“), никаква награда за най-добър лимитиран сериал (в категорията победи „Убийството на Джани Версаче“). Не разбираме с какво „Убийството на Джани Версаче“, който се отличаваше най-вече с ефектни кадри, скъп декор, тук-там някое красиво мъжко тяло и добра актьорска игра (предимно при Пенелопе Крус и Дарън Крис), е по-добър от смразяващия „Отворени рани“, който си има абсолютно всичко – стабилна история, благодарение на едноименния роман на Джилиан Флин, режисьор в лицето на Жан-Марк Вале, актьорски състав със силата на цяла артилерия… няма да изброяваме докрай, защото вече казахме – „Отворени рани“ си има всичко.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис

„Убийството на Джани Версаче“…?

Като цяло триумфът на сериала на Раян Мърфи в категориите за лимитирани сериали остава загадка. Освен че взе голямата награда за най-добър сериал сред лимитираните, Дарън Крис в ролята на Андрю Кънанан отнесе приза за най-добър актьор в лимитиран сериал. Да, Дарън е най-доброто нещо в този сериал. Но в никакъв случай, поне според нас, по-добър от Бенедикт Къмбърбач в „Патрик Мелроуз“. Нито като изпълнение, нито като амплитуда. Патрик Мелроуз е ужасен персонаж, а Къмбърбач го износи на гърба си до последната секунда.

Мери Попинз не се завърна…

…поне не при наградите. Макар да беше номиниран в няколко категории, „Мери Попинз се завръща“ не спечели нито една статуетка. При Емили Блънт беше донякъде ясно, че няма да бъде предпочетена пред Оливия Колман, нито Лин-Манюел Миранда пред Крисчън Бейл, но в категорията за най-добър саундтрак мюзикълът определено заслужаваше глобус. Заради песните, заради цялостната работа на Марк Шайман да създаде едно от най-добрите продължения на мюзикъли в киното. Но, уви…

мери попинз се завръща, mary poppins returns

„Pose“ остана без награди

Беше ясно, че този сериал няма да вземе голямата награда за най-добър драматичен сериал. Не е достатъчно мащабен, нито се превърна в мейнстрийм явление. Но Били Портър  и неговият Pray-Tell – пазителят на всички тайни (включително и на своята собствена) на драг баловете в Ню Йорк, определено заслужаваха този глобус. Възлагаме надеждите си на втория сезон, който ще излезе през тази година и се надяваме догодина пейзажът да изглежда по-различно.

180605-pose-billy-porter

Какво предстои сега?

Наградите „Златен глобус“ минаха. Предстоят следващите рундове, които ще ни насочват към финала – наградите „Оскар“ на 24 февруари. На 13 януари ще бъдат връчени наградите „Изборът на критиците“ (Critic’s Choice Awards). На 27 януари – Наградите на „Гилдията на актьорите“ (Screen Actors Guild Awards, SAG), на 10 февруари – наградите БАФТА и ден преди „Оскарите„, на 23 февруари – наградите „Независим дух„.

 
 

Хората с висок морал по-рядко имат чувство за хумор

| от chronicle.bg |

Хората с висок морал е по-малко вероятно да бъдат забавни или да се смеят на чужди смешки, твърди се в ново изследване. По този начин те създават впечатление на „покровителствени или прекалено стриктни“, твърдят учените от Университета в Сингапур.

В изследването си те откриват, че високият модал всъщност може да повреди на имиджа на човек. „Въпреки че прекалено моралните хора често са адмирирани за постъпките и характера си, те могат да бъдат приети и негативно заради ограниченията, които си налагат. Заради нравите си те избягват или нарушават по-свободни и безгрижни ситуации, което пък може да ги развали и за останалите. Така че не винаги целомъдрието ще ви бута напред – в някои случаи дори може да вреди.“

В изследването са използвани шеги и мемета.

Хуморът, който се използва, целенасочено прекрачва някои граници, за да притесни хората с висок морал. „Те могат да проявяват и да се наслаждават на шеги стига те да не нарушават границите на благоприличието“, пишат учените в изследването си. „Конкретно служителите и мениджърите с такава ценностна система могат да са много полезни за бизнеса, особено с вярността си и доверието, с което се ползват. Но техният принос може да има цена като погледнем от социална гледна точка.“

 
 

Мъжете за неписаните правила на писоара

| от chronicle.bg |

Етикетът при писоарите не се засяга достатъчно, а трябва, защото се оказва, че има доста правила. Някои от тях, а може би всички, мъжете изпълняват инстинктивно. Но какви са всъщност?

Питър

Оставяйте пространство между вас и другия човек, ако е възможно. Не е окей да застанете точно до някой друг, особено ако са двама човека и вие се мушнете между тях. Някои хора си цъкат на телефона или си носят бирата, ако сме в заведение. Това според мен е гадно и не трябва да се прави, защото после тези предмети отиват на масата и колкото и да се пазиш, все пак си в тоалетна и мръсотиите се пренасят.

Стивън

Като цяло гледам да използвам кабинка, ако има свободна, защото се притеснявам. Ако все пак ползвам писоар – погледът напред и никакъв визуален контакт.

