„Възвишение“ е най-гледаният филм у нас

| от chr.bg, БТА |

Създаденият по едноименния роман на Милен Русков български филм „Възвишение“ е най-гледаният в киносалоните, сочат обобщените данни след миналия му премиерен уикенд. Преплитащият художествена измислица и фактология около Арабаконашкият обир през 1872 година филм отчита 29 620 зрители и 271 307 лева приходи.

На втора позиция е другата премиера от миналия уикенд – „Убийство в Ориент експрес“, създаден по едноименния роман на Агата Кристи. Случващото се сред 13 непознати, затворени в луксозен влак, сред които е и един убиец, е гледано от 14 833 зрители и има 134 888 лева приходи за първите три дни у нас.

Трета позиция е за „Тор: Рагнарок“, създаден по комиксите на Стан Лий, Лари Лийбър и Джак Къркби. Приключенията на героите на Антъни Хопкинкс, Крис Хемсуърт, Марк Ръфало са гледани вече от 92 093 зрители и отчитат 1 011 863 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Трета премиера от миналия уикенд – анимацията „Синът на голямата стъпка“, е на четвърто място в топ 10. Разказът за тийнейджъра Адам, който търси отдавна изгубения си баща, е видян от 9 365 зрители и има 88 152 лева приходи за първите три дни по екраните у нас.

На пето място сред най-гледаните филми е фантастиката „Геобуря“. Триизмерният екшън с Джерард Бътлър, Катрин Уиник, Ед Харис, Анди Гарсия, в който светът контролира метеорологичните явления, е вече месец на екраните у нас и за това време са го гледали 49 309 зрители и има 521 648 лева приходи.

Шеста позиция е за трилъра „Пъзелът“. Осмият филм от поредицата за сериен убиец, който измисля всевъзможни начини за смъртта на жертвите си, е от 17 дни по екраните у нас и за това време са го гледали 21 820 зрители и има 171 297 лева приходи.

На седмо място сред най-гледаните филми е българският „Вездесъщият“. Социалната драма за това докъде може да стигне навлизането в личното пространство е вече месец на екраните и за това време са я гледали 37 992 зрители и има 315 100 лева от билетите им.

Осмо място е за „Дивата река“. Криминалният екшън с награда и номинации от тазгодишния фестивал в Кан за разследване на убийство в бивш индиански резерват от неопитна ФБР-агентка и местен следотърсач-ловец е от десет дни по екраните у нас и вече е видян от 5 175 зрители и има 45 044 лева приходи.

На девето място е анимацията „Емоджи: Филмът“. Историята за случващото се в един смартфон е от три месеца по екраните у нас, като за това време са я гледали 110 271 зрители и има 953 252 лева приходи.

Десето място е за друга анимация – „Малкият вампир“ по романа на Ангела Зомер-Боденбург. Триизмерната анимация за приключенията на вампира Рудолф и момчето Тони е вече 17 дни на екраните у нас и за това време са я гледали 15 012 зрители и има 128 251 лева приходи.

 
 

Не като от баба, а от баба

| от Мартина Стоименова |

По Коледа обикновено си говорим за добри дела, благотворителност и традиции. Това е златното време на корпоративната социална отговорност, на даренията и на обществените каузи.

Сега обаче ще ви разкажем за една българска компания, започнала с добрите дела много преди да падне първият сняг, а именно – в сезона на лютеницата.

В края на лятото „Филикон-97“ прави нещо, което бизнесът обикновено не прави – наема хора в пенсионна възраст, заради опита и експертизата им, които да приготвят традиционната българска лютеница във фабриката на компанията в Пловдив.

Philicon 1

Възрастните хора, участвали в създаването на едросмлените лютеници „Нашенска“ и „Балкански вкус“, са една пета от всички служители в есенната кампания на пловдивския производител. Впоследствие на постоянен щат остават 7 души между 60 и 70 години – четирима мъже и три жени. Те получават възнаграждение според изискванията на трудовото законодателство на позиции, които не изискват голямо физическо натоварване.

Всеки, който познава пазара на труда в България знае, че това не е обичайна практика. Работодателите обикновено предпочитат млади хора, дори и те да нямат богат трудов опит. Младите се адаптират по-бързо, знаят езици, справят се по-добре с технологиите.

Има сфери обаче, за които търсенето на хора от третата възраст и назначаването им на трудови договори се оказва ползотворно и за двете страни.

За възрастните това е възможност както за допълнителни доходи, така и за социализация – да се срещат с други работещи, да са извън дома си и да получават сигурни доходи към пенсиите си.

Традиционната технология на производство във фабриката за лютеница се оказва добре позната на тяхното поколение, което години наред е правило зимнина, изпробвало е рецепти и продукти, затваряло е буркани.

Това е пример за сфера от живота и пазара на труда, в която пенсионерите се вписват като характер, знания, манталитет и отношение към работата. „Филикон-97“ е наследник на държавна фабрика в плодородния тракийски район със 70-годишна традиция – за подобни предприятия връзката с миналото, когато храната е била нещо качествено, е много важна.

Социалната кампания по осигуряване на работни места за хора в пенсионна и предпенсионна възраст на пловдивския производител е нещо ново за България и е доказателство, че завръщането на възрастните хора на пазара на труда не би трябвало да бъде екзотика или сезонен компромис. Това е сериозна възможност за бизнеса на фона на емиграцията на младите, недостига на кадри, особено в индустрията, и застаряването на населението.

Пловдив е един от най-динамично развиващите се райони – само за две години заплатите са нараснали с 30%, а безработицата е „нездравословно“ ниска – около 3%. Това изправя работодателите пред тежки проблеми.

