„Вестник на властта“: новините са първите чернови на историята

| от |

Каква е цената на свободата на словото: онзи най-съществен елемент на журналистиката и демокрацията, на който и журналисти, и аудитория толкова държат? Кога е моментът, в който медията трябва да прекрачи закона в името на мисията си? Защо всеки, който се занимава с журналистика, ще ви каже, че това е една неблагодарна професия?

„Вестник на властта“(The Post) дава отговори на тези и още въпроси. Филм, препоръчителен както за тези, които създават съдържание, така и за тези, които го консумират без да си дават сметка на каква цена то достига до тях. „Вестник на властта“ е новия „Спотлайт“, но в по-лъскав (в приятния смисъл на думата) вариант. Ново качествено попълнение сред филмите, които изследват проблема със свободата на словото в медиите. Чаканото опровержение на твърдението, че медиите са в руслото на „шока, ужаса, сензацията и скандала“.

Отдавна не бяхме гледали филм с участието на Мерил Стрийп, който да не зависи от нейната игра. От „У дома през август“(August: Osage County, 2013) това не се беше случвало. „Флорънс Фостър Дженкинс“ (Florence Foster Jenkins, 2016) беше добър филм, но без нея едва ли щеше да има какъвто и да било успех, повечето от филмите й от последното десетилетие също. Сега обаче Мерил се завърна с нещо много повече от добре изиграна роля.

__5a1ca2f724ee6

„Вестник на властта“ е качествено кино по всички критерии – режисура, сценарий, актьорска игра, кинематография, костюми… Историята на жената, която преди повече от 40 години подлага бъдещето си (и това на вестника) на риск, попада в едни от най-опитните кинаджийски ръце на деня, за да се роди първокласен продукт, по наше мнение достоен за повече от две номинации „Оскар“.

Действието се развива през 1971 година. Вестник Washington Post публикува статия, в която разкрива важни детайли от т. нар. „Виетнамско досие“ (Pentagon Papers). Разкритията са част от доклада на Боб Макнамара, бивш служител в Пентагона. Седемте хиляди страници са хроника за Виетнамската война. Те разкриват лъжите, които са поднасяни под формата на новини, и компрометират сериозно четирима президенти на САЩ. Четири години по-късно част от изследването става достояние на The New York Times, които го правят публично достояние. Постъпката им, въпреки че е под защитата на Първата поправка на Конституцията на САЩ (гарантираща свобода на пресата), е в противовес със забраната за оповестяване на държавни документи. Вестникът е изправен пред съд.

The Washington Post на свой ред се сдобива с всички томове на изследването и се изправя пред дилемата дали да публикува съдържанието им. Това решение намира Катрин Греъм. 8 години са изминали от самоубийството на съпруга й, от когото тя е наследила вестника. Ежедневието й все още напомня това на руска помешчица от началото на ХХ век. Партита в дома й, срещи с богаташи, красиви тоалети, закуска с дъщерята, приспиване на внучето и опити за спасяване на вестника чрез изкарването му на пазара за акции.

Публикуването на досиетата е първата голяма крачка, която може да доведе нея и вестника й до крах или да превърне и двамата в институции. Решението да публикува досиетата я изправя пред съда и възвръща репутацията на Washington Post. Малко по-късно отразяването на аферата „Уотъргейт“ ще я направи един от най-уважаваните издатели в САЩ и ще бетонира позицията й в медийния свят до пенсионирането й през 90-те години.

06-the-post-2.w710.h473.2x

Въпреки че именно Греъм е в основата, тук фокусът не стои изцяло върху нейния образ (респективно върху Стрийп). Да, тя несъмнено е призмата, през която гледаме събитията, но всичко останало наравно допринася за високата летва, която поставя филма. Рисковата ситуация да имаш две големи звезди в състава (Стрийп и Том Ханкс) е овладяна така, както само Спилбърг може. Грандоманията на режисьора тук не е разгърната в най-голямата си сила, но пак успява да създаде автентичната атмосфера на напрежение в света на медиите. А персонажите на Том Ханкс и Мерил Стрийп са умело вплетените двигатели на историята, които дискретно не засенчват другите достойнства на филма.