Сам

Ако е дълга линия от писоари, отивам на най-далечния, фокусирам се върху задачата си и се правя, че не забелязвам кой идва и си отива.

Майкъл

Никога не заставам до някой, ако имам избора – независимо дали писоар или кабинка. Също така, винаги използвам сешоарите за ръце, за да избегна неловката тишина и да дам възможност на останалите да си вършат работата на спокойствие. И още нещо основно – никога не трябва да ви хващат, че излизате от женската тоалетна.

Дарън

Ако има три писоара и всеки от крайните е зает, никога не ползвайте този по средата. Отиде в кабинка.

Джоел

Оставате възможност на тези, които идват след вас, да не застават до вас. Заемайте първо най-крайните писоари. Не заговаряйте никого, не гледайте никого, не си тананикайте и не привличайте внимание като цяло. Свършете си работата, измийте си ръцете и напуснете.

 
 

Верни ли са вицовете за чукчите?

| от Радослав Тодоров |

Чукчите са ни известни най-вече от вицовете, където винаги са представяни като недодялани, прости или в най-добрия случай крайно наивни персонажи. Поредицата от анекдоти за тях с времето се е превърнала едва ли не в жанр. Трябва ли обаче непременно да й се доверяваме?

Тяхната изключително сурова родина, Чукотка, определено не е място, където един глупав и нескопосан човек би оцелял.

„Чукча” всъщност е прозвище, с което местното население е станало известно на запад. То идва от туземното „чаучу”, означаващо „собственик на огромни еленови стада”. Така са се представили вождовете на номадските племена от вътрешността на Чукотка пред първите руски пътешественици, стигнали дотам.

В същото време обитателите на крайбрежните райони занимаващи се предимно с лов на морски животни са носели названието „анкалу”. Така се получило, че и двете групи били обединени под общото наименование „чукчи”, както по подобен начин и племената от групата на евенките били кръстени „тунгуси”. Самите чукчи се самоназовават „ораветлат”, означаващо „хора”, като в миналото са предпочитали да се именуват с по-горделивото „луораветлат” – „истинските хора”. А всички останали племена, те едва ли не считали за хора едва и ги търпели единствено в ролята на взети във война пленници. Затова техните съседи не знаели покой, освен в редките години, когато чукчите пропускали да се отправят на военен поход поради някакви причини. По отношение на появилите се там през 17 век руснаци, чукчите в крайна сметка се съгласили, че и те са „истински хора”, които може да бъдат уважавани, но докато се стигне до това били необходими 150 години непрестанни руско-чукотски войни.

Като цяло колонизацията на Сибир от руснаците протекла сравнително гладко и с доста по-малко битки и оказана съпротива отколкото колонизацията на Америките от европейците.

чукчи

Казаците – паравоенно формирование служещо на руския цар, се били като сибирския еквивалент на американските конкистадори и трапери. Те се придвижвали из тайгата предимно с лодки по реките и пристигайки на територията на някое ново племе тържествено му предлагали да „паднат под ръката на великия бял цар”. След което от туземците се изисквало единствено да произнесат някаква клетва на развален руски и да се съгласят да плащат налог за да станат руски поданици. Руснаците искали от тях да плащат налога в животински кожи. Именно това изискване станало и една от основните причини за толкова лесното и бързо завземане на Сибир. Ценните кожи от белки, самури, видри, мечки и друг дивеч, били конвертируема валута за руснаците още от княжеските времена. Но докато в европейската част дивите животни вече били доста изтребени, то в Сибир и най-бедните туземци се разхождали целите в кожи, поради което плащането на въпросния данък не представлявало никакъв проблем за тях.

Така за близо половин век казашките отряди преминали почти целия Сибир, в повечето случаи туземците веднага склонявали на условията им, ако някъде се случело някое войнствено племе да откаже и да ги нападне, бързо го склонявали само с няколко пушечни изстрела да се разбяга. В този дух протичала колонизацията докато казаците не достигнали до Чукотка. Чукчите се оказали изключително корави воини, дори и на фона на това, че били на съвсем примитивно материално и технологическо ниво спрямо новопоявилите се европейски врагове. Техните щитове и доспехи били единствено от кост и дърво, а в бой те влизали под звуците на тъпани направени от изпъната човешка кожа. Всеки мъж чукча от малък преминавал през невъобразимо тежки тренировки, като например трябвало да свиква да отбягва редовно внезапен замах към главата му с горяща цепеница и въобще да изгради светкавични рефлекси против всякакви опасности.

Подрастващият чукча вече трябвало да може да дочува полета на пусната в гръб по него стрела и да отскача от пътя й. Ако издържел всички тези опасни изпитания той ставал воин, ако загинел при някое от тях, то баща му дори не си спомнял повече, че е имал някога такъв недостоен син. Въпреки че чукчите били сравнително малък народ, едва около 10 000 души, те успявали да всеят голям смут и страх на доста обширна територия. Освен страх, те предизвиквали и огромна ненавист у съседните им племена, поради което и не било трудно за руснаците да ги склонят да се бият на тяхна страна против омразните си врагове. В средата на XVII век дотам за първи път достигнали казашки военни подразделения със задачата да покорят чукчите под скиптъра на руския цар.