На фона на липсата на работна ръка и високата конкуренция при заплащането, професионалната етика се превръща в абсолютно ключов елемент – и тук възрастните хора определено не са за подценяване. „В нашето производство сме имали служители с над 40-годишен стаж и добре знаем какво означава преданост и лоялност, както и какво означава работата да е вторият ти дом“, коментира търговският директор на „Филикон-97“ Иван Калибацев.

Philicon 4

Според него поколението на по-възрастните се отличава с по-различни трудови навици от това на по-младите работещи: „Хората от по-възрастните поколения имат свой морал, трудова етика. Вълнуват ги и ги мотивират други неща“. За разлика от пенсионерите, хората в работоспособна възраст са много по-капризни по отношение на личното си време. Особено през лятото, в пика на производството и обирането на реколтите, е трудно да бъдат убедени да не си вземат отпуска, например.

Иван Калибацев казва, че проблемът дори не е толкова в заплащането и признава, че има технически позиции, за които буквално не се намират служители. За неквалифицираните места обаче трудът на пенсионерите е решение, при това с голяма социална стойност.

„Нашенска“ и „Балкански вкус“ се консервират в шестоъгълни бурканчета именно в периода септември-октомври, когато доматите, чушките и патладжаните са съвсем пресни. При тази лютеница „няма лъжа“, обяснява още Иван Калибацев, защото „няма как да произвеждаш точно този традиционен продукт от зеленчуци, които нямат сок“.  Затова и в случая възрастта не е толкова важна, колкото човекът да е „читав“, „лоялен“ и да разбира процеса на производство.

Друг е и въпросът, че когато лютеницата е направена от ръце, които имат опит и отношение към работата – тя е по-вкусна.

Philicon 2

 
 

Правим бира от хляб

| от |

Тонове хляб се изхвърлят на боклука всяка година. За да се бори с това пилеене на храна, британска асоциация започна да произвежда бира от непродадения хляб и дори изнася идеята си в чужбина, съобщи Франс прес.

Десетки филии корав хляб се изсипват в огромен казан от неръждаема стомана в пивоварната Уърлд Топ (Wold Top) близо до Дрифийлд, в северното английско графство Йоркшър. Хлябът е съвсем пресен, но пристига от цех за сандвичи, където се използват само меките филии, без коравите крайчета, които не се харесват особено на потребителите. Досега те се изхвърляха, но вече се преработват.

„Заместваме част от малца с хляб“, обясни Алекс Болчин, ръководител на бирарията, където от 2016 година се произвежда златистата напитка, като към малца и хляба се добавят вода, хмел и дрожди. Инициативата е на асоциацията за борба с пилеенето на храни Фийдбек (Feedback).

Бирата, наречена Тоуст ейл (Toast ale – букв. бира от препечена филийка – бел. р.) се е появила благодарение на основателя на Фийдбек, Тристрам Стюарт. Той се е вдъхновил от брюкселските пивовари от Брюкселския бирен проект (Brussels beer project), започнали да произвеждат бирата Бабилон (Babylone) от зърно и неизползван хляб.
Днес „по света се изхвърлят промишлени количества хляб и асоциациите за хранителни помощи не успяват да раздадат всичкия хляб, който им се дава“, изтъква Стюарт. В същото време, отбелязва той, има голям интерес към т. нар. занаятчийски бири (крафт бири).

Всички приходи от продажбите на Тоуст ейл се превеждат на Фийдбек, а останалото след приготвянето на бирата зърно се рециклира и се използва за храна на добитък.

Досега във Великобритания са използвани 9,75 тона хляб за производството на над 300 000 бири, продавани между 2,5 и 3 британски лири бутилката (2,80-3,40 евро) – цена, отговаряща на средната за занаятчийските бири.

Тоуст ейл се разпространява много бързо и вече се произвежда в Ню Йорк, Рио де Жанейро и Кейптаун (РЮА).

Целта на Фийдбек е също така да се намали масовото производство на хляб, за да не бъде изхвърлян на боклука.

 
 

Apple официално придоби Shazam

| от chronicle.bg |

Apple официално придоби Shazam за 400 милиона щатски долара. Познавате Shazam: това е приложението, което ви позволява да разпознавате песни, филми, телевизионни предавания, реклами и кратки аудио октъси.

По време на последния кръг на финансиране, цената на придобиването на Shazam бе обявена за 1 млрд. долара. Компанията обаче трудно намери бизнес модел, като генерира едва 54 милиона приходи през 2016 г.

След покупката, можем да очакваме, че Shazam ще бъде вкаран в Apple Music.

Очаква се сделката да бъде финализирана през следващите седмици в очакване на одобрение от регулаторните органи.

 
 

Изложбата „Colour Jam Session“ на Йово Йовчев ще бъде открита в галерия [a]cube

| от chronicle.bg, БТА |

Изложбата „Colour Jam Session“ на Йово Йовчев ще бъде открита днес в галерията [a]cube, от 17.30 часа.

Йово Йовчев е завършил Художествената академия в София, бил е преподавател в Художествената гимназия в София, работил е в Берлин и Мадрид. Негови работи притежава Националната художествена галерия, както и частни и обществени колекции в Европа. Излагал е свои творби в София, Варна, САЩ, Люксембург, Палма де Майорка, Мадрид, Женева, Лозана.
Yovo-Yovchev-kartina-4

С тази изложба галерията [a]cube остава вярна на традицията си да показва именити български художници – Димитър Киров, Захари Каменов, Ангел Гешев.

Изложбата на Йово Йовчев може да бъде видяна до 6 януари 2018 г.