Благодарение на добрата работа на Спилбърг получаваме точна картина на това какво представлява работата в медия – изискване за максимална бързина, риск за издателите и редакторите, търсене на новото, на истинската новина, а не вкопчване във временната сензация.

„Вестник на властта“ поставя проблема за свободата на словото по много точен начин, смигва на публиката и дава гледната точка на журналистите. Тук няма как да не споменем и добре свършената работа на сценаристите – Лиз Хана (за която това е първи сценарий) и Джон Сингър (един от сценаристите на „Спотлайт“ и носител на „Оскар“). И тук, както в „Спотлайт“, историята е задвижващият елемент и източникът на напрежение. Разликата идва от режисурата на Спилбърг, която поставя „The Post“ в друга плоскост спрямо интровертната биографична драма на Том Маккарти.

Почти неусетно в зрителя се пораждат въпросите относно позицията на медиите в съвременния свят. Разбираме какво представлява борбата, за да може до аудиторията да достигне качествена информация. Аудиторията, която вечно изисква новото и едва ли си дава сметка за това, през което минава една медия, за да си позволи да дава точна информация.

1516467080_d7d7

Редом до Катрин Греъм в историята е нейният редактор Бен Брадли, изигран безупречно от Том Ханкс. Той е човекът, който съветва Кей (както я нарича), че публикуването на документите е изпълнение на мисията на вестника и съответно непубликуването им е равносилно на нейния край.

Най-силният момент между двамата е телефонният разговор, в който героинята на Мерил трябва да вземе решение. А след като бурята отшуми, двамата ще се срещнат в печатницата и Катрин Греъм ще синтезира филма в едно изречение: „Новините са първата чернова на историята“.

Ние бихме добавили: и те са следствие от обществото, не нещо, което произлиза въпреки него. Неслучайно Мерил чупи собствения си рекорд отново – тази жена просто е най-добрата жива актриса. Ще се повторим, но сцената с телефонния разговор го доказва.

„Вестник на властта“ е доказателство, че един филм може да бъде еднакво добър проводник на идеи и художествен продукт. Без изтъркана политкоректност, представена недостоверно. Без изкуствен и лицемерен феминизъм в разказа за една от влиятелните жени на миналия век. Филм, който ще ни доближи до същината на онова, от което сякаш цялото човечество разбира, но малцина могат наистина да го направят и осмислят – добрата журналистика.

 
 

7 трейлъра от тази седмица, които трябва да гледате

| от chronicle.bg |

По принцип ви предлагаме по 10 апетитни трейлъра, но тази седмица вече ви показахме 3, така че остават късметлийските 7.

Видеата на „Aladdin“, „Catch-22″ и „Frozen 2″ можете да гледате като кликнете на заглавието на съответния филм. 

Сега е време за новите попълнения! Впечатление веднага ни прави „Tolkien“. Филмът е биографичен и ще разказва за дните, в които писателят се формира и как и защо написва „Lord of the Rings“. Премиерата е на 10 май.

Cartoon Network ще пусне нов сериал за героините на  DC, който все още са в училище. Премиера – 8 март.

За „Love, Death + Robots“ не знаем какво да кажем. Лудница.

Ето и останалите видеа.

 

„KILLING EVE“

 

„MA“

 

„TOLKIEN“

 

„DC SUPER HERO GIRLS“

 

„THE INVENTOR: OUT FOR BLOOD IN SILICON VALLEY“

 

„THE HUSTLE“

 

„LOVE DEATH + ROBOTS“

 
 

Джа Рул планира нов фестивал, подобен на FYRE

| от chronicle.bg |

Рапарът и инвеститор в скандалния FYRE, Джа Рул, не е гледал документалните филми за музикалния фестивал нито на Netflix, нито на Hulu, което може би обяснява защо е решил да направи втори опит в тази посока. 

