Задължителните елементи във всеки лош хорър

| от chronicle.bg |

Ужасът в киното е един от най-старите жанрове. Всъщност един от първите филми направени изобщо е хорър – това е „The Devil’s Castle” от 1896 г. По-кратък е от 4 минути, но в него са заченати първите подобия на специални ефекти на широкия екран.

Днес хорърът продължава да бъде един от най-доходоносните и масови жанрове в киното. Мазохистичните наклонности на публиката все още работят. Понякога обаче мазохизмът при хорърите има две измерения. Едното е, когато гледаш качествен такъв и всичките ти сетива са опънати до крайност. Другото е, когато попаднеш на срамно нискокачествена продукция, но продължаваш да я гледаш незнайно защо. Хубавото на втория случай е, че ще забележиш някои общи черти между всичките лоши хоръри.

За никого не е тайна, че има два вида хоръри – качествени и покъртително абсурдни. И нека не се лъжем – вторите преобладават. Масовият вкус не подминава един от първите жанрове в киното, съживил истории като „Носферату“, „Психо“, „Пришелецът“ и редица други заглавия. Те са шедьоври. Останалото, за съжаление, повече разсмива с абсурда си, отколкото да ни побиват тръпки от него.

Ето пет неща, които ще намерите в почти всеки нискокачествен хорър.

Травма от детството

Антагонистът в тези филми е закоравял мъжага (или откачена жена), преживял жестока травма в детството. Майка му го е малтретирала, бащата е бил насилник и педофил, а децата в училище са го докарвали до нервни кризи всеки ден. Затова той се затваря в себе си, започва да развива същите наклонности. Вече е голям и в някой момент среща млада жена, към която обикновено е привлечен, но тя естествено го отрязва погнусена. Естествено той брутално я заколва и от тук започва интригата.

Отдалечена местност насред нищото

Надяваме се този способ скоро да изчезне от хорърите, защото в 21 век отдалечената местност далеч не предпоставка за загубата на контакт със света. Във всеки случай по наличието на такива пустеещи места в началото на историята ще познаете, че се задава лош хорър. Гора, поле с тръстика, бали сено до пустееща ферма, планина или хижа в планината – отдалеченото място е най-удобната географска реалия за сценариста. Там контактът със света винаги е невъзможен, пътища и коли няма, че дори и хора няма. Живее само убиецът и не е ясно как оцелява.

Лоша драматургия

Това е много обширно, но съществено понятие при бозавите ленти на ужаса. То се проявява при всякакви ситуации. Колата се чупи незнайно как точно в 3 през нощта, точно в гората. На пътя излиза животно и колата го прегазва точно когато бяга от убиеца. 55-годишен строшен от живота и елементите рибар успява да надвие половин колежански отбор по американски футбол заедно с капитана. Никой не разбира причино-следствените връзки в драматургията и те изникват от нищото. В миналите епохи този похват се нарича deus-ex-machina. Но той е бил задължителен, защото кралят е трябвало да има последната дума по презумпция. Днес обаче това е просто неспособност за нещо по-оригинално и обикновено е зле маскирано с много кръв, черва и висящи наполовина мускули.

Красавица, която прави секс

Не може без това. Тя е уникална секс машина с големи гърди и мъжагата протагонист на филма е нейно гадже. Двамата правят секс веднъж в първите минути на филма, после поне още веднъж, вече в разгара на интригата. Понякога даже единия го убиват именно по време на секс. Красавицата обаче, освен че изглежда умопомрачително и действа по същия начин, често се оказва по-жилава от очакваното. Умира дълго след като зрителя я е отписал, и винаги след гаджето си.

Всички умират

Вече е нощ или зазоряване. От групата младежи е останал само един, който се качва на колата на антагониста, паркирана до къщата и отпрашва. И точно когато си мисли, че е извън опасност неща се случва. Я той изскача от задната седалка, я й пресича пътя или направо я гръмва от прозореца на втория етаж от 1 км разстояние. В крайна сметка цялата тайфа е брутално и буквално разкъсана. Убиецът е изморено доволен от развоя на събитията, а финалът винаги е отворен, защото следваща част рано или късно ще дойде. И тя обикновено ще бъде още по-нискокачествена… все пак трябва да надмине първата.

 
 

Енио Мориконе: Тарантино е кретен, а филмите му са боклук

| от chronicle.bg |

Енио Мориконе поддържа смесените си чувства към Куентин Тарантино, с когото работиха заедно по „The Hateful Eight“ – и дори спечелиха награда на Академията. В интервю за немския Playboy известният композитор нарича режисьора „кретен“, а филмите му „боклук“.

„Човекът е кретен“, казва Мориконе. „Той просто краде от другите и накрая само сглабя всичко. Не прави нищо оригинално. И не е и режисьор. Така че не може да се сравнява с Джон Хюстън, Алфред Хичкок или Били Уайлдър. Те бяха велики. Тарантино просто претопля стари неща.“ Той признава, че не е фен на филмите на Тарантино и ги нарича „боклук“. Тарантино присъства на церемонията, когато Морикона получава звезда на алеята на славата през февруари 2016.