чукчи

Нищо обаче не се получило.

Още при първия сблъсък, чукчите обсипали казаците с дъжд от стрели, след което се пръснали из тундрата, откъдето периодично се появявали само за да им нанасят изтощаващи удари и да ограбват обоза им, след което отново изчезвали. Новината за крахът на тази операция не се харесала в Кремъл и през 1727 г. оттам решили да изпратят нова експедиция от 400 души редовна войска и казаци, която окончателно да покори този войнствен народ. Отрядът пътувал цели две години през дивия Сибир докато успее да се добере до Анадирски Острог, където да попълни редиците си със съюзници от жадните за мъст към чукчите племена на якутите и коряките.

Започнала Голямата Руско-чукотска война продължила близо 30 години, през която из пустошта на Крайния Север се водели битки от по няколко хиляди души и от двете страни. Руснаците се оказали в невъзможност да противодействат на партизанската война, която чукчите предприемат против тях с внезапни набези, ограбвания на обозите им и разрушаване на фортовете им. Тази война била не по-малко мащабна и ожесточена от знаменитите „индиански войни” в Дивия Запад, но за разлика от своите американски събратя, чукчите я спечелили.

През 1763 г. руснаците окончателно свили знамената, изоставяйки фортовете си в този район, и напуснали Чукотка. Веднага след това победоносните чукчи се нахвърлили на поселенията на руските съюзници – коряките, и нанесли страшни опустошения на селищата им. Те заграбили всичките им еленови стада, което принудило коряките занапред да се препитават от лов на морски зверове.

Чукчите не били глупави и с времето започнали да оценяват предимството на стоките, пристигащи покрай руснаците, като железни сечива, пушки, кибрит, водка и накрая сами преценили, че присъединяването им към Русия не е чак толкова лоша идея. Така през 1778 година решили да приемат предложението за поданичество, но при условие че и занапред разполагат с пълно самоуправление и не плащат никакви данъци и налози. Подобни условия никое друго племе не е успявало да договори. С това проточилият се близо век и половина конфликт приключил.

Чукчите формално станали поданици на империята, но реално не признавали никаква власт чак до ХХ век и се срещали с руснаците само за да търгуват. Дори и по времето на Сталин, когато цели класи и народи били жестоко репресирани от властта, чукчите останали напълно незасегнати и от колхозите и от лагерите. Нещо повече, руснаците даже им плащали да отстрелват избягали от ГУЛАГ затворници из тайгата. Интересен факт е, че през 1947 г. те едва не забъркали международен скандал между СССР и САЩ, когато нападнали ескимосите от съседните Алеутски острови, които са част от щата Аляска. На практика тогава въоръжени съветски граждани нахлуват на територията на САЩ, в момент в който вече е започнала Студената война и при огромно напрежение покрай течащото ядрено превъоръжаване. Цяло чудо е, че и тази тяхна лудория остава безнаказана и за щастие на всички нас, не води до фатални последствия.

Та с няколко думи, за да отговорим на въпроса от заглавието, най-добре е да го направим с въпрос… Дали са верни вицовете за чукчи? 

 
 

Toyota възражда легендарната Supra

| от chronicle.bg |

Toyota отново иска да спечели шофьорите, които искат нещо повече от просто да отидат на работа. Поглеждайки назад към миналото си, компанията обяви завръщането на легендарния спортен модел Toyota Supra. Това стана на Detroit Auto Show.

Новият модел е разработен съвместно с BMW и тестван от самия изпълнителен директор Акио Тойода на няколко състезателни писти по света (включително, разбира се, и Нюрбургринг).

maxresdefault

Моделът Supra стана нарицателно за улични състезания и дрифтове през 70-те години. Четвъртото поколение в момента се счита за най-търсено като скоро една кола беше продадена за $120 000 на сайта за класически автомобили BringaTrailer.com.

Освен скорост и возия, феновете харесват Supra и заради това, че лесно носи на тунинг. Подходящи ръце могат да извадят астрономична мощност от 6-те цилиндъра на двигателя. Това й отреди място и в автомобилния кино франчайз „The Fast and Furious“.

171030131232-1969-toyota-2000gt-exlarge-169

Вдъхновението за Supra идва от Celica, както и от Toyota 2000GT (от края на 60-те години, на снимката), която днес може да достигне цена от над $1 милион по аукционите.

Новата Supra технически е доста подобна на BMW Z4. Тя има 335 конски сили от 6-те си цилиндъра, разработен от BМW, и 8-степенна автоматична скоростна кутия (без опция за ръчна). Максималната скорост е 250 км/ч, а от Toyota твърдят, че колата ще достига 100 км/ч за малко над 4 секунди.

BMW Z4 пък ще излезе през март с две опции – 255 коня от 4 цилиндъра и 382 коня от 6 цилиндъра.

Ще можем да си купим новата Supra официално чак през лятото за скромните $50 000. Първия брой от вече беше създаден и продаден на аукцион като парите отиват за благотворителност.