TMZ попита музиканта за мнението му относно документалките, които отразяват скандалния монументален неуспех на FYRE, последвалите съдебните проблеми, бившия организатор на събитието Били Макфарланд и живота му след след неуспеха. Джа призна, че цялото преживяване е било изключително болезнено за него и добави: „В хаоса обаче винаги се откриват нови възможности.“

Сега той работи върху мобилно приложение, Iconn, което прилича на приложението, създадено от Макфарланд. Целата е да направи фестивал, подобен на FYRE – но работещ. „FYRE е най-якият фестивал, който никога не се състои. Сега имам планове да създам Iconic, но не сте го чули от мен.“

1520603_320674_zoomed.0

Рул не разкри детайли за Iconn, но каза, че е „невероятна платформа“, създадена за хора на изкуството. „В известна степен е подобна на Fyre, но е отделна от фестивала. Различни екипи работят по платформата и по фестивала и така нататък.“

Джа Рул оправда факта, че не е гледал документалните филми като каза: „Аз го изживях, няма нужда да го гледам.“ През януари, когато и двете продукции бяха пуснати, той отговори иронично на публичните реакции: „Кефи ме как хората гледат една документалка и вече си мислят, че знаят всичко.“

„Сърцето ми се разби. Това беше нещо, което много исках да стане специално и невероятно, но нещата не се развиха точно така.“ 

Не е ясно кога ще се проведе Iconn Fest – и дори дали ще сепроведе. Съмняваме се обаче, че инфлуенсърите ще се навият да го рекламират.

 
 

Новото поколение Galaxy Tab: кога, къде, какво?

| от chronicle.bg |

С наближаването на премиерата на един от очакваните таблети на годината, Samsung обяви какво ще представлява моделът Galaxy Tab S5e – по-тънък, по-лек и проектиран с интелигентни функции.

Включвайки 10,5-инчов екран и увеличен капацитет на батерията, Galaxy Tab S5e е създаден за всякакви развлечения.

Със своя освежен дизайн, Tab S5e олицетворява практичността и стила. С тънкия 5,5 мм метален корпус и с маса от 400 грама, Tab S5e е портативен, издръжлив и разработен така че лесно да допълва начина на живот . Предлага се в  сребисто, черно и златно, а батерията ще издържа до 14,5 часа, в зависимост от употребата и настройките.

Tab S5e ви позволява поемането на пълен контрол над дигиталния свят на потребителя. Като първи таблет на Samsung, който разполага с новия гласов асистент Bixby 2.0, Tab S5e може да служи  и като център за управление на свързаните домашни устройства. Командата Quick Command позволява персонализирането на няколко действия с една команда –правейки гласовия контрол у дома по-бърз и лесен.

2. Samsung Galaxy Tab S5e Black back

Що се отнася до развлекателната функция на модела Tab S5e предлага 10,5-инчов безрамков Super AMOLED дисплей и 81,8% съотношение на екрана към тялото за подобрено изживяване при гледане.

Tab S5e ще притежава също и подобрен плътен звук, благодарение на своите QuadSpeakers, настроени с автоматично завъртаща се стерео технология за мощен, по-силен звук, който се адаптира към това как държите таблета (портрет или пейзаж).

Tab S5e  идва и с Dolby Atmos интеграция и звук от AKG, за потапящ 3D звук и балансирано аудио. С предварително инсталиран Spotify и безплатен премиум абонамент за до 3 месеца за нови потребители.

Tab S5e ще бъде достъпен на определени пазари, включително САЩ, Германия и други страни от 2-рото тримесечие на 2019 година. Продуктът се очаква на българския пазар през април тази година.

 
 

„Фаворитката“ е абсолютният фаворит

| от |

Сигурно вече сте чули и чели достатъчно за „Фаворитката“ (The Favourite) – третия англоезичен филм на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос, който е първенец по номинации за „Оскар“ тази година (той и „Рома“ си делят първото място с 10 номинации). За него се говори още от лятото на миналата година, когато триумфира на кинофестивала във Венеция. След премиерата на филма в България на 8 февруари можем само да свалим шапки на Лантимос и съвсем заслужено да наречем „Фаворитката“ абсолютният фаворит в киното на 2018 г.