Част от проблемът се корени в работните им отношения: „Обажда ти се отникъде и иска музиката за филма да е готово за няколко дни, което е невъзможно. Това ме влудява!“, продължава Мориконе. „Защото това просто не е възможно. Затова не се занимавам повече. Така му казах и последния път. Следващия път обаче ще съм твърд. Може да ми помаха за чао.“

Едни от най-популярните парчета на италианския композитор са към филмите „The Good, the Bad and the Ugly“, „Days of Heaven“ и „Once Upon a Time in the West“, както и много други. Вчера той стана на 90 години.

 
 

Започнаха снимки на филма „Хензел и Гретел“

| от chronicle.bg |

Orion Pictures съобщи, че продукцията им „Хензел и Гретел“, в ролите София Лилис и Сами Ликей, започна снимки в Дъблин. Оригиналната приказка за братче и сестриче, отвлечени от човекоядна вещица е кой знае колко стара, но най-любимата ни версия, разбира се, е тази на братя Грим от 1812 година.

През 1893 година приказката излиза на опера, а през 1932 персонажите участват в кратък филм на Disney „Babes in the Woods“. Тим Бъртън снима историята, отново за Дисни, но лентата му се пуска само веднъж по The Disney Channel. Скорошните адаптации на историята акцентират върху хорър елемента като една корейска продукция от 2007 и „Hansel and Gretel: Witch Hunters“ от 2013 година с Джеръми Ренър и Джема Артъртън.

Новият „Hansel and Gretel“ също ще акцентира върху хоръра. София Лилис, която намери слава с играта си в „IT“, ще е Гретел. Новакът Сами съответно ще бъде Хензел. Ролите зад кадър пък са: Осгуд Пъркинс е режисьор, а той и Роб Хайс заедно са автори на сценария. Ето кратък синопсис от студиото:

Преди много време, в далечна приказна провинция, младо момиче завежда малкия си брат в тъмните гори в търсене на храна и работа, но попадат в мрежа от ужасяващо зло.

Във филма играят още Чарлз Бабалола („Black Mirror“) като ловецът, Алис Криг („Star Trek: First Contact“) и Джесика Де Гоу („Arrow“) като вещиците канибали.

В главната роля е току-що появилата се на небосклона Лилис. Тя се очаква да играе Бевърли и в продължението на „IT“ – „IT: Chapter Two“, с Джесика Частейн в ролята на възрастната Бевърли. Лилис се появява и в харесвания „Sharp Objects“ на HBO.

Режисьорът Пъркинс си е изградил име на любител на хорърите, ще видим какво ще направи. Филмът ор 2013 „Hansel and Gretel: Witch Hunters“ имаше комедийни тонове, но като цяло не впечатли особено. Тази мода на преоткриване на класически приказки с екшън елемент идва от „Snow White and the Huntsman“ от 2012 година, който успя да изкара $396 милиона в боксофиса.

 
 

Най-добрата модерна сграда в света – Toho Gakuen School of Music

| от chronicle.bg |

Архитектът Томохико Яманаши сяда с преподаватели и ученици, за да обсъди от каква сграда имат нужда. Той установява, че приоритетите им са: светлина, естествена вентилация и отворени пространства. Това е в пълна противоположност на стандартните предпочитания за такива сгради. Обикновено училищата се правят с един голям коридор и еднакви класни стаи.

Бетоненият квадратен дизайн на Toho Gakuen School of Music е смекчен от стъклени стени и много дърво. Вместо отделни стаи, Томохико конструира сградата така, че хора, звук и светлина да могат свободно да преливат от място в място.

Затова миналият месец сградата на Toho Gakuen School of Music беше обявена за един от четирите финалисти на RIBA International Prize, която почита най-добрите нови сгради в света.

metalocus_toho-school_04p

Дизайнът идва и от практически съображения – стаите за репетиции обикновено са шумоизолирани, което води до дебели стени и липса на светлина. Яманаши смята, че звукът да прелива от сградата е напълно желателно. „Да чуваш шум от стая в стая е проблем, но да го чуваш извън училището или по коридорите всъщност е много хубаво, защото създава атмосфера.“

3ed077657bad1b8d0adc87bfa0e6bcaf

Кубичността на сградата е в тон с околната среда. Чофу е градче в префектурата Токио, което е съставено от малки къщи. Така фрагментираната фасадата става част изгледа на града.

„Така бетонът изглежда и по-мек – като почва. За мен това беше много важно, защото сградата е на място, където има много класически японски сгради от дърво и почва.“

Томохико Яманаши разказа също така как промяна в ръководството на училището, докато строежът е бил в процес, е застрашило целия проект със забавяне. Първоначално новите мениджъри се съгласили да използват сградата, но само временно, а след това тя ще се превърне в склад.

„Сега обаче бъдещето на сградата е осигурено“

asda
 
 

Стан Лий: Развлечението е едно от най-важните неща в живота на човека

| от chronicle.bg, по The Atlantic |

 

Да се пише за тази точно загуба, е нещо, което определено би се харесало на Стан Лий. Въпреки че феновете на комиксите трудно могат да повярват. „Стан Лий – мъртъв! Не! Не, не може да бъде“.

