shareit

За Йоргос Лантимос или добро, или нищо!

| от Амелия Понд |

91-вите награди „Оскар” предизвикаха повече прозявки у нас, отколкото разочарования и страсти, както се е случвало в последните няколко години. Покрай тези награди обаче, и тоталната им липса на финес и точна позиция, имаше и едно хубаво нещо. Освен „Оскар“-ът на Оливия Колман. А именно човекът, който допринесе за неговото случване – Йоргос Лантимос.

Покрай беззъбите „Оскар“-и името на гръка успя да се отличи като едно от ярките имена в модерното кино, което няма да предизвика у зрителя нито безразличие, нито прозявка. Йоргос Лантимос е като глътка свеж екстравагантен въздух в море от филми, приличащи на жени в еднотипни рокли и с кисели физиономии на лицата.

Киното на Йоргос е скандално и секси. И ако не сте гледали „Фаворитката”, то е редно да се поправите. Бързо.

Най-известният филм на гръцкия режисьор направи своята премиера през 2018-а на 75-тото издание на филмовия фестивал във Венеция. Някои от филмите там, сред които и „Фаворитката”, предизвикаха вълнения, сравними само с първите слънчеви лъчи след дълга зима. Защото въпреки всичко фестивалът във Венеция си остава, и 75-тото му издание беше поредното доказателство за това, едно от най-престижните, елитни, красиви и отнасящо се с почит и достойнство към седмото изкуство събития.

Именно там гръцкият режисьор представи за първи път своето трето англоезично заглавие. „Фаворитката” беше филмът, който всички, особено онези които обичат кино, обсъждаха още с появата на първия трейлър.

Във филмографията на Йоргос „Фаворитката” последва шокиращият миналогодишен фаворит на фестивала в Кан „Убийството на свещения елен”, който изправи публиката на крака след премиерата си. Още тогава критици бяха убедени, че Йоргос Лантимос трябва да вземе награда, заслужена още с появата на първия му англоезичен филм „Омарът“, ако не и по-рано. Това не се случи и досега е мираж, но появата на „Убийството на свещения елен” и „Фаворитката” са ясна заявка , че Лантимос е едно от новите имена на различното, алтернативно, сюрреалистично кино, което публиката трябва да следи.

Още през 2009-а, след снимане на музикални клипове, едни от най-ярките – тези на Деспина Ванди, тв продукция и реклами, Йоргос Лантимос прави първия си филм. Той носи името My Best Friend или O kalyteros mou filos и е в колаборация Лакис Лазополус. Тогава Йоргос е на 28 години. Филмът проследява сложната връзка на мъж с най-добрия му приятел, който той заварва неочаквано в леглото с жена си. Без да уведоми двамата, че знае за тяхната афера, той решава да действа на своя глава.

Четири години по-късно Лантимос прави и първия си абсолютно самостоятелен филм – Kinetta. Кръстен на известна област в Гърция със същото име, филмът събира в хотел трима непознати еднакво обсебени от различни странности, и проследява взаимоотношенията между тях, само и единствено в границите на престоя им в хотела.

Но дори и Kinetta не прави Йоргос Лантимос звезда. Трябва да минат още четири години, за да се появи филмът, който го поставя на масата с големите момчета. И това е „Кучешки зъб”.

Kynodontas, както е на гръцкото заглавие на филма, прави няколко неща. Той среща за първи път Йоргос Лантимос и сценариста Ефтимис Филипу, с когото работят и до днес, носи първото участие на Гърция на фестивала в Кан от 20 години насам, където печели две награди и, разбира се, носи на Йоргос Лантимос първа номинация за „Оскар”.

Кучешки зъб” е клаустрофобичен, тъжен разказ за семейство, което е принудено от техния патриархален глава да живее изолирано, без да има никакви познания за света навън. От лъжливи думи, които заместват реални термини от живия живот, през измислени, почти фантазни начини за появата на нови хора и животни в изолирания им свят, един брат и двете му сестри живеят странен живот без реални познания, чакащи измислен апокалипсис. В своята жесток и студен разказ Лантимос и Филипу свеждат най-фундаменталните човешки нужди до тотална механика и обслужване на физиката за сметка на духа.

В този ред на мисли „Кучешки зъб” е притеснителен и плашещ, защото изглежда много истински. От насилието до секса и порно филмите, през диалога за жена, която ще роди куче, до това, че котката е най-голямото зло дадено на планетата, за Йоргос Лантимос не съществува нищо свято. Той взима познатите норми и правила и ги набучва на вилица. След това ви я завира в лицето, ако не сте успели да я видите добре. Всичко при него е озъбена, злостна, изкривена, изнасилена версия на перфектния свят, към който човечеството така жадно се стреми, но все не успява да достигне. Изкривената версия на идеалното консервирано семейство, носи на своя автор наградата „Особен поглед“ и Йоргос поема по дългия път към киното, което иска да прави.

Две години по-късно се появява филмът „Алпи”, който този път проследява процесите на тъга, скръб и полудяване в човека. „Алпи” няма чак такъв успех като „Кучешки зъб”, но помага на Йоргос Лантимос да се доближи до световното кино. Така четири години след него светът се запознава с перфектния свят на гръка – онзи, който той обрисува в „Омарът“.

„Омарът“ е филмът, който превръща Йоргос Лантимос в звезда и застила пътеката, която го доведе до нощта на 24 февруари, където негов филми беше номиниран за десет статуетки и спечели една.

„Омарът” носи в себе си нотките на тъга, клаустрофобия и лудост и същевременно е като пораснала и страшна версия на света, който познаваме. Отново стремежът към перфектност и изчистеност е в основата на сюжета и визията. Но този път те са пречупени през идеята за любовта, близостта и интимността. Сексът, любовта и човешките нужди са сведени до механични и почти ненужни действия, но някак полезни за здравето и духа. „Омарът“ е великолепен филм с номинация за „Оскар“ за сценарий, натъпкан до горе с насилие, злоба, тъга и механичен секс. Той е идеалният свят, в който никой не иска да живее.

Две години след „Омарът“ публиката се запознава с екстремния „Убийството на свещения елен”. Темата за семейството отново е в основата на сюжета, но този път Лантимос и сценаристът Ефтимис Филипу, вървят по тънкия ръб на желанието да спасиш себе си или желанието да спасиш онези, които твърдиш, че обичаш.

Тази година е ред на „Фаворитката”, където Лантимос за първи път прави гротескна костюмна драма в епоха и събира три чудесни жена на екран – Ема Стоун, Рейчъл Уайз, с която работи за втори път, и Оливия Колман.

Киното на Йоргос Лантимос обича да разбива фундаменталните представи и да ги пъха в криви кутии. Ако още не сте гледали „Фаворитката”, направете го. А след това се запознайте със света на Йоргос Лантимос. Пригответе за филми, които са като крошета в лицето. Колкото повече боли, толкова повече ще ви хареса.

Ние сме степенували в обратен ред най-известните заглавия от филмография на гръка в галерията горе. Вие може да ги изгледате, в който ред на вас ви харесва.

 
 
Коментарите са изключени