Историята на филма започва през далечната 1998 г. – Дебора Дейвис пише сценария, в който главни персонажи са една кралица и две братовчедки, готови на всичко, за да бъдат нейни верни спътнички в живота. Години по-късно историята стига до Йоргос Лантимос, който възлага на Тони Макнамара да подобри текста на Дейвис. Това трио стои в основата на „Фаворитката“.

The-Favourite-TF_03557-FEATURED

Действието се развива в началото на XVIII век, когато начело на Великобртиания стои овдовялата и разпадаща се физически и психически кралица Анна (Оливия Колман). Здравословни проблеми я правят трудноподвижна. Загубата на съпруга й и на 17 деца (някои мъртвородени, други починали скоро след раждането) са сринали психиката й.

Неотлъчно до нея стои лейди Сара Чърчил, Херцогиня на Марлборо (Рейчъл Вайс), която на практика управлява държавата. Върховенството на лейди Сара в кралския двор е нарушено от появата на братовчедка й, Абигейл Хил (Ема Стоун) – обедняла благородница, която пристига да търси работа в двореца. С течение на времето между кралицата и Абигейл се заражда приятелство, което слага начало на триъгълника между жените. В него се преплитат безброй общовалидни за човека мотиви, от които всеки зрител ще открои свой собствен акцент – и на практика всеки ще има право в твърденията си.

Това е най-силното качество на „Фаворитката“. Историята в този филм е многопластова до степен, в която всеки може да прозре онова, което според неговата отправна система е ключово в тази история. Стремеж към власт, лейди Сара? Да. Моралното падение на еснафа, докоснал се до бляскавия живот в двореца, Абигейл? Разбира се. Сривът на човешкото в човека вследствие на непреодолимата трагедия, Ваше Величество? Абсолютно. Това е само на повърхността.

file-20190125-108367-11vugo3

Под основния конфликт между трите жени виждаме войната между Франция и Великобритания, политическите игри на парламента, нравите на една отдавна отминала епоха – всичко това, пречупено през призмата на Йоргос Лантимос.

Режисьорът този път представя симбиоза между характерния си експериментаторски подход и лесносмилаемия кинопродукт, показвайки почти гениално дълбочината на историята с помощта на комедийните елементи. Последните са толкова класно въведени, че е същински душевен оргазъм да гледаш как лейди Сара коментира грима на кралицата или как Абигейл се измъква от стаята, докато братовчедка й задоволява „г-ца Морли“. Същият душевен оргазъм се изпитва и от самото слушане на диалозите, които с подбора на думи и звуци създават характерно музикално звучене и ритъм на разказа, граничещи с поезия. Добавете към това и майсторското показване на личния път на всеки един от персонажите и получавате съвършения сценарий.

Снимачният подход на оператора Роби Раян, а след това и монтажът на Йоргос Мавропсаридис са поредната добавена стойност към диаманта „Фаворитката“. Филмът не страда от типичната за тези историческите сюжети кичозност и претруфеност, благодарение на различните ъгли, от които е разказана историята. На практика от всеки кадър би могла да излезе творба на изкуството, достойна за ренесансов художник.

the-favourite-emma-stone

Най-сладкото оставяме за най-накрая, а това са Оливия Колман, Рейчъл Вайс и Ема Стоун. Лантимос събира три различни актриси, с различни средства, възможности и мащаб и изважда от всяка от тях най-силните й страни. Резултатът са три ярки и стабилно изградени персонажи, които доказват високото майсторство на актрисите.

По ирония на съдбата, видима не за всички, „Фаворитката“ се поява именно в годината, когато два филма, стоящи на противоположни полюси, са рамо до рамо в битката за наградите. На единият полюс е „Рома“, който събира на своя страна представителите на доброволно депресиращата се аудитория, а на другия е „Роди се звезда“ – олицетворение на леснодостъпния кинопродукт, идеален за масовата аудитория. Безспорно и двата филма са добри. Но нито един от тях не би могъл, поради своята характерност, да бъде наречен „най-добър филм на годината“. Доброто кино не дели хората на лагери, основаващи се на субективното усещане. Доброто кино е добро от всички ъгли… точно както „Фаворитката“.