Човекът, който пръв разбира, че с голямата сила идва и голямата отговорност? Човекът, който заедно с другите величия в комиксите, Джак Кърби и Стив Дитко създава половината от най-популярните комиксови персонажи? Спайдърмен, Фантастичната четворка, Хълк, Железният човек, Черната пантера, Тор… списъкът може да продължи.

Истинското му име е Стенли Лийбър, син е на румънски емигранти от еврейски произход и мечтае да напише „Великият американски роман“. По-късно споделя, че приема псевдонимът Стан Лий от срам: „Хората не изпитваха никакво уважение към комиксите. Повечето родители не искаха децата им да ги четат.

След близо 80-годишна кариера, абсолютната икона и еталон в света на комиксите, Стан Лий почина вчера на 95-годишна възраст. В днешно време, когато 4 от 10 най-печеливши филма на всички времена, са базирани на комикси на „Марвъл“, е трудно да си представим каква е била сцената в началото – през 40-те. Идеята за нещо наречено „комикс“ е едва на една година, когато Лий започва първата си работа.

Spider-Man Movie Premiere In Westwood
Getty Images

Стан Лий започва да работи в комикс индустрията през 1939 г., когато е едва на 16 години. Присъединява се към компанията „Timely Comics“, нова поредица, която принадлежи на издателя Мартин Гудман. Първоначалните му задължения са да пълни мастилниците и да изпълнява поръчките за обед. Бързо усвоява уменията да коригира и редактира, а първата си история пише през 1941 г. в третия брой на „Captain America Comics“. Работи с легенди като Джо Саймън, Джак Кърби, Бил Евърет и Сид Шорс преди да постъпи в армията през 1942 г. След завръщането му „Timely Comics“ вече се казва „Атлас“ и супергероите вече не са на пода. Затова Лий чинно работи над популярните през 50-те жанрове – романтиката, уестърните, научната фантастика. Но скуката става нетърпима.

До края на 50-те вече конкурентите на Atlas, DC Comics, успешно възраждат някои от старите си герои, сред които Светкавицата и Лигата на справедливостта. Заинтригуван от успеха, Гудман дава задачата на Лий и Кърби да създадат свой собствен комикс. Тук версиите не са точни, тъй като самият Лий е казвал, че благодарение на жена си започва да пише комикси, тъй като тя го насърчава да създаде комикса, който би искал да прочете. Двамата заедно с Кърби създават Фантастичната четворка (квартетът от хора със свръхестествени сили) през 1961 г.

Четворката става сензация, заради новия облик на супергероите. До този момент те са представяни еднопланово – като служители на справедливостта, стожери на честта, служещи винаги и единствено на възвишени каузи. Фантастичната четворка обаче, е склонна към измами, преминава през любовни драми и всеки от тях има своите отрицателни черти.

Лий и Кърби работят заедно върху 102 истории за Четворката.  Освен това създават и други култови персонажи като Х-Мен, Хълк, Отмъстителите, Ник Фюри, Тор. В колаборация с наскоро починалия Стив Дитко пък, Лий създава другите любимци на публиката Спайдърмен и Доктор Стрейндж. С Дон Хек и Кърби създава Железния човек, а с Евърет – Деърдевил.

Stan Lee Portrait
Getty Images

Авторът разчита на техниката, която сам нарича „Методът Марвъл“. Той пише синопсиса на разказа, от там художникът рисува персонажите, след това се измислят ситуациите и накрая Лий пише диалозите.

Този метод води до редица конфликти между него и сътрудниците му. Въпреки че Кърби и Дитко също са заслужавали точно толкова заслуги за създаването на героите, колкото Лий, последният невинаги ги е давал. Точното му участие, в който и да било комикс на Marvel, не може да бъде определено с точност, но едно е сигурно – този автор има огромна роля в изграждането на комиксовия разказ такъв, какъвто го познаваме днес. Той акцентира както на действието, така и на изграждането на самия персонаж – фен е на дългите истории и обратите в сюжета и се опитва да постави героите си в злободневна ситуация, която би могла да се случи в момента на създаване на комикса.

През 1972 г. Лий спира да пише комикси и става издател на Marvel. Постепенно заема главна роля в компанията и все по-рядко се занимава с писане. Въпреки това приносът му към Marvel не намалява, а просто преминава под друга форма. През 2008 г., когато от компанията решават да поемат рисковия ход да създадат свой собствен сериал с Железния човек, Лий е този, който се появява като статист за кратко, напомняйки на публиката за себе си и миналото на Marvel.

Spider-Man 40th Birthday Celebration
Getty Images

Беше ме срам, защото бях просто автор на комикси, докато други хора строяха мостове и правеха кариери в медицината.“ казва по-късно Лий. „И постепенно осъзнах: Развлечението е едно от най-важните неща в живота на човека. Без него той би ударил дъното. Мисля, че ако умееш да развличаш, значи правиш добро. Когато видя щастието на феновете при срещата с хората, които разказват истории, които ги рисуват,  и които се показват по телевизията, осъзнавам колко велико нещо е да развличаш хората.