Изабел Юпер в "Тя"
Филмът на циничния Пол Верховен започва със сцена, която хваща за гърлото – ококорената котка на фона на въздишките на мъж и жена. А след това виждаме как жената на средна възраст, Мишел (Изабел Юпер) е изнасилвана на пода на апартамента си от маскиран мъж. Тръгвайки си, той я оставя просната на земята, втренчена в тавана и не сме сигурни дали е травматизирана или развълнувана от случилото се. В този дух продължава целият филм. Равносметката – Юпер дава на киното един от най-ярките персонажи за последните години в ролята на ужасена и едновременно съблазнена от своя насилник жена.

Натали Портман в "Джаки"
Всички знаем, че майката е готова на всичко, за да защити децата си. Но под ореола на публичния образ, красивите тоалети и риториката рядко се замисляме, че дори жена от ранга на първа дама изпитва същите чувства към децата си, като продавачката в кварталния магазин. Това и още много ни показва Натали Портман в последния си филм, "Джаки". Историята проследява събитията , които преживява Джаки Кенеди след убийството на Джон Кенеди. Възможно ли е да се оттегли от сцената достойно? Възможно ли е да отдаде дължимото на своя Камелот? Разбира се. Благодарим на Портман, че ни показа, какво означава да бъдеш силна жена.

Лейла Хатами в "Раздяла"
Почитателите на масовия вкус едва ли са чували за иранския филм "Раздяла". Лентата на Асгар Фархади проследява споровете на семейство, минаващо през развод и тяхното влияние върху детето им. Заглавието спечели Оскар за най-добър чуждестранен филм, а Лейла заслужава сама по себе си награда за най-добра актриса. Нейната героиня мечтае да избяга от ограниченията на страната, където живее, но не среща ответна реакция в лицето на съпруга си. Оттук започват многото проблеми. Но тя е решена да получи своята независимост, дори на прекалено висока цена. Героинята на Хатами е двигателят в този филм и еталон за борбата на жените в арабския свят по пътя към личната свобода.

Наоми Уотс в "Мълхоланд Драйв"
Екранът е виждал много сюжети за Холивуд и сблъсъка между мечтите и реалността. Но от всичките персонажи, сблъскали се с това, превъплъщението на Наоми Уотс изпъква най-ярко. Уотс вдъхва живот на мечтателката Бети – млада жена, която пристига при леля си в Лос Анджелис, но се оказва в капана на укриващата се героиня на Лора Харинг в апартамента. Познаваме ролите на Наоми и знаем, че те често са на силни жени, които не се спират пред нищо. Работата й във филма на Дейвид Линч обаче си остава най-добрата й комбинация от страх, желание и отчаяние.

Емануел Рива в "Амур"
Десетилетия след "Хирошима, моя любов", Емануел Рива доказа че геният е нещо , което не можеш да изгубиш. Филмът е "Амур" на Майкъл Ханеке, а ролята й е на възрастна пианистка и преподавател по музика, която би трябвало да се радва на старините си. Нелечимо заболяване обаче налага нов начин на живот по пътя към неизбежния край. Начинът, по който героинята на Рива приема съдбата си я прави достойна за тази класация.

Кейт Бланшет в "Син жасмин"
Ах, Кейт, ах, Кейт! Тази жена наистина е като доброто вино – става по-добра с годините. "Син жасмин" несъмнено е филм, който доказа мястото й редом до имена като Мерил Стрийп, Глен Клоуз и Джесика Ланг. Ролята й на Жасмин я прави съвременната Бланш Дюбоа от "Трамвай Желание". Богата съпруга, изоставена от мъжа си и принудена да отиде при семейството на сестра си. На повърхността изплуват личните проблеми, потиснатите желания, объркването и безизходицата. И в тази неяснота, героинята на Бланшет се мъчи да намери изход, различен от полудяването. Борбата, с която го прави обаче прави изпълнението й неописуемо добро, затова я слагаме в нашата класация.

Чарлийз Терон в "Чудовище"
Никой не оправдава постъпката на Аилийн Уорнос, в чиято роля влиза секси блондинката Чарлийз Терон. Но и никой не оспорва превъплъщението на актрисата в луда проститутка, което е едно от най-добрите от 2000 година насам. Терон не само е преобразена до неузнаваемост, но и прави безупречно точен портрет на побърканата мечтателка, която убива няколко от клиентите си. Не просто ужас, а психологически филм (по истински случай), в който Чарлийз Терон блести както никога в кариерата си.

Виола Дейвис в "Прегради"
Тя е от онези актриси, които озаряват екрана почти с всяка роля. Досега обаче дава най-доброто от себе си във филма с Дензъл Уошингтън, "Прегради". Героинята й, Роуз, е силната спойка в семейството пълно с мъже, които стават жертви на расизма. Може много да се спори дали ролята попада в категорията "поддържаща". Припомнете си кулминационната сцена на персонажа (където на финала оставя Дензъл Уошингтън в безмълвно мълчание) - така се краде светлината на прожектора.

Елън Бърнстин в "Реквием за една мечта"
Това е едно от онези изпълнения, в които наистина се чудиш кое е игра и кое - истинският живот. Заслугата е изцяло на Елън Бърстин във филма на Арановски, "Реквием за една мечта". Тя е Сара Голдфарб - майка, обсебена от перфектния външен вид, която развива зависимост от амфетамините в желанието си да отслабне. Всичко е показано на екрана до степен, в която на моменти дори е неприятно да съпреживяваш. На моменти дори се страхуваш за здравето на самата актриса.