shareit

„Вездесъщият“ на Илиян Джевелеков и истините, които не бива да знаем

| от |

Дотук с твърдението, че няма хубаво българско кино. И последният намек в тази насока следва да бъде заглушен. По всяка вероятност въпросното заглушаване ще дойде на 13-ти октомври с официалната премиера на филма на Miramar, “Вездесъщият“. Силно се надяваме на това, защото филмът на режисьора Илиян Джевелеков има потенциала да се превърне в най-добрата лента от последните години.

Информацията – това, което всички искаме. За да бъдем „свободни“ или кой знае защо. Сякаш трупането на информация ни носи някакво удовлетворение,  въпреки, че не сме в състояние да я обработим. Да си представим обаче, че получим цялата информация, която искаме. Какво се случва тогава? Можем ли да понесем последствията, отговорностите, които носи тя? Можем ли да я съхраним? Не рискуваме ли прекалено много? Можем ли да понесем товара да знаем всичко?

Може би не е добре да знаем всичко.

Емил Борилов (в ролята е Велислав Павлов) е писател и собственик на рекламна агенция. Нещо в живота му липсва. На пръв поглед всичко е наред – повече от добра работа, име в обществото, семейство, родители, дом. Но вътрешният свят си търси тръпката, интересното, иска да дълбае. „Дълбоката душа“ (както казва персонажът на Анастасия Лютова) иска да се храни. Тогава идват камерите. В началото е от съображения за сигурност, за да залови крадец в дома на родителите си. Една разкрита тайна води до желанието за още информация – следващата камера. След време те са навсякъде. В антиките на тъста му, в офиса, в банята, в кабинета на жена му. Той става вездесъщ. Не просто воайор, защото воайорът би спрял на стадия „гледане“. Емил обаче започва да използва информацията, с която разполага. В началото е хубаво, но никой не би издържал да бъде наистина Вездесъщ. Това убива. Отвъд границата на допустимото, която всеки знае кога е преминал, е опасно, но манията е нещо неконтролируемо. Това е наркотикът на Емил.

Дали героят се наслаждава на това, което сам предизвиква или се страхува? И двете. От едната страна е желанието да видиш всичко, от друга е бремето, което идва със знанието за изневерите, заплахите, задкулисните игри, щастието, което той никога няма да изпита. Едва ли и осъзнава до каква степен контролира живота на околните, докато не става прекалено късно.

Вездесъщият е филм, който не усещаме кога е свършил. Илиян Джевелеков (режисьор) надскача летвата, която сложи с LOVE.NET. Разбира се сценарият (дело на Илиян Джевелеков и Матей Константинов), колкото и да е добър, трябва да признаем и онова, което актьорският състав изнася на гърба си. Велислав Павлов и Теодора Духовникова са в главните роли. Тя е психолог, който може да се справи с проблема на всеки пациент, но собственият й живот бавно се разпада. Весела Бабинова е свежото допълнение в лентата и се справя в киното, също толкова добре, колкото и в театъра. Анастасия Лютова за пореден път блести в ролята на началникът в рекламната агенция С.Н.О.Б. – самото име е своего рода препратка към фалша, в който живеят всички. Пред очите на света всичко е повече от нормално, но на мониторите на Емил лъсват всички химери, на които се крепят животите на персонажите. Това, което виждаме на екрана, е дело на оператора Емил Христов. След „Дзифт“, LOVE.NET, „Каръци“ той за пореден път доказва, че е един от най-добрите оператори в българското кино.

Единствената надежда за зрителя са родителите на главния герой. Между тях са и едни от най-лиричните сцени, контрапункт на всичко разпадащо се в лентата, са тези между героите на Михаил Мутафов и Мария Славчева. Той е парализиран от кръста надолу, тя трябва да се грижи за него, но когато седне в скута му, в инвалидния стол, танците отново са възможни, двамата отново ще отидат на кино и всичко е наред. Това е, което Емил никога не ще постигне.

„Вездесъщият“ е филм за бавното разпадане. За движението в права линия към разрухата. Превозното средство го управлява главният герой, а останалите просто наливат гориво в резервоара. Накрая всичко избухва. Чак тогава като цунами прииждат журналистите, за да документират разрухата по особено жесток начин – както само медиите могат.

„Само една истина в повече може да те убие“.

Премиерата на „Вездесъщият“ е на 10 октомври в Зала 1 на НДК,  а от 13 октомври ще може да бъде гледан по кината.

 
 
Коментарите са изключени