shareit

Женска любовна история

| от |

Снощи в зала 1 на НДК се състоя официалната премиера на драмата „Каръл“ на голям екран на родния София филм фест. Филмът на Тод Хайнс имаше общо 6 номинации за „Оскар“, 5 за „Златен глобус“, 9 номинации за БАФТА, едната от които  – специална номинация за Хайнс и донесе „Златна палма“ на Рууни Мара и режисьора си на фестивала в Кан миналата година.

Според The Guardian пък статуетката за „най-добра женска роля“ трябва да бъде дадена на Бланшет за изпълнението й тук, но да го вземат дяволите, тя е получила втория си „Оскар“ само преди две години, а Академията трудно се повтаря. Когато изгледаш „Каръл“ обаче, разбираш, че нито едно от тези неща не е вярно. Не, Академията няма проблем с повторенията (Емануел Любецки и Иняриту са най-ярките и пресни примери) и не, The Guardian не са прави.

Да кажем, че „Каръл“ е слаб филм би било пресилено и дори малко крайно. В основата си той е любовната драма на две жени, които искат да са заедно. Тъй като действието се развива през 50-те години, когато е писан и романът на Патриша Хайсмит, порядките са доста по-различни. Гледайки „Каръл“ в 21-ви век обаче, когато всеки може да бъде всичко и хората си сменят пола по начина, по който други си сменят чорапите, може да ви е малко по-трудно да разберете защо тези две жени имат сериозен проблем.

Хомотематиката е любима на критиците отвъд океана, както и на Академията. През последните години са излезли повече филми за хомосексуалисти, отколкото може да си представим. Сексът властва в Холивуд, а по-различният секс печели награди. Да, странно или не, но хомосексът все още се смята за различен. Преди време дори бяхме свидетели на отново произведения от нищото скандал, в който хомосексуалните актьори протестираха срещу системата в киното, която дава ролите на обратни на хора с хетеро ориентация. Тази тенденция продължава и сега.

И макар сексуалната тематика и хомотемата да е онова, което привлича най-вече публиката с любопитство към този филм, както и безобразно многото му номинации, то в основата си това не е секс филм, нито е филм за лесбийките, потиснати от обществото. Това е любовна история, маскирана като битова драма, в която жени и мъже се карат за елементарни неща, правят си мръсотии и се сърдят като малки деца един на друг.

Освен това, „Каръл“ е изключително бавен филм. Той е протяжен и дълъг като реалното действие. Случването на някаква драма е сведено до абсолютния минимум. Минимално действие, максимално дълги кадри. И безобразно дълго ежедневие, в което персонажите на Кейт Бланшет и Рууни Мара правят своите си неща, без те да имат кой знае какво отношение към основното действие. Което от друга страна е размито под пластовете битовизми.

Историята разказва за зряла жена – богата, изтънчена, красива, класна, която се запознава с продавачка в универсален магазин.

Между двете има моментално привличане и както се случва в такива ситуации и както физиката ни е научила – когато два елемента се привличат, те се търсят постоянно и дори без да го искат, намират начин да са един до друг, да комуникират. Защото в основата си любовта е химия и физика, а човек пък е елемент във Вселената, независимо колко рационален и смислен се опитва да се изкара понякога. Така че, това привличане и желание водят до своето логично развитие – двете започват да са заедно.

Става ясно, че по-възрастната жена – Каръл, вече има история на лесбийски преживявания и това е нейната природа. Макар самата тя да е омъжена нещастно и да има дете, което обича безкрайно. От друга страна, младата продавачка няма подобен тип преживявания, нейното леко неразбиране какво й се случва, е изразено само в една сцена, под формата на диалог, между нея и годеника й.

В крайна сметка, колкото и абсурдно да се струва на всички наоколо, колкото и разни съпрузи и годеници да се дразнят, да викат, да тропат с крака, да заплашват, да се сърдят – защото мъжете правят тези неща много по-добре от жените и искрено вярват, че именно те ще доведат до нужния резултат – двете тръгват на пътешествие и преживяват кратка и бурна любовно-сексуална връзка.

Драмата на Тод Хайнс реално не е драма в основата си, защото повод за бурни страсти, раздели и горчиви сълзи почти няма.

Конфликтът, който изглежда почти изкуствено и насилствено създаден, е произведен най-вече от мъжете в живота на двете жени и по-точно от Кайл Чандлър, който играе съпруга на Бланшет. Защото нито той, нито годеникът на Рууни Мара могат да разберат защо тези жени не искат да бъдат с тях, а искат да бъдат една с друга. Вследствие на това неразбиране, се произвеждат драмите и проблемите като заплашване от взимане на детето на Бланшет и зарязването на Мара от годеника й… Проблеми, които накрая на историята се разрешават сами по себе си, без да произведат кой знае каква промяна в персонажите или сюжета на историята.

Най-хубавата и действена сцена разбира се, е секс сцената между двете, а един от най-красивите кадри е на голата Рууни Мара и голите й гърди, които вече сме виждали в „Момичето с драконовата татуировка“. Тук обаче те са някак по-сексапилни. Тя и Кейт Бланшет изглеждат изключително женствени в цялата лента. Нещо, дори и търсено нарочно, им се получава адски добре. И разбира се, костюмите, красивата ретро среда и музиката на Картър Бъруел са другите най-хубавите неща във филма, които завършват картинката. Те са изключителни и леко вдъхновяващи дори.

„Цената на солта“, както е оригиналното име на романа, по който е филмът, е дело на Патриша Хайсмит и е най-нетипичният й роман, макар да е вторият, който е писала. Ако очаквате динамика или горещи лесбийски сцени, или пък дори любовна драма от „Каръл“, то неимоверно ще останете разочаровани. Всичко останало е налице. Когато имаш 6 номинации за „Оскар“ обаче и още куп други, очакванията неизменно са високи, а това трудно се оправдава понякога.

„Каръл“ има още много прожекции на София филм фест, едната от които е тази вечер. Дали ще го изберете за прекарването си, зависи изцяло от вас. Но не отивайте с кошница пълна с очаквания.    

 
 
Коментарите са изключени